Родители-манипулатори или за спекулата с любовта на децата

Бабче ,кефиш! 
Майка ми е от описаната порода.Това винаги ме е дразнело. Противопоставям се доколкото мога.
И искрено се надявам да не стана като нея.

И моята майка е такава, но явно има доста по-тежки случаи от нея, както се уверявам. Много ми е гадно, че се опитва да ми вменява вина, аз много се впрягах, но отскоро започнах да пропускам подмятанията покрай ушите си, защото нейното поведение започна да се отразява на моето семейство. Защо според вас се държат така, какво е вашето обяснение?

Как защо?За да  държат нещата под контрол, естествено.

защото те самите са контролирани от вина

и моята майка е такава, колко пъти е викала бърза помощ, защото съм излязла с приятели и й е станало
'лошо", нещо й "треперело" и такива разни...и много други неща, с които ми е вгорчавала живота, включително и откакто се омъжих и я "предадох" , защото не съм обичаала нея, а мъжа ми

баб4е, аз съм от първия пример, наистина редовно ,казвам:внимавай, умната, да си прекараш на макс!последната добавка я няма, ако е за мъжа ми, 
либеро съм, но пък уважението дано си го заслужа, 4е да не ме забравят на бабешки години, ако стигна!

И мойта често пробва така да си наложи мнението. Свикнала съм да не й обръщам внимание. А все по-често започвам съобщаването на важни решения с "Ясно ми, е че пак ще се сърдиш, но това е моето решение и не смятам, че има причина да го променям",  "Не мога да се съобразявам с всички" или "Много добре знам как да си изкарвам парите и нямам нужда от съвети как да ги харча"и т.н.  Това още в началото парира всички опити са манипулация. На "зле ми е" отговарям, че хората посещават лекари в такива случаи и й предлагам да се свържем със специалист. Веднага й минава.
И тя е от хората, които преувеличават, доукрасяват и нагласят нещата така, както им е угодно, за да се изкарат най-можещи, най-знаещи и най-компетентни.  Грешки никога не си признава, винаги е безгрешна. За сметка на това, аз не пропускам да й кажа кога и за какво е сгрешила. Дали ще го признае на глас, за мен няма значение, по-важно е да го осмисли.
Според мен това е типично поведение на хора, които държат цялото внимание на околните да е насочено към тях. Обикновено са хора, които нямат или дълго време не са имали сериозна връзка и са свикнали да командват, да се събразяват само със себе си и т.н.

Бабче, хубава тема. Моята майка е страшно либерален и демократичен човек, никога не е казала думи от рода на - това трябва, забранявам ти, държа да направиш еди какво си и подобни на тези. Но свекървата е супер манипулатор. И цялата й енергия е съсредоточена да ми скапе нервите. Иначе ако я питаш тя все за хубаво ги говорила разните неща. Не се била усещала как така ме обижда. Ясни са ми хората манипулатори, но се радвам че доста литература изчетох по този въпрос , та не се давам.

Много се надявам да не стана точно такъв родител. Като се знам каква съм обсебваща. Гледам да го преодолея още от сега, че да не страдама по- късно.

В стила на форума мога само да кажа - и вие писалите до тук ме кефите, защото полагате усилия да се освободите от домогванията на РМ /иначе е много дълго. Хубаво ще бъде да се сподели повече опит, за да могат хората в подобна ситуация да намерят своя най-добър вариант за отпор. моите впечатления от близки и познати РМ са, че най-често използвано е здравето. Например моята майка ползваше "Ох, Боже как ми бие сърцето!" В началото се връзвах. Не осъзнавах, че жената я друса критичната и е нормално да има от време на време сърцебиене. После, като поговорих с баба ми си изработих култова фраза "Ами радвай се, страшно е ако спре да бие!". Свекърва ми пък манипулираше всичко с непрекъснатото си желание да влиза в болница, иначе беше свестен човек, но смяташе, че като говори непрекъснато колко е болна синовете й и мъжа й ще й обръщат повече внимание. Имам приятелка, която е най-всеотдайната майка, която познавам, но откакто синът й порасна /на 22 е/ и започна да излиза, тя го чака винаги будна, седнала в хола, телевизорът не работи, а на масата са всички лекарства и апарата за кръвно. Момчето е изключително свястно дете и направо психясва от притеснение за майка си. Като си говорим двете казва, че осъзнава колко зле постъпва, зарича се да престане и удържа до следващото излизане на нещастния човек.
Не знам дали може да се постави обща диагноза на тази порода родители, но знам че нанасят много щети.
Всички РМ казват, че ти желаят доброто, че се притесняват за теб, че те обичат... Факт е обаче, че всячески се опитват да те моделират. За мен лично това е много рафинирана форма на насилие.

