ПОДЛО И ...НЯМАМ ДУМИ ПРОСТО!!!Ако отсега почнеш така не знам докъде ще я докараш!Според мен не е проблема в кистите,а в психиката ти(не се обиждай) но имаш проблем,там трябва да се лекуваш!
- Публикувана: 3 юли 2007, 14:56 ч.
- Последно мнение: 12 юли 2007, 15:47 ч.
подло ли е?
До съвсем скоро си мислех дали не съм единствената дето мъжът й се дърпа от идеята за дете. Бая време като подхванехме темата с половинката ми и се стигаше до скандали... аз искам той се дърпа. Вече си мислех, че няма да се навие изобщо. Така че, много добре те разбирам през какво минаваш. Още повече, че повечето от хората покрай мен ме съветваха да приложа някой и друг женски номер.
Да, ама не мога да го излъжа! Че ще си обича детето като стане без той да участва съзнателно в правенето - тва е ясно, ама винаги съм смятала, че едно дете трябва да се направи с любов и желание от двете страни.
И ето че един ден седнахме и си поговорихме хубаво... стана ясно, че човека не само че е готов за идеята, но и подхожда доста отговорно по темата. Само дето не ми е казал, а не ми е казал защото мъжете ужасно мразят да бъдат притискани за каквото и да било. Така че номера от сорта да се виждате все с приятели с деца, да гледате детски филмчета или да се захласвате по магазини с детски дрешки или играчки - това само дразни, при това излишно. Още повече, че говори за липса на доверие в решенията на другия.
Моя съвет е - отивай да се оправяш с докторите, да знаеш, че ти е наред всичко. Пък той ще ти каже в един момент. Само че е по-добре да си подготвена, щото може и утре да ти каже давай да бебеправим и тогава ще се хванеш за главата - ама яйчниците, ама хормоните, ама това, ама онова...
Така че - спокойствие, любов и доверие, това е нужно.
Да, ама не мога да го излъжа! Че ще си обича детето като стане без той да участва съзнателно в правенето - тва е ясно, ама винаги съм смятала, че едно дете трябва да се направи с любов и желание от двете страни.
И ето че един ден седнахме и си поговорихме хубаво... стана ясно, че човека не само че е готов за идеята, но и подхожда доста отговорно по темата. Само дето не ми е казал, а не ми е казал защото мъжете ужасно мразят да бъдат притискани за каквото и да било. Така че номера от сорта да се виждате все с приятели с деца, да гледате детски филмчета или да се захласвате по магазини с детски дрешки или играчки - това само дразни, при това излишно. Още повече, че говори за липса на доверие в решенията на другия.
Моя съвет е - отивай да се оправяш с докторите, да знаеш, че ти е наред всичко. Пък той ще ти каже в един момент. Само че е по-добре да си подготвена, щото може и утре да ти каже давай да бебеправим и тогава ще се хванеш за главата - ама яйчниците, ама хормоните, ама това, ама онова...
Така че - спокойствие, любов и доверие, това е нужно.
Ами подло е, ДА, или поне аз мисля така.
Аз също бях много чувствителна на тема деца, много исках, но поради ред причини все отлагахме накрая вече като теб плачех когато чуех че някоя приятелка е бременна, гледах бебетата в количките и бременните майки и като че ли само това виждах като излизахме. Мъжа ми също не беше готов и ме молеше поне още 1г. да почакаме тогава бях на 23-24г., но като виждаше болката ми и от постоянното ми мрънкане склони и след 5 месеца опити на 25г. имах вече син.
Аз предлагам да го убедиш, а не да го изнудваш. Кажи какво чувстваш и как чувстваш нещата и той ако те обича с цялото си сърце ще иска да си щастлива повече от всичко друго и ще склони.
Аз също бях много чувствителна на тема деца, много исках, но поради ред причини все отлагахме накрая вече като теб плачех когато чуех че някоя приятелка е бременна, гледах бебетата в количките и бременните майки и като че ли само това виждах като излизахме. Мъжа ми също не беше готов и ме молеше поне още 1г. да почакаме тогава бях на 23-24г., но като виждаше болката ми и от постоянното ми мрънкане склони и след 5 месеца опити на 25г. имах вече син.
Аз предлагам да го убедиш, а не да го изнудваш. Кажи какво чувстваш и как чувстваш нещата и той ако те обича с цялото си сърце ще иска да си щастлива повече от всичко друго и ще склони.
Аз направих точно така, но разликата е, че сме женени и става въпрос за второ дете.
