Публикувана: 27 юни 2007, 16:17 ч.
Последно мнение: 29 юни 2007, 17:30 ч.

Работещата мама

2 184
42
1

1
2
3
Всички

27 юни 2007, 16:17 ч.

София
Мнения: 249

Здравейте!
Много ще се радвам да споделите мненията си относно дилемата - да работя или не, когато ще имам първокласничка и по-малко дете на 4 години. Няма кой да ми прибира децата, а задръстванията в София спират всеки шанс за придвижване до 17:30 часа до училището и детската градина. Ако наема жена да прибира децата, ще трябва да й плащам минимум 200 лева на месец. Следователно заплатата ми трябва да си струва този разход... Но всъщност не парите толкова ме притесняват, а че дъщеря ми ще има нужда от мен в първи клас. Тя е свита, притеснителна и плаха. Но вече 6 години /с 1-годишно прекъсване/ съм у дома, посветена на семейството си. Как бихте постъпили на мое място? Все си повтарям, че децата са най-важни...Време за работа има, а и съпругът ми ми повтаря, че ще се справим и без аз да работя... Много съм объркана.

# 1 27 юни 2007, 16:21 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 20 393

Според мен зависи най-вече от твоето желание и нагласа към нещата. Всякак ще намериш начин да се справиш стига да имаш мотивация. Лично аз не мога да съм толкова отдадена на семейството, вкл. и заради заплатата, но най-вече заради моята емоционална удовлетвореност. Но не живея в София и може би не мога да бъда обективна в случая.

# 2 27 юни 2007, 16:27 ч.

София
Мнения: 4 867

Все повече си мисля, че ако можех да не работя, не бих се колебала да взема решение. Дали пък не съм мързелива?

Когато Виктория тръгна на училище, Габриела беше на 5 месеца, у дома започна да идва бавачка, а аз се върнах на работа. Виктория ходеше на занималня и аз можех да я прибирам в 17:30 - избрахме училище близо до офиса ми.

# 3 27 юни 2007, 16:33 ч.

Мнения: 1 172

Опитай да работиш. Ако не се справяш с натоварения график, винаги можеш да напуснеш работа и отново да си вкъщи. Също така, може да потърсиш работа и на по-малко от 8 часов работен ден. Ако опиташ,ще се ориентираш дали си струва, дали не си струва да работиш, кога и по колко Simple Smile

# 4 27 юни 2007, 16:35 ч.

София
Мнения: 2 846

Решението можеш да вземеш само ти. Повечето жени работят и се справят. Но съветът ми е един - не се принасяй в жертва, постъпи както ти искаш, а не както се очаква от теб! Peace

# 5 27 юни 2007, 16:45 ч.

Мнения: 6 206

Понякога ви завиждам, че можете да си позволите да не работите! Това е вид свобода - правото да избираш.
Аз отсега си блъскам главата как ще лавирам със задълженията и евентуално следващо бебе. При малкия ми беше много трудно, не вярвам и следващия път да ми е лесно.

# 6 27 юни 2007, 16:56 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: ruba в ср, 27 юни 2007, 16:17

Пишеш, че вече и без друго си стоиш 6 години в къщи. Има ли проблем, ако си останеш още една и какъв? Без друго си се отдалечила достатъчно от професията, която вероятно някога си практикувала, така че година повече или по- малко- има ли значение за теб? Знам от друга тема за проблема на детето ти /голямото/ и ако лично аз бях на твое място определено бих изчакала. Освен това в първи клас се полагат основите на бъдещия ученик, създават се навици за предимство на работата пред забавленията и удоволствията, които навици едно дете на 7 години трудно ще си изработи само.
Аз тръгнах и двата пъти на работа рано, но втория път си "сметнахме", малкото дете да се роди, когато голямото става ученик, така че поне първия срок имах възможността да работя с ученика в къщи. Имаше много голяма полза за детето.
При теб въпросът не е просто "Да работя или да си остана година в къщи", тъй като имаш два важни въпроса за разрешаване- проблемът /другият/ с по- голямото дете и това, че то ще е в първи клас, а това е много по- важно от изгубването на още една /поредната при теб/ година без ходене на работа. Макар че големият ми син отдавна не е притеснителен и плах съм отделяла доста време да говорим за новите съученици и новосъздадените отношения в училище.