Не знам от кои родители съм, но преди да тръгнете където и да е, особено в днешно време, винаги има риск и родителя се притеснява. Може да е досадно, но въображението на майката така работи, че всеки един момент тя е на тръни....незнам при мен е така. Моят син е на 7, още е малък, за да го манипулирам и каквото и да е там, но хич не ми харесва идеята да се вее насам натам, където му видят очите, да не се занимава с нещо градивно. Винаги преди да излезе на площадката или пред блока започвам с уговорките, да не правиш онова, да не правиш това, ще стане така, ще стане онова. Клати глава и се съгласява и след това пак каквото той си знае....да но когато се случи нещо неприятно или някакъв инцидент, търчи при мен да оправям положението...защо? нали е много самостоятелен, нали той сам е преценил какво и как да се държи и решил да пренебрегне всичко, което съм поръчала и предупредила като родител...следва и сам да си поеме последствията..нали!?
Въпреки, че е малък е модел на поведение при децата, независимо малки или големи. Това, че съм родител, не значи, че съм със свъхвъзможности да оправям невероятни ситуации и щуротии, да ме пренебрегват, а после да се съсипвам от последствията за детето, което не ме уважава, та дори сигурно ми се подиграва. Много е лесно да се каже словосъчетанието родител-манипулатор....а колко е трудно да се възпитават децата в днешно време, при това силно влияние на външната среда.

По този проблем трябва да пишат и родители, в една такава ситуация засегнати са винаги  две или повече страни.
За мен така стоят нещата, ако детето е спечелило доверието ми, ако е доказало, че мога да разчитам на него само да се пази...пак ще го мисля, но не бих го спряла и да бих му пожелала приятно изкарване със договорка кога ще се върне ако е под 18 години.
Но ако нямам никакво доверие на отрочето си и то постоянно ме манипулира и лъже и съм го хващала, кажете с какво чувство да го пусна да се забавлява и какви могат да бъдат последствията от неразумното му поведение.....какво?...аз винаги трябва да съм насреща, когато се е случило нещо неприятно и едновременно с това да си мълча, да не ограничавам и да се съгласявам!? Къде го дават този филм? - склонна съм да се договоря така с детето си при всяко нещастие и провал от негова страна, след като не се е съобразило с моите препоръки, сам да се оправя...мисля, че е справедливо.

Да предупредиш детето си и да му обясниш разбрано възможните рискове, които крие една или друга постъпка в никакъв случай не е манипулация. Но ако използваш реплики от рода "мама ще е много наранена", "ако не направиш това и това значи не ме обичаш" и подобни, това си е заиграване с чувствата на детето към теб. Нормално е дете на 7 години да тича при майка си за помощ и подкрепа, както е нормално да прави своите собствени грешки и да се учи от тях. Непослушанието не е неуважение, това е нормално поведение на нормално дете.
Сега видях и втория ти постинг. Страхувам се, че не си разбрала добре какво имам предвид. Не става въпрос да не се поставят условия, изисквания и рамки на поведение, защото това е най-малко безотговорно към детето, а за това по какъв начин се поставят. Дали с излагане на разумни доводи или с етюди достойни за Оскар, които вменяват на детето постоянно чувство за вина и обикновено водят до използване на лъжи за де се избегне драмата.

Да малко съм изместила темата, но представете си, че по никакъв начин порастналото ви дете не възприема съветите ви, как ще го убедите, че вие мислите най-доброто за него. Аз съм на мнение, че повечето родители мислят доброто на децата си, например аз съм склонна да му забраня нещо, колкото и да му е неприятно, ако съм сигурна, че го предпазвам. Винаги, когато ме попита "защо" и аз започвам чинно да обяснавам, никога не мълча, но лошото е, че понякога не мога да го убедя. Има една поговорка "За предпочитане е да ти се случи това, което съседа ти го мисли, отколкото това, което майката го мисли". Тази материя е сложна и е трудно да се каже, кое е манипулация и кое не е.

Ужасно е...Майка ми от време на време има такива
изблици,но се контролира и го осъзнава.
Обачеее....бащата на приятелят ми страшно злоупотребява
и спекулира със загрижеността ни и здравословното си състояние.
Просто не мога да повярвам, че има такива хора...така да плашат и да нараняват близките си...да играят по нервите на децата си!
Като му докривее нещо ,звъни по телефона,започва да обяснява как умира,как рак са му открили,как не знам си какво...
А няма нищо такова! Просто му е докривяло нещо си и целият свят трябва внимание а му обръща.Винаги трябва да си налага мнението,щото иначе започва сърдечни кризи да получава...а бе грозна картинка е.И от всичко това страдат децата му..
Приятелят ми не може да осъзнае че са манипулации това, плаши се ,стряска се, ужасно е!
Не мога да разбера такива хора...

Мишел, това което пишеш е наистина така. Естествено е да се притесняваме за децата си, да се опитаме да ги предпазвам от всичко и от всички, които могат да ги наранят, но е много важно как го правим.
Ще ти дам един пример. Когато синът ми беше на 14-15 години усетих, че пуши трева /Имам обоняние на хрътка/ Съвсем открито му заявих, че знам за това и поставих моите условия - щом иска да си съсипва живота, да го прави защото аз не мога да бъда до него 24 часа и да го пазя. Да си пуши тревата, да му омеква мозъка, но да го прави в къщи, защото не желая да се занимавам с полиция и други подобни неприятности. И знаеш ли какво стана - увлечението по това отмина за по-малко от година. Ако му бях забранила, ако бях разиграла драмата на наранената съсипана от тревогата майка, щеше да се крие и да го прави, щадейки моите чувства.

