Помагайте три реда сълзи

Да, личи.... аз също исках да я водя по малко, за няколко часа и да я прибирам.
И на мен ми е мъчно за нея, защото съм свикнала да ми помага и да играе с Малвина.
И малката е тъжна ходи и я търси през деня, но  не...
От градината ми обясниха, че от ХЕИ има забрана родители да влизат и присъстват на заниманията, а практиката им показвала, че ако почеш да взимаш детето на обяд то вообще не свиква да спи там.

Титулярите учители ме увериха, че тя е много умна и ще свикне бързо.
Само ме тревожи тази смяна

Аз не мисля че трябва да я спираш. Нормално е в началото да плаче, важното е че се успокоява. Самата ти не си свикнала и си неспокойна  и съм сигурна че тя те усеща. Нека да свикне с обстновката ,с децата , с режима. Сега е по добрия вариант ,отколкото на есен. Малко деца са ,обръща им се повече внимание. На есен  ще тръгнат нови деца,те ще плачат ,тя пак ще се разстроива. Така е в първа група. Госпожите могат да отсъстват и през годината. Те имат големи отпуски , налага се и през друго време да ги ползват. При нас така се получи че за близо три месеца минаха почти всички заместнички на градината. Някой са добри ,други не. Като навсякъде. Прото тази която е в момента при вас не си е свършила работата както трябва.
По важно е детето да свикне с останалото.
За инцидента с акането. Неприятно е ,но се случва докато свикнат децата с режима. Обясни и че преди да легне трябва да отива до тоалетната,независимо дали и се ходи или не. Аз съм сигурна че те ги водят ,но и ти и кажи. Не им дават да стават ,защото първо са ги завели  до там прди малко и второ ако всички 20 деца тръгнат да пишкат едно след друго изобщо няма да се спи.
Поговори си и с госпожата без да се караш.Мисля че няма да се повтори. Не забравяй и лелята ,обикновено тя помага на децата.
Сега видях последния ти отговор.  И аз бях като теб миналата година,същото ми казваха и от градината. Сега мога да кажа че са били абсолютно прави. Оставянето по малко само би объркало детето и удължило адаптирането.
Но най важното е ти да свикнеш !

1. Успокоявай я и й говори как ше си намери приятелчета, как ше си играят заедно, как ще научат много песнички и стихчета, как ще режат и лепят (това особено много стимулираше Кейти), рисуват и прочие подобни неща
2. Ще минат-зависи от адаптивността на детето. Кейти ходи малко на ясла (около 7м), после тръгна на градина. Все още мрънка сутрин и не желае да ходи (аз съм писала за това в други теми).
3. Зависи от детето. Аз на Кейти обяснявам, че това е начина да порастне. Майките и татковицте ходят на работа, децата на градина и училище, бебетата ги гледат майките и т.н. Обяснявам й нещата така, както са в действителност.
4. Според мен-да. Питай я как е минал денят й, с кого си е играла, какво са правили и т.н. Покажи й че много се интересуваш от нейното ежедневие, от новите запознанства, които прави, от нешата които научава там. Кейти вече се гордее как ме е научила на песнички от ДГ.
5. Нещата, описани по-горе.
6. Очевидно детето се е наакало както от стрес, така и може би от липса на внимание. Обърни внимание на учителките, независимо дали са заместнички или не. После и на директорката.
Тези жени затова са сложени там-за да се занимават с децата, а не да си гледат кефа! Недоумявам как така детето ще си каже, че му се ходи то тоалетната, а те няма да го пуснат!
7. Не. Моят мотив е, че децата трявба да свикват с това, че промени има и цял живот ще има. Нека свикват от сега. Имах подобна дилема с новата градина на Кейти, но не я смених.

