Публикувана: 3 юли 2007, 14:56 ч.
Последно мнение: 12 юли 2007, 15:47 ч.

подло ли е?

6 877
58
1

Гост

1
2
3
4
Всички

3 юли 2007, 14:56 ч.

Здравейте,
аз съм на 25г. и живея с приятеля си от 2 години. Страшно се разбираме и сме усетили, че сме един за друг. Въпросът е, че аз страшно много искам да имам бебе.. усещам го направо като физическа необходимост вече. Явно тялото ми, а и съзнанието ми са напълно готови за такова нещо. Проблемът е, че приятеля ми още не иска да има дете. Иска да печели повече пари, да е по-стабилен, евентуално да имаме собствено жилище... Говорих с майка си и с приятелки, които имат деца. Общо взето разбирам, че мъжете рядко са готови преди жената на такава крачка и някои от тях ме съветват да взема нещата в свои ръце - т.е. да забременя от него като го излъжа, че се пазя да кажем... Причината да си мисля дали да "пришпорвам" нещата са някои проблеми с яйчниците ми (по-точно кисти), които ме плашат до полуда - че може да не мога да имам деца, ако се забавя още.
Една от колежките ми днес каза, че е бременна! Дано всичко мине добре при нея! Разбира се, щом го чух заедно със хубавата емоция се прокрадна и малко тъга... Прибрах се в стаята си и едва се сдържам да не се разплача...

Редно ли е да се доверя на инстинкта и чувствата си и да опитам някак си да излъжа приятеля си и да забременея?
Постоянно се питам - "Не е ли прекалено подло това? Не трябва ли да го оставя да стигне също до този момент? Или ще бъде прекалено късно след някоя и друга година още заради такъв здравословен проблем?..."
Tired Face

# 1 3 юли 2007, 15:01 ч.

Мнения: 2 591

а не може ли да се опиташ да го убедиш! аз мисля, че човек почти винаги се страхува от този момент и се чувства неподготвен! Peace

съвсем нормално е да искаш дете, но ако наистина обичаш някого, ще бъде подло да го излъжеш независимо под какъв предтекст Rolling Eyes

# 2 3 юли 2007, 15:05 ч.

Мнения: 155

От една страна бих ти казала: Действай! Защото знам, че мъжете по-бавно достигат до идеята за дете, и по-лесно приемат нещата пред свършен факт!
От друга страна обаче, ако това решение стоеше пред мен, никога не бих прецакала човека когото обичам по този начин! Не само, че е подло спрямо него, а и цял живот ще си знам, че е станало нещо което иска само единия! И чувството за несподеленост ще ме съсипе!
Моят съвет е:
" Изчакай момента, в който всичко ще бъде желано и от двама ви"
Ако наистина имаш проблеми по-добре постави въпроса на масата и решете заедно дали и кога ще имате дете! Твърде е възможно и той да иска детенце, но просто да го е страх! Ако е така ти ще му вдъхнеш нужната смелост!
И дай боже в най-скоро време да сте щастливи родители на прекрасно детенце!
Успех!

# 3 3 юли 2007, 15:06 ч.

Мнения: 26

Аз мисля,че не е хубаво да не си честна с него.Все пак той ти е казал неговото мнение по въпроса,и е бил откровен с теб.Поговори с него,кажи му за страховете си, и може би ще си промени отношението.В неговото становище също има логика.Не се разстройвай,всичко ще се подреди...Пожелавам ти успех! Hug

# 4 3 юли 2007, 15:08 ч.

Мнения: 1 792

so_confused отговарям директно на въпроса ти първо-да би било подло.след като сте разговаряли по темата и всеки си е казал мнението би било тъпо и гадно да го заставиш по този начин.в същото време прекрасно те разбирам какво ти е и на теб.ние в началото бяхме точно така-аз искам той се дърпа.и постепенно почна този месец веднъж ще се изпусне другия 2-пъти и в един момент МИ ЗАКЪСНЯ И ТОЙ ВИКА -АЙДЕ СТАНА ДА ЗНАЕШ.само че си беше просто закъснение.след това някак си се беше разочаровал и от този момента узря идеята в него че го иска на 100%
мъжете са по-трудни в сяко едно нещо-БРАК,ДЕЦА...така че просто бъди търпелива.не му намилай постоянно за бебета а го срещай с такива.събирайте се с приятели които имат деца и постепенно ще видиш как ще му се прииска.успех Hug

# 5 3 юли 2007, 15:10 ч.

Мнения: 547

Амине знам дали подло е точната дума,но смятам че всеки трябва да има право на избор.Щом сте заедно трябва да сте честни един към друг.Затова ще те посъветвам първо да обърнеш внимание на кистите и да се лекуваш,второ да поговориш с него не само за огромното желание да станеш майка,но и за притесненията си че времето върви,а това така или иначе се отразява на репродуктивните възможности и на женския и на мъжкия организъм.Човек не може да знае какво му предстои-голямо богатство или голяма бедност.Ако толкова държи на условието първо да се осигури материално е възможно то никога да не се изпълни и тогава какво?Говорете.Щом се обичате,говорете си.Сподели с него колко много двойки - над 270 000 се борят с безплодието и никой от тях не е предполагал,че ще се сблъска с този проблем.Когато това стане след 30г. освен стреса от изследванията и предприетите стъпки се добавя и стреса от това,че годинките напредват.Не го лъжи.Щом си задаваш този въпрос,явно не си способна на тази имама и ако забременееш по този начин вероятно ще си признаеш,а тогава не се знае той как ще реагира и може и двамата да бъдете много наранени.Желая ти успех и с приятеля и със забременяването.

# 6 3 юли 2007, 15:20 ч.

Мнения: 902

Първо се заеми с решаването на проблема кисти!
Той може да ти изиграе лоша шега, както след години, така и сега.
Дали да излъжеш - твърдо НЕ.
Бебето не е играчка, а живо същество, за чието зачеване са нужни двама искащи.
Сподели с човека до теб желанията си, обсъдете ги. Постави се за миг и на неговото място. Млад, все още недостатъчно осигурен, имащ своите страхове... Разкажи му за своите мечти, може да се окаже, че това са и негови мечти.
Късмет.

# 7 3 юли 2007, 15:28 ч.

Цитат на: galita84 в вт, 03 юли 2007, 15:05

Не само, че е подло спрямо него, а и цял живот ще си знам, че е станало нещо което иска само единия! И чувството за несподеленост ще ме съсипе!

това са много точни думи.

Страшно ви благодаря за отговорите!!! Прави сте, че решението е разговор и ясно определяне на проблема. Смятам да отида пак на гинеколог и вече да говоря с нея не само за съществуването на кистите, а конкретно за влиянието им върху репродуктивната способност. Тогава ще имам и мнението на специалист за това дали трябва да побързаме или не е належащо...
Замислям се защо здравната ни система е такава, че всяка жена има възможността да ходи поне веднъж годишно на профилактичен преглед при гинеколог, а мъжете и да искат много трудно ще си намерят андролог, за профилактичен преглед. При тях излиза, че се ходи на лекар чак след като се появи проблема, а профилактика няма. Защо не се следи тяхното състояние от ранна възраст?

# 8 3 юли 2007, 15:40 ч.

Мнения: 2 309

Наистина е ужасно,когато човека до теб и когото много обичаш няма същите намерения!
Обърни внимание на кистите,макар че от години си ги мъкна,дори по време на първата си бременност имах такава до 4м.Просто ги контролирай
Що се отнася до мъжа ти,единственото решение е разговор!Бъди открита и най-важното,самата ти интонация трябва да бъде повече от уверена,когато изказваш желанията си!!!

# 9 3 юли 2007, 16:35 ч.

Мнения: 40

Говори с него! Животът е това, което ни се случва, докъто мечтаем...

# 10 3 юли 2007, 16:39 ч.

Мнения: 1 335

Ми подло е.
Няма начин да няма начин. Дано намериш правилния подход! bouquet

П. П. Проблемът с кистите е решим и не води до стерилитет по закон. Обаче си изисква внимание и време за решаване.

# 11 3 юли 2007, 16:57 ч.

BABYLAND
Мнения: 3 409

На твое място не бих го направила. По-скоро бих подметнала нещо от рода на това, че "щастието ни ще бъде истинско и завършено с едно дребосъче, с някое малко гальовно същество, което ще осмисли живота ни". В един момент идеята за бебе ще узрее и в неговата глава, дано стане скоро.
Искрено се надявам скоро да предприемете умишлени действия по въпроса и да не срещате трудности.

# 12 3 юли 2007, 17:00 ч.

Мнения: 236

Не зная дали е подло, но аз не бих го направила. Тези "женски" тактики и стратегии не ми допадат. Ти си решаваш. Peace

# 13 3 юли 2007, 17:07 ч.

Мнения: 1 446

А помисли ли, че като забременееш, той може да те изостави, заради това, че си го излъгала?
Не мисля, че нечестността е оправдана.

