Нашите родители

  • 2 724
  • 38
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 4 493
Истинският родител е като истинския приятел - в нужда и труден момент се познава  Peace
От тази гледна точка - мисля че повечето тук сме големи късметлийки  Wink - не сме случили на мъже, но пък за сметка на това сме случили на родители  Peace

# 31
  • Мнения: 393
От тази гледна точка - мисля че повечето тук сме големи късметлийки  Wink - не сме случили на мъже, но пък за сметка на това сме случили на родители  Peace
Сега чета темата и се разревах-аз също имах тяхната подкрепа и знаех колко много ме обичат и мен ,и сина ми-никога не ме притиснаха за нищо,нито ме спряха да опитам да почна наново-гледаха Гого 2 лета,докато аз работех по морето,защото някой трябваше да изкарва и парички(татито не плащаше даже и издръжката)
 Не ме разпитваха,нито кориха,че когато те не бяха съгласни да се омъжвам нито питах,нито казах...Бяха до мен и когато свекито ме изхвърли(ни изхвърли) от къщата и и живеехме при тях,и когато малкия се роди и беше на специална диета(поради алергия),и всичките лекарства и храни те купуваха...щото с едни 150лв. какво можеш да направиш,а таткото пак не работеше....
  И после си ни взеха-2 часа посред нощ,когато той ми каза да си тръгвам и няма какво повече да говорим-и аз си тръгнах(не знам в какво състояние съм си дошла,но си спомням как мама ме прегръщаше...)И всичко е като на лента...Показвах им ,че ги обичам и уважавам,но никога не го казах ooooh!Татко го прие мн тежко и лично-той наистина се опитваше да помага на бившия...разболя се и после почина Cry
  И днес чета тук и си рева(на рождения ми ден) и искам да кажа-благодаря на Господ за моето семейство,за обичта и подкрепата и,татко,много те обичам! Two Hearts

# 32
  • Мнения: X
Истинският родител е като истинския приятел - в нужда и труден момент се познава  Peace
От тази гледна точка - мисля че повечето тук сме големи късметлийки  Wink - не сме случили на мъже, но пък за сметка на това сме случили на родители  Peace
ммм добре добре
а тези дето на нищо не са случили къде да се сврем
може би нов форум е нужен Още по-самотни родители

# 33
  • Мнения: 289

Цитат
ммм добре добре
а тези дето на нищо не са случили къде да се сврем
може би нов форум е нужен Още по-самотни родители
Каси, стана ми смешно в първия момент, но сме на трета глуха  #Cussing out може и клуб на озверелите родители Sick
нямам сили вече, рядко се усмихвам и все с черни мисли в главата Confused

# 34
  • Мнения: 297
аз не съм съвсем в вашата категория, щото развод още не съм започнала... но подкрепа никаква в решението ми, и от думите, които чувам..явно няма да я имам и в бъдеще! така че се присъединявам!

# 35
  • София
  • Мнения: 4 493
Истинският родител е като истинския приятел - в нужда и труден момент се познава  Peace
От тази гледна точка - мисля че повечето тук сме големи късметлийки  Wink - не сме случили на мъже, но пък за сметка на това сме случили на родители  Peace
ммм добре добре
а тези дето на нищо не са случили къде да се сврем
може би нов форум е нужен Още по-самотни родители
Не се обиждай и не се сърди   bouquet Hug Praynig
- не искам да ходите в никакъв друг форум или под форум, просто исках да кажа на момичетата тук, че нетрябва само да се оплакваме от положението си, а и че има за какво да се радваме и да сме доволни.

# 36
  • Балчик
  • Мнения: 9 220
Много дължа на моите родители. Оказват ми неимоверна подкрепа във всяко едно отношение. И ще се нуждая от подкрепата им и за напред, защото тепърва ми предстои развод. Всъщност затова предпиехи стъпката, защото знам,ч е трябва да го направя докато са живи и могат да ми помогнат, после ще съм напълно самаи няма да се справя. Да са ми живи и здрави много години.  bouquet

# 37
  • Мнения: X

Цитат
ммм добре добре
а тези дето на нищо не са случили къде да се сврем
може би нов форум е нужен Още по-самотни родители
Каси, стана ми смешно в първия момент, но сме на трета глуха  #Cussing out може и клуб на озверелите родители Sick
нямам сили вече, рядко се усмихвам и все с черни мисли в главата Confused
ами не - усмихвам се и не съм все с черни мисли в главата, но някак не получавам разбирането, което ми е необходимо, от околните, и това ми тежи - понякога
някак най - ми е добре, когато се заобикалям с хора като мен, а такива нещо не останаха

# 38
  • Мнения: 193
Да са ми живи и здрави мама и тате, цял живот са ме подкрепяли и са ми помагали!
И още ми помагат - незнам как бих се оправила без тях.
Страдаха - беше им мъчно за мен и детенце и още им е мъчно за детенце, като реве за и от баща си... ама... живот!!!
Гледам да им спестя, каквото мога, но не мога много, нали живеем заедно.
Добре, че си имат къщичка на село! Laughing
Да си почиваме понякога едни от други!  Wink
Пък като вземат и децата там...

Шегата настрана, наистина съм им много благодарна!  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт