Запитването ми е към дамите,които са омъжени или живеят с половинките си на семейни начала. Успявате ли да удовлетворявате собствените си нужди,примерно да сте с хубави дрехи,да си позволите козметик,фитнес,да се глезите с качествена козметика и още много подобни неща,които са необходимост за всяка жена,,или сте се оставили на заден план т.е отлагате вашите нужди.Има всякакви жени,едни са егоистки и мислят за себе си първо и после е всичко останало/забелязала съм,че мъжете уважават именно такива жени,не ми е ясно защо,но имам доста впечатления,че е така/и такива,които изцяло се отдават на семейството до степен,такава че забравят за себе си.
- Публикувана: 25 юни 2007, 21:30 ч.
- Последно мнение: 28 юни 2007, 05:41 ч.
Егоистки ли сте ?
Аз не мисля че въпроса опира до това дали си егоистка, а до начин на живот и средства.
4е съм егоист ,си го знам ! но до каква степен не мога да определя ... за6тото и на мен ми се ходи на фитнес ,на сауна и на солариум ,и на всякакви такива местенца ,но ... как да си го позволя ,като едвам смогвам да си купя нови дре6ки ,на мен и на детето ,за6тото съм млад 4овек и искам да бъда красива . за6тото искам детенцето ми да е добре обле4ено ... мисля 4е съм поне малко егоистка ,но вси4ко си има граници 
Аз не мисля че въпроса опира до това дали си егоистка, а до начин на живот и средства.
Това е безрасъдство, да се поглезиш подобаващо, а после да нямаш пари за храна, например. Аз не познавам такива хора, да си оставят децата гладни. Но сигурно има.
това вече е чиста форма на егоизъм Това е безрасъдство, да се поглезиш подобаващо, а после да нямаш пари за храна, например. Аз не познавам такива хора, да си оставят децата гладни. Но сигурно има.
Не мисля, че е егоизъм. Въпрос на възможности и желание. Както има много бедни жени, които изглеждат великолепно, така има и много богати, които са много запуснати. Не вярвам да има майка, която оставя детето си да гладува, само и само тя да се докара с последния модел обувчици или дрешки. Оттам нататък е въпрос на приоритети. За някои е важно да купуват книги, за други дрехи, за трети пък висенето по кафета е от първостепенна важност.
Важно е всички да са доволни от живота си - кой както го разбира
Позволявам си да се глезя много. Ако нямах тази финансова възможност, може би щях да търся някакви компромисни варианти. Не искам да ставам запусната повлекана, само защото съм майка и имам семейство. Възхищавам се на поддържаните жени, чаровни и елегантни дори и на 50-60.
Важно е всички да са доволни от живота си - кой както го разбира
Позволявам си да се глезя много. Ако нямах тази финансова възможност, може би щях да търся някакви компромисни варианти. Не искам да ставам запусната повлекана, само защото съм майка и имам семейство. Възхищавам се на поддържаните жени, чаровни и елегантни дори и на 50-60.
понякога съм голяма егоистка 
познавам такива жени,но не всички са егоистки,по-скоро не могат да си направят сметка на парите и са с широки пръсти.на заплата си купува червило за 17 лв и се хранят само по заведенията,а по средата на месеца иска 20 лв назаем ,да имат поне за хляб до края на месеца,щото си мисли че като зареди хладилника до дупка и няма да й се налага да купува друго!?
откога задоволяването на необходимостите стана егоизъм
да, успявам да правя това, което искам и нямам съпротива от страна на мъжа ми.
той е напълно наясно, че поддръжката ми не е лиготия. както и неговата.
освен това съм и умерено капризна.
попаднала съм на разбран индивид, явно.
Tемата е....,,Егоист ли сте?".Нали правилно съм разбрала 
!?
Та....по темата,ами...да, егоист съм!И то доста голям егоист!Но това незна4и 4е децата ми не са добре обле4ени,нахранени и задоволени!
Разбира се,4е никога няма да си купя обувки за 100 лв. ако знам,4е на другият ден децата ми ще хапват пе4ен въздух!
