Помагайте три реда сълзи

Според мен трябва да я спреш докато се върнат титулярните госпожи.
Моето дете ходи на ясла и съм склонна да повярвам на твоето, че е казала, но госпожите не са си мръднали задника да я заведат до тоалетна.

Аз имах подобен проблем с нашите госпожи - слагаха на детето ми памперс /при условие, че тя си казва винаги/, за да си почиват докато всички деца са по леглата. 

Ситуацията с наакването е много гадна, защото детето ти знае, че не е редно да го прави в гащите, но не е имала избор! Луд скандал на госпожите, не се притеснявай въобще, ако трябва стигни и до директорката.

Направо много се ядосах! Докога ще търпим такова отношение към децата си! 
Успех!

С директорката се имам много. Мога да споделя, а забравих, да пиша че днес докато я предавах госпожата отказа да я вземе, а извика лелята каза ми: "Аз съм оперирана и не тр да вдигам тежко!"

Сега ще прочета и мамите с по голям опит и ще реша как да действам!

Аз бих я спряла от градина докато се върнат основните госпожи.  Твърде много промени за такъв кратък период  се струпват на детето.

За наакването бих поговорила сериозно с "госпожите" - вината е  у тях.  А и случилото се още повече притеснява детенцето ти, вероятно.

Относно сълзите - ще спрат, но кога - за всяко дете е различно. Чувала съм за деца, които плачат по 2-3 месеца, за съжаление.
Моите - на 5 и 7 г., и до ден днешен ходят с нежелание, но с примирение.

Честно казано, освен общуването с техни връстници, не мога да измисля кой знае какви предимства на градината. Моите деца съм  записала на почти всички "извънкласни" занимания в ДГ - плуване, балет, футбол, английски и т.н., и които аз не мога да осигуря в къщи. Може би септември, когато започнат да учат и да ги занимават с допълнителни неща ще й бъде по-интересно.

Категорично бих я спряла. Поне докато се върнат другите госпожи. Очевидно тези НЕ знаят как се гледат деца, тръгнали за пръв път на детско заведение. Това за детето ще е стрес, който ще запомни като за първо впечатление и оттук нататък все ще и е кофти. Не бих я оставила, за да не затвърждавам лошите впечатления още от началото.

Това е моето мнение.

А тогава защо не е болнични, а поема ангажимент за 20-тина дечица. 

Ако откажат да пуснат децата ми до тоалетната, защото искат да си почиват или не могат да вдигат тежко, бих си поговорила сериозно с директорката (защо тогава е там тази госпожа), с госпожата и с другите родители.
За мен тази госпожа е безотговорна - по друг начин не мога да я определя.
А и този страх на детето точно от тази госпожа (при положение, че не се е страхувало от титулярите и не пищи от лелята)  . Разпитай детето защо се страхува, какъв е проблемът и т.н.
Иначе, плач има в началото при адаптацията и може да продължи и по-дълго, но (поне по мои наблюдения) е плач за мама и за вкъщи, а не от страх от госпожите (т.е. вторият плач ми се струва причинен от нещо).
Не оставяй така нещата.

За мен проблемът е в градината.

И в нашата градина децата плачат понякога сутрин, Дариа също има моменти, в които не желае да ходи там или се сърди на целия свят...

Но това, което разказваш ти е повече отколкото аз бих приела. В градината трябва да се ходи с удоволствие. А това за обедния инцидент е просто  

За мен също проблема е в градината. Когато сина ми ходеше се получи подобен проблем  с наакаването. Оказа се че нему дават да става от леглото на обяд и детето действа в гашичките
Позанйте какво стана при директорката после

И аз мисля, че проблема е в градината. Детето е стресирано от нещо и реагира. За наакването, просто нямам думи! Броя до 10, за да не кажа какво точно си мисля за госпожата  .
Бих те посъветвала, ако имаш възможност да не водиш детето на градина, докато се успокои и да говориш сериозно с директорката и с госпожата за проблема. Ако е болна и нервна - да си стои в къщи и да не травмира хорските деца.
Дъщеря ми повръщаше когато в градината я слагаха да спи на обед. Всеки ден я вземахме смазана от обида и миришеща на повръщано. Водихме я по разни лекари и не се установи здравословен проблем. Като поразрових нещата се разбра, че едната "другарка" я е водила в пералната на градината и и е показала центрофугата в която пускат неядящите деца. Тя от ужас се е напъвала да си изяде всичко и в резултат всеки ден - повръщане. Няма да описвам точно колко бях бясна и какво направих. В никакъв случай не оставяй нещата така. Разбери на какво се дължи този рев и страх.