# 7 27 юни 2007, 23:10 ч.

Мнения: 7 263

Зависи от много фактори. Естествено на първо място е детето - да определено първи клас е важен и то ще има нужда от теб.
От другата страна на уравнението си ти - искаш ли да работиш, имаш ли желание да градиш кариера, да правиш нещо значимо /друга тема е каква е цената и възможно ли е вече това в България/ и имаш ли реални оферти заслужаващи внимание. Факта че си седяла 6 години в къщи ми подсказва, че би могла да си останеш още една.
Но пък другото ти дете е на 4 и само след още 3 години пак ще трябва да се справяш с 1-ви клас. А и повярвай на препатилата ми персона - 1-ви клас не е най-тежкия, просто е нещо съвършенно ново за детето - като емоция, като нов режим, като нови контакти и така нататък, но истинските трудности идват във втори и трети клас.... та не е ясно ако гледаш нещата от този аспект дали ще почнеш работа в близките 4-5 години.
Накрая, но далеч не на последно място слагам и финансовата ситуация в семейството, защото тя не е маловажна. Ако можеш да си позволиш да отделиш това време за детето ти - направи го. Но си дай сметка искаш ли го истински, защото познавам майки които ;ял живот после натякват на децата си че са направили такава жертва за тях.
От позицията си на работеща майка ще ти кажа - много е трудно, цената е изключително висока и за детето и за теб. Аз нямах особен избор на на времето може би затова си мисля, че ако можех да си го позволя финансово бих си останала в къщи, но знам ли?!

# 8 27 юни 2007, 23:31 ч.

Варна.
Мнения: 1 101

много трудно решение. мислила съм си, ако случайно (понеже не планираме) имаме второ дете ще трябва да си остана в къщи. много си обичам работата и тя ми дава самочувствие и самостоятелност на джоба, обаче с всичките тези водения и прибирания и всички други рискове, с уроците и храненето...
хубаво си помисли

# 9 27 юни 2007, 23:37 ч.

Мнения: 83

Цитат на: Клер в ср, 27 юни 2007, 16:35

Мисля, че за теб ще е по - добре да опиташ.Ако разсъждаваш така винаги ще намираш аргументи да си останеш в къщи. Сега голямата ще е първокласничка, после малката ... Ти решаваш. bouquet

# 10 28 юни 2007, 13:47 ч.

София
Мнения: 650

Аз съм от работещите майки, също ни предстои първи клас, но и тази година бяхме в предучилищна в училище, тъй че все едно си беше първокласник. Много ще ти е трудно ако наистина нямаш помощ от никой /съпруг, баби/ за водене и взимане на децата и за луфта от 17 часа до прибиране от работа. Ежедневието на работещата майка е много натоварено, за мен деня приключва в 1 нощес, тогава успявам да приключа с оправянето на къщата, готвене за другия ден и с грижите за мен самата /все пак трябва човек да изглежда прилично на работа/. Съботата и неделята отдавна не са ми почивни дни, а единствените възможни да свърша домакинската работа, която ми се е натрупала през седмицата. Много често ме гризеше съвестта, че ако можех да помагам на детето в училище, то щеше да върви по- добре, но пък после видях че и сам не се справя зле. Важното обаче е, че след края на работния ден се прибирам в къщи с усмивка, защото знам че децата ще наскачат да ми се радват и не съм изнервена от цял ден търчане по тях. Откакто ходя на работа, веднъж не съм им повишила тон, чувствам че живея по- пълноценно, докато при седенето вкъщи чувствах че живота тече край мен, а аз седя на едно място и гледам отстрани. Защото вкъщи с две деца, нямаш време дори и едни новини да изгледаш, губиш комуникация с другите хора и се чувствах прогресивно затъпяваща. Моя съвет е да опиташ да работиш.

# 11 28 юни 2007, 13:53 ч.

Мнения: 8 999

Не бих работила и един час, ако доходът ми не беше необходим за семейството ми. И изобщо не мисля, че като не ходя на работа от - до, ще затъпея. Има много начини да си уплътняваш деня, без това непременно да значи, че от сутрин до вечер домакинстваш или висиш по кафенета и градинки. Няма по-ценно нещо от свободното време и от онова, което си отдал на децата си.

