Аххххх мъжът ми

Ами за пазаруването - хора разни. Моят само като влезе в магазин и стои повече от 30 минути и се изнервя. Сложи към това умора и желание да си седи вкъщи или да сме някъде с приятели и ето ти повод за скандал. Това няма общо с желанието на един мъж да е с жена си или с децата си. Просто обстановката не му понася. Това е все едно една жена да я държиш един ден в автосервиз и после да я обвиниш, че не те обича и не те разбира, щото накрая е надала вой да се махате оттам. Примерът ми е пресен от миналата събота със сервиза.  Разбрах как се чувства моят любим в магазина и разбрах колко съм грешала в опитите да го карам да обикаля с мен.

За моя приятел... Хм, стар приятел ми е още преди да се ожени. Човекът никога не се е оплаквал, просто един път явно му беше прикипяло. Не е практика някаква.

Така както го описваш излиза че страда от раздвоение на личността. Хем е мил, любящ съпруг, хем е луд... Нещо не го разбирам това.... заведи го на лекар. Може да помогне знае ли човек?

Мисля, че човекът има нужда да остава сам със себе си поне за няколко часа на известен период от време. Аз съм такава и фактът, че мнооого рядко ми се случва безумно ме изнервя понякога. А даже не съм подложена на такъв интензивен режим. Но все пак работа-у дома, работа-у дома и това понякога ме докарва до лудост !
Не говоря за месец в БГ или нещо още по-драстично. Просто стисни зъби, хвани децата и отиди някъде събота (явно това е ден пик). Оставяй го на спокойствие по няколко часа на седмица. Знам, че не е честно спрямо теб, но така или иначе си решила да се бориш. И си намери занимание... курс, кръжок... Преодолей съвестта си и неговите доводи и си наеми детегледачка за по няколко часа. Започни да мислиш за завръщане на работа, започни да градиш планове за ТЕБ, започни да ги споделяш с него... ще почне да разбира, че ти не си някакво изнервящо продължение на къщата, което само изисква внимание. 
Уффф и една тънка мисъл, която се прокрадна тук там в по-горните мнения - любовница намерена около работата му. Колкото и да не ти се вярва, напълно в възможно. Не ми се разправя, но когато прочетох началният ти пост, първата ми мисъл беше за идентична ситуация с моя много близка приятелка. А за наличието на любовница тогава мога да се разпиша и с двете си ръце! 

Защо не отидете при брачен консултант?

Аз пък нищо странно не виждам в цялата ситуация.    Само факта, че два остри камъка...така че опитай с повече дипломатичност.

P.S. Мъжете не понасят жени без идеи, така че "винаги бъди готова".

сега ще ти кажа нашия опит, ние също сме в чужбина.
моят мъж е подобие на твоя по отношение на работата, като се върне от работа и се захваща с куп други задачи пак свързани с работа, захванал се е с много неща едновременно и го виждам преуморен. понякога му се чудя как издържа, работата му е свързана с чести командировки, случва се на ден да мине над 1000 км, става рано, връща се късно...събота и неделя обаче иска да обърне внимание и на нас, не го карам, той иска така. и понеже малката ни дъщеря е много палава дефакто и вкъщи не може да си почине.
знаеш ли какво правя аз. като дойде лятната ваканция хващам си децата и си отивам в БГ.
хем децата при бабите на воля, хем го оставяме малко да си почине от нас, освен това такива раздели ни се отразяват чудесно.
още на втория ден започва да звъни всеки ден по телефоните, понякога и по 3, 4 пъти.
август месец си идва, оставяме децата на баба си (те вече са свикнали през това време) и хайманосваме. това време е само за нас, децата ги взимаме с нас само за море.

Една жена аз ще те посъветвам да надвиеш психологическите пречки, които те спират да подкараш автомобила. Аз преди 1-2 години бях в същата ситуация. Никъде не можех да мръдна с детето, защото изпитвах някакво необяснимо чувство на страх от шофирането и може би така щях и да си остана ако не ме бяха притиснали обстоятелствата и да видиш как за 2-3 месеца се отпуснах и преоткрих удобствата на живота  и ангажиментите по подръжка и разходите за колата    
Но станах по-независима, трябва на всяка цена да преодолееш тази спънка. Детенцето ти е доста малко за да започнеш и ти работа - това би ти помогнало да разшириш мирогледа си.
Нещата които ти казвам биха могли да ти помогнат дотолкова доколкото да се поразсееш от вечните кавги, но едва ли ще разрешат проблемите, които имате със сигурност. А съвет да се дава е доста сложно, защото трябва да се посъветвате (поне само ти) с психолог или някой който по-добре ви познава и двамата, защото в такива ситуации се прилага строго индивидуален подход.
Макар че много хора биха оприличили ситуацията с тяхна подобна или на техни познати. Хората са различни и не може да се дават съвети клишета за всички.
Аз само мога да ти кажа, че ти самата познаваш мъжа си най-добре, така че помисли как може да внесеш свежест. Но трябва и двамата да умеете да правите компромиси иначе ако всеки дърпа към него ...
Желая ти успех и по-скорошно разбирателство   