# 14 3 юли 2007, 17:22 ч.

Мнения: 481

Цитат на: Славундер в вт, 03 юли 2007, 17:07

и аз за това се замисилих...... ако той не ти е мъж, а приятел, наистина може ако му дойде в повече това, че не само сте млади още(според него) ами си и бременна, може да си тръгне ей така, понеже още не е готов и този ангажимент да поеме. Не хитрувай, чистите взаимоотношения се изграждат върху плоскостта на любов и взаимно разбирателство.
Успех в разговорите ти желая - ако наистина се разбирате и обичате, както ти твърдиш, ще намерите решение, което удовлетворява и двама ви. Hug

# 15 3 юли 2007, 17:43 ч.

Мнения: 1 098

Детето трябва да е желано и от двамата родители. По- добре подготвяй приятелят си с разговори, на мъжете им трябва време. Успех Peace

# 16 3 юли 2007, 18:26 ч.

Аз направих точно така, но разликата е, че сме женени и става въпрос за второ дете.
Сега много ми тежи. Но все пак стана само от един път. Просто му казах, че е безопасно да свърши вътре и той готово. Не знам дали щях да опитам и следващия месец. Много от момичетата тук ще ме оплюят, но и аз си имах причините. Няма да ги коментирам.
Искам само да ти кажа, че тежи да носиш своята тайна. Ти решаваш.
Направи всичко възможно от него да дойде.
Надявам се да направиш правилния избор! bouquet

# 17 3 юли 2007, 18:32 ч.

Мнения: 560

Да знаеш,че никога няма да е готов,щом сега не е и се оправдава с пари и жилище.
Поставяй ребром въпроса.Ако не иска дете-сиктердосвай го.Няма и да происка скоро.
Е**х ги и мъжете-станаха невероятни п***и.
Извинявам се за изразите!!!

# 18 3 юли 2007, 18:37 ч.

Мнения: 155

Цитат на: Мома Катерина в вт, 03 юли 2007, 18:32

Това и аз си го мислех! Има и вероятност да сте на две отделни планети-тогава положението е сложничко! Познавам двойки, които се разделиха поради тази причина!

Но съм сигурна, че при теб не е така и в най-скоро време ще има и булка и люлка! Бъди оптимист! bouquet

# 19 3 юли 2007, 19:01 ч.

Мнения: 2 563

Подло е. Не можеш да градиш семейство с лъжа. И на мен ми тиктака, и аз искам да гушкам вече бебе, но си знам, че животът НИ ще бъде по-щастлив, ако бебето дойде както е по план, одобрен и от двама ни.

# 20 3 юли 2007, 19:04 ч.

Мнения: 2 336

Аз пък си мисля за бебетата, които не са планирани, но все пак са желани. newsm78

Че си е гадничко, гадничко е. Като се има предвид, че ще излъжеш човека до теб. Трябва да сложиш всичко на везната и да решиш струва ли си.
Наистина ли няма никакви шансове да се съгласи приятелят ти?

# 21 3 юли 2007, 20:12 ч.

София
Мнения: 5 289

Да, подло е. И също така не е честно към детето.

# 22 3 юли 2007, 21:53 ч.

Мнения: 57

аз не съм съгласна, че ако сега не иска, никога няма да поиска бебе. аз самата до преди една година не исках и да чуя за деца и изпадах в тих ужас дори в компанията им (макар че ги поподминах 25-те годинки отдавна). но сега съм като че ли нов човек. бременността ми е планувана и желана. смятам че и мъжете като нас в един момент се променят и като че ли порастват. твоят приятел също ще поиска дете някой ден.
но си мисля, че ще е нечестно спрямо него да го направиш без той да знае. не си мисли, че са толкова глупави и не се усещат, разбира се, че веднага ще разбере как се е случило. и без значение как ще реагира, ти винаги ще се питаш вътрешно дали е искрен с теб сега или не си ти го връща по някакъв начин, без значение за какво става дума.
поговорете си и дано разговорът се развие в благоприятна за теб посока. искреността е винаги най-добрата стратегия, когато става въпрос за човешки взаимоотношения!