ето това наистина е гадно и човек като му докривее и иска да сподели, поне да помоли за разговор отколкото да лъже безогледно.

Ами той винаги си е бил такъв,по думи на приятелят ми...
Аз мислех и тема да пускам за да попитам,какво да правя ,как да реагирам,но реших да се дистанцирам,да не обръщам внимание...но ми е толкова болно като гледам как трови и плаши до полуда децата си...
А като малък приятелят ми ми е разкавал как след скандал с майка му тръгвал да се беси,
и трябвало децата да го уговарят,да го успокояват..егати тормоза!

Аууу, при теб наистина е тежко положението... Кой знае аз каква ще бъда... отсега си го мисля...

Мдам, гадно е, напълно разбирам за какво става въпрос. Проблема при нас беше, че още много рано (била съм около 10-12 годишна), когато разбрах, че нещо не е наред в отношенията. Отглеждана съм от баба и дядо - строги и праволинейни хора, които ми дадоха невероятни основи. И когато майка ми се опита да поеме възпитанието ми, просто не се получи. При първа възможност се изнесох, започнах работа, и от тогава съм й казала, че аз съм едно домакинство, тя друго, всеки да си гледа дома. Мисля, че се получи, защото вече няколко години нямам никакви проблеми нито с главоболието й, нито със сърцебиенето й, нито с болежките къде ли не по тялото, нито с разбитите й нерви. 

от познати такива оставам с впечатление че рм в повечето случаи са жени,останали сами и вкопчили се в децата си.свирят на тая струна-аз заради тебе колко съм изстрадала,а ти сега ... лошо ,защото много от пишештите тук са и самотни майки.хубаво е че си пуснала темата

Точно това имах предвид и аз. Не казвам, че всички са задължително такива, обаче.
Лошото е, че ако си такъв родител, трудно осъзнаваш, че вредиш на децата си и дори когато са вече семейни, продължаваш да прилагаш свойте си схващания. И в другия форум съм писала преди време - майка ми е свикнала сама да взема всички решения. Сега не може и не иска да проумее, че след като ние със съпруга ми се грижим еднакво много за детето, е редно и той да има право на глас. От нея редовно чувам реплики "взимай си детето и го води еди-къде си", "по-добре го записвай еди-къде си на градина", "това трябва да го решиш още сега, докато е малък", "поръчвай еди-какво си обзавеждане, щом ти харесва"... Все неща, които очевидно не мога да приложа в моето семейство. Смятам, че нямам право Аз сама да решавам, а заедно със съпруга ми трябва да решаваме всичко, свързано със общия ни дом, с детето, с плановете ни... Но на всеки мой отговор от рода на "детето си има и баща, заедно трябва да обсъдим и решим", или "и мъжа ми има право на глас при избора на обзавеждане" следва реплика на майка ми  "че каква майка си, като не можеш сама да ги решаваш тези неща" или "че как така няма да купиш еди-кое си както го харесваш".

С манипулация се цели да се запази едноличната власт и контролът. Зад манипулацията се крие и страхът от изоставяне. Манипулативни са хората, които нямат пълноценен личен живот и не запълват врмето си с нещо градивно, което да ангажира енергията им. Обсебват чуждият живот, защото нямат своЙ.
Добре че съм оперирана от чувство за вина и такива номерца хич не ми минават 

Малиии направо се втрещих  Майка ми никога не е била такава и съм сигурна , че и аз няма да бъда защото е отвратително 

Може би има такава тенденция, но в никакъв случай не е правило. Моето впечатление е, че повечето родители, които сами отглеждат децата си стават в добри приятели с тях и не прибягват до манипулации. Аз съм виждала и тандем от РМ. Те са по-страшни. В повечето случаи жената изпълнява драмата, а мъжът натяква - майка ти си съсипа живота, ще я умориш тази жена, ти съвест нямаш ли... Мога да изреждам до безкрай.
Да се бориш с РМ е много трудно, но мисля, че е много по-трудно да не се превърнеш самият ти в РМ. Ето един на глед безобиден пример. Дете на 3-4 години посяга и ви удря, вие закривате очи и се правите, че плачете. Детето също се разплаква, защото ви обича. Следва гушкане и сдобряване. То вече знае, че не трябва да ви удря, защото вие ще плачете, а то не иска да вижда мама разплакана. Това обаче не означава, че няма да удари друг. 

Браво на Бабчето за хубавата тема. Само с последния пример не съм много съгласна. Синът ми на 2 и половина удря напоследък доста силно и на ниво забележки само се озверява. Сепва се само ако се направя че плача (то понякога наистина сълзи ми излизат). Явно обаче не съм достатъчно убедителна, защото след кратко примирие ме поглежда, ухилва се и казва "Аде мамо пак плачеш!".  Явно при него манипулации не минават. Трябва да сменям тактиката 

И моят внук е на толкова, но като му обясних на дълго и широко, че като удряш другият го боли както него го боли когато падне, че да удряш е лошо, че дори и играчките ги боли когато ги хвърляш и удряш той разбра и престана. Синът ти е хитрушко и го е приел като игра предполагам и затова иска да продължите да играете. Наистина трябва да смениш тактиката.