Сега много ми тежи. Но все пак стана само от един път. Просто му казах, че е безопасно да свърши вътре и той готово. Не знам дали щях да опитам и следващия месец. Много от момичетата тук ще ме оплюят, но и аз си имах причините. Няма да ги коментирам.
Искам само да ти кажа, че тежи да носиш своята тайна. Ти решаваш.
Направи всичко възможно от него да дойде.
Надявам се да направиш правилния избор!
Сега много ми тежи. Но все пак стана само от един път. Просто му казах, че е безопасно да свърши вътре и той готово. Не знам дали щях да опитам и следващия месец. Много от момичетата тук ще ме оплюят, но и аз си имах причините. Няма да ги коментирам.
Искам само да ти кажа, че тежи да носиш своята тайна. Ти решаваш.
Направи всичко възможно от него да дойде.
Надявам се да направиш правилния избор!
Не знам дали това ще те успокои и ще ти стане по-леко, но аз преди 2-3 седмици разбрах, че съм зачената по същия начин - с малко хитрост:). Второ дете съм. Нашите са били доста зле финансово, а майка ми страшно е искала да си има и момиченце (имам по-голям брат)... Та един ден е казала на баща ми, че няма да има проблем ако този ден не се пазят и ето ме на!
Справили са се и с отглеждането и с възпитанието ни.
Може би на майка ми и е било гузно докато е била бременна, но сега като ме гледат какво добро дете съм и как се гордеят с мен, едва ли е останал и помен от онова чувство, че е "излъгала". А баща ми - аз разбира се съм му любимката в семейството и едва ли си представя, че може да ме няма...
Може би не е зле да си малко по-смел в определена ситуация...
Обичам си ги много и съм им благодарна!
so_confused , твоите родители са били вече семейство и освен това ти не си била първото им дете, така че и двамата са знаели какво да очакват. Друго е положението когато е налице просто едно съвместно съжотелство, което не е обвързано все още от деца и единият от двамата определено се притеснява да задълбочи нещата толкова.
Въпреки това и за налично семейство с дете не е добре появата на други деца да става необмислено и нежелано и от двамата.
Въпреки това и за налично семейство с дете не е добре появата на други деца да става необмислено и нежелано и от двамата.
Абе не знам дали някога ще е готов, като съдя по моя мъж. Той още не е готов (въпреки, че обича сина ни и се грижи за него), но въпреки това не иска повече деца и все още смята, че е "гърч" - както казва той. Мъжете не чувстват вътрешна потребност от деца като жените. Ако чакаш него, кой знае кога и дали ще е готов. И ние поради финансови причини все отлагахме и да ти кажа още не сме в цветущо финансово положение. Както ми казваха и мои познати : Ами ти ако чакаш подходящия момент, той никога няма да дойде! Ами да ти кажа, бяха прави..., не го и дочаках и сега не съжалявам.
Пък и има един важен фактор, не сте семейство..., дали той има сериозни намерение и е готов за такова сериозно обвързване, че чак и деца....
Пък и има един важен фактор, не сте семейство..., дали той има сериозни намерение и е готов за такова сериозно обвързване, че чак и деца....
Имам един познат, който не щеше да чуе за дете - първо да завърши, после да си намери стабилна работа, после да си купи кола ( бебе без кола не можело), сега пари ще събира за още нещо. Добре, че дом има иначе ако трябваше да чакат и за това може вече на баба и дядо да приличат. И така вече 5 години. Приятелката му вече към 30 върви и се притеснява, че биологичният часовник трака, трака...
Мъжете не чувстват вътрешна потребност от деца като жените. Ако чакаш него, кой знае кога и дали ще е готов. И ние поради финансови причини все отлагахме и да ти кажа още не сме в цветущо финансово положение. Както ми казваха и мои познати : Ами ти ако чакаш подходящия момент, той никога няма да дойде! Ами да ти кажа, бяха прави..., не го и дочаках и сега не съжалявам.
....
....
Имам един познат, който не щеше да чуе за дете - първо да завърши, после да си намери стабилна работа, после да си купи кола ( бебе без кола не можело), сега пари ще събира за още нещо. Добре, че дом има иначе ако трябваше да чакат и за това може вече на баба и дядо да приличат. И така вече 5 години. Приятелката му вече към 30 върви и се притеснява, че биологичният часовник трака, трака...
Ох, да, сетих се за наше приятелско семейство женени са от повече от 10г. Минават 35г. вече, а още чакат, нямали собствено жилище (а и скоро нямало да имат), тя трябвало да се грижи за майка си (не че тя не може сама да се грижи за себе си) и т.н. А както каза и ти, биологичния часовник тиктака и не чака никого. Понякога се чудя тези хора нямат ли вътрешна потребност от деца, еле тя де. А аз се смятах за дърта защото родих на 25.
Децата са голяма отговорност!
Трябва да бъдат обграждани с много, много, мнооогооо любов. Трябва да са желани!
Прекрасно е да си родител, но ако някой ти каже че е лесно то той не е искрен.
Не е лесно да гледаш дете без подкрепа, не казвам че е невъзможно, но дали това ти е нужно. Все още си млада, не избързвай.
Не бих допуснала детето да е инструмент в бъдещите ми семейни отношения, не бих искала да се оженя само защото съм вече бременна и това да ми се натяква цял живот.
Аз не бих постъпила така, колкото до моженето всяка жена го може
Трябва да бъдат обграждани с много, много, мнооогооо любов. Трябва да са желани!
Прекрасно е да си родител, но ако някой ти каже че е лесно то той не е искрен.
Не е лесно да гледаш дете без подкрепа, не казвам че е невъзможно, но дали това ти е нужно. Все още си млада, не избързвай.
Не бих допуснала детето да е инструмент в бъдещите ми семейни отношения, не бих искала да се оженя само защото съм вече бременна и това да ми се натяква цял живот.
Аз не бих постъпила така, колкото до моженето всяка жена го може
Понякога просто един от двамата има вътрешното усещане, често дори подсъзнателно /откровените дори към себе си хора не са често срещано явление/, че не точно другият е бъдещият родител на детето му. Преди много време имах приятел, който настояваше да имаме деца, даже веднъж каза, че ако можел сам щял да си роди такива. Аз категорично отказах, именно защото бях сигурна, че това не е човекът за мен.
Оправдания може да се излагат от всякакъв характер, но ако човек е честен към себе си поне ще осъзнае на какво точно се дължи отказът му от създаване на поколение на определен етап от живота му.
Ако бях на обратната страна на медала- аз да искам, а партньорът ми-не, щях сериозно да се замисля дали той има сериозно отношение към мен и връзката ни. /Става въпрос за истинска връзка, поне от година, все пак и то не само със срещи по кафета/
Оправдания може да се излагат от всякакъв характер, но ако човек е честен към себе си поне ще осъзнае на какво точно се дължи отказът му от създаване на поколение на определен етап от живота му.
Ако бях на обратната страна на медала- аз да искам, а партньорът ми-не, щях сериозно да се замисля дали той има сериозно отношение към мен и връзката ни. /Става въпрос за истинска връзка, поне от година, все пак и то не само със срещи по кафета/
.... Мъжете не чувстват вътрешна потребност от деца като жените. Ако чакаш него, кой знае кога и дали ще е готов. ...
Зависи, макар че в повечето случаи е така. Аз обаче и двата пъти не бях готова за дете, мъжът ми настояваше. По темата- подло е, да. Решението се взема от двамата.
За по-лесно свикване с бебета - постараи се да излизате по-често заедно с приятелски семейства с малки деца. Говорете си на темата с тях, как се гледат. Да ги вижда децата колко са хувави и ще разбере, че децата са нещо нормално и много красиво.
Говорих веднъж с него и му казах,когато е готов да действа,чакала съм го една година,но си струваше.Срещах го постоянно със семейства с деца,без да му натяквам,те хората сами започват на майтап да ви подмятат идеята.Толкова стана уверен,че не след дълго направихме и второто
Редно ли е да се доверя на инстинкта и чувствата си и да опитам някак си да излъжа приятеля си и да забременея?
Постоянно се питам - "Не е ли прекалено подло това? Не трябва ли да го оставя да стигне също до този момент? Или ще бъде прекалено късно след някоя и друга година още заради такъв здравословен проблем?..."
Постоянно се питам - "Не е ли прекалено подло това? Не трябва ли да го оставя да стигне също до този момент? Или ще бъде прекалено късно след някоя и друга година още заради такъв здравословен проблем?..."
Решението за дете се взима от двама. Мога да ти дам стотици примери за провалени бракове, сключени заради бременност. Нашето поколение го изпита на гърба си. Затова говори с него. Кажи му какво те притеснява и заедно вземете решение.
Дори да го излъжеш и да забременееш, дори да остане с теб и детето, дори да не го показва бъди сигурна, че никога няма да ти го прости.