Но съм си егоист!Оби4ам да се глезя сама!А когато аз правяя това за себе си и съпругът ми се вклю4ва да ме поглези!
Радвам се,4е мога да си позволя да бъда егоист!
!?Та....по темата,ами...да, егоист съм!И то доста голям егоист!Но това незна4и 4е децата ми не са добре обле4ени,нахранени и задоволени!
Разбира се,4е никога няма да си купя обувки за 100 лв. ако знам,4е на другият ден децата ми ще хапват пе4ен въздух!
Но съм си егоист!
Оби4ам да се глезя сама!А когато аз правяя това за себе си и съпругът ми се вклю4ва да ме поглези!Радвам се,4е мога да си позволя да бъда егоист!
Литъл Сузи, точно мислех да ти пиша как протече при мен процеса и прочетох втория ти постинг.
И аз минах през двете фази - първо тотално самоограничаване в името на новото семейство /"вменено" възпитание от къщи/ и после - първо харчове за всичко, което съм решила, че трябва да имам в този момент и после други разходи, ако остане /е, детето не съм оставяла гладно и босо, карало е по няколко дни на сандвичи, но това по-скоро от лентяйство, отколкото от разточителство /.
Като си задоволиш в известна степен прищевките и поизбиеш комплекси мирясваш. Т.е. настъпва третата фаза на баланса.
Ставаш "отговорен егоист"
Храниш си душата и по двете линии - глезиш се умерено - така, че да се чувстваш добре и същевременно да има и някакъв "остатък" - за семейното огнище, помощ на приятели и роднини, пестене - където те влече. От което се чувстваш също "добре" щото си викаш - ей, колко съм станала разумна и благородна
Лошото е, че третата фаза наистина не е постижима, ако доходите не са поне близо до средните или над тях.
Не можеш да лавираш с разходите, ако се чудиш как да си платиш тока или дали да купиш памперси или дамски превръзки. Тогава и най-ефтинката декоративна козметика е мечта, която те яде отвътре. Но това не е егоизъм, а желание да живееш като нормален човек.
Пожелавам ти да откриеш за себе си "златната среда" и изказвам пред целия свят вечна почит на търпеливия ми съпруг, че ми издържа "втората фаза"
И аз минах през двете фази - първо тотално самоограничаване в името на новото семейство /"вменено" възпитание от къщи/ и после - първо харчове за всичко, което съм решила, че трябва да имам в този момент и после други разходи, ако остане
/е, детето не съм оставяла гладно и босо, карало е по няколко дни на сандвичи, но това по-скоро от лентяйство, отколкото от разточителство /.Като си задоволиш в известна степен прищевките и поизбиеш комплекси мирясваш. Т.е. настъпва третата фаза на баланса.
Ставаш "отговорен егоист"
Храниш си душата и по двете линии - глезиш се умерено - така, че да се чувстваш добре и същевременно да има и някакъв "остатък" - за семейното огнище, помощ на приятели и роднини, пестене - където те влече. От което се чувстваш също "добре" щото си викаш - ей, колко съм станала разумна и благородна
Лошото е, че третата фаза наистина не е постижима, ако доходите не са поне близо до средните или над тях.
Не можеш да лавираш с разходите, ако се чудиш как да си платиш тока или дали да купиш памперси или дамски превръзки. Тогава и най-ефтинката декоративна козметика е мечта, която те яде отвътре. Но това не е егоизъм, а желание да живееш като нормален човек.
Пожелавам ти да откриеш за себе си "златната среда" и изказвам пред целия свят вечна почит на търпеливия ми съпруг, че ми издържа "втората фаза"
Аз не мисля че въпроса опира до това дали си егоистка, а до начин на живот и средства.
Литъл Сузи, точно мислех да ти пиша как протече при мен процеса и прочетох втория ти постинг.
И аз минах през двете фази - първо тотално самоограничаване в името на новото семейство /"вменено" възпитание от къщи/ и после - първо харчове за всичко, което съм решила, че трябва да имам в този момент и после други разходи, ако остане /е, детето не съм оставяла гладно и босо, карало е по няколко дни на сандвичи, но това по-скоро от лентяйство, отколкото от разточителство /.
