Сватбата е мероприятието на родителите. Аз "преживях" нашата и това беше моят подарък за родителите ми - те си я направиха както навярно са мечтали тяхната сватба. Не се умира от идиотските ритуали.
- Публикувана: 25 юни 2007, 20:35 ч.
- Последно мнение: 24 авг. 2007, 11:14 ч.
По стар български обичай на сватба
Приятелките ми се погрижиха подаръците да се поставят на маса след влизането./Бяхме с листа с подаръци/. Ние си посрещнахме гостите на вратата- все пак това е нашия пръв празник и те са наши гости. Нямахме цветчета по гостите, защото много мразя да ми се пробие новата рокля. А по масите минахме за да поздравим гостите, да им раздам по хапка от хляба / нали ще съм домакиня/, и за да им раздадем подаръците, с които им благодарихме че на този ден са с нас.
Традициите трябва да се спазват! Аз ще съм с народна носия дори.
С калпак и китка зад ухото
Аз все пак си мисля, че независимо от това как точно ще се дават подаръците е редно да се поздравят гостите. Някак си е уважително да минеш и да си кажеш назраве с всеки гост.
Ако няма слон, може и
с прасе да се танцува.
Все пак не сме в Индия.
При всички случаи дори
трябва да изпратиш своите
благодарности под формата
на картичка, придружена от
снимки и евентуално видеокасета.
Като е култура, барем да е докрай.
с прасе да се танцува.
Все пак не сме в Индия.
след това задължително трябва да прозвъниш всички и да благодариш за севиза/кристалите/кеша и т.н.
трябва да изпратиш своите
благодарности под формата
на картичка, придружена от
снимки и евентуално видеокасета.
Като е култура, барем да е докрай.
Най-запомнящата сватба, на която бях, беше в Балкана - в Рибарица. Нарочно така искаха да си я направят двамата. Булката беше облечена с рокля, която наподобяваше едновремешните народни носии... младоженеца беше облечен като хайдутин, събраха се отвън, той прескочи оградата, търчеше като луд по поляната към къщата, където беше момата, открадна я, хвърли я през рамо и я хвърли във файтон. Поканите бяха като лист хартия, с картата на България и очертано мястото, където ще е сватбата, завити на руло, с червен печат от восък.
Тържеството не беше в ресторант, а на една поляна горе в Балкана. Цял ден дъжд валя и не спря, найлоните, които бяха сложени уж за навес, не удържаха дъжда и цялата бях като мокра кокошка, а не можех да си тръгна, защото не можех да се оправя до селото, а и бях с високи токове, които се забиваха целите в калта, как направя една крачка. Мъжът ми се веселеше неистово, хванах един мъжага, който си отиваше и го помолих да ме хвърли в селото. Сватба беше екстравагантна и половина
.
Тържеството не беше в ресторант, а на една поляна горе в Балкана. Цял ден дъжд валя и не спря, найлоните, които бяха сложени уж за навес, не удържаха дъжда и цялата бях като мокра кокошка, а не можех да си тръгна, защото не можех да се оправя до селото, а и бях с високи токове, които се забиваха целите в калта, как направя една крачка. Мъжът ми се веселеше неистово, хванах един мъжага, който си отиваше и го помолих да ме хвърли в селото. Сватба беше екстравагантна и половина
. след това задължително трябва да прозвъниш всички и да благодариш за севиза/кристалите/кеша и т.н.
А преди това за сватбения ден трябва да приготвиш за всеки по малък подарък, съобразен с личността му. В събота бяхме на сребърна сватба и за мъже, жени и деца на различна възраст имаше различни малки изящни кутийки, надписани с името на всеки. А вечерта ни се обадиха лично да благодарят за нашия подарък, а днес получих две снимки.
Мдааа, не е лесно, но като ще е култура, да е докрай.
На наШата сватба ние специално минахме да се поздравим с всички и да си стиснем ръцете и да си кажем по някоя дума. Всеки наш гост го заслужава. А и удобен момент камерата да запечата всеки гост отблизо- за спомен. Тогава не сме събирали подаръците.
Това бяха малко общи приказки, а сега мнението ми и то е, че всичкото това мислене и претенции за подаръците издават само дълбоките ти комплекси. Човек трябва да умее да приема подаръци.
По-дискретен, но все пак очевиден начин да се съберат пари за младоженците е да се направи "дърво" с пари. Това представлява предмет (може някой фикус 
), по който предварително се защипват малки (но много на брой ) щипки - гостите защипват парите с тях на "дървото." На нас това ни го бяха направили като изненада за бебето, но и за сватби ставало.
), по който предварително се защипват малки (но много на брой ) щипки - гостите защипват парите с тях на "дървото." На нас това ни го бяха направили като изненада за бебето, но и за сватби ставало. 
По-дискретен, но все пак очевиден начин да се съберат пари за младоженците е да се направи "дърво" с пари.
Пфуу, как дискретен начин бре 
Веднага ще си проличи кой ползва големите щипки и кой не, при това пред погледите на любопитни 100-200 сватбари 
Нямам комплекси и не се притеснявам да взимам нито пари, нито подаръци, просто искам да се избегне това двучасово тътрене по масите, което ще е отегчително и за мен и за гостите, да не говориме за младоженеца Още повече, че като се почне обикалянето- това по мой наблюдения, никой не мърда от мястото си, всички сядат, та не вземеш да ги пропуснеш.
Варианта с маса е най- добрият за мен, а подробностите ще се доизмислят.
Иначе то е ясно, че и родители и младоженци минават да поздравят гостите и да им благодарят, в противен случай е неуважение.
Още повече, че като се почне обикалянето- това по мой наблюдения, никой не мърда от мястото си, всички сядат, та не вземеш да ги пропуснеш.Варианта с маса е най- добрият за мен, а подробностите ще се доизмислят.
Иначе то е ясно, че и родители и младоженци минават да поздравят гостите и да им благодарят, в противен случай е неуважение.
Защо да се притесняваш от това да минаваш по масите?Та това си е българска традиция.Защо отхвърляме всичко българско и боравим с разни заемки,като хвърляне на букета и някакъв жартиер/който и до днес не съм разбрала за какво е/.В България неостана нищо българско в стремежа си да копираме американците.Аз не се срамувам от нашите традиции и ви съветвам и вас да ги спазвате.Така ще се съхраним като нация 
Защо отхвърляме всичко българско и боравим с разни заемки,като хвърляне на букета и някакъв жартиер/който и до днес не съм разбрала за какво е/.В България неостана нищо българско в стремежа си да копираме американците.Аз не се срамувам от нашите традиции и ви съветвам и вас да ги спазвате.Така ще се съхраним като нация
публикува снимка, на която свекървата води
хорото, а в ръцете си вее окървавен чаршаф!
Малко се срамувам от тази точно традиция и
ми се иска в такъв момент да не се съхраняваме
като нация. Признайте си, дали спазихте традицията?!
Искам и снимков материал! Както казах, имате почерпка!
Препоръчани теми