# 12 28 юни 2007, 14:02 ч.

Мнения: 2 556

При мен въпросът дали да работя изобщо не седи - винаги съм работила. Наесен дъщеря ми навършва 2 години, а баткото тръгва в първи клас. Малката има детегледачка, а сина ми го записахме в езиковата, която е с целодневно обучение. В случай, че си беше на нормален половин учебен ден, щях да си го взимам аз и да се занимавам с него следобяд, макар че повечето време пак ще вися на телефон и компютър и ще работя отвкъщи.

Не бих могла да живея, без да работя. Знам, че има жени, които са спокойни, облягайки се изцяло на мъжа си, но мен тази перспектива ме изправя на нокти. Не изкарвам ли пари, бих се депресирала толкова яко, че сигурно лекарства ще трябва да пия и пак няма да се оправя.

Ако ти се седи вкъщи обаче, няма какво да му мислиш. Сто пъти по-добре да си гледаш децата, отколкото да работиш някъде за малка заплата.

# 13 28 юни 2007, 14:09 ч.

Мнения: 2 051

Цитат на: ruba в ср, 27 юни 2007, 16:17

Тя е свита, притеснителна и плаха. Но вече 6 години /с 1-годишно прекъсване/ съм у дома, посветена на семейството си. Как бихте постъпили на мое място?

Бих изчакала да мине първи клас.
Бих обръщала повече време на нея (малкото нали е на градина?) за да се успокои и отпусне.
Ако можех да си позволя бих отложила започването на работа точно в такъв момент или бих работила нещо почасово вкъщи ако толкова ме влече.
Но работа има за целия китайски народ, няма да се свърши.......

# 14 28 юни 2007, 14:12 ч.

Мнения: 639

baibibi ,на 100%подкрепям това твое мнение Peace

# 15 28 юни 2007, 14:27 ч.

Мнения: 533

Естествено, че решението можеш да го вземеш само ти. Помисли си, че все пак 6г не си работила, изгубила си трудовите си навици и тепърва ще се настройваш на нов ритъм от една страна, от друга на детето ти му предстои нещо нова, то също тепърва ще се настройва. И за двете ви ще е много натоварено, предполагам и доста трудно, като се има предвид, че няма кой да ти помага, дали няма да ти дойде много newsm78

и дали вместо да се чувстваш удовлетварена, че работиш, няма да се чувстваш изнервена и вечно бързаща? Съпругът ти готов ли е да помага, това също не е за пренебрегване.
Ако можеш изчакай да мине първия срок и прецени, плюс-минус 6м не са от голямо значение.

# 16 28 юни 2007, 14:41 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

И моите деца са толкова големи. Мога да не работя, но не искам. Каката ще ходи на занималня до 15ч. За два часа ще я гледа жена, а после си ги поемам и нея, и малката от градина. Това е решението ни в този момент. През септември може и да се промени, но едва ли.

# 17 28 юни 2007, 14:52 ч.

Мнения: 7 640

Цитат на: baibibi в чт, 28 юни 2007, 13:53

аз пък не се сещам с какво друго newsm78

# 18 28 юни 2007, 14:53 ч.

Мнения: 516

Според мен, отговорът си го знаеш за себе си. От писанията ти виждам, че за теб правилното решение е да останеш в къщи. А щом така го чувстваш, така трябва да направиш. newsm10

# 19 28 юни 2007, 14:57 ч.

Мнения: 8 999

Цитат на: PolarFox в чт, 28 юни 2007, 14:52

Цитат на: baibibi в чт, 28 юни 2007, 13:53

аз пък не се сещам с какво друго newsm78

Е, това е голямата разлика между мен и теб. Аз пък се сещам.

# 20 28 юни 2007, 15:02 ч.

Мнения: 7 640

Цитат на: baibibi в чт, 28 юни 2007, 14:57

Цитат на: PolarFox в чт, 28 юни 2007, 14:52

Цитат на: baibibi в чт, 28 юни 2007, 13:53

аз пък не се сещам с какво друго newsm78

Е, това е голямата разлика между мен и теб. Аз пък се сещам.