Не я води докато не се върнат нейните госпожи. Рискуваш да я настроиш съвсем негативно и после като се върнат да е късно.
Виж темите за сборните групи.

Ако имаш възможност, дай и отпуск, докато се върнат титулярните възпитателки.
Мартин също се променяше, като се сменеше групата и съответно възпитателката.
 И аз съм на същото мнение....

Всъщност за какво служат градините? 
Явно са излишни - я си я гледай вкъщи Пела - ще си решиш всички проблеми. 

Де да можех?
Гледам малката, а делата в съда още не са приключили. Имам още, а поемам и нови не леки. Не става, а и тя е "свободен елктрон", най-добре и е с мен, но не може все да е с мен.

Може би трябва да Ви послушам и да я спра! 

Говори направо с нея. Нека госпожите да обърнат повече внимание на сладураната ти, докато свикне. Иначе, за сълзите, няма гаранция, че няма да плаче и при титулярните учителки. Проблемът обикновено не е в сборните групи, а в персонала. Моят бандит тръгна миналото лято на сборна група. Не е ходил на ясла. Плака само първия ден.

Не си премислила добре, като си пуснала точно в този период детето на градина ( на смесени групи и честа смяна на персонала). Мен винаги ме е смущавал факта, че въпреки обяснението ми на гореизложените обстоятелства, родителите настояват децата да тръгнат на ДГ.  Жал ми е за децата и без това са в стрес от раздялата с мама и татко , на ново място....
 Ако имаш възможност я спри, докато се върнат титулярките на групата.Но предупреди детето, че това е само ваканция от градината, да не си помисли, че е за постоянно (  после да се чувства излъгано).
 Говори с учителките и лелята да я пускат до тоалетна и че явно стреса и се отразява така ( случва се и при други деца).
 А за болната госпожа -не я оправдавам ,но след гинекологична операция ми дадоха 1м. болнични (заедно с престоя в болницата) и това е ...да не вдигам и аз тежко ( в 1-ва група звучи направо смешно...).

1. Какво ще ме посъветвате за сълзите сутрин?
Иво ходи на градина от октомври, а още не е спрял да плаче. Забелязах, обаче, че не плаче, ако сутрин не госпожата, а лелката му подаде ръка, за да влезе в групата. Казва ми, че от госпожите го е страх.  Виж как стои въпросът с вашата лелка. При нас този номер определено има успех.

2. Ще минат ли с времето?
Не знам, дано. Ивовите, както вече писах, още не са минали.

3. Какво да я съветвам?
Аз Иво не го съветвам. Казвам, че вече е голямо момче и мама много се гордее с него когато сутрин не плаче.

4. Вечер да и говоря ли за градината или не?
За градината говорим основно след като го взема от там-как е минал денят, с кого си е играл, на какво, какво са учили, кои деца са му приятели......

5. Освен, че изтъквам предимствата какво др. да и казвам?
Аз не изтъквам предимства. Детето ми очевидно не харесва това място. Не ми се струва много правилно да го убеждавам, че е много хубаво там. Имам чувството, че ще се почувства неразбран. Обяснявам му, че е необходимо да ходи на градина, че както ние с баща му ходим на работа, неговата "работа" е да ходи в градината.
Виждаме децата в яслата и му казвам, как някои бебета още от мънички ходят на ясла, после всички деца ходят на градина, после всички ходят на училище. Мама го е гледала в къщи, когато е бил бебе, но всички, всички деца ходят на градина. Такъв е животът.
Да, говорим си за това колко хубаво е, че има приятелчета в градината, но той има доста приятелчета и извън нея, така че това не е кой знае какъв аргумент. А и човекът определено си предпочита моята компания. Т.е.- да е с деца, но аз да съм наоколо.
Вкарах и един малко подъл номер, но..... от известно време и това върши работа. Много често виждаме хора, които ровят в контейнерите за боклук. Когато беше по-малък му казвах, че са си изпуснали нещо и бъркат да си го вземат, но реших, че е време да му обясня още някои неща за живота. Та-казах му, че има много бедни хора. Те искат да ходят на работа, но не могат-нямат работа. Затова нямат пари и не могат да си купят каквото им е необходимо и затова си избират от нещата, които другите хора изхвърлят. Че това е много тъжно, че тези хора наистина искат да работят, но нямат работа и т.н. И ето-какви късметлии сме ние-и мама, и тати имат работа, работят и печелят парички. Затова можем да си купуваме каквото ни е необходимо-включително играчки за Иво. Така че, трябва да се работи.
Е, някои сутрини той ми обяснява, че иска да бъдем бедни, така че да не ходя на работа, но и той, и аз се надхитряваме с това оставане в градината.

