Мила моя мамо, понякога за мен си зло голямо!

escorial,мила, простено ти е, че си й пропуснала едното хранене!С 3 деца !Да са ти живи и здрави!

Страшна темичка. Чета от една седмица, ама по малко, че много ме боли корема от смях и сълзи.
И ние имаме доста гафове, ама като мине малко време се забравят. Та ще разкажа няколко по-скорошни. Дъщеря ми Габи е на 4 г.10м. Става вече 22 часа, детето не заспива, върти се лъже, че й се яде. По едно време почва да пищи, че мравчица я лази. Баба й, която спи при нея, че аз съм много бременна, маже пъпчиците с крем. Детето не заспива. Слага вода, студен компрес, детето пищи. Накрая почва да й се кара, че симулира. Отивам аз, намествам си големия корем в леглото до нея, мажа пъпките със спирт, че беше ги разранила и успокоявам, че няма мравки. Така накрая детето заспива и всички се успокояваме. На другата сутрин баба й я вдига, сваля пижамата, а там бълха, пипнало я или по улиците, или в парка, аман от бездомни кучета. Горкото, цяла нощ го пасла гадината, а ние не му вярваме.
Друга сутрин. детето на гърнето, аз пращам бабата да ми донесе един валидол, че нещо не ми е добре. Връща се тя, навежда се и много внимателно се опитва да натъпче хапчето в устата на детето. Пък то опулено, гледа хапчето и се дърпа. Горката баба, доста го изстрада покрай дъщеря си и капризната си внучка, ама кой им е виновен. Никой не е длъжен да им гледа внуците.

Веднъж взимаме детето от градина, първите хубави дни от пролетта, но още ходим с ботушки. Та тича си детето пред мен, ама много леко стъпва, някак нехарактерно. А то ние сме го облекли, ама си е тръгнало с пантофите от градината, вместо с ботушките. Е, върнахме се и се преобухме.
Хайде стига, драги ми  Смехурко, като се сетя нещо, ще пиша още.