не ми беше идеята да те заяждам, любопитно е да ни кажеш.
Пък и едва ли точно това ни е голямата разлика Wink

# 21 28 юни 2007, 15:10 ч.

Мнения: 8 999

Цитат на: PolarFox в чт, 28 юни 2007, 14:52

не ми беше идеята да те заяждам, любопитно е да ни кажеш.
Пък и едва ли точно това ни е голямата разлика Wink

Аз също не се заяждам. Но, ако не ми се налагаше да работя от-до, т.е. с твърдо работно време, което не зависи от мен и да разчитам на доходите си, бих предпочела да се занимавам с нещо, което да се доближи максимално до моето хоби /няма значение какво е то/ и да му отделям толкова време, колкото сметна за необходимо - понякога час-два на ден, друг ден пък николко, а понякога, когато децата не се нуждаят от мен - цял ден и цяла нощ. Може би ще ми носи някакви приходи, но ако те не са жизненонеобходими за мен, ще предпочета да обръщам повече внимание на децата си, защото, пак повтарям, за мен това е най-пълноценно прекарания живот. Нищо, че никой и никога няма да го оцени и няма да ми благодари.

Последна редакция: чт, 28 юни 2007, 17:25 от Доня Туфиня

# 22 28 юни 2007, 15:16 ч.

Мнения: 7 640

значи не говорим за едно и също.
За мен хоби е нещо, което се прави в свободното от работа време и е нещо, което не носи доходи, а струва пари в общия случай.
Наистина смисълът на живота са децата, но изцялото отдаване на майката Confused

е от съмнителна полза за двете страни. Отделно, че имам познати, отдали се на децата си, разбирай не работят по желание, а живеат доста ограничено.
И това не е работа.

# 23 28 юни 2007, 16:05 ч.

Мнения: 7 263

Цитат на: baibibi в чт, 28 юни 2007, 14:57

Цитат на: PolarFox в чт, 28 юни 2007, 14:52

Цитат на: baibibi в чт, 28 юни 2007, 13:53

аз пък не се сещам с какво друго newsm78

Е, това е голямата разлика между мен и теб. Аз пък се сещам.

И аз - толкова много неща биха могли да бъдат правени, ако имаш време. Аз бих научила някой език например, бих се отдала на част от любимите си занимания / в свободното от децата време/, бих спортувала повече. Е естествено и ще се виждам повече с приятелки ...................
Малееее какво се размечтах Blush

# 24 28 юни 2007, 16:18 ч.

София
Мнения: 2 846

Момичета, за съжаление тъжната реалност, която наблюдавам напоследък сред приятелки и познати сочи едно - умната жена не се оставя в зависимост от мъжа си и си има свои собствени доходи, реализация и независимост. Приемете го като искрен съвет и не си казвайте: "Това на мен не може да ми се случи", че напоследък се нагледах на такива драми, че съм с разклатено доверие към целия свят! Rolling Eyes

# 25 28 юни 2007, 16:22 ч.

Мнения: 294

Всеки човек е устрoeн по различен начин: на едни майки им харесва да работят и да гледат деца едновременно и се справят, други работят и гледат деца и не се справят добре, трети не работят и се справят, и четвърти не работят и не се справят добре... Разбира се критериите за "справянето" със задълженията на една жена и майка са различни в обществото, в семействата и т.н. За мен е важно жената-майка да се чувства ДОБРЕ работейки или не работейки и гледайки децата си... т.е. както много мами преди мен са казали, ти сама трябва да си прецениш кое за теб е по-доброто, а за децата ще бъде добре това, което за теб е добре.
Не знам защото си решила да си стоиш вкъщи 6 години, но явно ти е добре, щом го правиш, а това съответно ще бъде добре и за децата ти.
Помисли, прецени и реши. Подкрепям всяко решение, с което човек се чувства удобно и добре. Hug

Успех!

# 26 28 юни 2007, 16:26 ч.

В тъмната гора.
Мнения: 2 343

И ние ще сме в първи клас тази година и решихме проблема, като премина на половин работен ден. Преди като работих държавна работа и нямаше такива неща като половин работен ден, съпругът ми го гледаше през деня, я вечер работеше, беше на смени. Няколко дена в месеца дечко идваше с мен целодневно на работа. Много беше гадно, едва изкарахме така 2 години и когато мъжът ми го преместиха на пълен работен ден, аз напуснах....за което още съжалявам.
Ако мислиш, че вече не можеш да издържаш във вкъщи, почни работа и временно на половин ден вземи детегледачка /най-добре учителка/ ще ти излиза по евтино да ти пребере децата и да се позанимава с ученичката.
Работа на половин ден също е решение, работа от дома също е решение - работи се предимно вечер и почивните дни.

# 27 28 юни 2007, 16:44 ч.

София
Мнения: 249

Искрено благодаря за всички изказани мнения. Явно е, че всеки си има свое виждане по въпроса и че решението дали да работиш или не е въпрос на твърде личен избор. Много внимателно изчетох всички мнения и мисля, че взех своето решение. Ще си остана у дома докато видя как ще се чувства дъщеря ми в училище, как ще приеме промените в живота си, как ще я приемат нейните съученици и учители. Тя е плахо дете, както споделих по-рано, и аз се притеснявам за нея. Когато беше бебе имахме проблеми с т.нар захласване - посиняваше от плач и губеше съзание, получавала е дори нещо като гърч - ръчичките и крачетата й се вдървиха за момент, а после се отпусна в несвяст... Заради тези състояния се наложи да тръгне на градина едва на 4.5 години, през това време родих и сестричката й... Та така 6 години от моя живот посветих на децата си. Тежко ми е било. Аз съм бивш спортист и стоенето у дома не ми беше присъщо. Не искам да си мислите, че ми харесва антисоциалния живот. Напротив! Но когато децата имат проблеми, ние сме длъжни да бъдем до тях. Въпреки, че много ми се иска да работя, да контактувам с много хора, да се чувствам полезна и на себе си по някакъв начин...
Прави сте, когато ми казвате, че жената трябва да бъде независима. Много сте прави...

# 28 28 юни 2007, 17:10 ч.

Мнения: 432

Цитат на: *SV* в ср, 27 юни 2007, 16:33

съгласна съм. И аз така реших да пробвам и в интерес на истината успявам! Настина ми е много напрегнато, защото вечно бързам, но пък хем се радвам на работата си, хем и на детето си.

# 29 28 юни 2007, 17:15 ч.

В тъмната гора.
Мнения: 2 343

Аз също съм бивша спортистка - волейболистка. На 3,5 години моя син се разболя от астма и дотук беше с детската градина, неподдържането на стерилност в детските градини буквално за дни го разболяваше. Изгледахме го сами с баща му, много трудно ни беше. Аз съм дейна личност, защото спортувах и се състезавах от 13 годишна. Две години и половина бях неотлъчно вкъщи, после пак изцяло отдадена на семейството и поддържането на къщата. Представям си какво ти е, но ти пожелавам тези години отдадени на семейството да ти дадат голяма удовлетвореност под формата на обич и благодарност от всички членове на семейството ти. Мое мнение е, че една майка със стажа си по отглеждане на децата е много по подготвена да започне работа, отколкото жена, на която по други причини и се е наложило да не работи. Майчинството дисциплинира, възпитава в толерантност, изгражда полезни навици и мениджърски умения...цяло изкуство си е да бъдеш майка.

# 30 28 юни 2007, 17:27 ч.

Мнения: 8 769

Според мен можеш да се опиташ да си намериш почасова работа, така че да удовлетворява донякъде потребностите ти от социален живот, от дурга-малко повече доходи не са излишни, а също и да съчетаваш с гледането на двете деца.

# 31 28 юни 2007, 17:39 ч.

Според мен е по-добре да започнеш работа.Казваш децата са най-важни, да , важни са, но не можеш заради тях да се отделиш от всичко останало.Разбирам, че дъщеря ти е плахо и срамежливо дете и сега тръгва в първи клас , но не виждам как като не ходиш на работа как можеш да и помогнеш.Няма да си с нея в училище, нали, а през другото време няма ли животът и да си протича нормално. А пък и ако видиш, че тръгвайки на работа, има вече някакви проблеми свързани с това, едва ли е проблем да напуснеш

# 32 28 юни 2007, 19:02 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Зависи какво ще работиш.
И понеже аз предпочитам да работя, съм си намерила такава работа, която да не ми пречи да си гледам и децата.

# 33 29 юни 2007, 10:43 ч.

София
Мнения: 650

Не съм срещала досега дете, което като го попитат какво работят майка ти и баща ти, то с гордост да заяви: майка ми не работи и ни гледа нас с братчето ми. Децата растат бързо и за тях е важно родителят им да е пример за подражание и да се гордеят с него. Майките дето обясняват как си намират начини да се развиват, стоейки си в къщи много бих искала да ми кажат кое точно им е времето, свободно от децата. Може би единия час обеден сън. Дали за него можеш да прочетеш една книга в месеца. Мойте деца са доста палави и буйни и когато са будни очите са ми на 6, камо ли да седна нещо да си правя на компютъра или да си чета. Че аз по нощите си учех листовките за шофьорския, камо ли да запиша да уча език или нещо друго. А и за тая опция трябва пак някой да ти гледа децата.