Моята свекърва е такъв тип родител.
Когато с мъжа ми се отделихме и заживяхме самостоятелно ни покани на гости. Влизаме и тя почва -"В хладилника имам само кофичка кисело мляко., ма то не ми се яде вече ям само сух хляб и мляко. Откакто съм сама няма смисъл да готвя и радиаторите не пускам, та затова е малко хладно" Да кажеш че няма пари - не в вярно, но смота съпруга ми за норматив и ни съсипа настроението.

Друг случай - имаме годишнина и тя знае за нашите планове че ще излизаме - звъни по телефона с рев колко и е лошо и как няма кой да й купи аналгин - отиваме естествено веднага до аптеката мислейки, че положението е много сериозно - нищо подобно. Естествено вечерта ни е тотално провалена.

Или друго - " Сине прибирай се в 21:00 да ме разтриваш че нямам сила не мога да ходя и всичко ме боли"

С течение на времето просто й свикнахме на номерата - вече не се впечатляваме, а преди това си чупихме краката при всяко обаждане и се притеснявахме страхотно.

Последния случай беше като отишла на преглед и на изследвания и после казала на мъжа ми че са и правили операция на гръбнака и не можела да ходи  
На другия ден тичаше с внучка си, за 2 часа не седна поне за 10 минути, то аз се изморих да я гледам как се разхожда а за нея не знам.

Имам и много други подобни случки - за редовното вдигане на кръвно и прилошаване всеки път когато отиваме на почивка или излизаме вечер, реплики от сорта " Ще се самоубия ще скоча от балкона не издържам вече лошо ми е ", " Аз си седя сама тука а вие се разхождате" , за каквото и да било е алергична и какво ли не.


 

Свекърва ми опита този номер, след като със свекъра приписаха апартамента на сина си. Звъни един ден и казва, че й е лошо. Питам я за конкретно оплакване - нямало такова. Посъветвах я да отиде на лекар. После й казах да дойде в града на  изследване, нищо не каза. Мъжът ми я посъветва същото. Може би е очаквала от мене реплика от сорта "идвай, ще те водя по доктори", но аз моята майка не придружавам по изследвания, така че какво остава за нея. 
След време й отидохме на гости, каза, че я боли стомаха и пиела светена вода, даже размятваше шишето. Казах й директно да не си съсипва здравето с глупости, ами като има хроничен гастрит да яде по-малко пържено и мазно. Ама тя за  здравословно хранене не чувала - беше наготвила свинско с картофи посред лято, мазно и тежко ядене.Оттогава не се е правила на "лъжливото овчарче".

Страхотна тема, babche!   

Основния проблем според мен е, ме това е доста "хлъзгава" материя, и човек твърде лесно (понякога неусетно дори) влиза в ролята и на манипулатор, и на манипулиран. Томове мога да напиша по темата, една от "болните" ми е. Основното е човек да работи върху себе си:
-> да не се стреми всичко да е под непрекъснат контрол и да не смята, че другите са му длъжни за нещо - за да не изпада в ролята на манипулатор
-> да отстоява правотата на постъпките си след взето решение и да не изпитва чувство за вина, за да не бъде манипулиран.
Но, както казах - границата е твърде размита, всичко е въпрос на вътрешно усещане.

М да ,много неприятно е да имаш такъв родител.Майка ми почина преди 20 години бях на 9.Баща ми се ожени повторно а мен завеща на леля ми да ме гледа,на 120 Ко. от него,щото видите ли в големия град мога да постигна повече(нямах 12).През всичките години като се приберях, все слушах как той се трепе за мене и не е все добре я с кръвно я с нещо друго и за това ,аз трябва да уча и да не му създавам тревоги.Минаха годините омъжих се за приятеля си с който бях от 15 годишна.Той явно усети какъв тип е баща ми и само ми повтаряше ,че постъпките му спрямо мен са ужасни ,че с нищо не съм му чак толкова длъжна ,че да слушам поне два пъти седмично по телефона колко е болен.След 6 годишна връзка казахме на баща ми че мислим да се женим.Знаете ли каква беше реакцията му? Дойде от 120 км да ми каже каква грешка ще направя ако се омъжа за "тоя" човек.Бях потресена."Тоя" човек ми беше много повече от всичко на този свят.Съветваше ме когато имах нужда ,помагаше ми когато се налага ,беше до мен във всеки труден момент.А баща ми си гледаше живота.След като се омъжих стана още по ужасно.Баща ми звънеше непрекъснато да се оплаква как се скарал с брат, ми колко е болен, колко му е зле.Накрая мъжът ми каза стига.Тоя човек те манипулира използва и трови.Взехме да се караме с него защото той виждаше колко се притеснявам непрекъснато а обажданията не спираха.Когато се роди и детето и видях как се отнася и с него вече проумях и аз.Когато го види му е забавно.Играе си с него борят се дразни го нарочно.Когато реши ,че му е омръзнало(едно дете на 2-3 няма как да го усети това) просто почва да вика да му се скараме ,че не можело тъй да го тормози  и т.н.Е тогава и аз казах стига.Като ми звъни взех да му викам карай няма ти нищо, спокич.Е резултата не закъсня.Сега се чуваме по два три пъти месечно.Като обикновено поне в един от разговорите ми казва ,че плащал огромни сметки за телефон щото мн бил говорил с мен. Спрея да му обръщам всякакво внимание и адски ме изнервя но човек не може да си избира родителите.
Съветвам всеки който се намира в подобна ситуация да игнорира възможно най - бързо подобен манипулатор.Аз се трових 15 години ,ама колко нерви изхабих само аз си знам.