Да, ясно! Момичета, прави сте напълно. Говорих с майка ми току-що, която е бивш директор на детска градина и тя за огромно мое съжаление потвърди това за ХЕИ. Честно казано, съм в потрес, защото аз съм категорично „за” поетапното адаптиране и не знам какво ще правя, като ни дойде и на нас времето. Но при откритите занимания не могат да ти кажат нищо. На площадката може, а все пак това е някакво начало. А пък и щом сте близка с директорката, мисля че не е невъзможно да се направи нещо „по ръба”. Пък и така смяната на персонала ще проработи само във ваша полза, т.е. ще се възползвате от ситуацията, за да се адаптира детето и като се върнат титулярките, дай Боже, вече да е готово за целодневен режим. Но разбира се, това си е личен избор, но аз бих пробвала.
Говорих и с тая позната (тя ми е братовчедка всъщност). Тя е водила дечко на почасова забавачница, а аз си мислех, че за градината става дума. Но пък си мисля, че това само потвърждава тезата, че ако детето добие увереност, че може да се чувства добре и без мама, то ще успее да се адаптира към всяка среда. След забавачницата са го дали на държавна градина и всичко е ок. При тях дори става дума за фамилна обремененост от страна на таткото, който така и не е успял да свикне с градината, но това явно при детенцето не се е отключило, за щастие.
Не знам, много е трудно, явно всеки си има възгледи! Аз само изказах моя. Още веднъж, успех! Да знаете, че стискам яко палци и след време ще ви търся да помагате с опит.

Сега прочетох първия постинг в темата и пак ми се върна кошмара на детската градина в съзнанието. Дъщеря ми е дете, гледано от който може в момента. Около 7 човека участвахме активно в отглеждането й на принципа на договарянето ден за ден. Тя се чувстваше добре с всички и на шега и викахме "детето-куфар", вземаш го, разопаковаш го, отглеждаш го, после пак го опаковаш и някой друг го взема и така...Затова смятах, че няма да има никакъв проблем на 3.5 години да приеме още няколко човека в схемата на отглеждането й.
Да, ама не. Две години рева сутрин, всяка сутрин, при влизане в градината. По пътя се справях като я носех на ръце и и пеех песнички (страшна гледка сме били). Ако имаше друг начин, не бих я завела никога повече.
Млада и глупава бях тогава, може би трябваше просто да сменя градината. Може би нещо подсъзнателно я е плашело в тази градина и не е можела да ми обясни. Но тогава имаше места в градините, сега наистина не знам
За твое успокоение този перманентен рев не увреди много детето, сега дори не помни много-много този период.

Честно казано сега се сетих, че да моя син спря да плаче сутрин, когато започна да го води баща му ,защото на мен ми се наложи да лежа в болница.Пробвай ,ако имаш възможност няколко сутрини да я води някой друг , а не ти,Даже по възможност въобще да не те вижда преди да излезе за детска.

Пела, мисля че можеш да я спреш до края на лятото, нали така или иначе през август имаме съдебна ваканция. Пожелавам бърза адаптация на малката. Дъщеря ми още не ходи на градина, но навърши ли 3 задължително ще я пусна.

това ме закопа, вие взехте ли чаршафите
Моя син ходи от 3 месеца на детска, и едно знам със сигурност - не плаче от госпожите, доста е адекватен и няма случай, в който да съм го попитала - госпожите добре ли се държат с вас и той да ми каже - Не. казва, че му правят ЗАБЕЛЕЖКА ( не знам от къде я знае тази дума) да не тича, да не бута децата и т - все неща, за които и аз бих му направила сериозна забележка, но казва, че никого не са ударили, набили и тн, неща, които все разкавате тук. Което ме навежда на мисълта, че си е до Госпожите и до персонала. И Виктор е в държавна детска, и там госпожите взимат същите заплати, и там гледат по 15-20 деца в група, но е факт, че гледат децата добре, доколкото могат, всъщност. Аз и не съм очаквала, че той ще получава там това, което му даваме у дома. Но там се оказа, че можел и сам да заспива, без да се правя аз нашут, можел да се храни без да се омазва целия, дори можел да се съблича вече и да пишка сам - все непонятни за мен неща до момента.
Разказвам това, за да кажа, че явно има и останали хубави детски градини, за съжаление, не можем да натъпчем всички деца в малкото останали.
Нямам идея как ще реагирам, ако заваря детето си, наакано в детската - сигурно няма да съм приятна гледка, за мен това е недопустимо, необяснимоми е, къв изрдо, като чуе че на детенце му се ака, ще му каже - сега не може, сега се спи - ми със сигурност ще го накарам да изпита същото чувство, да видим после ще го направи ли още веднъж на детето ми.
И аз исках да стоим с Виктор в началото, но осъзнах, че първо това ще го направи по - специален - всички деца без майките, моето с нея, не се връзва някак си - стоеше по 2 - 3 часа и уговорката ни беше, че госпожите ще преценят, кога е готов за цял ден, така и стана - те ни казаха, някъде 2 седмици след тръгване - детето е спокойно, плаче минутка след като го оставите и след това е весел, спокоен, послушен - остава за цял ден.
И сега само проплаква сутрин - в момента, в който влезне сприа да плаче, и така и аз съм спокойна.
аз пък помня, че плачех всеки божи ден, когато отивах на детска, ама всеки ден, просто не исках, е да, ама следобед плаче защото пък не ми се прибираше - исках си в детската, защото беше хубаво, тогава "Другарките" - още ги помня, бяха страхотни, наистина имам прекрасни спомени.

В различните Дг има различни правила.
В първата ДГ, където беше Кейти искаха д аси носим чаршафчета, и ни ги даваха всяка седмица да си ги перем. Съответно, ако се напиша детето-вземаш си чаршафите и пижамата и ги переш.
В другата ДГ, където е сега-не ни искат чаршафи, при "авария" сами се справят с проблема (само пижамата е наша и си я вземаме).

   Пела,
И моето дете тръгна на дет.градина средата на юни 2007г.-за 3 дни,само толкова успяхме.Първият ден-гол.трепети,приготовления и подтичваше към градината!Очакванията на дъщеря ми/2г.9мес./ бяха големи!Да,но след втория ден категорично заяви,че иска вкъши с мен и с баща си,каза ми и че била плакала за мен ,докато била на градина.С увещания отиде и на третия ден и дотам!Дойде заместничка на титулярката и не съм я водила повече-не желае!Мисля,че сега малко скучаят децата,нали нямат редовни уч.занятия, а само ги извеждат навън в пясъчниците.При нас това става сутрин към 10 ч и следобед кън 16,15ч.От силното слънце обривите /атопичен дерматит/ на детето ми се обостриха-сърбежи,оттам нощни викове,ревове,чесане,кошмари дори започна да сънува.
  Та така,ние сме в подобно на вашето положение и сега детето е вкъщи-редуваме се аз,баща й и баба й.Моята не бе ходила на ясла,гледах я само аз до юни,но вече съм на работа.
  И аз /като другите/те съветвам да говориш с директорката,а като краен вариант да изчакаш с повторно тръгване на градина през септември.Тогава ще започне на ново адаптационен процес,но поне дневната им програма дано бъде наситена с повече интересни занятия,че да им минава времето по-бързо и по-приятно.Дано!
  ПП:При моята нямаше сутрешни ревове,а един жален,изпълнен с голяма мъка и обвинения към мен поглед-все едно съм предателка,която я хвърля в ръцете на чудовища.

Пела,зная колко безпомощна можеш да се чувстваш в тази ситуация. Преживяла съм го вече два пъти и не всичко е приключло напълно все още.Няма да разказвам много подробности,ще наблегна на положителното.
1.Никакви приказки не ми помогнаха при сутрешния рев.Важно е да си твърда и да не показваш пред дъшеря си колко си разтроена.Изработете си ритуал на изпращанеподобно на вечерния за лягане,изпълняването му вдъхва на детето по-голямо спокпойствие и увереност.Например малката ми дъщеря влиза спокойна в групата си едва след харакерна прегръдка и целувка,каката пък се чувства спокойна когато влиза в групата с друго дете(независимо кое),някои майки махват през прозореца на излизане от градината....намери това,което е подходяшо и ще работи при вас.
2Каката спря да плаче на края на първата година,когато групата им остана в карантина(варицела) почти цяло лято и това,че останаха малко деца в групата и заместващите госпожи-пенсионерки(доста по-спокойни от титулярките)помогна.Малката плака две години,но и при нея навика помага-затова смятам,че все пак не бива да я спираш.Когато започне да контактува с децата,ще забелегиш положителна промяна.
3 За наакването мога да споделя,че този проблем при мен се разреши успоредно с прекратяването на сълзите.
Моя изводЦелта е детето да  е провокирано да контактува с другите деца,да му се помогне да намери мястото си сред тях.Много важни за това са разбира се госпожите,но не очаквай много от тях.Можеш да се обърнеш за помощ и към психолога на градината,но също не очаквай чудеса
...Ами,стискам ти палци и ТЪРПЕНИЕ