Като си задоволиш в известна степен прищевките и поизбиеш комплекси мирясваш. Т.е. настъпва третата фаза на баланса.
Ставаш "отговорен егоист"
Храниш си душата и по двете линии - глезиш се умерено - така, че да се чувстваш добре и същевременно да има и някакъв "остатък" - за семейното огнище, помощ на приятели и роднини, пестене - където те влече. От което се чувстваш също "добре" щото си викаш - ей, колко съм станала разумна и благородна
Лошото е, че третата фаза наистина не е постижима, ако доходите не са поне близо до средните или над тях.
Не можеш да лавираш с разходите, ако се чудиш как да си платиш тока или дали да купиш памперси или дамски превръзки. Тогава и най-ефтинката декоративна козметика е мечта, която те яде отвътре. Но това не е егоизъм, а желание да живееш като нормален човек.
Пожелавам ти да откриеш за себе си "златната среда" и изказвам пред целия свят вечна почит на търпеливия ми съпруг, че ми издържа "втората фаза"
И аз минах през двете фази - първо тотално самоограничаване в името на новото семейство /"вменено" възпитание от къщи/ и после - първо харчове за всичко, което съм решила, че трябва да имам в този момент и после други разходи, ако остане
/е, детето не съм оставяла гладно и босо, карало е по няколко дни на сандвичи, но това по-скоро от лентяйство, отколкото от разточителство /.Като си задоволиш в известна степен прищевките и поизбиеш комплекси мирясваш. Т.е. настъпва третата фаза на баланса.
Ставаш "отговорен егоист"
Храниш си душата и по двете линии - глезиш се умерено - така, че да се чувстваш добре и същевременно да има и някакъв "остатък" - за семейното огнище, помощ на приятели и роднини, пестене - където те влече. От което се чувстваш също "добре" щото си викаш - ей, колко съм станала разумна и благородна
Лошото е, че третата фаза наистина не е постижима, ако доходите не са поне близо до средните или над тях.
Не можеш да лавираш с разходите, ако се чудиш как да си платиш тока или дали да купиш памперси или дамски превръзки. Тогава и най-ефтинката декоративна козметика е мечта, която те яде отвътре. Но това не е егоизъм, а желание да живееш като нормален човек.
Пожелавам ти да откриеш за себе си "златната среда" и изказвам пред целия свят вечна почит на търпеливия ми съпруг, че ми издържа "втората фаза"
аз сега съм във фаза номер-2 от скоро ме тресе.при мен първата фаза не е от възпитание такова в семейството просто съм си такава,винаги съм се раздавала за околните.но реших че така повече не ми е комфортно и просто се научих да казвам ''не,аз съм по важна от каквото и да било''не става дума да нямаме ток или храна или такива крайности. 
Освен всичко друго... разпределям си нещата/да кажем финансите/ така че да има и за мен малко.Може да е мъничко,но му се радвам 
Все пак работя и мога да си позволя по някоя глезотийка....
Иначе не съм егоист.Винаги гледам да има за другите....себе си слагам на последно място.Харесва ми да виждам хората около мен да се усмихват...
Майка ми е такава и така съм се научила от нея... 
Все пак работя и мога да си позволя по някоя глезотийка....Иначе не съм егоист.Винаги гледам да има за другите....себе си слагам на последно място.Харесва ми да виждам хората около мен да се усмихват...
Майка ми е такава и така съм се научила от нея... Няма никакъв егоизъм в това да се грижи човек и за себе си, по-скоро самоуважение. Освен, ако не асоциираш брака с доброволно робство.
Ти имаш потребности, равно както и останалите членове от семейството ти.
Вярно е, средствата никога не достигат, но тогава всеки жертва по нещо, а не ти да жертваш всичко.
Това е някак си безсмислена жертва..
откога задоволяването на необходимостите стана егоизъм
да, успявам да правя това, което искам и нямам съпротива от страна на мъжа ми.