И аз мисля че универсален съвет не би могъл да се даде в такива ситуаций!Ти най-добре познаваш мъжа си,а така като те чета се стараеш и да го разбереш,проблема е че и той трябва да направи същото за теб!Всички хора са различни - явно той е много изнервен!Брат ми е нещо подобно като характер-когато е за нещо ядосан е направо ужасен,един пеперлив език има...Но иначе е адски добър,просто е на моменти,като му падне пердето...Между другото мъжът ти да не е зодия ВезниНай-важното е според мен да разрешите проблема - кой каквото има да казва-право куме в очите!С мълчание и инатлък нещата няма да се оправят!Не че и аз не правя така понякога де Просто трябва да го предразположиш и когато е на кеф,да поговорите!Да разбереш има ли наистина някаква основателна причина за това му настроение!Успех! 

....... това е само една идея, но не може ли да е така агресивен, 3ащото те прави теб и децата отговорни, 4е той трябва да работи и да се бльска толкова много. просто да му идва прекалено много отговорността да се грижи 3а цялото семейство и да 3нае 4е ако той по някаква при4ина (3дравословна или каквато и де е др. ) престане или не може да работи пове4е, вие просто вси4ките ще останете "на улицата". 3ащото в 4ужбина не е като в Бг, кьдето приятно или неприятно, винаги можеш да отидеШ при някой или винаги майка и татко могат да ти помогнат финансово.....

все едно говориш за мъжа ми.работа,работа и пак работа.не ми помага вкъщи(вика майка си,която пък нищо не прави като дойде). и той така осигурява храната (не готвя). ние пък не се доказваме вече,а правим апартамент и е полудял по това. иначе пък много добре се държи с мен и бебока. напълно те разбирам и се надявам да се оправят нещата. но и с разговори не става,защото излиза,че мърморим, вместо да се замислят над думите ни

Нещо странна ми се струва тая работа да е мил когато му скимне, да е груб когато не е на кеф. Ти така ли се държиш с него и с децата. А и доколкото разбрах не ти оставя никакви джобни пари за да излезеш сама да напазаруваш. Сигурно и езика не знаеш добре.
Просто трябва друг подход. Можеш да пробваш различни варианти. Например: 1. Излизаш сама и му оставяш децата. Предварително му искаш пари.
2. Мисля, че най-отегчителното нещо за един мъж е да пазарува с жена и деца, затова трябва да му го спестяваш.
3. Ставаш самостоятелна, извеждаш децата на разходка  и го каниш да се присъедини към вас по някое време. За по-сигурно му взимаш лаптопа с теб.
4. През уикендите се държи лошо, първо защото се чувства задължен да ти угоди, но не знае вече как да го направи и второ, защото губи ценно време, което би могъл да използва за работа.
Защо не го подканяш да ходи на работа и в събота и неделя, за половин ден например. Така през останалата половина ще и доволен, че е с вас.
Както и това вкопчване в децата и един в друг ми се струват странни.

Имам чувството, че пиша големи глупости, но съм в същата ситуация. Само че  съм си у нас, имам малки деца, но работя, плащам за детегледачки, карам си колата, купувам каквото мога да си позволя и не ми пука от нищо.

Винаги когато в събота и неделя сме заедно, моят мъж е нервен и брои минутите, които е загубил с нас, вместо да работи. Естествено после твърди, че работи заради нас, но... факт е че вече почти не си говорим.

Както и да е аз съм се примирила и при мен по-добре няма да стане. Дано ти имаш успех някакъв.

странна ситуация.Възможно ли е да му е дошло на-нагорно че той издържа цялото семейство?щом ти прави проблем за 2 книжки и ти натяква че заради вас не може да си вземе лап-топ? Друг път опъвал ли се е за такива дреболии?.не знам защо, но си мисля,че го е яд че всичко е на  неговите плещи/от финансова гледна точка/и че не може да си позволи разни неща,които предполагам му се искат.