6. Как да постъпя в ситуацията с наакването?
Един ден Иво така се беше напишкал. Попитах госпожата-не знаела била как така било станало-буден пък напишкан. Обаче сега нали са сборни групи-има и по-големи деца. Едно от големите момиченца ми каза какво е станало: Иво казал, че иска да отиде до тоалетната, госпожата не разрешила, защото там било измито и хлъзгаво, да чакал да изсъхне. Да, ама човекът не дочакал и се напишкал. Какво ли щеше да й стане, ако го беше хванала за ръчичка и го беше завела в тоалетната, за да не се подхлъзне? После му казала да ходи да пишка, ама на него вече не му се пишкало..... Изобщо не вярвам детето, което ми разказа, да си измисля или да ме лъже. Но не вървеше да поставям госпожата натясно-вие ми казахте, че не знаете какво е станало, ама едно момиченце ми каза...... Ако първо бях чула разказа на момиченцето, щях да говоря с госпожата по-сериозно. Много бях възмутена.

7. Да я спра ли от градината, докато се върнат основните госпожи?
Да, ако имаш възможност-спри я. Тези сборни групи са голям стрес за много деца. Особено пък ако детето не е свикнало още да ходи на градина. По-добре да тръгне отново през есента, когато ще си бъде с титулярните госпожи.

Аз може би не съм обяснила, но тя не е в сборна група.
Тя е в групата, която ще продължи. Няма големи деца.
Бяха 4, после станаха 8 сега са повечко, защото ремонтират яслата и вече прехвърлиха деца от там. Но това е нейната група и с нея ще бъде в следващите години.

Ето защо съм против държавните детски градини като цяло. Направо нямам думи! За уволнение е тази "госпожа"! Интересно с нейното си дете дали щеше да се отнесе по този начин! Какви ли не други случки с ужасии съм чувала! Аз лично съм на 33 години, а още сънувам кошмари с Нинова - моята "госпожа", от моята образцова детска градина. Тя не ни биеше, а скубеше - така следи не остават! Повишиха  я в директор на градината след време И така си е в детските градини от както свят светува - изнервени даскалици и лелки с грубо или неадекватно отношение към децата, отвратителна храна  и твърди, ненарушаеми за нищо на света правила. И какво като не му се спи на детето? Или не е гладно? То да не е робот! Моето дете посещава частна детска градина - като не му се спи, не спи и си играе в групата на по-големите деца, които не спят на обед. Като не е гладен - не яде, като има страх от водата-не влиза в басейна! Не знам, съвет може би не е редно да давам, но аз лично бих отишла при директорката за по-сериозен разговор.

И аз бях в същото положение,накрая сменихме градината.И в новата си група плачеше,но много по-нормално,ако мога да се изразя така,свикна за две седмици и сега ходи с удоволствие,докато в първата сутрин ми късаше сърцето-моля те,мамо,не ме оставяй,моля те,моля те,вземи ме оттук и т.н,още ми се насълзяват очите като си спомня

Спрете го за малко, ако можете.

Пела, в коя градина тръгна Али?

За плаченето сутрин, не знам какво да те посъветвам, не сме имали такъв проблем. Но пък забелязвам, че Мони, която отиваше на ясля с голям кеф, сега не иска особено да ходи на градина. Аз го отдавам именно на сборната група - има по-големи деца, които явно не й харесват. Липсата на старите приятелчета от яслата също се отразява.

Що се касе до инцидента с наакването - бих си поговорила сериозно с госпожата; такова поведение не е приемливо, а и детето си е достатъчно голямо, за да каже какво точно се е случило.

Също бих я спряла, ако имам възможност, поне за 2-3 седмици - за да забрави и после да започне отначало.