да, успявам да правя това, което искам и нямам съпротива от страна на мъжа ми.
Това е безрасъдство, да се поглезиш подобаващо, а после да нямаш пари за храна, например. Аз не познавам такива хора, да си оставят децата гладни. Но сигурно има.
По принцип не съм егоист. Било е време, когато не съм си помисляла да купя нещо лично за себе си. Но с нарастването на доходите мога да си позволявам все повече глезотийки. С хубавото бързо се свиква и се надявам повече да не изпадам в положение да мисля само за храната и какво ще облекат децата.
Егоист е последното нещо, което бих казала за себе си. Смятам, че съм добра и всеотдайна, което не означава, че съм овчедушна и глупава.
Само че не виждам какво общо има егоизмът с поддържането? Изкарвам достатъчно много пари и мога да си позволя да си купувам нови дрехи, козметика и подобни, когато поискам. Не бих го правила, ако това ще означава да обрека на гладна смърт семейството си. Но в такъв случай като истински неегоист ще се постарая да изкарвам пари, а не да се отдръпна в скръбно достойнство, лишавайки се от нормалните женски радости.
Само че не виждам какво общо има егоизмът с поддържането? Изкарвам достатъчно много пари и мога да си позволя да си купувам нови дрехи, козметика и подобни, когато поискам. Не бих го правила, ако това ще означава да обрека на гладна смърт семейството си. Но в такъв случай като истински неегоист ще се постарая да изкарвам пари, а не да се отдръпна в скръбно достойнство, лишавайки се от нормалните женски радости.
Не съм егоист, първо мисля за детето, след това за мен и за мъжа ми. Не мога да приема той да мисли само за себе си или аз да правя това. Не се оставям обаче без нови дрехи, хубава козметика и разни глезотии от рода на маникюр, педикюр и т.н. Той с удоволствие ми дава пари само за мен.
ако това са критерийте за егоизъм, и аз съм в клуба .
Слава Богу не сме гладни, жадни или боси.
Работя много, изкарвам достатъчно, за да се поглезя както ми харесва поне по отношение на дрешки, козметика и т.н. (то за съжаление, ако аз не го направя, мъжО няма да се сети
).
нямам угризения, не съм лишила никой от семейството отнещо важно.
като "приятелите" от НОИ не ми преведоха майчинството с месеци, първо себе си лиших от всичко възможно.
.Слава Богу не сме гладни, жадни или боси.
Работя много, изкарвам достатъчно, за да се поглезя както ми харесва поне по отношение на дрешки, козметика и т.н. (то за съжаление, ако аз не го направя, мъжО няма да се сети
).нямам угризения, не съм лишила никой от семейството отнещо важно.
като "приятелите" от НОИ не ми преведоха майчинството с месеци, първо себе си лиших от всичко възможно.
Аз съм си егоист и никога не съм го криела,но мъжа ми никога не би ме упрекнал че харча пари за нещо което ми е необходимо,да се почуствам добре-а и аз не съм прахосница....
Но на въпроса ти- ДА винаги имам време да се гримирам,да си направя маникюр при маникюристка,да отида на козметик...
Просто е въпрос на организация- детето при майка ми за час или при баща си за 30мин и аз съм свършила ходенето по салоните.За грима и прическата- още от бебе използвах или като се е заиграл между храненията или сега докато седи на гърнето сутрин....
Но на въпроса ти- ДА винаги имам време да се гримирам,да си направя маникюр при маникюристка,да отида на козметик...
Просто е въпрос на организация- детето при майка ми за час или при баща си за 30мин и аз съм свършила ходенето по салоните.За грима и прическата- още от бебе използвах или като се е заиграл между храненията или сега докато седи на гърнето сутрин....
Това не знам дали е егоизъм. Която жена се стреми да изглежда добре, тя си изглежда добре. И обратното.
така е. и не е въпрос на средства - като нямаш много пари просто купуваш по-евтиното или отлагаш за следващия месец /по-големите покупки/.