# 23 3 юли 2007, 22:46 ч.

София
Мнения: 125

Цитат на: myran в вт, 03 юли 2007, 21:53

Изцяло споделям това мнение. Ние с приятеля ми сме на по 28 г. и със сигурност последното нещо, за което си мислехме преди 3 г. беше дете. Сега вече "пораснахме" за идеята и работим по въпроса baby_neutral

Моят съвет е да изчакаш и малко по малко да го подготвяш за идеята.

# 24 4 юли 2007, 04:24 ч.

Мнения: 340

За съжаление тази дилема е малко порочен кръг. Ние сега така правим бебе не защото мъжът ми се почувства готов за друго, ами защото аз започнах да имам проблеми. Това притеснение не е най-хубавия старт на този период от живота ни, който трябваше да бъде от най-хубавите и за който съм мечтала с години до полуда. Ако чакате твърде много, може да се засилят тревогите ти и да ти изиграят лоша шега като известна псих. бариера. Може и проблемите да се задълбочат. От друга страна... не знам как се убеждава за дете мъж, който не се чувства финансово и материално стабилен още... Но в крайна сметка си струва леките притеснения и главоболия. Не те съветвам обаче да забременяваш скришом. Може да си развалите отношенията и да останеш СЪС бебе, но БЕЗ любимия мъж. Две години не ми се струват много... от емоционална гледна точка привързаността се лекува по-бързо Confused

Успех

# 25 4 юли 2007, 09:23 ч.

Мнения: 1 230

Няма да отговарям директно на въпроса ти, но ми се ще преди да направиш подобно нещо да помислиш дали си готова :
- да живееш с мисълта, че си излъгала и да я пазиш цял живот в себе си
- да съжителстваш с подозренията му
- да бъдеш самотна майка
Между другото не е лошо да наблюдаваш отношението му към децата - ако е добронамерен и им обръща внимание, най-вероятно ще бъде добър баща и ще "узрее" за идеята. Щото има такива истории във форума, че .... Sick

# 26 4 юли 2007, 10:03 ч.

Мнения: 1 425

Лоша идея е да го лъжеш. Споделяй повече с него нещата които си написала тук. Погрижи се за здравето си. Ако искаш - може и мъжа си да пратиш на поне един профилактичен преглед и аз мисля че е добра идея. Ако е навит да ходи на андролог - никакъв проблем няма да си намери. аз лично съм си правил спермограма само с профилактична цел.
За по-лесно свикване с бебета - постараи се да излизате по-често заедно с приятелски семейства с малки деца. Говорете си на темата с тях, как се гледат. Да ги вижда децата колко са хувави и ще разбере, че децата са нещо нормално и много красиво.

# 27 4 юли 2007, 10:13 ч.

Страшно много ви благодаря за мненията! Много сте мили и наистина ми помогнахте! Радвам се, че има такива страхотни форуми!
Наистина сте прави за лъжите и колко тежко е след като си лъгал!...
Мисля тези дни да ида на лекар и да се заема със здравословните си проблеми, а гинекологът да ми каже дали е трябва да побързаме или не. Приятелят ми каза непременно да ида на лекар, който да ми каже каква е ситуацията. Мисля, че и него страшно го плаши мисълта, да се окаже, че не можем да имаме бебе /въпреки че казва, че още не е готов за бебе/:)

# 28 4 юли 2007, 10:24 ч.

Мнения: 24 467

Последното, което бих направила на твое място, е да постъпя така, че да покажа с поведението си, че желанията на другия за мен не значат нищо пред моите собствени. Такова поведение определено ще сложи край на връзката, рано или късно.
Това, че се разбирате е добре, но въпросът дали и кога ще имате деца е един от най- важните за една връзка. Ако по него не се споразумеете, честно казано не виждам някакъв оптимистичен край за самата връзка. Човекът до теб трябва да бъде запознат в подробности с твоите желания, със страховете ти и такива решения да вземате за в бъдеще след взаимно и подробно обсъждане на всички плюсове и минуси.

Последна редакция: ср, 04 юли 2007, 13:08 от Judy

# 29 4 юли 2007, 11:45 ч.

Мнения: 7 821

Подло е! И по-силни думи бих използвала ... ама хайде няма нужда! Как може да хем да искаш да прекараш живота си с този човек хем да не зачиташ волята и желанията му и като го вържеш с едно дете какво ще постигнеш ... ядосах се ...
Представи си обратната ситуация, ти не искаш дете, а той "случайно" все не успява да те пази Twisted Evil

...