И майка ми и свекърва ми са манипулаторки, само дето методите им са съвсем различни. Някой ден може ми и аз ще стана такава без да си давам сметка

percepolis това не е нищо, манипулатор се става много бавно и постепенно, манипулирания е оплетен много здраво в мрежата и е много трудно да се измъкнеш, даже е трудно да осъзнаеш абсурдността на ситуацията
моята майка е разведена и това й е основния аргумент
същевременно никога не сме си били близки, защото до втори клас са ме гледали баба и дядо, а не тя
не ми се разказват конкретни случки, защото са грозни

Майка ми също се опитваше да ме манипулира, но след като изчетох доста книжки на тази тема, успях да парирам опитите й. За жалост, тя се оказа жертва на манипулации от страна на собствената си майка. В момента баба ми, която е на 84 г. контролира всяка минута на дъщеря си (на 57 г.). Когато стане 17,00 ч. започва да звъни в службата й и да пита дали си е тръгнала и ако е тръгнала от офиса - в колко часа точно  . На 01.01.2007 г. ми се обади по телефона в 8,00 сутринта да ми каже, че на майка ми сигурно й е станало лошо, защото още не е станала  , при положение, че са стояли до 5 сутринта. И всичко това, придружено с високо кръвно, виене на свят, прилошаване (без конкретно нещо да я боли). Миналата година ми звънна на мен в офиса (работя извън града) да ми каже, че умира и иска да ме види за последно. Аз много се разстроих, намерих транспорт и отидох, но тя не беше изобщо зле - просто й беше скучно да стои сама. Съседките не са й интересни, защото говорили само за себе си, а тя иска някой да я пита как е, добре ли се чувства и т.н.
Вчера беше поредния й номер, когато ми се обади в 17,30 ч. да ме попита как е телефона на зъболекарката на майка ми, защото щяла да я търси в кабинета  .
Когато й казах, че ако майка ми се държи така с мен, няма да я погледна, ми затвори телефона.
Майка ми й се връзва и непрекъснато търчи като ненормална. До пазара не може да отиде спокойно, защото баба ми гледа часовника, и й засича след колко минути ще се прибере.
Май няма лечение за тази болест  .

mamavassi, аз точно  това имах предвид - за манипулирането са нужни две страни, ако няма откликване, няма манипулиране.

да де, ама като почне в детска(айде тийн) възраст няма как да се усетиш
аз спрях да й се връзвам малко преди да се омъжа, а откакто имам деца, просто тотално  защото според нея тя трябва да е на първо място, не децата и мъжа ми 

mamavasi явно хич не са малко тея дето смятат като твоята майка.Ама дано повече хора се усетят и дистанцират ,че иначе живота може да стане много сложен.

Имаме проблем с манипулатор.
Вижте тази статия:
http://rozali.com/life.php?l=a&p=46
и тази:
http://rozali.com/life.php?l=a&p=45

Нашият манипулатор покрива всички 30 пункта!
Става въпрос за свекърва ми. За мен не е проблем, успявам да се справя с нея, но за съпруга ми е страшно!
Той се побърква от мъка, чувство за вина и самообвинения.

Култовите изрази на майка му:
- ако не беше ти досега да съм се развела хиляди пъти!
- заради теб не си устроих живота, ти беше на първо място!
- заради теб търпя баща ти!
- ти ни заряза, отиде в друг град, нас кучета ни яли, това ли заслужаваме!?
- ако не бях аз, щеше да си боклук, но ти не го осъзнаваш
- ти се устрои, ожени се, а за нас не мислиш
- трябва да вземеш страна в скандалите ни, избирай - или аз, или баща ти!
- ти нямаш майка!
- като умра, отиди при леля ти, тя знае всичко! Ще ти каже какви жертви съм правила заради теб!
- аз деца нямам, нямала съм и няма и да имам!
- ще си взема дете от дом за сираци и то ще ме слуша повече от теб!
- ти за нищо не ни питаш и не искаш мнението ни!
- ти винаги ще си ми длъжник!
- който не уважава майка си е непрокопсаник и боклук!
- почерних си живота с такъв син - неблагодарник!
- как ще се жениш за тази пенсионерка /на 27г. съм/, ще ти намеря млада жена, ще я обуча по мой тертип, за да живееш добре!
- трябва да живеете при нас, защото ти не си способен да гледаш семейство. Ти си мързелив и нескопосен, нямаш ум за 5 стотинки, а семейство създаваш! За какво ти е, нали имаш семейство! Доведи я тук, аз ще се грижа и за нея!

