American chicks - 15 (И замириса на... кебапчета - 4th of July тема)

  • 12 477
  • 304
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 940
Танита ...чак сега ти забелязах тортите в подписа(много съм разсеяна) направо ми спря дъха , ако успея да направя някои от твоите творения направо ще си я снимам и ще си я залепя на стената като фототапет -такива красоти......

КТВ...мерси за линка
-точно с такова пате са правени някои от тортите ,то е мъничко (аз днес пак го гледах)-почти като за отгоре в-у торта,или персонална тортичка за Елла ,дали ще ми е трудно ако блатовете са по малки?, а иначе друга ще правя за гостите ,то е ясно че няма да стигне това пате ,а камо ли само половинката.

тандури ...бе тоя линк нещо не ми се отваря(за чая) -а на вас?

*Елла я захраних на м-у 6-7 месеца и аз постепенно 1во със оризова каша,после със зелените и после с другите.Всичко си е до дете,на Елла и понесе всичко много добре.Аз чак до преди месец и давах храни без сол ,чак сега почнах да въвеждам някои от храните които аз ям-това което и давам задължително всеки ден и редувам е ябълково пюре и butternut squash-пюре (сама приготвям)много добре и влияе на стомахчето.Но при всички положения не яде тестени неща все още,както и сладки-само е пробвала малко сладолед ,а и тестеното е баница със спанак .Определено има още храни които не е вкусвала,ние не бързаме Wink.


Не се ограничавай, моето мото е " По малко , ама от всичко" като стане въпрос за хапване Mr. Green
и аз съм с това мото ,ама аз нямам кой знае какво желание за сладко,а и като хапна парченце шоколад и ми е достатъчно,никога не съм могла да изям сама цял шоколад или дори половинка,става ми лошо. И аз съм ОК с метаболизма явно,като бях бременна качих 40 паунда и си помислих че никога няма да се върна на предишните килограми,за щастие месец след раждането свалих 30 и другите 10 се стопиха през следващите 1.5 месец.
 

# 46
  • Мнения: 1 783
..отдавна се каня да питам тук..един руски психолог,Виготски,преди маса време е описал т.н 'zone of proximal development"(със сигурност не то4но така го е описал Laughing,но аз съм го у4ила тук и не знам превод)..

http://en.wikipedia.org/wiki/Zone_of_proximal_development

та идеята е 4е децата трябва да се бутат малко над възможностите им за да имат стремеж за развитие..т.е нищо 4е не познава буквите,да му покажем как да си пише името и пр..концепцията ми е ясна и съм съгласна,оба4е в реалния живот не работи много-детето ни се отказва бая бързо ако не може и на моменти го разбирам..

та-ползвате ли това,мислите ли 4е би имало ефект,как се уцелва границата м-у "иска ми се" и "детето може"..
И на мен би ми било интересно да разбера има ли смисъл. Аз винаги обяснявам всичко, както си е, независимо че може да не разбира. Но понякога децата изненадват със способността си да задържат информация от  най-различни нива. Аз смятам инстинктивно, че е по-добре да се подбутват, но без много натиск. Марти например показва къде са буквите и разпознава къде е написано нещо само защото сме писали пред него (смешното е че според него навсякъде пише мама, дори на бутилката с бира  Joy)), когато му дойде времето ще се научи и да разпознава

Виктория, браво на теб за храната - аз от колко време вече давам, това което ние ядем, без люто естествено. Но той така яде таратор с чесън без всякакви проблеми. Нашия педиатър каза, че може всичко да яде, с изключение на фъстъци (аз реших и всички други ядки за сега да изключа, за всеки случай). И тъй като ние си готвим и нищо пре-приготвено не купуваме, каквото готвя се яде. Не мога да кажа че имал проблеми, малко имаше период на запек, ама мина с повече вода, супи и плодове или малко сливов сок на гладно сутрин. А това за тестените не съм го чувала - ние не ядем много хляб, и ако ядем е на Костко пълнозърнестия, но все пак ядем и той покрай нас.

