- Публикувана: 28 юни 2007, 16:27 ч.
- Последно мнение: 9 юли 2007, 21:10 ч.
Сватбата на най-добрия ми приятел
Има една много хубава песен:
''Не, ние не можем да бъдем добри приятели,
няма среда в любовта, няма среда в любовта
Длани, които до болка се стапяха сляти,
да се здрависват едва, да се здрависват едва-а-аа.
дружески да си мълвят, дружески да си мълвяяяят...
ей това ми се върти и на мен в главата, откакто прочетох темата
Това е впечатляващо. Трудно изпълнимо е, но ви поздравявам, че сте го постигнали!
Аз не бих поканила такъв човек на сватбата си, освен ако не сме комуникирали след "онзи период" и не съм сигурна, че и у двамата я няма вече подкосяващата страст.
А може би това е повод да преоцениш нещо за себе си, за взаимоотношенията изобщо? Нищо не е случайно
Канят ме, мамо, на тежка сватба,
на тежка сватба млад кум да ставам.
На първо любе кум да кумувам,
на първо любе, на първа севда.
Не ходи. Живей със спомените си. Все едно
да имаш рана с коричка и да я чоплиш.
Малко на мазо ми намирисва.
Я, научи ме стара ми майко,
на първо либе как се кумува
с кои очи да я погледна
с кои уста да и продумам.
Я слушай, сине, стара си майка,
на първо любе не се кумува,
на първо любе сърце се дава
на първо любе, на първа севда.
За анкетата: Не, няма да отида.
Не, никога.
Освен, ако за него нещата не са същите, както при теб.
Но ако усещането е взаимно .. тези неща никога не умират, само заспиват, понякога много дълбоко, можеш дори да не разбереш, че изобщо ги има, спящи в теб.
Ако е така, той е изпратил поканата в знак на значимостта ти за него.
Ти трябва да му върнеш жеста, като не отидеш.
Освен, ако за него нещата не са същите, както при теб.
Но ако усещането е взаимно .. тези неща никога не умират, само заспиват, понякога много дълбоко, можеш дори да не разбереш, че изобщо ги има, спящи в теб.
Ако е така, той е изпратил поканата в знак на значимостта ти за него.
Ти трябва да му върнеш жеста, като не отидеш.
Това е впечатляващо. Трудно изпълнимо е, но ви поздравявам, че сте го постигнали!
Аз не бих поканила такъв човек на сватбата си, освен ако не сме комуникирали след "онзи период" и не съм сигурна, че и у двамата я няма вече подкосяващата страст.
А може би това е повод да преоцениш нещо за себе си, за взаимоотношенията изобщо? Нищо не е случайно
Съгласна съм напълно. Но трябва наистина да е от сърце, а не маска. Доста път се изминава до това "прозрение"
Още веднъж ви поздравявам, че сте го постигнали. Да обичаш означава да си щастлив, когато е щастлив другият, нали? 
ЕХ, това ще е тежка свадба, но аз бих отишла за да покажа пред себе си и пред него, че и за мен живота продължава,че съм щастлива и уверена в себе си и мога да се справя със всичко, в това число и свадбата на най-добрия ми приятел. Но ако не се чувстваш по този начин по-добре не го прави!