Да поясня - съпругът ми е на 25г., от 7г. не живее при тях, а в друг град, от 2г. не е финансово зависим от тях. Развива се добре, гради кариера, колегите му го уважават. Купихме си жилище.
Родителите му са на 56 и 52г., работят, със здравето са относително добре!
До къде се стигна:
- майка му умишлено си причинява хипертонични кризи - лесно става, започваш да крещиш, да ревеш и да се самонавиваш.
- няколко пъти, когато сме си тръгвали от поредното посещение, тя ни изпраща с въже в ръце и с думите - "Може много скоро да се наложи да се върнеш! Да знаеш, че не те искам на погребението си!"
- друг път, изпращайки сина си на гарата /като студент/, след същите думи, тя тръгва да върви по релсите, незнайно накъде!
Нито веднъж не с го попитали как е, какво чувства, какви планове има. Пълна незаинтересованост! Според тях ние трябва да им решаваме проблемите!
За съжаление, свекър ми е слаб човек, безгласна буква. Той няма мнение за нищо. Свекърва ми го мачка цял живот!

Резултата:
Съпругът ми не може да спи. Живее в постоянен страх. Не се обажда на родителите си, защото го е страх, че може да чуе думи, които не иска. Стреми се да угажда на майка си, само за да има мир! Ако не го направи, започват едни физиономии, цупене, тя веднага вдига кръвно и се викат линейки. Ако и това не го склони, номера с въжето и бесенето винаги действа!
Преди сватбата, свекъра, подтикван от жена си, хванал баща ми на къс пас. Започнал да му говори едни идиотщини, как синът им бил мързелив, как не можел да се грижи  за себе си, знаел ли баща ми на кого дава дъщеря си! Ако баща ми не можел да ме склони да не се женя за сина му, поне да помогне да ни склонят да живеем заедно с тях!
Татко беше изумен! Развикал се на свекъра, казал му, че не цени детето си, че той не би могъл да мечтае за по-добър зет! После пак татко ни подкрепи, за да се установим в друг град, далеч от родата на съпруга ми!
Трудно е. Търся съвети и литература по въпроса! Ако някой знае, как можем да се справим с този кошмар, да сподели! При положение, че цял живот ти е промиван мозъка, по какъв начин може да се изкорени чувството на вина и дълг?
Не искам да им обръщаме гръб - родители са му. Просто искам съпругът ми да живее пълноценно!

Аз 100% ще СъМ  РМ, а мама не е била никога.
Винаги ме е "пускала" и е разчитала, че съм разумна:),
винаги и за всичко ми е вярвала и ме е подкрепяла,
но никога не ме е насочвала и съветвала:(...
незнам къде е истината, но да си родител е най-прекрасното,
най естественото,
най-отговорното,
най-страшното,
най-неблагодарното,
най-всеобхващащото,
най-ограбващото,
най-поглъщащото те занимание... чудя се каква съм била преди...
и какво бих правила като порасне и са минали всичките години

И аз явно съм случила на РМ, лошото е, че си разиграва сцените само пред мен , а пред брат ми, който е семеен и живее отделно дума не смее да каже-той я слага на място само с поглед.

 Отвратително!   Много прилича на ситуацията с бащата на мъжът до мен.
Аз взех решение да се дистанцирам от техните проблеми и разговори,вече дори не желая да слушам
какви ги е надрънкал при последния тел разговор.Защото колкото и деликатно да опитвам да му
обясня че се прави нарочно това ,на него вината му е вменена и си знае "татко е много болен,
много зле е живял,цял живот е работил за нас (че кой не работи цял живот заради семейството си?!)
За това вече не обръщам внимание,отказвам и мен да ме стресират и натоварват с измислени
болести и думи като -цитирам "Вие се стягайте да се грижите за жена ми и малката ,мен не ме
мислете,аз си отивам от тоя свят"...

Ох, колко познато....
При нас тактиката е сходна:
- Ох, лошо ми е! - казва свекърва ми
- Изпи ли си лекарствата за кръвно? - питам я аз
- Не
- Защо? - пак аз
- Не ми се живее! Няма да ги пия! Като пукна, ще се отървете от мен!
Сцената, разбира се, се разиграва пред съпруга ми. Как иначе, тя знае, че аз не и връзвам и, че няма да му кажа. Затова винаги го прави, когато той е при нея!

Пак казвам, аз се справям. Тежко ми е за съпруга ми, защото тя разбива психиката му! Обичам го и не искам да се съсипва излишно ден след ден! Не зная как да му помогна. Разговаряли сме, той съзнава, че тя го манипулира, но не знае как да бъде по-твърд с нея. Не знае как да я накара да прекрати с цирковете!
Преди да ме срещне, той си е мислел, че това е нормален живот. Приемал е всичко за нормално. После, когато аз започнах да му намеквам, че постъпките на майка му не са нормални, той си е мислел, че го искам само за себе си и, че искам да го откъсна от родителите му. С течение на времето се убеди, че наистина не е нормално, че всичко е чиста проба манипулация. Тъй като той вече познава и другата страна на монетата - спокоен живот, няма скандали, доверие, обич, внимание, близост, за него все по-трудно понася манипулациите на родителите си! 
Упорито търся литература по темата! Ако някой знае за такава, да сподели! Ще съм много благодарна! 

love_sunrise : Е значи има надежда и моят да се осъзнае.За сега е на етап-аз съм тази дето не разбира
и явно целя да го откъсна от там.Да се оправят тогава,разбрах че сам трябва си отвори очите за тези неща.

