Как да постъпя , за да няма обидени ?

Още от дете ям страшно малко неща (нищо, че не ми личи ) за толкова години вече съм свикнала и не ме интересува кой какво ще си помисли, няма значение къде съм, казвам, че това не го ям и точка. Нямам претенции към никой обаче, когато ходим някъде, отивам да се видя с хората, не за да ям, ако знам какво ще е и че няма да го ям си нося нещо, хем да не отидем с празни ръце.  
Когато ходим при свекърва ми, винаги се съобразява с нашия вкус, все пак наши хора сме, знае какво обичаме и какво не, за начина на приготвяне нямам претенции, за разлика от мъжа ми, той рядко харесва нещо, което не е сготвено от него  

Та мисълта ми е, носи си нещо, което ще ядеш + бутилка вино и готово  


Зависи колко често е готвила и от кой се е учила
Аз съм "задомена" от 10 години и нямам никакъв готварски опит, след 20 г, пак ще е така 

Ама ти такива жени срещала ли си които нищо не умеят да готвят? Не млади булки, ами жени на възраст...С извинение, но един боб от комшийката все ще се научи да прави. Те си и обичат гости по комшийски та няма начин. Чак пък толкова...хайде моля-моля.
Обратното обаче...такива дето се заглеждат в капчиците мазнина в супата, дето човъркат от колбаса мазнинките и гледат с недоверие всичко това, което не са виждали през живота си, бол. И като правило такива точно капризи носят душички под наем.
А това което ти изглежда взаимоизключващ се вкус, може да е много даже "взиамовключващ се". Само трябва да пробваш. Успях да го превъзпитам моя мъж, нищо че целия се беше метнал на майка си. Ако не беше се превъзпитал, от глад да е умрял защото и той е кулинарен инвалид като нея-две яйца не може да си опържи.

На гости ям всичко, включително и мусака, която ми действа автоматично да я върна.
Когато се налага да ходим при такива роднини (старост-нерадост и цял живот непоносимост към домакинската работа  ), фамилията се обединява и казва "Хайде тоя път да не готвищ, почини си, ще купим пиле на грил и пр. Когато гласът е хоров, по-трудно се възразява.
Когато роднините са по-близки, са и директни, баща ми например, си го каза на баба, тя се цупи, ама не можеш да кажеш на черното бяло и така.
Все пак не е манджата най-важното, пробвайте да отидете в час извън манджено време, да донесете торта и да я помолите да направи кафе.

Когато се смесят повече подправки, които имат характер не е добре, защото нищо от него не се усеща. Не съм консервативна, но има неща, които от опит знам, че не са добър вариант - пържени кюфтета с джоджен, например, не е добра комбинация и толкоз. Манджи без подправки също не понасям.
xenia, аз лично познавам жени, които са на по 50-60г. и могат да правят вкусно фасул, защото са го правили цял живот и му знаят тертипа. Не очаквам от тях да ми готвят специалитети. Като се опитат нещо по-така, не им се получава, но аз ги поощрявам само за да ги стимулирам да опитват отново. Не бих изживяла истинска драма заради едното ядене, даже и мърлявостта я преглъщам, нали казах, с повече винце/бира/ракия или друго !
Много спам, много нещо!

казах КАТО ОТИДЕ НА ГОСТИ...
В тях си яде и след 8

Сега , понеже гледам , че темата се е поизместила  се налага да поясня някой неща ! Особено за xenia !
1. Аз съм 44 кг. и не го изтъквам , а просто отговорих на въпроса , защо не минава номера с диетите .
2. Висока съм 162 см. , бивша спортистка , а и ген . Такава съм си ! Сори , че ти е трудно да си го представиш и задължително трябва да има злобно обяснение . Омъжена съм от 4 години . Ако желаеш ще ти пусна снимки , за да видиш , че не е задължително да станеш 100 кг. след като се омъжиш .
3. Проблемът не е само в подправките ... Спестих си другите обяснения за мърлявите работи , защото не искам да оплювам свекървата , а търся съвет .
4. Да , наистина - нищо не готви нормално !Въпреки , че има житейски опит просто не може да готви !
Просто е трагедия ! Как да го обесня ? Пържените и картофи са ужасно мазни , пилето и изглежда отвратително - черно някакво , салатите воднисти ... Още да се впускам ли в подробности ?
5. Винаги нося по нещо . Най - малкото не ми е удобно да се изсипя с празни ръце . Тя обаче все ме пита защо не си сипвам това и онова 
6. Предлагам и да готвя аз , не ми тежи , а и се опитвам да го прокарвам като помощ  но тя държи всичко тя да готви !
В крайна сметка , момичета - прави сте . Ще редувам - една вечер едно , после друго .. Ще се справим . Току виж взема , че стана 47 кг. за радост на някой 

О, мерси, няма нужда. Имам си примера на свекито. И на 70 си е същата. Ще чакам обаче да пуснеш снимки на нещо което ТИ си сготвила.

