- Публикувана: 25 юни 2007, 15:39 ч.
- Последно мнение: 28 юни 2007, 02:53 ч.
Бихте ли работили...
...Радвам се, ако тези, които са го правили,
споделят повече...
споделят повече...
Разказвам изцяло от моя гледна точка - причината да го направя беше предизвикателството, интереса към една различна част от света, парите не на последно място, хуманността ми е по-далечна, макар и директно проекта по които работех включваше застрояване на инфраструктура(пътища и мостове) и частно финансирани проекти за административни сгради. В градовете беше ОК/даже бих казала много ОК/ висок стандарт на живот, подредено, уредено, но по селата можеш да откачиш-мръсотия, температура, огромни мухи, вода за пиене на бутилчици и си я гледаш, защото а я остави някъде, я изчезна, краде се много, престъпност не коментирам, вода за душа се носеше на много места от някакви измислени блата, случвало се е, ако някой някого не хареса да го причака при водоема и да му дрънне шишарката, така че се ходеше по 4-5 човека да си пазят страх, болниците са на разстояние от по 400 км. и повече във вътрешността на държавите, хората повечето са пичове, усмихнати, работари, не съм попадала на някой, който да е бил супер гостоприемен, въпреки че по филмите все такива ги показват - сядат, казват ти 2 приказки, ядете и всеки си заминава по пътя. Истина е, че свикваш преди да си обуеш обувките да ги проверяваш за разни гадинки. За Конго и Зимбабве са ми впечатленията.
Не. Прекалено съм пораснала за това.
Живяла съм в размирни времена, видях всякакви сривове и повсеместна несигурност. Пораснах предварително, заедно с повечето си връстници, чиито студентски години изобщо не бяха безхаберни, безоблачни и безгрижни.
Мислих, пътувах, комбинирах, носих отговорности на крехките си плещи, които ще излъжа, че не ми тежаха.
Сега искам да се радвам на луксозните си придобивки и високия стандарт.
Да се наслаждавам на сигурността.
Помагам и тук, колкото мога.
Давам път на младежта с пожелание да се наслаждават на авантюрата.
Живяла съм в размирни времена, видях всякакви сривове и повсеместна несигурност. Пораснах предварително, заедно с повечето си връстници, чиито студентски години изобщо не бяха безхаберни, безоблачни и безгрижни.
Мислих, пътувах, комбинирах, носих отговорности на крехките си плещи, които ще излъжа, че не ми тежаха.
Сега искам да се радвам на луксозните си придобивки и високия стандарт.
Да се наслаждавам на сигурността.
Помагам и тук, колкото мога.
Давам път на младежта с пожелание да се наслаждават на авантюрата.
Имате там къща. Ограда, по която
тече ток. Джип. Телефон и интернет. Вода.
Сами сте.
тече ток. Джип. Телефон и интернет. Вода.
Сами сте.
Бих отишла, 2 години не са кой знае какво..., а предполагам заплатата ще е доста съблазнителна. Имам сигурна къща, имам джип, телефон, интернет и вода. Че какво друго да искам? Джин в центъра... айде, холан...
Герито много ще ми липсва, но пък в крайна сметка, не съм я зарязала я
.
разбира се.
работила съм в огромно НПО, там съм си оставила сърДцето
работи ми се с бежанци, с трафикирани хора, с бездомни деца - каквото ми дадат.
знам как се строи бежански лагер, как се осигурява достъп до места на въоръжен конфликт.
и да споделя, че няма такова нещо като липса на комуникация. винаги има джип
и все някой от шефовете има сателитен телефон.
да за мен е такава работа, но вече не съм сингъл, а и обучението за което говориш
струва доста кинти, безпощадни изпити, оценката се пази в тайна до назначаването на мисията и я знае само шефа ти.
разбира се говоря за моята организация и практиката в нея.
не се интересувам от други организации, сектантка съм в това отношение.
работила съм в огромно НПО, там съм си оставила сърДцето
работи ми се с бежанци, с трафикирани хора, с бездомни деца - каквото ми дадат.
знам как се строи бежански лагер, как се осигурява достъп до места на въоръжен конфликт.
и да споделя, че няма такова нещо като липса на комуникация. винаги има джип
и все някой от шефовете има сателитен телефон.
да за мен е такава работа, но вече не съм сингъл, а и обучението за което говориш
струва доста кинти, безпощадни изпити, оценката се пази в тайна до назначаването на мисията и я знае само шефа ти.
разбира се говоря за моята организация и практиката в нея.
не се интересувам от други организации, сектантка съм в това отношение.
Liska не знам ти до колко би решила да рискуваш и да тръгнеш, не знам дали ще си сама или със семейството си, но аз не бих тръгнала!
За никакви пари няма да отида, и не защото съм много ларж, а защото там е пълен кошмар, там е друг свят, такава престъпност няма никъде другъде. Да не говорим че да трепериш всеки ден за детето си не е живот!
Никаква ограда с ток не може да те спаси от ужаса с който ще заспиваш и ще се събуждаш всеки ден!
Такъв живот не искам за себе си и семейството си!
Но хора различни всеки решава сам за себе си!
За никакви пари няма да отида, и не защото съм много ларж, а защото там е пълен кошмар, там е друг свят, такава престъпност няма никъде другъде. Да не говорим че да трепериш всеки ден за детето си не е живот!
Никаква ограда с ток не може да те спаси от ужаса с който ще заспиваш и ще се събуждаш всеки ден!
Такъв живот не искам за себе си и семейството си!
Но хора различни всеки решава сам за себе си!
Бих отишла, 2 години не са кой знае какво..., а предполагам заплатата ще е доста съблазнителна.
Те бачкат за идеята.
Бих отишла, 2 години не са кой знае какво..., а предполагам заплатата ще е доста съблазнителна.
Те бачкат за идеята.
от опит да ти кажа, че не е баш така.
ако не говорим за доброволен труд, а за консултиране например, БГ се ранг-ва на 100-120 евро на ден консултантски.
една босна, беларус, молдова, за африка и азия да не говорим се заплащат по-високо.
тъй като съм работила в бг няколко месеца точно по такава външна мисия, да кажа, че нашата страна също е дестинация за мисии на много организаиции. с влизането ни в ЕС нещата се промениха, разбира се.
много ми е интересно, че когато говорите за нуждаещи се региони говорите само за африка.
искам да ви кажа, че една молдова, която се намира в европа, една беларус ( там премиера отказа достъп на доста НПОта) имат не по-малка нужда от подкрепа от една Африка. не е нужно да те кацат мухите, за да си в критично положение
броят на уличните и инстуционализирани деца в молдова е огромен, ХИВ проблемите на целия бивш СССР са сравними с тези на Африка, проблемите на наркозависимите в бившия СССР са големи и специфични, в Украйна специално на никой не препоръчвам да прави секс без презерватив.
не искам да почвам с ХИВ и Китай, че няма да се спра. )))
та, не е само Африка страдаща, въпреки, че допреди 10 години Заир нямаше активно население, имаше само заразени деца и възрастни хора.