Може би трябва да говори със специалист, хубавото в случая е, че се е осъзнал и знае, че е манипулиран.

За да стане по-лесно, ти трябва да си пълен антипод на манипулатора! Така, рано или късно, съпругът ти ще започне да ви сравнява. Тогава ще му се отворят очите!
Но битката няма да свърши лесно! Дори да осъзнаеш, че някой те манипулира, никак не е лесно да прекратиш порочния кръг! Това е продължавало с години и не се променя за една нощ!
Ние живеем на 150км от родителите на съпруга ми, но ....номерата пак минават, нали има телефони!
А, когато си далеч, притесненията са по-силни! Не можеш да отидеш и да се убедиш, че всичко е поредната манипулация!
Ох, трудно му е, а аз не мога да направя нищо повече, освен да го подкрепям!

love_sunrise : Е...ние живеем на още повече километри и съм абсолютно съгласна ,че тази дистанция е пречка за обективната оценка на здравословното състояние.Май трябва с теб да си отворим една тема или на лични да обменим опит,че изместихме и презвезхме темата на бабче с оплаквания 

Това го казваше и моята свеки! Мъжът ми като я чу и се разсмя с глас... Звучи ужасно нелепо...

Нелепо, наистина, но...никак не е нелепо за човек, който е разбрал, че е осиновен.
Нелепо е да казваш "Нямам деца, нямала съм, няма и да имам!", но в случай думите тежат!
Дали, ако родителите на съпруга ми някога узнаят, че той е разбрал за осиновяването, няма да съжаляват за тези думи....не знам!
Точно тези изрази са го накарали за се усъмни и да търси...А който търси, понякога намира истината.
Човек не си избира родителите, каквито и да са те, той им дължи уважение, но с цената на какво....
Чувствам се толкова безсилна! Не знам как да му помогна и това ме мъчи все повече!

 
Права си!
Да не оспамвам повече, че ще ме скастрят! Стискай зъби! Всичко ще се подреди, не се съмнявай! Просто обичай съпруга си и го подкрепяй!

Когато са надалеч и се действа по телефона е още по-гадно, защото чуваш въздишки, тежко дишане, абе драма. Не можеш да отидеш веднага, не знаеш дали преиграва или наистина става нещо. Това наистина може да те влуди. Единственото което не мога да разбера е дали те осъзнават какво причиняват на собственото си дете.
Докато бяхме на работа по разпределение аз често се обаждах и на майка ми и на баба ми. На въпроса как сте, баба ми /на 68/ отговаряше: "Ами как да сме, като волни пенсионери. Ядем си пенсийките, разхождаме се, забавляваме се, по гости ходим. Ти кажи вие как сте там, все те мисля как се оправяш с всичко сама" майка ми /на 50/: "Ох, как да съм. /въздишка/ Никак. /мълчание и тежка въздишка/ Животът ми е омръзнал, до гуша от всичко ми е дошло. /на един дъх/ На никого не мога да разчитам. Добре сте си вие, в провинцията всичко е по-лесно"

Бабе, усети ли как разбуни духовете, нароиха се още теми по въпроса.

Когато с половинката станахме гаджета през първите 2 години майка му все беше болна, все беше зле, все се оплакваше за нещо. Странно...Може пък да е било от критическата. Но ние и двамата не й обърнахме внимание, защото виждахме, че всичко си й е наред и тя изведнъж спря. Дори не съм усетила кога и защо! Не че ме е бъркало и преди...Ние живеем на 2500км от родителите си и е много трудно да ни се прилагат подобни номера  !

Моите не са точно манипулатори, но на практика се получава същото. Целият им вид и поведение говорят колко са нещастни /макар и да не го казват/ и как им е най-добре когато им дам детето или ни видят. Често съм си мислила, че единственото, което искам от тях е да са щастливи и съм се питала толкова ли е трудно поне да се направят на такива пред мен, пък дори и да не е вярно. Любима реплика на бащащта от ранното ми детство е, че "нямало нищо радващо" при наличие на добра жена, здраво и нормално дете, добра материална осигуреност... От както го помна все нещо го боли и все ще умира. И двамата почти никъде не ходят и не са ходили /приятели, ресторанти, театри, кина.../. Нямат хобита и интереси. Винаги ми е било едно гузно, че аз си живея добре, а те не. Но това сами са си го направили, а аз дори и да искам - не мога да ги направя щастливи. Честно казано ми е мъка да им се обаждам всеки ден сутрин и вечер, защото всеки път се вкисвам. Как пък веднъж някой не каза, че нещо интересно е привил, че нещо ще стане...