Да, но с кои госпожи ще бъде? С тези, които са в отпуск или тези сегашните. И това е важно, защото детето явно се страхува от новите. Относно наакването мисля, че детето казва истината. Моят племеник веднъж така се беше напишкал в леглото, защото госпожата не го пуснала до тоалетна- всички спяли и той да спял...

"Пинокио" в Аспарухово. Живеем тук.

С тези, които са в отпуск.

Дядо и я взе. Върна се весела и обяснява как е играла хоро.
Имала детенце КРИСИ и САРА, с които играла.
Питах я: Те приетелки ли са ти?
Обичаш ли ги?
Тя каза: Не, обичам МАЛВИНА (сестра си) и искам да играя с нея и да не ходя на градина.

Ами, това все пак е напредък- била е весела. По-трудно естествено е винаги сутрин- така че предполагам после ще пишеш, как сте се справили тази сутрин.

Моят син в момента не ходи на градина. Но когато тръгна беше на почти 3 годинки. Много се притеснявах от този сутрешния рев, но той прие детската с голяма радост - без сълзи. Тъй като аз не можех да го водя на градина го водеше майка ми всяка сутрин /тя го и взимаше де  /. Но в малкото пъти, които ми се предостави възможност да го водя той ревеше като го оставях. Така че замисли се за варианта, че може би наистина плаче за тебе. Пробвай някой друг да я води.
Тъй като той има проблем /не може да говори още/ на госпожите им беше по-лесно да го оставят с памперс за следобедния сън - макар, че той не спеше. Притеснявали се били, че ще се напикае без да може да си каже. И да памперса наистина винаги беше пълен. Но в къщи това не беше така. Следобед го оставяхме без памперс и на него като му се допишкаше ставаше седнал в леглото /това беше неговия начин да си каже/.  Казахме на госпожите и те го оставиха без памперс, но от притеснение ли, кво ли решили да го водят до тоалетна през 10-15 мин. и той видите ли не пикал там, ами пак се изпикал в леглото. Е как няма да се напикае, та те са му изстинали крачетата от постоянното ненужно ходене до тоалетната.
Колкото за съвет дали да я спреш - имаш ли такава възможност, спри я до връщането на титулярките 

Съгласна съм донякъде, но има и още нещо – рязката промяна на начина на живот. Като се замислиш, то за един възрастен човек е шокиращо, пък какво остава за тригодишно дете. Съвсем естествено е това да предизвиква съпротиви у детето, но според мен причината не е във външната среда – другарки, директорки и пр., а в самото адаптиране към нея. Дайте му шанс да свикне. Аз съм против рязкото и драстично «натирване» на детето на място, което му е чуждо, драстнично ново и дори враждебно.
Съгласете се, че е кофти – до днес си с мама, а от утре вече не си. Да ви кажа честно и аз ще се съпротивлявам. Нали знаете за експеримента с жабата – като я пуснеш директно във вряла вода умира, но като я приспособяваш към топлото постепенно, издържа много по-дълго... Така че според мен е нужно да се помогне на детенцето да се приспособи постепенно – на час по лъжичка. Водете го всеки ден за по час, два, колкото иска. Бъдете до него. Доказано е, че в присъствието на родителите си, децата се чувстват по-уверени да откриват света, да се доказват като лидери и пр. Когато установи, че там е хубаво, интересно и най-важното – когато развие вътрешната увереност, че то е НЯКОЙ там, мисля, че само ще пожелае да ходи. Но това не става отведнъж. Това е дълъг процес на социализация, за който малчовците имат огромна нужда от нашата помощ. Така че моето предложение е да не пропускате възможността да го водите там по малко, без значение какво ще ви коства. Струва си, заради детето! Накратко казано, аз съм «за» градината. Моя приятелка първо го водеше само да гледа през оградата, после сам пожела да отиде да поиграе и след 10 мин. ревваше за мама, после за по час-два и т.н. Беше трудна, но успешна адаптация-около половин година отне процеса. Но истината, че в един момент малчовците просто свикнат (в общия случай).
И още нещо, хубаво е да намерите най-малко 10 положителни страни на градината, които да разисквате във всеки удобен момент с детето. Т.е не просто «отиваш, защото така трябва», а «отиваш, защото там е хубаво».
И последно – приятели. Вижте има ли някой съседче и пробвайте да сближите децата: на гости, в парка и т.н. Първо да пообщуват извън градината. И колкото повече деца, толкова по-лесно.
И само за прокотола – ние още сме мнооого мънички и не сме стигнали до там. Така че, за да е съвсем коректно, уточнявам, че не говоря от позицията на човек, преживял всичко това. Просто разсъждавам и дано не си личи, че нямам реален опит като родител с този проблем. Успех и ще се радвам, ако сме помогнали по някакъв начин.

