Родители-манипулатори или за спекулата с любовта на децата

Моята свекърва е такъв тип родител.
Когато с мъжа ми се отделихме и заживяхме самостоятелно ни покани на гости. Влизаме и тя почва -"В хладилника имам само кофичка кисело мляко., ма то не ми се яде вече ям само сух хляб и мляко. Откакто съм сама няма смисъл да готвя и радиаторите не пускам, та затова е малко хладно" Да кажеш че няма пари - не в вярно, но смота съпруга ми за норматив и ни съсипа настроението.

Друг случай - имаме годишнина и тя знае за нашите планове че ще излизаме - звъни по телефона с рев колко и е лошо и как няма кой да й купи аналгин - отиваме естествено веднага до аптеката мислейки, че положението е много сериозно - нищо подобно. Естествено вечерта ни е тотално провалена.

Или друго - " Сине прибирай се в 21:00 да ме разтриваш че нямам сила не мога да ходя и всичко ме боли"

С течение на времето просто й свикнахме на номерата - вече не се впечатляваме, а преди това си чупихме краката при всяко обаждане и се притеснявахме страхотно.

Последния случай беше като отишла на преглед и на изследвания и после казала на мъжа ми че са и правили операция на гръбнака и не можела да ходи  
На другия ден тичаше с внучка си, за 2 часа не седна поне за 10 минути, то аз се изморих да я гледам как се разхожда а за нея не знам.

Имам и много други подобни случки - за редовното вдигане на кръвно и прилошаване всеки път когато отиваме на почивка или излизаме вечер, реплики от сорта " Ще се самоубия ще скоча от балкона не издържам вече лошо ми е ", " Аз си седя сама тука а вие се разхождате" , за каквото и да било е алергична и какво ли не.


 

Свекърва ми опита този номер, след като със свекъра приписаха апартамента на сина си. Звъни един ден и казва, че й е лошо. Питам я за конкретно оплакване - нямало такова. Посъветвах я да отиде на лекар. После й казах да дойде в града на  изследване, нищо не каза. Мъжът ми я посъветва същото. Може би е очаквала от мене реплика от сорта "идвай, ще те водя по доктори", но аз моята майка не придружавам по изследвания, така че какво остава за нея. 
След време й отидохме на гости, каза, че я боли стомаха и пиела светена вода, даже размятваше шишето. Казах й директно да не си съсипва здравето с глупости, ами като има хроничен гастрит да яде по-малко пържено и мазно. Ама тя за  здравословно хранене не чувала - беше наготвила свинско с картофи посред лято, мазно и тежко ядене.Оттогава не се е правила на "лъжливото овчарче".

Страхотна тема, babche!   

Основния проблем според мен е, ме това е доста "хлъзгава" материя, и човек твърде лесно (понякога неусетно дори) влиза в ролята и на манипулатор, и на манипулиран. Томове мога да напиша по темата, една от "болните" ми е. Основното е човек да работи върху себе си:
-> да не се стреми всичко да е под непрекъснат контрол и да не смята, че другите са му длъжни за нещо - за да не изпада в ролята на манипулатор
-> да отстоява правотата на постъпките си след взето решение и да не изпитва чувство за вина, за да не бъде манипулиран.
Но, както казах - границата е твърде размита, всичко е въпрос на вътрешно усещане.