според мен са си точно манипулатори, добре че си се осъзнала, не се чувствай виновна, че си щастлива, обаждай им се по-рядко, сега ще имаш едно малко, сладко оправдание. Аз преди звънях всеки ден и винаги чувах едно изстрадано АЛО , вече разредих обажанията и ми е по-добре.Успех с раждането

Бабче, според мен всичко опира до това колко са интелигентни хората. Родители, които не умеят да организират собствения си живот си поставят за цел да обсебят живота на децата си. Интелигентните хора си дават ясна сметка за това, че един ден децата им създават собствено семейство, което трябва да е самостоятелно. Самостоятелно според мен означава сами да взимат решенията за живота си, а не да бъдат дирижирани отвън. Това в никакъв случай не означава, че възрастните не трябва да им помагат. Майка ми е изключителна жена, благодаря на бога за това, помага ми за гледането на детето, и за някои други неща, но никога не е накарала мен или мъжа ми да се съобразяваме с нея, да диктува нещата в нашето семейство, въпреки че ни подари голям апартамент, в който да живеем самостоятелно. Докато родителите на мъжа ми са абсолютни манипулатори. Майка му постоянно повтаря колко е болна, как не може да живее без нас, опитва се да ме командва - когато тя иска тогава да водя бебето у тях, когато иска тогава тя идва, буди го, подмята го, смята го за нейна собственост и демонстративно ми го взима и си прави с него каквото си иска. И просто не ми издържат нервите с такива хора да се занимавам. Много е кофти да си хабиш нервите в безмислени битки.

Tristan77 мисля, че интелигентните хора са просто интелигентни манипулатори.
Например свекървата на моята приятелка е бих казала простоват човек, но е толкова добра и всеотдайна, че просто не можеш да си представиш. Бъхта по цял ден в градинката си в едно софийско село, пръстите й са се изкривили от артрит, попрегърбила се е, а за толкова години никой не я е чул да се оплаква, да натяква или да иска нещо. Ходим понякога там събота и неделя, като ни види и грейва. Каквото и да носим все е доволна и все се тюхка, че децата й си дават парите да я глезят. Като я питаш как е, винаги е усмихната и отговорът е неизменен "Добре бе майка, добре съм! Въздухът ми въздух, градинката ми градинка. Дай Боже всички като сме най-зле тъй да сме."

Може и да си права Бабче, мисля си така, защото манипулаторите, които аз познавам са доста простовати. Но наистина може да има такива хора, каквито ти описваш.

Най-ми е криво, че вече не вярвам. Имам такъв близък човек, не родител, но много добър манипулатор.
От малка ме тормозеше-хората като остареели, ослепявали и спели по входовете, дядо може да умре и пр и пр. Била съм на не повече от 5 и тези разговори са все още в главата ми.
Може би е от егоизма ми, но не умря, не всички хора ослепяват и спят по входовете като остареят, та в резултат на това вече не вярвам на болни и оплакващи се хора. Никогаж. В истински тежки ситуации си насилвам разума да не съм груба и безцеремонна, но дълбоко в мен нещо нацупено казва "Да, бе, да, нищо ти няма" 
Неудобно ми е като се сетя в истински тежки ситуации как си мисля, ей сега ще стане и ще се ухили, ставай и не се излагай. Гадно ми е да живея така в постоянен цинизъм и никаква милост 

Уф прочетох твоята тема с ОГРОМЕН интерес.Защото и аз имам майка-манипулаторка. От как се помня все е болна. Вярно е , че на 37г претърпя сериозна онкологична операция, но от тогава минаха 22г.когато трябва да  , гледа внуците , да отбележа да ги гледа защото аз учех задочно, тя все е болна. Но да отбележа , болна е само за мен не и за децата на брат ми.На въпросите и как си отговарям с дежурното добре съм.Тя обаче не е доволна от това отговаря, е ти като баща си все си добре. А съм се оплакалаа тя е отвърнала е все ти си зле, аз какво да кажа и започва дежурната  тирада. Последната и изцепка е посещение при една врачка , която и казала, че от гледане и пари нямала да види и сега цикли по тази тема. Имам чувството, че ни е родила за да я отглеждаме.

А възможно ли е да манипулират БЕЗ ДА ИСКАТ, по силата на някакви вътрешни механизми? Допускате ли, че е възможно човек да манипулира не с лош умисъл?

В повечето случай няма лош умисъл. Никой не иска умишлено да нарани детето си. Виж за без да иска, не мога да се съглася. Не може някой да имитира болест и криза без да иска. Иска, за да постигне нещо - да вижда по-често внуците си, да накара детето си да направи нещо, което е убиден че е добро, да получи повече внимание, да чува колко е грижлив и велик... Причина винаги има и почти никога лош умисъл.

Свекърва ми е от описаната от аторката порода хора; най-интересното е, че тя е изоставила децата си на по 15 години и е отишла в чужбина без да е притисната от финансова нужда, а да "търси нов живот след развода" и така до преди 2 години, когато започна да ги търси усърдно (не че не ги е търсила преди, но 1-2 телефонни обаждания месечно и по 100 евро за рождени дни . . .). Братът на мъжа ми отсече - "тази жена ме е оставила съвсем малък да се боря с живота, кво иска сега от мен и за какво ми е!? Тя вече не е фактор в моя живот!" Предполагам, че я обича, но е може би обиден, държи се добре с нея и . . . до там. Тя обаче хвърли всичките си манипулаторски умения върху мъжа ми . . . сега се справяме с този проблем