Аз кървях почти до третия месец, но Слава на Бога имам живо и здраво бебе. Тово, че доктора не го вижда, може да е въпрос на добра техника или просто трябва да отидеш и при друг специалист. От сърце ти желая всичко да е наред, защото знам какво е да чакаш и да се молиш. bouquet

# 35 2 юли 2007, 10:14 ч.

Мнения: 14

Все едно чета моята си история и аз след положителен тест прокървих и то на бъдни вечер сама разбираш, че никой не работи тогава Sad

И отидох в АГ-то при дежурния лекар Rolling Eyes

Та ме прие една мнооооооооого груба жена #2gunfire

Първо изобщо не прояви съчувствие и ми каза че плод няма имало само плоден сак но пък той се бил отлепил. Представяш ли си. И аз му дръпнах един рев. Изписа ми едни инжекции и направо ме изгони #Cussing out

Аз си намерих кой да ми ги бие. И така живот и здраве през август си чакаме нашето бебче.

Но мила каквото и да стане не се отказвайте и най-важното не си мисли лоши неща. Защото ако си изнервена и под напрежение не си помагаш. Само положителни мисли и ще видиш че всичко ще се нареди

# 36 2 юли 2007, 10:37 ч.

Мнения: 158

Миличка, как си?
Ужасно е това, което преживяваш, но всички ние сме с теб и всички ние вярваме, че всичко ще бъде наред! newsm17

Мисли положително, колкото и да ти е трудно! Вярата ти може да преобърне всичко или поне да те направи по-силна-а ти си!
Чакаме те да ни кажеш как си, да знаеш ние сме с теб! Hug

# 37 2 юли 2007, 10:48 ч.

София
Мнения: 10 340

Чак сега попадам на темата. Пиши как си.

# 38 2 юли 2007, 10:56 ч.

Мнения: 83

Здравей, миличка!
Бях бременна във втори месец, когато установиха мисед аборт. Нещо не можеше да ме утеши, вече живеех няколко седмици с мисълта за така чаканото бебе. Ходих при още двама гинеколога. Но диагнозата беше същата. Всяка тяхна дума ми се струваше студена и обидно безчувствена... Спомням си, че преди да ми сложат упойката за аборта, плачех неудържимо. Не можех да повярвам, че това ми се случва! След 4 месеца бях бременна, а сега си имаме прекрасно момиченце на 2 месеца и половина.
Желая ти много любов и късмет!!!

# 39 2 юли 2007, 10:56 ч.

Мнения: 1 081

Може би се вклщчвам късно, но 1/3 от всички бременни имат кървене и зацапвания. Щом казваш, че течението е по-силно от обикновено обаче, не е хубаво, но природата си знае работата. Аз имах спонтанен аборт в 5г.с. с много силно кървене и съсиреци, при втората си бременност също кървях, но с правилната терапия и много много лежане бебето се зкрепи и днес се гушкаме щастливи. Не се отчайвай и не се предавай! Имай надежда, че всичко ще бъде наред и дори сега да има лоши новини скоро ще последват хубавите. Успех, миличка!

# 40 2 юли 2007, 11:10 ч.

Мнения: 526

Не се отчайвай и мисли положително Praynig

Напълно разбирам какво ти е,защото и мен ме уплашиха с диагноза мисед,плаках много и ужасно ми беше криво,но когато отидох на преглед за второ мнение,се оказа,че всичко е наред с ембриончето.
От все сърце ти желая нещата да се развият добре за теб Hug

Пиши какво е станало!

# 41 2 юли 2007, 14:19 ч.

Мнения: 356

Преживях мисед, мила... разбирам как се чувстваш и защо те е страх... Консултирай се и с друг лекар, това никога не е излишно. Може всичко да се развие, както ти искаш. А ако нещата са зле... направи, каквото трябва. И продължи, колкото и да ти е трудно. Но не казвай "всичко свърши". Животът продължава. Ще се справиш, както направих и аз - виж лентичката ми. Пожелавам ти скоро същото щастие и те прегръщам Hug

# 42 2 юли 2007, 14:39 ч.

София
Мнения: 1 946

Вчера само лежах и толкова много ме боля корема, а когато най-сетне болката стана просто непоносима, отидох да си гушна таткото и тогава кървенето адски се усили, че направо ми се струваше как оставям кървава следа тичайки към тоалетната.. по-голям съсирек никога не бях виждала.. и единствената реакция беше да изпищя.. от гняв.. от болка.. от уплаха.. Cry

но след това корема престана да ме боли.. и както съм си плакала на леглото съм заспала... а като се събудих, знаех, че всичко наистина е свършило...окончателно..
днес си имам обикновена менструация, но не отидох на лекар, защото имах защита на дипломната.. сега се прибирам и съм скапана.. е, да, вече съм инженер... но не мога да се зарадвам истински..
утре ще ида на лекар все пак. още сутринта. знам, че вече ембрион няма.. но поне да видя всичко друго наред ли е..

Благодаря на всички за милите думи, подкрепата и надеждата.. Малко ми е трудно да повярвам в хубавото толкова веднага.. Но все пак ви благодаря и ви прегръщам. Hug

# 43 2 юли 2007, 15:00 ч.

Мнения: 441

Ох,миличка каквото и да ти кажа в момента едва ли ще те успокои.Бъди смела,ако трябва си поплачи,но в никакъв случай не се предавай.Живота е пред теб,не го пропилявай в самосъжаления.Сигурна съм,че не всичко е свършило за теб и съпруга ти,повярвай и ти в това.Ние сме с вас и ви подкрепяме Hug