в интерес на истината у нас е точно така -аз си купувам каквото реша, мъжът ми все не ще като му кажа "имаш нужда от това или онова" и все казва, че има нещо за вкъщи да се купува.
голям егоист излиза, че съм нали?
Това е безрасъдство, да се поглезиш подобаващо, а после да нямаш пари за храна, например. Аз не познавам такива хора, да си оставят децата гладни. Но сигурно има.
Има, има, на брат ми бившата жена - важното беше ТЯ да има цигарки, пари за кафета и обиколки по магазините, а Александър си имал баби, за да си го гледат и баща, който да работи и да дава кинти. Според нея жената е "да е гледана и обичана, да не ходи на работа и да й се дават пари, без да се задават въпроси къде ходи и какво прави по цял ден, а мъжа е да работи ако трябва денонощно, за да осигурява нея и детето"
Добре, че се разведоха, колкото и грозно да звучи 
Авторката явно не е задала коректно въпроса си... и съответно не получава коректни отговори.
ССФ не е егоистка... абсурд! Но разполага с достатъчно средства и време за да се поддържа и винаги да е в перфектна форма
ССФ не е егоистка... абсурд! Но разполага с достатъчно средства и време за да се поддържа и винаги да е в перфектна форма
иначе за въпроса дълго се чудех как да го формулирам,май анкета трябваше също да сложа, но карай важно е да ни е интересно във форума 
Не съм егоист и се самобичувам постоянно заради това. Умерена доза егоизъм си е здравословна, да не кажа задължителна.
Ами станах егоистка, защото видях, че никой не оценява жертвите ми и напразно се хабя.
Авторката явно не е задала коректно въпроса си... и съответно не получава коректни отговори.
ССФ не е егоистка... абсурд! Но разполага с достатъчно средства и време за да се поддържа и винаги да е в перфектна форма
ССФ не е егоистка... абсурд! Но разполага с достатъчно средства и време за да се поддържа и винаги да е в перфектна форма
иначе за въпроса дълго се чудех как да го формулирам,май анкета трябваше също да сложа, но карай важно е да ни е интересно във форума прозорците им винаги са чисти, когато са на фитнес, има топла супа за детето, която те са приготвили лично преди маникюра, те са номер 1 във всяко отношение Иначе по темата, да егоист съм
Аз съм абсолютна егоистка - винаги моите нужди са на 1-во място. Смятам, че за да бъдат децата ми, мъжът ми, и всички около мен добре, за да мога да ги радвам и да им давам, трябва първо аз да се чувствам удовлетворена и доволна от себе си и живота, който водя.
Когато съм в кофти настроение и нещо не стане така, както искам, всички около мен го усещат.
И въпреки, че съм егоистка /за мен егоизмът е много полезно качество/, обичам да давам и да радвам другите, да подарявам подаръци с и без повод...
Естествено, че мога да се откажа от нещо, което би навредило по някакъв начин на децата и семейството ми, но преди това бих опитала да убедя останалите, че това, което правя е правилно.
Когато съм в кофти настроение и нещо не стане така, както искам, всички около мен го усещат.
И въпреки, че съм егоистка /за мен егоизмът е много полезно качество/, обичам да давам и да радвам другите, да подарявам подаръци с и без повод...
Естествено, че мога да се откажа от нещо, което би навредило по някакъв начин на децата и семейството ми, но преди това бих опитала да убедя останалите, че това, което правя е правилно.
Аз не мисля че въпроса опира до това дали си егоистка, а до начин на живот и средства.
И аз мисля така, старая се да се поддържам, но почти никога нямам финансова възможност за разни процедури.
Бях станала абсолютно запусната уж в името на семейството. Нищо не си купувах. Мъжът ми на главата ми се качи. Сега виждам грешката, но пак се улавям, че да си взема нещо и ми става гузно.
Винаги съм била учена така - да спестявам, да гледам първо за дома.
Иначе съм емоционален егоист.
Винаги съм била учена така - да спестявам, да гледам първо за дома.
Иначе съм емоционален егоист.