# 30 4 юли 2007, 11:52 ч.

ПОДЛО И ...НЯМАМ ДУМИ ПРОСТО!!!Ако отсега почнеш така не знам докъде ще я докараш!Според мен не е проблема в кистите,а в психиката ти(не се обиждай) но имаш проблем,там трябва да се лекуваш!

# 31 4 юли 2007, 11:57 ч.

Мнения: 304

До съвсем скоро си мислех дали не съм единствената дето мъжът й се дърпа от идеята за дете. Бая време като подхванехме темата с половинката ми и се стигаше до скандали... аз искам той се дърпа. Вече си мислех, че няма да се навие изобщо. Така че, много добре те разбирам през какво минаваш. Още повече, че повечето от хората покрай мен ме съветваха да приложа някой и друг женски номер.
Да, ама не мога да го излъжа! Че ще си обича детето като стане без той да участва съзнателно в правенето - тва е ясно, ама винаги съм смятала, че едно дете трябва да се направи с любов и желание от двете страни.
И ето че един ден седнахме и си поговорихме хубаво... стана ясно, че човека не само че е готов за идеята, но и подхожда доста отговорно по темата. Само дето не ми е казал, а не ми е казал защото мъжете ужасно мразят да бъдат притискани за каквото и да било. Така че номера от сорта да се виждате все с приятели с деца, да гледате детски филмчета или да се захласвате по магазини с детски дрешки или играчки - това само дразни, при това излишно. Още повече, че говори за липса на доверие в решенията на другия.
Моя съвет е - отивай да се оправяш с докторите, да знаеш, че ти е наред всичко. Пък той ще ти каже в един момент. Само че е по-добре да си подготвена, щото може и утре да ти каже давай да бебеправим и тогава ще се хванеш за главата - ама яйчниците, ама хормоните, ама това, ама онова...
Така че - спокойствие, любов и доверие, това е нужно.

# 32 4 юли 2007, 12:46 ч.

На небето
Мнения: 5 530

Ами подло е, ДА, или поне аз мисля така.
Аз също бях много чувствителна на тема деца, много исках, но поради ред причини все отлагахме накрая вече като теб плачех когато чуех че някоя приятелка е бременна, гледах бебетата в количките и бременните майки и като че ли само това виждах като излизахме. Мъжа ми също не беше готов и ме молеше поне още 1г. да почакаме тогава бях на 23-24г., но като виждаше болката ми и от постоянното ми мрънкане склони и след 5 месеца опити на 25г. имах вече син.
Аз предлагам да го убедиш, а не да го изнудваш. Кажи какво чувстваш и как чувстваш нещата и той ако те обича с цялото си сърце ще иска да си щастлива повече от всичко друго и ще склони.

# 33 4 юли 2007, 13:15 ч.

Цитат на: подла в вт, 03 юли 2007, 18:26

Не знам дали това ще те успокои и ще ти стане по-леко, но аз преди 2-3 седмици разбрах, че съм зачената по същия начин - с малко хитрост:). Второ дете съм. Нашите са били доста зле финансово, а майка ми страшно е искала да си има и момиченце (имам по-голям брат)... Та един ден е казала на баща ми, че няма да има проблем ако този ден не се пазят и ето ме на! Hug

Справили са се и с отглеждането и с възпитанието ни.
Може би на майка ми и е било гузно докато е била бременна, но сега като ме гледат какво добро дете съм и как се гордеят с мен, едва ли е останал и помен от онова чувство, че е "излъгала". А баща ми - аз разбира се съм му любимката в семейството и едва ли си представя, че може да ме няма...
Може би не е зле да си малко по-смел в определена ситуация...
Обичам си ги много и съм им благодарна!

# 34 4 юли 2007, 13:31 ч.

Мнения: 24 467

so_confused , твоите родители са били вече семейство и освен това ти не си била първото им дете, така че и двамата са знаели какво да очакват. Друго е положението когато е налице просто едно съвместно съжотелство, което не е обвързано все още от деца и единият от двамата определено се притеснява да задълбочи нещата толкова.
Въпреки това и за налично семейство с дете не е добре появата на други деца да става необмислено и нежелано и от двамата.

