Има ли преодоляване това нещо според вас?
В конкретния случай става въпрос за човека, с който се виждам. Всичко ми е ОК, забавляваме се, секса е на шест, ходим насам-натам през уикендите (което за мен е супер, защото винаги съм искала, а бившия не обичаше, а аз сама да ходя …), детето при баба за цяло лято (мома съм демек) …
И вместо да се отпусна и да се радвам на момента, аз градя ли градя мрачни планове за края. А то че край ще има – ще има, ама защо трябва да мисля за това, а не да се наслаждавам на това, което имам в момента?
Иначе знам, че или аз ще се привържа прекалено (засега се пазя яростно от това) и ще съм с разбито сърце; или той ще хлътне и ще го нараня; или ще объркам страстта с чувства и ще се окажа с неподходящ човек по неподходящи причини.
Но след като тези варианти са ми ясни, защо да не се порадвам на момента, кажете бе, девойки, как да се отпусна????