"Няма да се занимавам с домакинска работа!"

Аз пера всичко отделно, не мога да смеся неговите чорапи и бельото на децата.

Така е, временно постигам резултат, но после нещата пак се връщат в изходна позиция.
На мен не ми тежи домакинската работа, но не мога само с това да се занимавам... Работя по цял ден, деца имам, искам и да се поддържам... И вече вдигам ръце!

Това, че не желае да инвестирате в домашна помощница, при положение, че финансов проблем няма никакъв, си е чиста проба неуважение към теб и твоето лично време. Не е редно така, просто не е редно...

Е, ти си знаеш. В нашата къща при всяко събличане всичко отива за пране (единствено пижамите изкарват по-дълго). Обикновено най-мръсни са дрехите на Габриела след търкаляне навън, та чорапите на баща й не могат да ме уплашат.

Прането беше само един пример, смятам, че разбра какво имам предвид.

Има ли вариант 2-3 пъти седмично да хапвате навън с децата преди да се приберете /ако може когато знаеш, че в хладилника няма нещо, което да се приготви набързо/. И като се приберете да не се налага да готвиш, слагаш и вдигаш маси, а той да се оправя както може.
Ако проблемът въобще има решение, не мисля, че ще стане със скандали. Ние общо взето нямаме такива проблеми, но пък има неща, които е казал, че "не може да прави" и съм го оставила. Пускането на пералнята и гладенето са от тях, но сме се разбрали, че щом аз ги правя тези неща, той през това време трябва да изчисти. Чинии също мрази да мие, но ако не му се готви са негово задължение.
А иначе мисля, че проблемът се корени в "мамчетата". Неговата не че не го е карала да върши нищо, но постоянно върви след него и обяснява, че нищо не е свършил като хората Обикновено репликата след това е, "като не ти харесва направи си го сама".
Да си вдигате скандали на общо основание /че не ти помага/ не виждам смисъл, за мен варианта е да си обсъждат конкретни неща на момента. И все пак най-важното е отношенията ви и дали проявявате разбиране един към друг. Доколкото знам от няколко месеца работиш, не можеш ли да му обясниш, че не може сега когато работиш да очаква да се справяш толкова добре и с всички останали задължения около децата и къщата, както когато си била вкъщи по цял ден.
Ако положението обаче е много зле, аз лично бих наела жена, която да идва веднъж в седмицата и ще и плащам от моята заплата. А ако се опита да протестира ще му кажа, че след като ще си делим задълженията на мъжки и женски негово задължение е да покрива разходите по къщата и децата, пък аз как ще си харча заплата си  моя работа. 

РЕНИ, да не си женена за моя? 

просто върши това което е най-необходимо/главно за децата/ и което смогнеш,ако не е доволен-да си го свърши сам,казваш:толкова успях да направя.друг вариант-казваш,че ще почистиш,но той да изведе децата,за да не ти пречат,ако предпочита-може и обратното.на мъжете обикновено не им се занимава с деца и ще предпочете да изчисти,а ако приеме поне ще чистиш на спокойствие и може да ти остане време и за почивка или лични неща.

Напълно съм съгласна с това! Може да се поемат всички домакински а не хамалски задължения, ако мъжът осигури финансово семейството и на жената не й се налага да работи.

 Рени знам, че проблема не е от сега и вече е доста трудно да се наместят нещата, но не миже да се отказваш и да се разделяте за такова нещо. варианти има.

Като се оженихме моят мъж не пипваше нищо, ама нищо. Майка им ги беше научила да им подава всичко в ръка.
Аз още повече влоших положението докато бях с първото майчинство - свършвах всичко през деня и човека се прибираше на сложена маса и после аз миех чиниите, че той е бил на работа
Като тръгнах на работа - стой та гледай драма - аз изисквам помощ, той свикнал да не помага, но бавно и славно започна. И това което веднъж е пипнал той да върши аз не хващам(колкото и да ми се иска) - затова с прахосмукачка не съм чистила от години. Чинии все още мие с доста подканяне и мрънкане.
Мен ме спасява това, че обича да му е чисто и съм му оставила тази част на него, но за готвене, миене и т.н. съм аз.

Като го видя на компютъра след работа със съвсем спокоен тон го питам - кое те прави по-привилигерован от мен та като се приберем и двамата от работа ти сядаш на компютъра, а аз търча като финикиец. Тъй като не може явно да намери отговор и става да помага

Първо - отиди някъде сама за повечко от една седмица. Кажи, че имаш нужда да размислиш. Остави го да върши и твоята работа (демек всичко). И с децата да се занимава.  Нека види как е, че да оцени труда ти.
При нас горе долу така стана, ама както се досещаш всичко е с мимолетен ефект.
Не знам положението с бабите, ама поговори поне с тази, с която си по - близка. Ако може да ти помогне: или веднъж седмично да идва да почиства, или да готви по- голямо количество. Пращай го да носи яденето.
Ако майка ти или свекърва ти наистина могат да ти помогнат не се срамувай да поискаш помощта им.
След време и децата ще започнат да помагат.
Приеми, че това положение е временно. Не вкарвай допълнителни негативни емоции в семейството си. Не си струва поради битовизми да си изостряте отношенията.

Шапка свалям на една приятелка, която е свикнала свекърва й като дойде да й изчисти цялата къща и да и сготви. И тоалетната и банята и детската стая, под, прах,...всичко. Като всяка снаха накрая пак недоволства от качеството на свършената работа, но все пак е нещо.
Аз на моята не мога да й кажа - я ми измий чиниите даже. За сметка на това майка ми ми помага от време на време. Каза, че по - добре тя да идва за по малко, отколкото семейството да си развалям.
Пък ти него недей ептен да го изоставяш. Нека пазарува той - списък само от теб. Боклук да хвърля. Пердета не можеш да сваляш, тежки легени ни можеш да носиш. По малко, ама честичко!   
А пък за повечето мъже - такива са гадини. 
Ако имаш син вземи от рано го приучи да помага.

И още нещо - примири се, че винаги оснавното теб ще чака. Ама ако го напуснеш заради това, знай, че пак всичко ще е на твоите плещи.
Пожелавам ти да успееш да го надхитриш и да се справиш с него. Мъжете може да са по - силни, ама ние сме по - хитри ( и умнички де).
Поздрави!   

Съгласна съм  
Лошо е когато се стигне до такъв момент.Събирайки се да живеем с мъжо,ясно и кротко му обясних,че има няколко неща,които НЕ ВЪРША (не гладя,не кърпя) и някои,които върша,но с неудоволствие (миене на чинии,бърсане на прах).Така се разбрахме,че това са негови приоритети и нямам ядове в това отношение.Много е важно да има ясни и точни разговори на тая тема,докато още не са изпуснати нещата,че после...трудно се отучват тия готованци Ама все си мисля,че не е неспасяемо положението.А за негативните емоции съм съгласна,че няма да помогнат,а само ще обтегнат ситуацията.

Това пък, да викаш майка ти да ти чисти, щото вас ви мързи е.... 

2-3 пъти майка ми, като е идвала, е подхващала чиниите, които не съм успяла да измия и ми е идвало да потъна в земята от срам. Абсолютно нередно ми се струва да бие път до вкъщи, за да ми слугува.

Рени, не знам какво да те посъветвам, моят мъж не кипи от желание да чисти (както и аз), но като се разпределим, не се опъва. За съжаление прави всичко през пръсти и трябва да повтарям след него.
На твое място сигурно и аз бих заплашила, че ще си отида, не може да те третира като слугиня и да ти казва, че те мързи. Ами и него го мързи явно, щом не ще да помага.

Доколкото разбрах, проблемът не е в мързела, а във физическото изнемогване. Все пак, колкото и да сме сръчни не сме слънце, че да огреем навсякъде. Все нещо остава несвършено или пренебрегнато.
Аз например нямам време на детето внимание да обърна. Постоянно съм като труп. Даже се улавям как нервнича излишно, поради факта, че непрекъснато изоставам с всекидневната работа.

Точно това се мъча да обяснявам- сега работим по равно (даже аз повече) и е редно и в къщи да си делим задълженията, ама тук се започва с мъжката и женската работа...
Ще опитам пак да преговарям за помощ отвън, но усещам, че няма да ме огрее... вади ми вода от 9 кладенеца като си е наумил нещо.