# 35 4 юли 2007, 13:34 ч.

На небето
Мнения: 5 530

Абе не знам дали някога ще е готов, като съдя по моя мъж. Той още не е готов (въпреки, че обича сина ни и се грижи за него), но въпреки това не иска повече деца и все още смята, че е "гърч" - както казва той. Мъжете не чувстват вътрешна потребност от деца като жените. Ако чакаш него, кой знае кога и дали ще е готов. И ние поради финансови причини все отлагахме и да ти кажа още не сме в цветущо финансово положение. Както ми казваха и мои познати : Ами ти ако чакаш подходящия момент, той никога няма да дойде! Ами да ти кажа, бяха прави..., не го и дочаках и сега не съжалявам.
Пък и има един важен фактор, не сте семейство..., дали той има сериозни намерение и е готов за такова сериозно обвързване, че чак и деца....

# 36 4 юли 2007, 13:47 ч.

Мнения: 2 336

Имам един познат, който не щеше да чуе за дете - първо да завърши, после да си намери стабилна работа, после да си купи кола ( бебе без кола не можело), сега пари ще събира за още нещо. Добре, че дом има иначе ако трябваше да чакат и за това може вече на баба и дядо да приличат. И така вече 5 години. Приятелката му вече към 30 върви и се притеснява, че биологичният часовник трака, трака...

# 37 4 юли 2007, 13:51 ч.

Варна
Мнения: 102

Цитат на: Tinka79 в ср, 04 юли 2007, 13:34

Мъжете не чувстват вътрешна потребност от деца като жените. Ако чакаш него, кой знае кога и дали ще е готов. И ние поради финансови причини все отлагахме и да ти кажа още не сме в цветущо финансово положение. Както ми казваха и мои познати : Ами ти ако чакаш подходящия момент, той никога няма да дойде! Ами да ти кажа, бяха прави..., не го и дочаках и сега не съжалявам.
....

# 38 4 юли 2007, 13:59 ч.

На небето
Мнения: 5 530

Цитат на: Sissi_82 в ср, 04 юли 2007, 13:47

Ох, да, сетих се за наше приятелско семейство женени са от повече от 10г. Минават 35г. вече, а още чакат, нямали собствено жилище (а и скоро нямало да имат), тя трябвало да се грижи за майка си (не че тя не може сама да се грижи за себе си) и т.н. А както каза и ти, биологичния часовник тиктака и не чака никого. Понякога се чудя тези хора нямат ли вътрешна потребност от деца, еле тя де. А аз се смятах за дърта защото родих на 25.

# 39 4 юли 2007, 14:10 ч.

Мнения: 7 263

Децата са голяма отговорност!
Трябва да бъдат обграждани с много, много, мнооогооо любов. Трябва да са желани!
Прекрасно е да си родител, но ако някой ти каже че е лесно то той не е искрен.
Не е лесно да гледаш дете без подкрепа, не казвам че е невъзможно, но дали това ти е нужно. Все още си млада, не избързвай.
Не бих допуснала детето да е инструмент в бъдещите ми семейни отношения, не бих искала да се оженя само защото съм вече бременна и това да ми се натяква цял живот.
Аз не бих постъпила така, колкото до моженето всяка жена го може Naughty

# 40 4 юли 2007, 14:11 ч.

Мнения: 24 467

Понякога просто един от двамата има вътрешното усещане, често дори подсъзнателно /откровените дори към себе си хора не са често срещано явление/, че не точно другият е бъдещият родител на детето му. Преди много време имах приятел, който настояваше да имаме деца, даже веднъж каза, че ако можел сам щял да си роди такива. Аз категорично отказах, именно защото бях сигурна, че това не е човекът за мен.
Оправдания може да се излагат от всякакъв характер, но ако човек е честен към себе си поне ще осъзнае на какво точно се дължи отказът му от създаване на поколение на определен етап от живота му.
Ако бях на обратната страна на медала- аз да искам, а партньорът ми-не, щях сериозно да се замисля дали той има сериозно отношение към мен и връзката ни. /Става въпрос за истинска връзка, поне от година, все пак и то не само със срещи по кафета/

# 41 4 юли 2007, 14:14 ч.

Мнения: 17 407

Цитат на: Tinka79 в ср, 04 юли 2007, 13:34

.... Мъжете не чувстват вътрешна потребност от деца като жените. Ако чакаш него, кой знае кога и дали ще е готов. ...

Зависи, макар че в повечето случаи е така. Аз обаче и двата пъти не бях готова за дете, мъжът ми настояваше. По темата- подло е, да. Решението се взема от двамата.

# 42 4 юли 2007, 14:50 ч.

Мнения: 1 455

Цитат на: Panther в ср, 04 юли 2007, 10:03

За по-лесно свикване с бебета - постараи се да излизате по-често заедно с приятелски семейства с малки деца. Говорете си на темата с тях, как се гледат. Да ги вижда децата колко са хувави и ще разбере, че децата са нещо нормално и много красиво.

Ето така убедих моя мъж да си имаме деца,действа безотказно Peace

Говорих веднъж с него и му казах,когато е готов да действа,чакала съм го една година,но си струваше.Срещах го постоянно със семейства с деца,без да му натяквам,те хората сами започват на майтап да ви подмятат идеята.Толкова стана уверен,че не след дълго направихме и второто Party

# 43 4 юли 2007, 17:14 ч.

Пловдив
Мнения: 2 493

Измамата е подло нещо, не съм "за". Обаче смятам, че момичето има право на това свято нещо да бъде майка и той, ако я обича наистина, ще се съгласи.

# 44 4 юли 2007, 18:13 ч.

Мнения: 804

Цитат на: so_confused в вт, 03 юли 2007, 14:56

Редно ли е да се доверя на инстинкта и чувствата си и да опитам някак си да излъжа приятеля си и да забременея?
Постоянно се питам - "Не е ли прекалено подло това? Не трябва ли да го оставя да стигне също до този момент? Или ще бъде прекалено късно след някоя и друга година още заради такъв здравословен проблем?..."
Tired Face

Инстинктът ти те подвежда. Няма нищо по-лошо от това да се опиташ да излъжеш за такова нещо. Ако искаш да съсипеш връзката ви направи го! Ще имаш дете, но ще загубиш мъжа когото обичаш.
Решението за дете се взима от двама. Мога да ти дам стотици примери за провалени бракове, сключени заради бременност. Нашето поколение го изпита на гърба си. Затова говори с него. Кажи му какво те притеснява и заедно вземете решение.
Дори да го излъжеш и да забременееш, дори да остане с теб и детето, дори да не го показва бъди сигурна, че никога няма да ти го прости.

# 45 4 юли 2007, 20:28 ч.

Мнения: 2 197

Подло е.
Детето трябва да е желано и от двамата си родители. След като той още не е готов за него и ако ти държиш на връзката ви е редно да го изчакаш. Все пак сте заедно от две години. Не от 20 и ти си само на 25.

# 46 4 юли 2007, 21:24 ч.

София
Мнения: 13 206

Да, подло е! Така мисля аз. Ние бяхме заедно 9 г. преди да реши и той, че иска дете. Смятам, че и двамата трябва осъзнато да го искат. Никога не съм била привърженик на тоя тип неща "да го излъжа някак". Ей, това е дете, не е шега работа. Мисля, че би могла да го убедиш! Wink

# 47 4 юли 2007, 21:27 ч.

Мнения: 6 993

В същата ситуация съм, абсолютно същата, само дето съм малко по-малка.
Нямам смелост да го излъжа. А и не искам. Искам той да иска детето също толкова, колкото и аз. Нищо, че 3 години чаках подходящ, после две години го чаках да звърши, а сега пък чакам Той иска да си стабилизира положението и бла-бла-бла. Разбирам го. Обаче догодина, след като има хубава работа и е завършил - тогава вече няма да мога да го разбера и ще започна да настоявам повече.

# 48 5 юли 2007, 00:37 ч.

Мнения: 238

Извинете... да отворя скоба - на колко години е неискащият "кандидат" баща? Thinking

Защото на мъжете наистина им трябва да се почувстват сигурни за да поискат такова нещо. Ако човекът не се чувства уверен сега, има ли смисъл да се напъва за такова нещо? А и ти имаш ли нужда от един хванат в капана на необходимостта мъж newsm78

? Аз лично - не Naughty

А и си мисля, че тези стари колкото света женски номера вече не са това, което са били. Wink

Най-много да се окажеш майка с едно съкровище само за теб.
Просто те е нападнал биологичният часовник Grinning

. Погрижи се за здравето си, нещата сами ще се наредят... и престани да заглеждаш бременни, бебета, бебешки магазини и т.н. Peace

# 49 5 юли 2007, 09:11 ч.

Мнения: 24 467

И на 40 години да е- все тая, не може насила да вмениш толкова сериозен ангажимент на някой, който не го иска.

# 50 5 юли 2007, 10:52 ч.

Мнения: 1 612

Да подло е.
Такова решение не се взима само от единия партньор.
А и доста мои познати, които са "вързали" мъжете си по този начин завършиха с развод.

Най-добре поговори с него и му обясни страховете си. Кажи му за кистите и какви са доводите ти.