# 34 29 юни 2007, 11:53 ч.

гр.Варна
Мнения: 1 275

И аз бях изправена пред същия проблем преди 3години.Синът ми беше на 1год и 3месеца когато реших че не издържам повече в къщи.И моят съпруг ми казваше че ще се справим някак си с парите и без моята заплата , но аз съм си такава луда и дейна , че не мога да стоя на едно място.Върнах се на работа а детето поверих на детегледачка / съкровище/ и не съжалявам нито за миг за решението си.Естествено в началото се чувствах малко виновна ,че едва ли не съм захвърлила детето си в ръцете на чужд човек , но след като се уверих ,че жената наистина си гледа работата чудесно се успокоих. А в цялата история имаше още един плюс / освен заплатата/ .Докато бях в къщи се изнервих и крещях за най-малкото нещо по детенцито , а след това като се приберях от работа му се радвах и гушках Hug

Затова ти маже би трябва да си прецениш плюсовете и минусите от решението-да се върна ли на работа или не? bouquet

# 35 29 юни 2007, 13:25 ч.

София
Мнения: 4 867

Цитат на: Mamamuu в пт, 29 юни 2007, 10:43

Майките дето обясняват как си намират начини да се развиват, стоейки си в къщи много бих искала да ми кажат кое точно им е времето, свободно от децата. Може би единия час обеден сън. Дали за него можеш да прочетеш една книга в месеца.

А когато ходиш на работа, през работно време ли четеш? Нали след това си заета с децата? Или не четеш?
Всичко е въпрос на организация, приоритети и желание. И на банкова сметка, де.

# 36 29 юни 2007, 13:28 ч.

Мнения: X

Цитат на: ruba в ср, 27 юни 2007, 16:17

..Но всъщност не парите толкова ме притесняват, а че дъщеря ми ще има нужда от мен в първи клас. Тя е свита, притеснителна и плаха. Но вече 6 години /с 1-годишно прекъсване/ съм у дома, посветена на семейството си.

а дали тези двете неща не са взаимносвързани
ако не я беше гледала 6 г. вкъщи дали щеше да е свита притеснителна и плаха newsm78

# 37 29 юни 2007, 13:30 ч.

София, център
Мнения: 3 455

Отговорът се съдържа във въпроса ти!

Оставай в къщи, и се грижи за дечица!

# 38 29 юни 2007, 14:07 ч.

София
Мнения: 650

Цитат на: Янита в пт, 29 юни 2007, 13:25

Цитат на: Mamamuu в пт, 29 юни 2007, 10:43

Да работата ми е такава че е свързана с много четене, е не на романи, а на закони и нормативи, ама имам и обедна почивка за четене на новините от деня примерно.

# 39 29 юни 2007, 14:46 ч.

София, център
Мнения: 3 455

Само да попитам Mamamuu от четенето на новините в обедната почивка ли е успяла да се развие толкова интелектуално ?

# 40 29 юни 2007, 15:45 ч.

Мнения: 5 370

От всичко, казано дотук, съм най-съгласна с написаното от Клер.
Животът поднася най-неочаквани обрати, недай, боже. Предпочитам да работя, но си гоня и границата, Имам предвид не работя нещо "на всяка цена". Пък ако всичко се развива нормално в семейството ни-то лошо няма, имам свободно доходи за мое си харчене. Което пък, от друга страна, ми повдига самочувствието.

# 41 29 юни 2007, 17:24 ч.

Мнения: 2 032

Цитат на: Не тази вечер, Жозефина! в пт, 29 юни 2007, 15:45

От всичко, казано дотук, съм най-съгласна с написаното от Клер.
Животът поднася най-неочаквани обрати

И аз.
Ако оставим настрана себеуважението, което работата може да даде, финансовата независимост е изключително важна.
Базирам на наблюденията как се е развил животът на (голямата) група приятелки на майка ми, на 60+ години. Добре е поне да има човек "план Б" и застраховка, само това ще кажа.
Това, че една жена работи, не я прави лоша майка. Това, че една жена седи в къщи, не я прави автоматично добра майка.

# 42 29 юни 2007, 17:30 ч.

Мнения: 5 475

Ако можеш да си позволиш остани ,докато мине мине първи клас.Добре е да помогнеш на детето в такъв момент.
Работата няма да се свърши...

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: