Според мен можеш да се опиташ да си намериш почасова работа, така че да удовлетворява донякъде потребностите ти от социален живот, от дурга-малко повече доходи не са излишни, а също и да съчетаваш с гледането на двете деца.
- Публикувана: 27 юни 2007, 16:17 ч.
- Последно мнение: 29 юни 2007, 17:30 ч.
Работещата мама
Според мен е по-добре да започнеш работа.Казваш децата са най-важни, да , важни са, но не можеш заради тях да се отделиш от всичко останало.Разбирам, че дъщеря ти е плахо и срамежливо дете и сега тръгва в първи клас , но не виждам как като не ходиш на работа как можеш да и помогнеш.Няма да си с нея в училище, нали, а през другото време няма ли животът и да си протича нормално. А пък и ако видиш, че тръгвайки на работа, има вече някакви проблеми свързани с това, едва ли е проблем да напуснеш
Не съм срещала досега дете, което като го попитат какво работят майка ти и баща ти, то с гордост да заяви: майка ми не работи и ни гледа нас с братчето ми. Децата растат бързо и за тях е важно родителят им да е пример за подражание и да се гордеят с него. Майките дето обясняват как си намират начини да се развиват, стоейки си в къщи много бих искала да ми кажат кое точно им е времето, свободно от децата. Може би единия час обеден сън. Дали за него можеш да прочетеш една книга в месеца. Мойте деца са доста палави и буйни и когато са будни очите са ми на 6, камо ли да седна нещо да си правя на компютъра или да си чета. Че аз по нощите си учех листовките за шофьорския, камо ли да запиша да уча език или нещо друго. А и за тая опция трябва пак някой да ти гледа децата.
И аз бях изправена пред същия проблем преди 3години.Синът ми беше на 1год и 3месеца когато реших че не издържам повече в къщи.И моят съпруг ми казваше че ще се справим някак си с парите и без моята заплата , но аз съм си такава луда и дейна , че не мога да стоя на едно място.Върнах се на работа а детето поверих на детегледачка / съкровище/ и не съжалявам нито за миг за решението си.Естествено в началото се чувствах малко виновна ,че едва ли не съм захвърлила детето си в ръцете на чужд човек , но след като се уверих ,че жената наистина си гледа работата чудесно се успокоих. А в цялата история имаше още един плюс / освен заплатата/ .Докато бях в къщи се изнервих и крещях за най-малкото нещо по детенцито , а след това като се приберях от работа му се радвах и гушках 
Затова ти маже би трябва да си прецениш плюсовете и минусите от решението-да се върна ли на работа или не? 
Затова ти маже би трябва да си прецениш плюсовете и минусите от решението-да се върна ли на работа или не? 
Майките дето обясняват как си намират начини да се развиват, стоейки си в къщи много бих искала да ми кажат кое точно им е времето, свободно от децата. Може би единия час обеден сън. Дали за него можеш да прочетеш една книга в месеца.
А когато ходиш на работа, през работно време ли четеш? Нали след това си заета с децата? Или не четеш?
Всичко е въпрос на организация, приоритети и желание. И на банкова сметка, де.
..Но всъщност не парите толкова ме притесняват, а че дъщеря ми ще има нужда от мен в първи клас. Тя е свита, притеснителна и плаха. Но вече 6 години /с 1-годишно прекъсване/ съм у дома, посветена на семейството си.
ако не я беше гледала 6 г. вкъщи дали щеше да е свита притеснителна и плаха
Майките дето обясняват как си намират начини да се развиват, стоейки си в къщи много бих искала да ми кажат кое точно им е времето, свободно от децата. Може би единия час обеден сън. Дали за него можеш да прочетеш една книга в месеца.
А когато ходиш на работа, през работно време ли четеш? Нали след това си заета с децата? Или не четеш?
Всичко е въпрос на организация, приоритети и желание. И на банкова сметка, де.
Да работата ми е такава че е свързана с много четене, е не на романи, а на закони и нормативи, ама имам и обедна почивка за четене на новините от деня примерно.
От всичко, казано дотук, съм най-съгласна с написаното от Клер.
Животът поднася най-неочаквани обрати, недай, боже. Предпочитам да работя, но си гоня и границата, Имам предвид не работя нещо "на всяка цена". Пък ако всичко се развива нормално в семейството ни-то лошо няма, имам свободно доходи за мое си харчене. Което пък, от друга страна, ми повдига самочувствието.
Животът поднася най-неочаквани обрати, недай, боже. Предпочитам да работя, но си гоня и границата, Имам предвид не работя нещо "на всяка цена". Пък ако всичко се развива нормално в семейството ни-то лошо няма, имам свободно доходи за мое си харчене. Което пък, от друга страна, ми повдига самочувствието.
От всичко, казано дотук, съм най-съгласна с написаното от Клер.
Животът поднася най-неочаквани обрати
Животът поднася най-неочаквани обрати
Ако оставим настрана себеуважението, което работата може да даде, финансовата независимост е изключително важна.
Базирам на наблюденията как се е развил животът на (голямата) група приятелки на майка ми, на 60+ години. Добре е поне да има човек "план Б" и застраховка, само това ще кажа.
Това, че една жена работи, не я прави лоша майка. Това, че една жена седи в къщи, не я прави автоматично добра майка.
