И аз минах през двете фази - първо тотално самоограничаване в името на новото семейство /"вменено" възпитание от къщи/ и после - първо харчове за всичко, което съм решила, че трябва да имам в този момент и после други разходи, ако остане /е, детето не съм оставяла гладно и босо, карало е по няколко дни на сандвичи, но това по-скоро от лентяйство, отколкото от разточителство /.
Като си задоволиш в известна степен прищевките и поизбиеш комплекси мирясваш. Т.е. настъпва третата фаза на баланса.
Ставаш "отговорен егоист"
Храниш си душата и по двете линии - глезиш се умерено - така, че да се чувстваш добре и същевременно да има и някакъв "остатък" - за семейното огнище, помощ на приятели и роднини, пестене - където те влече. От което се чувстваш също "добре" щото си викаш - ей, колко съм станала разумна и благородна
Лошото е, че третата фаза наистина не е постижима, ако доходите не са поне близо до средните или над тях.
Не можеш да лавираш с разходите, ако се чудиш как да си платиш тока или дали да купиш памперси или дамски превръзки. Тогава и най-ефтинката декоративна козметика е мечта, която те яде отвътре. Но това не е егоизъм, а желание да живееш като нормален човек.
Пожелавам ти да откриеш за себе си "златната среда" и изказвам пред целия свят вечна почит на търпеливия ми съпруг, че ми издържа "втората фаза"