Да, личи.... аз също исках да я водя по малко, за няколко часа и да я прибирам.
И на мен ми е мъчно за нея, защото съм свикнала да ми помага и да играе с Малвина.
И малката е тъжна ходи и я търси през деня, но  не...
От градината ми обясниха, че от ХЕИ има забрана родители да влизат и присъстват на заниманията, а практиката им показвала, че ако почеш да взимаш детето на обяд то вообще не свиква да спи там.

Титулярите учители ме увериха, че тя е много умна и ще свикне бързо.
Само ме тревожи тази смяна

Аз не мисля че трябва да я спираш. Нормално е в началото да плаче, важното е че се успокоява. Самата ти не си свикнала и си неспокойна  и съм сигурна че тя те усеща. Нека да свикне с обстновката ,с децата , с режима. Сега е по добрия вариант ,отколкото на есен. Малко деца са ,обръща им се повече внимание. На есен  ще тръгнат нови деца,те ще плачат ,тя пак ще се разстроива. Така е в първа група. Госпожите могат да отсъстват и през годината. Те имат големи отпуски , налага се и през друго време да ги ползват. При нас така се получи че за близо три месеца минаха почти всички заместнички на градината. Някой са добри ,други не. Като навсякъде. Прото тази която е в момента при вас не си е свършила работата както трябва.
По важно е детето да свикне с останалото.
За инцидента с акането. Неприятно е ,но се случва докато свикнат децата с режима. Обясни и че преди да легне трябва да отива до тоалетната,независимо дали и се ходи или не. Аз съм сигурна че те ги водят ,но и ти и кажи. Не им дават да стават ,защото първо са ги завели  до там прди малко и второ ако всички 20 деца тръгнат да пишкат едно след друго изобщо няма да се спи.
Поговори си и с госпожата без да се караш.Мисля че няма да се повтори. Не забравяй и лелята ,обикновено тя помага на децата.
Сега видях последния ти отговор.  И аз бях като теб миналата година,същото ми казваха и от градината. Сега мога да кажа че са били абсолютно прави. Оставянето по малко само би объркало детето и удължило адаптирането.
Но най важното е ти да свикнеш !

1. Успокоявай я и й говори как ше си намери приятелчета, как ше си играят заедно, как ще научат много песнички и стихчета, как ще режат и лепят (това особено много стимулираше Кейти), рисуват и прочие подобни неща
2. Ще минат-зависи от адаптивността на детето. Кейти ходи малко на ясла (около 7м), после тръгна на градина. Все още мрънка сутрин и не желае да ходи (аз съм писала за това в други теми).
3. Зависи от детето. Аз на Кейти обяснявам, че това е начина да порастне. Майките и татковицте ходят на работа, децата на градина и училище, бебетата ги гледат майките и т.н. Обяснявам й нещата така, както са в действителност.
4. Според мен-да. Питай я как е минал денят й, с кого си е играла, какво са правили и т.н. Покажи й че много се интересуваш от нейното ежедневие, от новите запознанства, които прави, от нешата които научава там. Кейти вече се гордее как ме е научила на песнички от ДГ.
5. Нещата, описани по-горе.
6. Очевидно детето се е наакало както от стрес, така и може би от липса на внимание. Обърни внимание на учителките, независимо дали са заместнички или не. После и на директорката.
Тези жени затова са сложени там-за да се занимават с децата, а не да си гледат кефа! Недоумявам как така детето ще си каже, че му се ходи то тоалетната, а те няма да го пуснат!
7. Не. Моят мотив е, че децата трявба да свикват с това, че промени има и цял живот ще има. Нека свикват от сега. Имах подобна дилема с новата градина на Кейти, но не я смених.

Да, ясно! Момичета, прави сте напълно. Говорих с майка ми току-що, която е бивш директор на детска градина и тя за огромно мое съжаление потвърди това за ХЕИ. Честно казано, съм в потрес, защото аз съм категорично „за” поетапното адаптиране и не знам какво ще правя, като ни дойде и на нас времето. Но при откритите занимания не могат да ти кажат нищо. На площадката може, а все пак това е някакво начало. А пък и щом сте близка с директорката, мисля че не е невъзможно да се направи нещо „по ръба”. Пък и така смяната на персонала ще проработи само във ваша полза, т.е. ще се възползвате от ситуацията, за да се адаптира детето и като се върнат титулярките, дай Боже, вече да е готово за целодневен режим. Но разбира се, това си е личен избор, но аз бих пробвала.
Говорих и с тая позната (тя ми е братовчедка всъщност). Тя е водила дечко на почасова забавачница, а аз си мислех, че за градината става дума. Но пък си мисля, че това само потвърждава тезата, че ако детето добие увереност, че може да се чувства добре и без мама, то ще успее да се адаптира към всяка среда. След забавачницата са го дали на държавна градина и всичко е ок. При тях дори става дума за фамилна обремененост от страна на таткото, който така и не е успял да свикне с градината, но това явно при детенцето не се е отключило, за щастие.
Не знам, много е трудно, явно всеки си има възгледи! Аз само изказах моя. Още веднъж, успех! Да знаете, че стискам яко палци и след време ще ви търся да помагате с опит.

Сега прочетох първия постинг в темата и пак ми се върна кошмара на детската градина в съзнанието. Дъщеря ми е дете, гледано от който може в момента. Около 7 човека участвахме активно в отглеждането й на принципа на договарянето ден за ден. Тя се чувстваше добре с всички и на шега и викахме "детето-куфар", вземаш го, разопаковаш го, отглеждаш го, после пак го опаковаш и някой друг го взема и така...Затова смятах, че няма да има никакъв проблем на 3.5 години да приеме още няколко човека в схемата на отглеждането й.
Да, ама не. Две години рева сутрин, всяка сутрин, при влизане в градината. По пътя се справях като я носех на ръце и и пеех песнички (страшна гледка сме били). Ако имаше друг начин, не бих я завела никога повече.
Млада и глупава бях тогава, може би трябваше просто да сменя градината. Може би нещо подсъзнателно я е плашело в тази градина и не е можела да ми обясни. Но тогава имаше места в градините, сега наистина не знам
За твое успокоение този перманентен рев не увреди много детето, сега дори не помни много-много този период.

Честно казано сега се сетих, че да моя син спря да плаче сутрин, когато започна да го води баща му ,защото на мен ми се наложи да лежа в болница.Пробвай ,ако имаш възможност няколко сутрини да я води някой друг , а не ти,Даже по възможност въобще да не те вижда преди да излезе за детска.

Пела, мисля че можеш да я спреш до края на лятото, нали така или иначе през август имаме съдебна ваканция. Пожелавам бърза адаптация на малката. Дъщеря ми още не ходи на градина, но навърши ли 3 задължително ще я пусна.

това ме закопа, вие взехте ли чаршафите
Моя син ходи от 3 месеца на детска, и едно знам със сигурност - не плаче от госпожите, доста е адекватен и няма случай, в който да съм го попитала - госпожите добре ли се държат с вас и той да ми каже - Не. казва, че му правят ЗАБЕЛЕЖКА ( не знам от къде я знае тази дума) да не тича, да не бута децата и т - все неща, за които и аз бих му направила сериозна забележка, но казва, че никого не са ударили, набили и тн, неща, които все разкавате тук. Което ме навежда на мисълта, че си е до Госпожите и до персонала. И Виктор е в държавна детска, и там госпожите взимат същите заплати, и там гледат по 15-20 деца в група, но е факт, че гледат децата добре, доколкото могат, всъщност. Аз и не съм очаквала, че той ще получава там това, което му даваме у дома. Но там се оказа, че можел и сам да заспива, без да се правя аз нашут, можел да се храни без да се омазва целия, дори можел да се съблича вече и да пишка сам - все непонятни за мен неща до момента.
Разказвам това, за да кажа, че явно има и останали хубави детски градини, за съжаление, не можем да натъпчем всички деца в малкото останали.
Нямам идея как ще реагирам, ако заваря детето си, наакано в детската - сигурно няма да съм приятна гледка, за мен това е недопустимо, необяснимоми е, къв изрдо, като чуе че на детенце му се ака, ще му каже - сега не може, сега се спи - ми със сигурност ще го накарам да изпита същото чувство, да видим после ще го направи ли още веднъж на детето ми.
И аз исках да стоим с Виктор в началото, но осъзнах, че първо това ще го направи по - специален - всички деца без майките, моето с нея, не се връзва някак си - стоеше по 2 - 3 часа и уговорката ни беше, че госпожите ще преценят, кога е готов за цял ден, така и стана - те ни казаха, някъде 2 седмици след тръгване - детето е спокойно, плаче минутка след като го оставите и след това е весел, спокоен, послушен - остава за цял ден.
И сега само проплаква сутрин - в момента, в който влезне сприа да плаче, и така и аз съм спокойна.
аз пък помня, че плачех всеки божи ден, когато отивах на детска, ама всеки ден, просто не исках, е да, ама следобед плаче защото пък не ми се прибираше - исках си в детската, защото беше хубаво, тогава "Другарките" - още ги помня, бяха страхотни, наистина имам прекрасни спомени.