# 47
  • Мнения: 2 257
..отдавна се каня да питам тук..един руски психолог,Виготски,преди маса време е описал т.н 'zone of proximal development"(със сигурност не то4но така го е описал Laughing,но аз съм го у4ила тук и не знам превод)................
та-ползвате ли това,мислите ли 4е би имало ефект,как се уцелва границата м-у "иска ми се" и "детето може"..

"Зона на най-близко развитие" го наричат в БГ.
Опитвала съм (в домашни условия) и е работело с 3-4 годишно - можеше да си пише името преди да знае добре значението на азбуката и буквите. Казваше цялата азбука, на английски, но не разбираше смисъла й. Пишеше си името на моменти огледално, но си личеше, че е неговото име. Не е нужно да се насилва, ако не иска. Ако поддава - действаш, докъдето поеме. Такава е границата, според мен. То се отнася не само за имената, а и за всички действия и когнитивни процеси, съобразно възрастта и зоната на най-близко развитие.

# 48
  • Мнения: 2 254
И аз още  си му варя зеленчуци на моя пухчо...по принцип готвя почти безсолно,та малкия е на масата редом с нас Simple Smile
    Преди си поръчах от библиотеката повечето от филмите,препоръчани  в предната тема.Много съм доволна.
Тук започнаха да подгряват за 4-ти...такова гърмене е ooooh!...Джоджо едва заспа,а те като са се разтряскали...при вас започна ли се?

# 49
  • Мнения: 2 257
Тук започнаха да подгряват за 4-ти...такова гърмене е ooooh!...Джоджо едва заспа,а те като са се разтряскали...при вас започна ли се?
Аха. Гледахме тази вечер едни фойерверки от комшиите и той взе да се радва нещо...Чудно ми е дали ще писне в сряда като настане истинския пукот. Баща му спомена нещо за пускане на фойерверки от къщи, аз не съм навита обаче. Вие как сте с боеприпасите? Въобще разрешени ли са fireworks по вашите щати?

Galfi, не мога да се стърпя - много са сладки тия мишлета твоите, че и двечки - да са ти живи и здрави!

Последна редакция: вт, 03 юли 2007, 06:14 от Джи

# 50
  • Мнения: 2 254
Тук не са,в смисъл,не е разрешено да се произвеждат и продават,но в съседния щат  са Simple Smile хехехе типично по американски,така,завоалиранко  Mr. Green
 Ние не купуваме,разчитаме на организацията на сити-то и най-вече съседите.Миналата година малкия не беше за мъкнене по паркове,комшиите,обаче ни заформига шоу.Тази година,ако не в даунтаун,сме из събърбия ...аз обожавам фойерверки......
     П.П. Танита,и аз точих лиги с твоите торти....обещавам тук,публично,че ще направя колата за 2-рия РД...дано имаш рецептата и снимки стъпка по стъпка(с една от погачите ти се справих,много добре беше обяснила).......

# 51
  • Мнения: 3 491
..отдавна се каня да питам тук..един руски психолог,Виготски,преди маса време е описал т.н 'zone of proximal development"(със сигурност не то4но така го е описал Laughing,но аз съм го у4ила тук и не знам превод)..

http://en.wikipedia.org/wiki/Zone_of_proximal_development

та идеята е 4е децата трябва да се бутат малко над възможностите им за да имат стремеж за развитие..т.е нищо 4е не познава буквите,да му покажем как да си пише името и пр..концепцията ми е ясна и съм съгласна,оба4е в реалния живот не работи много-детето ни се отказва бая бързо ако не може и на моменти го разбирам..

та-ползвате ли това,мислите ли 4е би имало ефект,как се уцелва границата м-у "иска ми се" и "детето може"..
Това ми беше любимият психолог, като учех педагогика! Джи го е казала, "зона на най-близкото развитие" е на български.
Да, подкрепям го. Точно така го разбирах и аз, че трябва децата да са поставяни в ситуация, на градивно предизвикателство, за да постигнат потенциала си. Не да им е много трудно, и да пъшкат и да се обезкуражават, а задачите да са малко над конкретните им възможности за момента.
За това, че детето бързо се отказва, Анет, трябва да прецениш според детето. Аз си имам у дома един син, който е готов лесно да се отказва. Малкият - отвреме-навреме го прави. Моето лично предизвикателство е да преценя кога когато казват "Не", мислят "Да". Честно казано, от известно време насам започнах да се съмнявам доста в това "гууд джоооб" на всяка крачка, и бонбонки и стикети за щяло и нещяло. Ами много лесно става всичко, и за много малко искат награда! И така, стигнах до извода, че малко добронамерена агресия не вреди. Затова ги записвам и на спортове, защото там няма скрито-покрито, има уцелил-не уцелил топката, и всичко се вижда.
Не искам някой да ме разбира погрешно - не става въпрос за болни амбиции или мераци да произвеждам гении. Но знам колко щастливи се чувстват децата ми, след като са постигнали нещо, на което по-рано са казали "Не", и за което аз или баща им сме били агресивни в рамките на приличното, т.е. колкото да им избием комплекса, че няма да се справят. Разбира се, не очаквам дете на 7 години да решава квадратни уравнения с две неизвестни.  Mr. Green
Но това е за мене тънкият момент - да усетиш кога нежеланието детето да направи нещо е не защото то няма интерес, а защото хем му се иска, хем не му стиска. Поне при моите деца е така, особено при големия.

ТинаХрис, ние току-що се върнахме от фойерверки, при нас от петък вечер насам все някъде има заря. Беше красиво, аз обичам, а и на децата ни винаги им е харесвало.  Simple Smile
Не съм забелязвала обаче някой да гърми от в къщи.

Последна редакция: вт, 03 юли 2007, 06:40 от блажка

# 52
  • Мнения: 1 147
Блажка, страхотен подход, поздравления.

# 53
  • Мнения: 3 491
Блажка, страхотен подход, поздравления.
Мерси, ама недей така, че уффффффф, с тия деца .... Тъкмо решиш, че ги налучкаш, и вземат, че се врътнат на 180 градуса.

# 54
  • Мнения: 2 257
Харесаха ми добронамерената агресия и агресията в рамките на приличното на блажка Simple Smile Добре измислено и иначе казано на "со кротце, со благо и т.н." Wink Те се обръщат на 180 градуса, ама после може и на още 180 да се врътнат - и какво става? Тандури да каже!  Grinning

# 55
  • Мнения: 1 147
Мерси, ама недей така, че уффффффф, с тия деца .... Тъкмо решиш, че ги налучкаш, и вземат, че се врътнат на 180 градуса.
Хехехе, и ти си права. Ама то не е ли така с всичко в живота  Laughing
Свекър ми казва - "Тъкмо го нагласиш, той вземе, че свърши."

# 56
  • У дома
  • Мнения: 1 741
Това ми беше любимият психолог, като учех педагогика! Джи го е казала, "зона на най-близкото развитие" е на български.
Да, подкрепям го. Точно така го разбирах и аз, че трябва децата да са поставяни в ситуация, на градивно предизвикателство, за да постигнат потенциала си. Не да им е много трудно, и да пъшкат и да се обезкуражават, а задачите да са малко над конкретните им възможности за момента.
За това, че детето бързо се отказва, Анет, трябва да прецениш според детето. Аз си имам у дома един син, който е готов лесно да се отказва. Малкият - отвреме-навреме го прави. Моето лично предизвикателство е да преценя кога когато казват "Не", мислят "Да". Честно казано, от известно време насам започнах да се съмнявам доста в това "гууд джоооб" на всяка крачка, и бонбонки и стикети за щяло и нещяло. Ами много лесно става всичко, и за много малко искат награда! И така, стигнах до извода, че малко добронамерена агресия не вреди. Затова ги записвам и на спортове, защото там няма скрито-покрито, има уцелил-не уцелил топката, и всичко се вижда.
Не искам някой да ме разбира погрешно - не става въпрос за болни амбиции или мераци да произвеждам гении. Но знам колко щастливи се чувстват децата ми, след като са постигнали нещо, на което по-рано са казали "Не", и за което аз или баща им сме били агресивни в рамките на приличното, т.е. колкото да им избием комплекса, че няма да се справят. Разбира се, не очаквам дете на 7 години да решава квадратни уравнения с две неизвестни.  Mr. Green
Но това е за мене тънкият момент - да усетиш кога нежеланието детето да направи нещо е не защото то няма интерес, а защото хем му се иска, хем не му стиска. Поне при моите деца е така, особено при големия.


Напълно подкрепям!!! Аз също харесвам Виготски и се опитвам да го прилагам при моите деца, но двамата са различни натури и различно реагират. Синът в началото все казваше "не мога", "трудно е" на всяко ново музикално парче, но ние си го товарихме с трудност много нива над неговото и сега няма търпение да засвири Унгарска рапсодия. Но пък на моменти беше ожесточена борба. С дъщерята е по-различно, може би и аз се попречупих малко и по-често казвам "браво" , но пак не съм стигнала американските стандарти на хвалене. При малката трудностите носят удовлетворение, защото е по-борбена натура и държи всичко да направи сама.

# 57
  • Мнения: 1 436
Мацки, аз пак за имигрейшън да питам  Blush - някой може ли да ми даде координати на добър имиграционен адвокат (може на лични да не правим реклама)? Или поне идеи откъде да взема referral? Тази която изкара H1B-то на мъжа ми нещо не ми вдъхва доверие като за ЗК  Thinking, а и двамата с мъжа ми работим за малки фирми без legal dept.

Предварително мерси   bouquet

Само да добавя, че с документите сме squeaky clean - няма имиграционни бакии за оправяне.

# 58
  • Мнения: 3 367
мерси за вси4ки вклю4или се за Виготски. Моят проблем е 4е гледам на децата като на големи,т.е уважавам ги като възрастни и като ми кажат " не искам" и аз го приемам за 4иста монета(моето или на баща им "не искам" все едно),уважавам избора им да не искат супа,да спят,тези 4орапи и пр..Имам още да 4ета:)
*
това с шините за отслабване е ве4е патентовано
http://www.dentalweightloss.com/entry.html
*
ние взехме докс с Раджив Хана
http://www.immigration.com/
не сме имали минутка проблем,супер то4ен,скъп,но си заслужаваше; бяхме същата история,на Х1 комп,инженер в мнооооого малка фирма; отне 4.5 години и около 6К
*
аз до 2.6г не дадох фъст.масло,ягоди,шоколад и ядки..сега Ния яде сандви4и с фъст.масло и по 1 на 3 месеца шоколадов стик,другото още не..Около 1.2год Стефан запо4на да яде 100% нашите храни и то сам,та не мога да кажа колко яде и колко е полепено по стени,столове и пр..

Последна редакция: вт, 03 юли 2007, 14:47 от anette1104

# 59
  • WA, USA
  • Мнения: 512
Момичета, благодаря ви на всички, ще гледам да не се вживявам чак толкова. Без грешки явно не може, пък и то непрекъснато се менят препоръките - преди можеше банани, сега не било много добре. Даже четох в Лечето, че не препоръчват кашите изобщо и било по-добре да се захранва с месни пюрета. Малко лудо ми се вижда да дам на бебето месо като първа храна, така че ще си карам повече на усет. Засега не е имал реакция към нищо освен морковите.
 Благодаря ви пак за помощта Hug

Общи условия

Активация на акаунт