Както се казва "Насила хубост не става!"

# 51 11 юли 2007, 22:32 ч.

Мнения: 254

Подло или не - незная, но зная че после и двамата няма да съжалявате Simple Smile

# 52 11 юли 2007, 22:39 ч.

Мнения: 4 737

Цитат на: so_confused в вт, 03 юли 2007, 14:56

...

На твое място бих изчакала и партньора ми да пожелае дете. За създаването на хлапе е нужно меко казано двупосочно желание.

# 53 11 юли 2007, 23:36 ч.

Мнения: 148

В нашата връзка, аз бях човека който казваше "има време", на няма време и разбери какво искаш, за да го постигнеш, аз съм на 32г. и ми е първа бременост, съжалявам, че не съм го направила по-рано.

# 54 12 юли 2007, 10:31 ч.

Мнения: 491

Само за протокола - какви са вариантите да "го излъжеш нещо и да забременееш" ? Сещам се само да му кажеш, че взимаш противозачатъчни, а да не е така. Това е толкова брутална лъжа, че аз никога не бих я простила.
Не можеш да градиш семейство на такива основи.
Абсолютно съм убедена, че за отглеждането на щастливо дете е нужно и двамата родители да са го пожелали истински. Не съм привърженик на теориите за предменталното съществуване. По-скоро мисля, че предварителната психическа нагласа е важна за отговорността и търпението, с което трябва да подходиш към едно дете.
Затова и за съжаление скоро няма да имам второ дете.

# 55 12 юли 2007, 10:57 ч.

Мнения: 4 451

Мисля, че като си поговорите, ще стигнете до единодушно решение. Сподели своите опасения и страхове. Ако той чака подходящият момент за такава решителна крачка, от опит ти казвам, че той никога не идва. Винаги има някакъв проблем в момента, заради който си казваш не му е времето сега.
Не го лъжи, не защото е подло, а защото може никога да не ти прости.

# 56 12 юли 2007, 11:11 ч.

Мнения: 1 475

имам такъв познат, който по такъв начин бе "изигран" от приятелката си, с цел да го задържи, защото той нямаше кой знае какви чувства към нея,Номера с противозачатъчните беше използван- за съжаление детето не успя да ги сближи и се разделиха, като поотрасна детето!

Мнението ме е да не го правиш, защото след време може и да съжаляваш! по-добре си поговори с него и му кажи какво мислиш!Пък времето ще си покаже!

# 57 12 юли 2007, 14:54 ч.

Мнения: 685

Цитат на: Sissi_82 в ср, 04 юли 2007, 13:47

........ който не щеше да чуе за дете - първо да завърши, после да си намери стабилна работа, после да си купи кола ( бебе без кола не можело), сега пари ще събира за още нещо.......

Това са само извинения.. такива мъже, които имат дългогодишни връзки никога няма да узреят; никога няма да имат достатъчно материални придобивки, за да създадат деца, защото мислят само за себе си. А половинката до тях какво?? Обречена на смирение...

Детето е плод на любовта, на копнежа на двама души да скрепят живота си заедно в името на най-святото.. Ако единият няма желание, няма и право да губи времето и младостта на другия.

# 58 12 юли 2007, 15:47 ч.

Мнения: 236

Цитат на: Sissi_82 в ср, 04 юли 2007, 13:47

........ който не щеше да чуе за дете - първо да завърши, после да си намери стабилна работа, после да си купи кола ( бебе без кола не можело), сега пари ще събира за още нещо.......

Това са само извинения.. такива мъже, които имат дългогодишни връзки никога няма да узреят; никога няма да имат достатъчно материални придобивки, за да създадат деца, защото мислят само за себе си. А половинката до тях какво?? Обречена на смирение...

Хайде сега, никога. Просто трябва да се престраши човек за тази отговорност. И това не се отнася само за мъжете. Познавам достатъчно жени, които също са отлагали раждането на дете по подобни причини, а после са се решавали да го направят.
Стига сте обобщавали.

Към авторката: поговорете си, опитай да разбереш неговите мотиви, ти му кажи какви са твоите. Стигнете до някакво решение - нека поне е ясно и ТОЙ как възприема нещата. bouquet

Последна редакция: чт, 12 юли 2007, 17:41 от Ellypr

Препоръчани теми

Защо искате деца ?

Не му родих дете и се разделихме

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Секс след 40-кое е нормално и кое-не

Причина:

Причина: