Ето цитат:
АГРЕСИВНОСТ И СТЕСНИТЕЛНОСТ
457. Срамежливото дете и "маминото детенце".
Ако първородното дете до 2 години почти не е играло с други деца, то ще се оставя да му вземат играчките и да го обиждат. То може да гледа в недоумение или всеки път да тича разплакано при майка си. В повечето случаи това е временно състояние, което се дължи на неговата неопитност. Ако детето продължава редовно да играе с други деца, с течение на времето то ще се научи да се сърди и да си отстоява правата. По-разумно е в такива случаи майката да не проявява загриженост, да не му съчувствува, да не се разправя вместо него с другите деца, да не го съветва, че трябва да си поделя играчките, а просто да му предложи да си вземе играчката обратно.
Второто или третото дете в семейството рядко се изправя пред този проблем, вероятно защото е трябвало да устоява правата си още от едногодишна възраст.
Ето това в известна степен е големият ми син. Проблемът е в това, че когато съм с него навън, винаги когато някой му вземе играчка започва да реве и да ме вика. Когато е с баща си или в ДГ сам се оправя, но когато е с мен винаги ме търси. Казвам му да се оправя сам, че няма да съм винаги до него, но понеже продължава да реве, аз отстъпвам и се намесвам. Осъзнавам, че грешката е в мен, но как да променя нещата?
Не е агресивен, дори напротив - играе си спокойно с децата и те затова предпочитат неговата компания, но все ще намерят играчка, за която да се скарат в определен момент. Всъщност преди спокойно си даваше играчките, но от както е на ясла и сега ДГ започна да си ги пази и да не ги дава. Скоро си говорихме на тази тема с него, затова да се научи да се защитава от по-лошите деца, да бъде и той малко "по-лош", а той ми казва: "те като виждат, че аз съм добър и те ще са добри".
А малкият ми син е много оправен и това го отдавам на факта, че винаги играе наравно с батко си и приятелчетата му.
Спирам да пиша , но си затвърдих мнението , че до голяма степен причината за агресивните деца са родителите . 