М да ,много неприятно е да имаш такъв родител.Майка ми почина преди 20 години бях на 9.Баща ми се ожени повторно а мен завеща на леля ми да ме гледа,на 120 Ко. от него,щото видите ли в големия град мога да постигна повече(нямах 12).През всичките години като се приберях, все слушах как той се трепе за мене и не е все добре я с кръвно я с нещо друго и за това ,аз трябва да уча и да не му създавам тревоги.Минаха годините омъжих се за приятеля си с който бях от 15 годишна.Той явно усети какъв тип е баща ми и само ми повтаряше ,че постъпките му спрямо мен са ужасни ,че с нищо не съм му чак толкова длъжна ,че да слушам поне два пъти седмично по телефона колко е болен.След 6 годишна връзка казахме на баща ми че мислим да се женим.Знаете ли каква беше реакцията му? Дойде от 120 км да ми каже каква грешка ще направя ако се омъжа за "тоя" човек.Бях потресена."Тоя" човек ми беше много повече от всичко на този свят.Съветваше ме когато имах нужда ,помагаше ми когато се налага ,беше до мен във всеки труден момент.А баща ми си гледаше живота.След като се омъжих стана още по ужасно.Баща ми звънеше непрекъснато да се оплаква как се скарал с брат, ми колко е болен, колко му е зле.Накрая мъжът ми каза стига.Тоя човек те манипулира използва и трови.Взехме да се караме с него защото той виждаше колко се притеснявам непрекъснато а обажданията не спираха.Когато се роди и детето и видях как се отнася и с него вече проумях и аз.Когато го види му е забавно.Играе си с него борят се дразни го нарочно.Когато реши ,че му е омръзнало(едно дете на 2-3 няма как да го усети това) просто почва да вика да му се скараме ,че не можело тъй да го тормози  и т.н.Е тогава и аз казах стига.Като ми звъни взех да му викам карай няма ти нищо, спокич.Е резултата не закъсня.Сега се чуваме по два три пъти месечно.Като обикновено поне в един от разговорите ми казва ,че плащал огромни сметки за телефон щото мн бил говорил с мен. Спрея да му обръщам всякакво внимание и адски ме изнервя но човек не може да си избира родителите.
Съветвам всеки който се намира в подобна ситуация да игнорира възможно най - бързо подобен манипулатор.Аз се трових 15 години ,ама колко нерви изхабих само аз си знам.

И майка ми и свекърва ми са манипулаторки, само дето методите им са съвсем различни. Някой ден може ми и аз ще стана такава без да си давам сметка

percepolis това не е нищо, манипулатор се става много бавно и постепенно, манипулирания е оплетен много здраво в мрежата и е много трудно да се измъкнеш, даже е трудно да осъзнаеш абсурдността на ситуацията
моята майка е разведена и това й е основния аргумент
същевременно никога не сме си били близки, защото до втори клас са ме гледали баба и дядо, а не тя
не ми се разказват конкретни случки, защото са грозни

Майка ми също се опитваше да ме манипулира, но след като изчетох доста книжки на тази тема, успях да парирам опитите й. За жалост, тя се оказа жертва на манипулации от страна на собствената си майка. В момента баба ми, която е на 84 г. контролира всяка минута на дъщеря си (на 57 г.). Когато стане 17,00 ч. започва да звъни в службата й и да пита дали си е тръгнала и ако е тръгнала от офиса - в колко часа точно  . На 01.01.2007 г. ми се обади по телефона в 8,00 сутринта да ми каже, че на майка ми сигурно й е станало лошо, защото още не е станала  , при положение, че са стояли до 5 сутринта. И всичко това, придружено с високо кръвно, виене на свят, прилошаване (без конкретно нещо да я боли). Миналата година ми звънна на мен в офиса (работя извън града) да ми каже, че умира и иска да ме види за последно. Аз много се разстроих, намерих транспорт и отидох, но тя не беше изобщо зле - просто й беше скучно да стои сама. Съседките не са й интересни, защото говорили само за себе си, а тя иска някой да я пита как е, добре ли се чувства и т.н.
Вчера беше поредния й номер, когато ми се обади в 17,30 ч. да ме попита как е телефона на зъболекарката на майка ми, защото щяла да я търси в кабинета  .
Когато й казах, че ако майка ми се държи така с мен, няма да я погледна, ми затвори телефона.
Майка ми й се връзва и непрекъснато търчи като ненормална. До пазара не може да отиде спокойно, защото баба ми гледа часовника, и й засича след колко минути ще се прибере.
Май няма лечение за тази болест  .

mamavassi, аз точно  това имах предвид - за манипулирането са нужни две страни, ако няма откликване, няма манипулиране.

да де, ама като почне в детска(айде тийн) възраст няма как да се усетиш
аз спрях да й се връзвам малко преди да се омъжа, а откакто имам деца, просто тотално  защото според нея тя трябва да е на първо място, не децата и мъжа ми 

mamavasi явно хич не са малко тея дето смятат като твоята майка.Ама дано повече хора се усетят и дистанцират ,че иначе живота може да стане много сложен.

Имаме проблем с манипулатор.
Вижте тази статия:
http://rozali.com/life.php?l=a&p=46
и тази:
http://rozali.com/life.php?l=a&p=45

Нашият манипулатор покрива всички 30 пункта!
Става въпрос за свекърва ми. За мен не е проблем, успявам да се справя с нея, но за съпруга ми е страшно!
Той се побърква от мъка, чувство за вина и самообвинения.

Култовите изрази на майка му:
- ако не беше ти досега да съм се развела хиляди пъти!
- заради теб не си устроих живота, ти беше на първо място!
- заради теб търпя баща ти!
- ти ни заряза, отиде в друг град, нас кучета ни яли, това ли заслужаваме!?
- ако не бях аз, щеше да си боклук, но ти не го осъзнаваш
- ти се устрои, ожени се, а за нас не мислиш
- трябва да вземеш страна в скандалите ни, избирай - или аз, или баща ти!
- ти нямаш майка!
- като умра, отиди при леля ти, тя знае всичко! Ще ти каже какви жертви съм правила заради теб!
- аз деца нямам, нямала съм и няма и да имам!
- ще си взема дете от дом за сираци и то ще ме слуша повече от теб!
- ти за нищо не ни питаш и не искаш мнението ни!
- ти винаги ще си ми длъжник!
- който не уважава майка си е непрокопсаник и боклук!
- почерних си живота с такъв син - неблагодарник!
- как ще се жениш за тази пенсионерка /на 27г. съм/, ще ти намеря млада жена, ще я обуча по мой тертип, за да живееш добре!
- трябва да живеете при нас, защото ти не си способен да гледаш семейство. Ти си мързелив и нескопосен, нямаш ум за 5 стотинки, а семейство създаваш! За какво ти е, нали имаш семейство! Доведи я тук, аз ще се грижа и за нея!

Да поясня - съпругът ми е на 25г., от 7г. не живее при тях, а в друг град, от 2г. не е финансово зависим от тях. Развива се добре, гради кариера, колегите му го уважават. Купихме си жилище.
Родителите му са на 56 и 52г., работят, със здравето са относително добре!
До къде се стигна:
- майка му умишлено си причинява хипертонични кризи - лесно става, започваш да крещиш, да ревеш и да се самонавиваш.
- няколко пъти, когато сме си тръгвали от поредното посещение, тя ни изпраща с въже в ръце и с думите - "Може много скоро да се наложи да се върнеш! Да знаеш, че не те искам на погребението си!"
- друг път, изпращайки сина си на гарата /като студент/, след същите думи, тя тръгва да върви по релсите, незнайно накъде!
Нито веднъж не с го попитали как е, какво чувства, какви планове има. Пълна незаинтересованост! Според тях ние трябва да им решаваме проблемите!
За съжаление, свекър ми е слаб човек, безгласна буква. Той няма мнение за нищо. Свекърва ми го мачка цял живот!

Резултата:
Съпругът ми не може да спи. Живее в постоянен страх. Не се обажда на родителите си, защото го е страх, че може да чуе думи, които не иска. Стреми се да угажда на майка си, само за да има мир! Ако не го направи, започват едни физиономии, цупене, тя веднага вдига кръвно и се викат линейки. Ако и това не го склони, номера с въжето и бесенето винаги действа!
Преди сватбата, свекъра, подтикван от жена си, хванал баща ми на къс пас. Започнал да му говори едни идиотщини, как синът им бил мързелив, как не можел да се грижи  за себе си, знаел ли баща ми на кого дава дъщеря си! Ако баща ми не можел да ме склони да не се женя за сина му, поне да помогне да ни склонят да живеем заедно с тях!
Татко беше изумен! Развикал се на свекъра, казал му, че не цени детето си, че той не би могъл да мечтае за по-добър зет! После пак татко ни подкрепи, за да се установим в друг град, далеч от родата на съпруга ми!
Трудно е. Търся съвети и литература по въпроса! Ако някой знае, как можем да се справим с този кошмар, да сподели! При положение, че цял живот ти е промиван мозъка, по какъв начин може да се изкорени чувството на вина и дълг?
Не искам да им обръщаме гръб - родители са му. Просто искам съпругът ми да живее пълноценно!

Аз 100% ще СъМ  РМ, а мама не е била никога.
Винаги ме е "пускала" и е разчитала, че съм разумна:),
винаги и за всичко ми е вярвала и ме е подкрепяла,
но никога не ме е насочвала и съветвала:(...
незнам къде е истината, но да си родител е най-прекрасното,
най естественото,
най-отговорното,
най-страшното,
най-неблагодарното,
най-всеобхващащото,
най-ограбващото,
най-поглъщащото те занимание... чудя се каква съм била преди...
и какво бих правила като порасне и са минали всичките години

И аз явно съм случила на РМ, лошото е, че си разиграва сцените само пред мен , а пред брат ми, който е семеен и живее отделно дума не смее да каже-той я слага на място само с поглед.

 Отвратително!   Много прилича на ситуацията с бащата на мъжът до мен.
Аз взех решение да се дистанцирам от техните проблеми и разговори,вече дори не желая да слушам
какви ги е надрънкал при последния тел разговор.Защото колкото и деликатно да опитвам да му
обясня че се прави нарочно това ,на него вината му е вменена и си знае "татко е много болен,
много зле е живял,цял живот е работил за нас (че кой не работи цял живот заради семейството си?!)
За това вече не обръщам внимание,отказвам и мен да ме стресират и натоварват с измислени
болести и думи като -цитирам "Вие се стягайте да се грижите за жена ми и малката ,мен не ме
мислете,аз си отивам от тоя свят"...

Ох, колко познато....
При нас тактиката е сходна:
- Ох, лошо ми е! - казва свекърва ми
- Изпи ли си лекарствата за кръвно? - питам я аз
- Не
- Защо? - пак аз
- Не ми се живее! Няма да ги пия! Като пукна, ще се отървете от мен!
Сцената, разбира се, се разиграва пред съпруга ми. Как иначе, тя знае, че аз не и връзвам и, че няма да му кажа. Затова винаги го прави, когато той е при нея!

Пак казвам, аз се справям. Тежко ми е за съпруга ми, защото тя разбива психиката му! Обичам го и не искам да се съсипва излишно ден след ден! Не зная как да му помогна. Разговаряли сме, той съзнава, че тя го манипулира, но не знае как да бъде по-твърд с нея. Не знае как да я накара да прекрати с цирковете!
Преди да ме срещне, той си е мислел, че това е нормален живот. Приемал е всичко за нормално. После, когато аз започнах да му намеквам, че постъпките на майка му не са нормални, той си е мислел, че го искам само за себе си и, че искам да го откъсна от родителите му. С течение на времето се убеди, че наистина не е нормално, че всичко е чиста проба манипулация. Тъй като той вече познава и другата страна на монетата - спокоен живот, няма скандали, доверие, обич, внимание, близост, за него все по-трудно понася манипулациите на родителите си! 
Упорито търся литература по темата! Ако някой знае за такава, да сподели! Ще съм много благодарна!