А защо семейството като обществена единица страда - в световен мащаб се наблюдава тенденция да се води антисемейна, а не просемейна политика. И тя има много проявления - дори на езиково ниво се отразява. Приравняват се свободните връзки със семейството (в някои страни и в правно отношение), все повече вместо съпруг, се употребява "партньор". Узоконяване на хомосексуалните бракове, възможността им да осиновяват деца. Ето тук например едно нормално семейство, което иска да осинови е поставено наравно с една хомосексуална двойка - и в този случай нормалното семейство страда. Ако въобще страда е точната дума.
Напротив, променят се ценностите.
Вече децата, които се отглеждат без брак не ги наричаме с грозната дума "копеле", нито на разведена или неомъжена жена с дете се гледа с лошо око. Семейните ценности също се променят, защото половете вече са равноправни и бракът не е така необходим, за да се съхрани една двойка, а на жената и детето да е дадена финансова сигурност от мъжа. Защото, откъдето и да го погледнем, бракът винаги си е бил един вид договор, че създавайки една семейна клетка, двама души поемат ангажименти за определени неща. В тези отношения мъжът е бил по-силният, защото е осигурявал прехраната, а жената е била осигурената, за да отгледа поколение. Е, след като сега всеки може сам, този формален договор вече умира.
За хомосексуалните двойки и децата... Темата е доста обширна и се опасявам, че ще стигнем до спорове дали хомосексуализма е нормален. А не ми се иска.