В различните Дг има различни правила.
В първата ДГ, където беше Кейти искаха д аси носим чаршафчета, и ни ги даваха всяка седмица да си ги перем. Съответно, ако се напиша детето-вземаш си чаршафите и пижамата и ги переш.
В другата ДГ, където е сега-не ни искат чаршафи, при "авария" сами се справят с проблема (само пижамата е наша и си я вземаме).

   Пела,
И моето дете тръгна на дет.градина средата на юни 2007г.-за 3 дни,само толкова успяхме.Първият ден-гол.трепети,приготовления и подтичваше към градината!Очакванията на дъщеря ми/2г.9мес./ бяха големи!Да,но след втория ден категорично заяви,че иска вкъши с мен и с баща си,каза ми и че била плакала за мен ,докато била на градина.С увещания отиде и на третия ден и дотам!Дойде заместничка на титулярката и не съм я водила повече-не желае!Мисля,че сега малко скучаят децата,нали нямат редовни уч.занятия, а само ги извеждат навън в пясъчниците.При нас това става сутрин към 10 ч и следобед кън 16,15ч.От силното слънце обривите /атопичен дерматит/ на детето ми се обостриха-сърбежи,оттам нощни викове,ревове,чесане,кошмари дори започна да сънува.
  Та така,ние сме в подобно на вашето положение и сега детето е вкъщи-редуваме се аз,баща й и баба й.Моята не бе ходила на ясла,гледах я само аз до юни,но вече съм на работа.
  И аз /като другите/те съветвам да говориш с директорката,а като краен вариант да изчакаш с повторно тръгване на градина през септември.Тогава ще започне на ново адаптационен процес,но поне дневната им програма дано бъде наситена с повече интересни занятия,че да им минава времето по-бързо и по-приятно.Дано!
  ПП:При моята нямаше сутрешни ревове,а един жален,изпълнен с голяма мъка и обвинения към мен поглед-все едно съм предателка,която я хвърля в ръцете на чудовища.

Пела,зная колко безпомощна можеш да се чувстваш в тази ситуация. Преживяла съм го вече два пъти и не всичко е приключло напълно все още.Няма да разказвам много подробности,ще наблегна на положителното.
1.Никакви приказки не ми помогнаха при сутрешния рев.Важно е да си твърда и да не показваш пред дъшеря си колко си разтроена.Изработете си ритуал на изпращанеподобно на вечерния за лягане,изпълняването му вдъхва на детето по-голямо спокпойствие и увереност.Например малката ми дъщеря влиза спокойна в групата си едва след харакерна прегръдка и целувка,каката пък се чувства спокойна когато влиза в групата с друго дете(независимо кое),някои майки махват през прозореца на излизане от градината....намери това,което е подходяшо и ще работи при вас.
2Каката спря да плаче на края на първата година,когато групата им остана в карантина(варицела) почти цяло лято и това,че останаха малко деца в групата и заместващите госпожи-пенсионерки(доста по-спокойни от титулярките)помогна.Малката плака две години,но и при нея навика помага-затова смятам,че все пак не бива да я спираш.Когато започне да контактува с децата,ще забелегиш положителна промяна.
3 За наакването мога да споделя,че този проблем при мен се разреши успоредно с прекратяването на сълзите.
Моя изводЦелта е детето да  е провокирано да контактува с другите деца,да му се помогне да намери мястото си сред тях.Много важни за това са разбира се госпожите,но не очаквай много от тях.Можеш да се обърнеш за помощ и към психолога на градината,но също не очаквай чудеса
...Ами,стискам ти палци и ТЪРПЕНИЕ