Пържените картофи били мазни. Може би си изнамерила технология за пържене без мазнина? Очаквам и ноу-хау за пържене на картофи. В кулинарния форум нали? Да сме в крачка със сюжета.

Може да й предложите да прави скара като ходите на гости - на едни пържоли няма какво толкова да сбърка. Пиле на сол  и други такива дето не изискват особена намеса.
Щом толкова иска да обгрижва ако кажете, че много ви се яде скара ще е доволна да ви угоди.

А трябва ли всяка вечер да вечеряте в  свеки,  докато девера ти е тук? Намене това ми е странно, да си зарежете социалните контакти най-общо казано и всяка вечер едно и също. На третия път бих преустановила нещата в подобна ситуация. Имам две сестри в чужбина, които не съм виждала вече пета година, но като си дойдат със семействата и отседнат при нашите не се виждам всяка вечер да ядем заедно.

Въздържах се от участие ама не мога. Не нападам конкретно авторката на темата, защото я разбирам, а и не я познавам.
Наистина има гнусливи хора, които не могат да ядат навсякъде, но не мога да приема, че е чак толкова непоносимо мръсно и невкусно готвенето на жената. Нали на масата има и други хора, те как се справят?  Присъствала съм на маса на която има такъв човек. Абе с две думи етърва ми е такъв човек, чопли, чопли в чинията - ще кажеш че в Бъкингамския дворец са я отгледали и само фазан с кестени са й сервирали. Адски е притеснително за останалите, пък и не говори за особено добро възпитание. Свекърва ми започва да се чуди какво да й предложи и вечерята от приятна семейна среща се превръща в хранене на злоядо дете. 
Единствения съвет, който мога да дам на авторката е да направи усилия и да хапва поне от някои неща.

Една роднина пък почти от нищо не хапва - уж все е яла, или е на диета, или измисля нещо друго. Не вярвам да е съвпадение, че все става така. Но така се държи не само вкъщи, а навсякъде където сме били.
Просто вече никой не й обръща внимание.
Какво ли не сме склонни да приемем, защо не и това?

Тази вечер пак ли е на мъчение авторката? Как мина поредната визита?

Всъщност е малко по - различно ... Къщата е на три етажа . Всеки си има етаж . Само ние не живеем там , но на девер ми това е домът му . Имаме страхотен двор с пързалка , люлки и т.н. и за детето е много добре да си играе там .
Поне тази седмица ще е така - все сме там , защото мъжът ми и брат му искат да са все заедно , а с 2-годишно дете не сме много за социални контакти 

Проблемът е , че тя много държи да ни обгрижва !


Лошото Бабче е , че не можеш да си представиш ...

Старая се , разбира се и хапвам от това онова . Не искам да я обидя и не правя фасони , но ми е трудно ...
Просто не искам тя да се обиди , ако усети , че не ям ...


Снощи поръчахме китайско 

Днес готвих аз , така че всички се нахранихме доволно 



Бих те и поканила на гости , но понеже подозирам , че няма да си приятна компания ще се въздържа за сега !
Но с удоволствие ще те заведа на вечеря у свекървата  И няма да си ходиш докато не си изядеш всичко . Все пак явно си повече от 45 кг. и имаш къде да го сложиш !

Пипинка,
за проблема с обгрижването сме си говорили в друга твоя тема!
Нещата при вас са навързани. Аз те разбирам, защото вече съм си изградила представа за свекърва ти, която много наподобява моята.
За съжаление, не само храната е проблема.

Отклонявам се от темата, но не мога да не го кажа:
Не се ли оставяш да бъдеш въвлечена в играта? И друг път сме коментирали това.
 Драмите, синдромът на жертвата, манипулациите, лъжите, манията за перфекционизъм, за показност....
Ти се притесняваш да не я обидиш, добре. Такава трябва да е нормалната реакция на нормалните хора спрямо себеподобните, нормални хора. Когато, обаче, насреща ти стои достоен манипулатор, изявяващ се като жертва, твоето поведение само катализира реакциите на жертвата - "Ето на, тя не ми харесва гозбите! С какво заслужих това?! Толкова се трепя, за да им угодя...!
Колкото повече внимаваш да не нараниш чувствата и, толкова повече се оплиташ в порочния кръг.
От опит зная, че когато престанеш да обръщаш внимание, жертвата спира да се прави на такава. Няма ли публика, няма смисъл и не е интересно. Така се процедира.
При вас, вариантът да носиш вечеря не е толкова удачен. Тя държи да обере лаврите, нищо и никой не трябва да попречи на това и намерение. Тежко на онзи, дръзнал да и съперничи. Тогава песента става друга - " Ето на, вече за нищо не ставам! Всички си устроиха живота, нямат нужда от мен...! Всичко това е придружено с крокодилски сълзи.
Може и да бъркам, дано да е така!
Дано намериш верния път!

Много точно казано. Не искаш да ядеш - не яж. Ама ще се сърди - проблемът си е неин, не твоЙ. Имаш право да харесваш или да не харесваш разни неща, това си ти, добра или лоша, такава си. Не си виновна по никакъв начин за чувствата и емоциите на другите.