Публикувана: 4 юли 2007, 11:27 ч.
Последно мнение: 1 авг. 2007, 12:03 ч.

За осиновените деца

3 177
52
1

1
2
3
4
Всички

4 юли 2007, 11:27 ч.

Мнения: 2 123

Здравейте мили дами!

Майка съм на прекрасен едногодишен пират, който можете да видите на снимката вляво Laughing

.
Нашето момченце осиновихме, когато беше на 7 месеца. На 12 февруари в живота ни се появи Никола и разбрах какво му е хубавото на живота Laughing

. Никога и през ум не ми е минавало да крия от него че е осиновен. Напротив, аз съм толкова щастлива с моето момченце, че искам целия свят да разбере. Още от както започнахме процедурата по осиновяване, аз споделих с близки и се не толкова близки познати, че чакаме да си осиновим детенце. Допреди няколко седмици не бях срещала неадекватна реакция, напротив, само хубави неща и пожелания идваха отвсякъде. През последната седмица обаче малко ми се пострупаха контакти с ... как да ги нарека... странни за мен хора. Реакциите им при новината, че сме си осиновили детенце бяха цитирам:
1.Ауууу, наистина ли, много съжалявам!
2.Аууу, аз никога не бих направил такова нещо – гена си е ген
3.Колко платихте? Нищо? Ами сигурно е болно детето тогава...
4.Е защо така, осиновяване, ма вие сте млади още бе...

Не искам да ги коментирам в негативна посока. Това не ми е важно в момента. Причината, заради, което пиша тази тема, е тревогата ми какво ще чуе сина ми един ден за себе си и как ще бъде приет от децата в детската градина например. Слава Богу, сега той е обгърнат със страшно много любов, от нас, от родителите ни, от приятелите ни. От сутрин до вечер са целувки, смях и гушкане. Също слава Богу, в близкия ни кръг приятели има още 2 осиновени дечица в близка на неговата възраст и очакваме още едно. Така че положителни сходни примери имаме. Но въпреки това, след гореописаните реакции, аз започнах да се страхувам, че някой ще нарани детето ми, а аз няма да съм наблизо, за да го защитя на мига.

Та въпросът ми към вас мили мами е следния: Как обяснявате на децата си какво означава едно дете да е осиновено? Как обяснявате на децата си защо някои деца нямат родители и живеят в институции, а после други хора ги осиновяват? Децата попиват нашите емоции и нашето отношение към света, затова е много важно какво ще чуе детето в къщи по дадена тема.

Последна редакция: ср, 04 юли 2007, 11:39 от Fussii

# 1 4 юли 2007, 11:53 ч.

Мнения: 2 401

Направо се втрещих четейки реакциите, които си описала.. не знам какво да кажа наистина.
За съжаление не съм сигурна, че мога да ти дам адекватен съвет, защото все пак не съм в твоето положение. Мисля обаче, че дотук действаш правилно, това, че не криеш факта и че го обграждате с цялата си любов, сигурна съм, че ще се справите и по-нататък. Децата са жестоки и винаги намират поводи за подигравка, ако не е това могат да бъдат много други неща.
Стискам ти палци, ще се справиш. bouquet

# 2 4 юли 2007, 12:00 ч.

Мнения: 2 123

Благодаря

Аз мисля обаче, че децата реагират лошо на определено явление, само ако в къщи са видели лошо отношение към него. Иначе казано, копират точно, наученото в къщи. Сега ако в къщи стане дума за конкретно детенце, а родителите се смушкат в ребрата, извъртят очи и си прошепнат - той/тя е осиновен, нали знаеш... много ясно, че детето ще попие това отношение, без изобщо да съзнава за какво става въпрос.

А иначе, аз питам, точно вас, останалите мами, които нямат осиновени дечица, а рожденни

# 3 4 юли 2007, 12:02 ч.

Пловдив
Мнения: 2 141

Преди няколко години в ДГ някакво дете беше казало на дъщеря ми, че е осиновена. Тя не е осиновена, не знам откъде им беше хрумнало изобщо. А и това не е важно. Детето беше много разстроено, макар че не знаеше точно какво означава това. Те услужливо й бяха обяснили криво-ляво де.

Обясних й нещата такива, каквито са. Че да си осиновен не е нещо лошо, ужасно или обидно. Че децата нямат вина, а късмет да попаднат на прекрасни хора, че има такива родители, които не могат да се грижат за тях и затова ги оставят в специални детски градини, за да могат прекрасните хора да ги намерят и да станат новите им истински родители. Казах й, че тя не е осиновена, но дори и да беше, аз съм нейната майка и я обичам повече от всичко на света. Опитах се да й обясня, че носенето на бебето в корема не е най-важното нещо и само това не те прави майка. Това не я успокои, искаше доказателство, че съм я родила. Аз нямам нито една "бременна" снимка. Нито от една бременност. Не можах да представя такова, но успях да я успокоя. От тогава не сме говорили мисля.

Самата аз имам осиновена братовчедка. Тя ми е повче от сестра. След брат ми тя е най-близкият ми човек, за мен си е роднина, даже в пъти по-скъпа от останалите ми "истински" роднини. Винаги съм знаела, че е осиновена. А тя разбра когато почина баща й. Тогава тя беше на 32. Каза й майка й. Не се намериха "доброжелатели", които да я огорчат през всичките тези години. Попита ме тогава "ти знаеше ли?", казах "да" и повече никога не сме говорили по темата. За мен не е проблем осиновяването и се учудвам на хората, които го произвеждат като такъв. Това е тесногръдие и простотия.

# 4 4 юли 2007, 12:08 ч.

София
Мнения: 6 999

Първо да напиша, че младежа е голям сладур - жив и здрав да ви е.

Все още не съм обсъждала темата за осиновените деца с дъщеря ми, но предполагам ще е подобно като за децата на разведени /разделени/ родители. Тя е такова дете и ме е питала защо баща й не живее с нас. За осиновените бих казала, че има хора, които не могат да се грижат за децата си и ги дават на хора, които могат, но не са в състояние да имат деца. Толкова.

За мен най-лесния начин да избегнеш негативна реакция е да не криеш от детето си, че е осиновено. Не да му го съобщиш един ден, а още от сега да включваш тези думи... Така той ще свикне, че е осиновен и за него това няма да е по-различно от това, че е рус или чернокос или... Няма как да предпазиш детето си от негатвите на живота /без значение осиновено или не/, но можеш да го подготвиш за тях. Както можеш и да тушираш последиците. Сещам се за едно филмче, където детето репликира съучениците си по повод това, че е осиновено с думите: "Моята майка ме е избрала от всичките деца точно мен, а вашите не са имали избор..." hahaha

Успех

# 5 4 юли 2007, 12:15 ч.

Мнения: 2 123

Да права си абсолютно!

Аз отсега му разказвам приказката за Никола, за това как е намерил мама и татко. Повтарянето на тези думички, помага не само на детето, но и народителите да свикнат да говорят за осиновяването като за хубаво и прекрасно събитие в живота на всички, каквото то е.

Права си и за това, че не мога го предпазя от всички шамарчета, които съдбата му е приготвила, но си се тревожа ... Grinning

# 6 4 юли 2007, 12:18 ч.

Мнения: 1 311

Не сме коментирали още въпроса с осиновените деца, но вероятно обяснението ще е подобно на това за разведените родители, както и Isa e написала.

Единственият съвет, който мога да ти дам е този:

Цитат на: Isa в ср, 04 юли 2007, 12:08

Няма как да предпазиш детето си от негатвите на живота /без значение осиновено или не/, но можеш да го подготвиш за тях. Както можеш и да тушираш последиците.

И да ти пожелая успех. И да изкажа възхищението си от постъпката ти.

# 7 4 юли 2007, 12:20 ч.

София
Мнения: 6 999

Fussii, добре дошла в клуба - както се казва Wink

Всички си имат тревогите, това е лошото да си родител. Аз изобщо не се тревожа от това, че детето ми е с разделени родители, но пък за други неща мога до истерия да стигна. Crazy

# 8 4 юли 2007, 12:26 ч.

София
Мнения: 7 242

Много е сладък малкият Grinning

И аз като Иса смятам, че детето трябва да знае от най-ранна възраст, че е осиновено и да се гордее с това. Не всички рожденни деца са били желани от родителите си, но пък всяко осиновено е било чакано с трепет, любов и надежда. И е избрано именно защото е То. Разказвай му неговата приказка - как сте отишли в дома, как е имало много деца, но вие сте видели него и сте разбрали веднага, че той е вашият син...
С мъжът ми сериозно обмисляхме да осиновим второ детенце т.к. години наред не се получаваше. Обаче в един момент процедурата ни се стори по-сложна и стресираща от сериозното ходене по-лекари и решихме да пробваме първо с АРТ. Та тогава доста говорих с дъщеря ми на тази тема. Обясних и, че децата идват при родителите си по два начина: или растат в корема на майката, когато родителите решат, че искат да имат дете или майката и таткото ги взимат от един дом, където са оставени дечица, чиито рожденни родители нямат възможност да се грижат за тях. Защото са много млади, нямат пари, болни са и т.н. Начинът по-който детето е дошло при родителите си няма значение. И дъщеря ми ме врънкаше "Хайде да си родим или вземем детенце" Grinning

Не се страхувай, не крий нищо, обичай си детето, бъди уверена и се гордей с него. И най-важното - показвай му го. Това е най-сигурната защита срещу хорските приказки

# 9 4 юли 2007, 12:46 ч.

Мнения: 967

Опитай се да не мислиш за неща, които не можеш да промениш - няма как да повлияеш на хорското мнение. Много е хубаво, че още от сега си започнала да говориш с детето по въпроса, така че като порасне вече да е свикнало с идеята, а не да се втрещи и да страда. Винаги ще има злобни хора. Подготви детето си за факта, че в света има добро и зло и има хора, които нарочно карат другите да страдат. Научи детето си, че не бива да се тревожи от репликите на тези лоши хора, защото те са лоши, защото няма кой да ги обича и ги е яд, че другите хора се обичат. Нека детето ти се чувства късметлия, че има кой да го обича и когато някой отправи злобна забележка към него нека му каже "Яд те е, че нямаш такова прекрасно семейство като моето, за това така говориш.
Успех мила и много радости с детенцето ти пожелавам bouquet

А законкретния ти въпрос - още не съм говорила със сина ми за осиновяванията - никога до сега не е ставло въпрос, но предполагам, че като говорим ще му кажа, че някои хора не могт да се грижат за бебето си, когато то се роди и за това го дават на други хора да му бъдат мама и татко. Така бебето израства в щастливо семейство при хора, които могат да се грижат за него и да го направят щастливо.

# 10 4 юли 2007, 13:04 ч.

Мнения: 7 263

Цитат на: Fussii в ср, 04 юли 2007, 11:27

Здравейте мили дами!

Майка съм на прекрасен едногодишен пират, който можете да видите на снимката вляво Laughing

Много пъти съм повтаряла историята на осиновената ми племенница, така че се извинявам на тези които ще я прочетат отново.
Леля ми и каза когато беше 5-6 годишна. Каза и че много е искала бебенце, но то не идвало и не идвало при нея и затова тя отишла в един дом в който живеели бебенца които нямат майки и татковци / защо нямат не е било обяснено в момента и племенницата не питала тогава/. Казала че като влязла от вратата и веднага видяла НЕЯ - че разбрала че няма по-красиво и по-добро дете и че решила веднага да я вземе и да я обича цял живот.
Племенницата ми е вече студентка, момиче със прекрасно самочувствие, много талантлива и ученолюбива. През целия си живот е знаела че е нещо специално за майка си и това не само не и е пречело, даже напротив.
В пубертета на няколко пъти споделяше че понякога е страняла от обичайните магарии, за да не разочарова мама Simple Smile

Така че след някоя и друга година кажи на прекрасния Никола, че не си виждала нищо по-красиво и мило от него и че сте го избрали защото той е бил най-красив, добър ..... ит.н.
Не се колебай да му повтаряш колко го обичате - това няма да му навреди.
Колкото до коментарите на познатите ти - за жалост ще ги чуваш и занапред, но най-добрата политика е пълен игнор Naughty

на подобни реакции. Предполагам, че това са хора от по-старото поколение на което това е втълпявано с години и им е насаждано това отношение към тези деца и към самата процедура за осиновяване.
Обичай сина си и не плащай данък обществено мнение!
И друг път съм казвала за мен всички вие които ставате родители по този начин сте дори много по-истински и много по-силни родители, от много хора станали такива случайно или по погрешка, които макар да имат рожденна връзка с децата си не полагат за тях тези грижи и не влагат в тях тези емоции.
Късмет и много щастие по пътя на Никола и по вашия! Hug

# 11 4 юли 2007, 13:12 ч.

София
Мнения: 7 242

Лени, помня я историята Grinning

/само не помнех, че е била твоята племенница Embarassed

/. Много ме беше впечетлила и трогнала. И сега ми стана много мило да я прочета Hug

Дай боже всички родители и деца да се обичат и разбират така.

# 12 4 юли 2007, 13:18 ч.

Мнения: 2 123

Лени, благодаря ти за историята. Моята приказка за Никола е много подобна. Само съм добавила един факт, който си е самата истина. Laughing

Ние с баща му правихме един единствен опит ин витро (аз и за него се опъвах Laughing

). Ако този опит беше успял, бебето щеше да се роди точно окло датата, на която е роден Никола. Чудеса в живота ни се случват всеки ден, важното е да ги виждаме.

Данък обществено мнение никога не съм плащала Embarassed

, голям гьон се оказах. Притесних се, от въпросните реакции, защото всички бяха от хора на моята възраст и си представих какво говорят на децата си в къщи...

Но сте прави, важното е да обичаме децата си и да им го показваме ежедневно - така им създаваме нужната сигурност

bouquet

на всички

# 13 4 юли 2007, 13:22 ч.

Мнения: 7 263

Нищо случайно няма в този живот, това съм установила от личен опит. Затова и съм превърнала в житейско свое верую мисълта да правя добро, пък да става каквото ще.
Силно вярвам че връзките между хората в сегашния им живот не са случайни и донякъде са предопределени.
Твоята история е поредното потвърждение Simple Smile

на мойта теория.
Никола е такъв сладур, и изглежда слънчево дете!
Късметлия е и той и всички други попаднали на родители като вас.
bouquet

# 14 4 юли 2007, 13:23 ч.

Мнения: 14 133

Цитат на: минзухар в ср, 04 юли 2007, 11:53

Поздравления за чудесното ви решение да дарите с любов и нормален живот мъничкия сладур. Целувки!! Heart Eyes

# 15 4 юли 2007, 13:37 ч.

Мнения: 4 076

Моите деца също контактуват с осиновени деца,деца на разведени родители,глухонеми деца(имат такава помощна паралелка в близко училище).Приемат ги съвсем естествено.Та за осиновените:за няколко деца не знаят,че са осиновени,по изричното желание на осиновителите.За други им казах,че биологичните родители не са имали възможност да ги отгледат по най-добрия начин и са преценили,че за децата е по-добре да отидат в семейство,което ще им даде всичко,от което едно дете се нуждае-любов,грижи,хубав дом и т.н.Съвсем естествено възприеха това простичко обяснение и не правят никаква разлика между родени и осиновени.Изобщо не им прави впечатление.

# 16 4 юли 2007, 14:05 ч.

Мнения: 1 426

Fussii, най-вероятно тази твоя приятелка, дето е казала, че съжалява, е искала да каже, че съжалява, че не си могла да забременееш. Но понеже се е смутила, е излязла абсолютна глупост. Или пък тези, дето са ти казали, че си прекалено млада, сигурно също са имали пред вид да те окуражат. За съжаление, ние не сме научени да изказваме адекватно мислите си. Едно време добрият етикет се е учел в училище, и сигурно е бил нещо полезно.
А пък и дори някой да е бил и преднамерено недоброжелателен, зарежи го, идиоти и неадекватно реагиращи - на този свят колкото искаш. Важното според мене е да си създадете такива отношения вкъщи, че с детето да си вярвате безусловно. А то е наистина прекрасно и много голям сладур на тази снимка.
Предполагам, знаеш, че има подфорум за осиновени деца и техните родители. В него има много полезни и интересни теми, аз го чета, но почти не пиша - ние сме в ситуацията едното ми дете е осиновено от втория ми мъж (първият почина още преди раждането му).

# 17 4 юли 2007, 14:13 ч.

Мнения: 1 220

Fussii, сина ми един ден след като се прибра от училище ми каза, как Анна им разказала, че истинската и майка я е родила много млада и не е имала пари и условия да се грижи за нея, за това я е дала на сегашната и майка. Става въпрос за 7 годишни деца, не съм разбрала да е имало проблем между децата.
Мисля че постъпвате правилно, като говорите за това! Всяка тема, обсъждана вкъщи не е проблемна за детето , то я приема нормално.
Hug

# 18 4 юли 2007, 14:25 ч.

Мнения: 5 468

Имаш страхотно дете. А простотията е навсякъде. Някои хора все още живеят два века назад, когато само се шушукаше за осиновяването.
Ами какво да ти кажа... освен да обещая, че аз ще възпитам дъщеря си така, че да се отнася със всички деца еднакво и няма да прави разлика, да шушука и не знам, какво още... В нашето семейство това е нормално и естествено... за нея ще бъде също Peace

# 19 4 юли 2007, 14:44 ч.

Мнения: 2 123

Много благодаря за отговорите. Да ви кажа честно много се успокоих. Знам си аз, добрите хора преобладават Hug

Невада, аз съм редовен писач в споменатия форум Laughing

- тип на всяко гърне мерудия Laughing

# 20 4 юли 2007, 16:01 ч.

София
Мнения: 13 206

Здравей
Моето дете не е осиновено. Не знам откъде (защото мен не ме е питало) знае, че има деца, които нямат майка и татко. Само го е вмятала в разговорите, но не ме е питала защо нямат родители. Не знам какво ще обяснявам... т.е. в момента не ми хрумват точните думи, но в нашето семейство тия неща се възприемат абсолютно нормално, осиновени деца, деца с увреждания, деца на разведени родители, моето дете.. всички са еднакви. Така че според посоката на разговора ще отговарям на въпросите й.

Само едно нещо ме учудва.. като заговорят за гена.. Какъв ген бре.. Аз каква гаранция имам, че от моето дете дето си е с нашите гени ще излезе добър човек... никаква... Wink

Ако всичко беше до ген.... възпитанието е важното!

# 21 4 юли 2007, 16:13 ч.

Мнения: 14 654

Моето дете е родно, но си дружи с 3 дечица, които са осиновени. Не сме говорили за това, понеже родителите не искат все още да казват на децата, че са осиновени, считат, че още е рано. Едните никога не искат дъщеря им да разбере, че е осиновена и дори ще сменят квартала, в който живеят за по-сигурно. Съобразявам се с тяхното желание и не казвам на детето ми, че другарчетата му са осиновени. Всъщност не сме говорили на тази тема много, знае само, че им деца, които са изоставени от родителите си и чакат някои други мама и татко да ги вземат, дотогава живеят в дом, който е построен за тях.

# 22 4 юли 2007, 16:21 ч.

Мнения: 3 367

Фусси,
урокът к се опитвам да преподавам на децата ни ежедневно е 4е вси4ки сме разли4ни и това е много хубаво.
Ето,има 4ерни,бели,дебели,със сини обувки,с панделки,с пенис(нова тема у дома е 4е м имат пенис,ф не Sunglasses

и пр..Излагам ги съвсем умишлено на т,н, разнообразие,ходим да помагаме в една синагога където хората са много бедни и имат особености,и говоряяяяяяяяяяяяя до безкрай..
*
4ест пример к давам е 4е аз говоря с акцент,Ния не (мами,говориш смешно ми казва),това ме прави разли4на от нея и околните ни,но в това лошо няма
*
4етем и доста книги по темата,грозното пате напр. много се та4и..
*
децата наистина попиват 100%,ще видиш как ще запо4не да говори с твоите думи и интонация Grinning

и като е подотвен ще му е мноооооого по-лесно. ..тревоги ще имаш докато сте живи,но хи4 не слушай лелките зад блока,защото ще 4уеш и 4е седалките за коли вредят, 4е за да здрави децата се осоляват и пр.смислености...

# 23 4 юли 2007, 16:23 ч.

Мнения: 47 990

здравей, аз имам познати дечица, които знаят че са осиновени и смятам това за правилно, едното е вече тийнейджър и е чудесен, така че не се колебай, показвай му колко го обичаш и винаги дискутирай тази тема с него свободно
обаче не мисли че не са се сблъсквали с такива простотии, включително и децата-понякога ми е болно колко много хората са способни да се нараняват един друг, и съзнателно и несъзнателно
иначе в подфорума за осиновяване вероятно ще намериш повече мнения Hug

# 24 5 юли 2007, 00:21 ч.

Мнения: 2 722

Най-вече се записвам за да следя темата, защото и аз до някъде се чудя по какъв начин родителите обясняват на децата си че някои техни приятелчета са осиновени и до каква степен е еволюирало това понятие в съзнанието ни.
Естествено, есента ни предстои първа група на детската градина и очаквам първи "удари под кръста", от които съм убедена че мен ще ме боли повече, но....
У дома думичката "осиновен" е нормално срещана в разговорите дума, просто защото съм избрала по този начин да възпитавам децата си, но и на мен като на Фуси ми е чудно майките родили децата си какво значение влагат в думата и какво отношение предават на децата си - това отношение в крайна сметка ще рефлектира върху моите деца Laughing

# 25 5 юли 2007, 10:17 ч.

Анкх-Морпорк
Мнения: 3 476

Едното ми дете е вече доста голямо и не помня какво точно съм й обяснила, но е било позитивно. Свекърва ми е осиновена, тя знае за това.
Малкото ми дете е с вроден дефект. Покрай болничните истории се запознах с хора, осиновили дечица, изоставени заради същия проблем като моето - цепнатина на устната или небцето. Искрено се възхищавам на тези хора, защото са имали смелостта да си изберат специално дете.

# 26 5 юли 2007, 10:34 ч.

Мнения: 2 237

Огромна преглъдка и поклон пред прекрасната ви постъпка ! Дали сте уют и дом на една душичка ! Нека е жив и здрав и изпълни сърцата ви със щастие !
Аз нямам личен опит с осиновяване.Но моята леля (сестра на баща ми) много дълги години нямаше деца.Накрая осинови момченце,но в пълна тайна и дискретност (беше 1982 г......) Беше забранила да се говори за това,държеше се сякаш е направила нещо лошо.И то точно заради такива тъпи коментари на хора които просто не разсъждават нормално.
Детето сега е на 25 години (бая ми ти дете !) и много ги обича и радва.Преди 10 години леля ми си роди и свое - момиченце.
На въпроса ти как сме му обяснявали че е осиновен - без увъртания.Още на 6 годишна възраст му беше казано че неговите родители са го изоставили,тъй като са били твърде млади и са решили че не могат да го гледат.Леля ми му обясни ,че тя сега е негова майка и ще го обича до гроб.Той го прие съвсем нормално.Преглъщаше негативните изказвания и подмятания на злобни бабички че е "храненик".Израстна много добро и щастливо дете.
Това че е осиновен никога не е било проблем за него.
Постепенно коментарите спряха,хората видяха че "номера не минава" и спряха да подхвърлят задават въпроси по темата.
Леля все така продължава да не говори за това,макар че за мен това е много човечно и красиво.да осиновиш и да дадеш любов някому.
Не знам дали ти помогнах,но искам да ти пожелая само хубави мигове с вашето момченце и да не ти пука от приказките на хората ! Простаци има навсякъде......

# 27 5 юли 2007, 11:05 ч.

Мнения: 2 123

Благодаря на всички за споделените мисли Hug

Понеже много съм се размислила по темата, вчера я разнищвах и с една приятелка, която много обичам. Та тя каза - виж, това не е нито твоя свят, нито твоята планета. Не допускай да бъдеш наранена от хора, които не живеят там. Пълен игнор. Ако всичко между теб и Никола е наред, ако той се чувства сигурен и обичан, дори да бъде наранен, вашата любов, ще го излекува (мннноооого умни приятелки имам ей!).

Анко (anette1104 ), не ме притеснява какво аз ще чуя, притеснява ме, какво той ще чуе. Аз нямам съмнения или страхове относно факта на осиновяването. Това е най-хубавото нещо, което ми се е случило, така че аз не мога да бъда уязвена на тази тема. Страх ме е за него. Все се надявам да успеем да му създадем чувство на сигурност и на това, че е обичан. Затова и му пиша тия приказки от сега, рисувам ангели и изрязвам снимки Laughing

, за да ги лепя в албума му.
Знам, че ще бъде нараняван, както ще бъде наранявано всяко едно дете на една или друга тема, просто някак си се опитвам да съм подготвена предварително за това, което е супер смешно и супер нормално Joy

# 28 5 юли 2007, 11:42 ч.

Мнения: 583

И аз имам осиновено дете, което вече е на 13 години. Много неща преживяхме - от първите въпроси до тежките думи и сълзи. Много е сложно и трудно, не се оплаквам, а само споделям. Докато са малки през главата ти минават като на филмова лента всички неща, които може би ще се случат, и има една малка искрица надежда, че може би при теб няма да е така, но това което е в душата на детето рано или късно излиза с викове, обиди и крясъци, а ние сме тези които трябва да понесем товара и да преглътнем горчилката. Никога не съм се впечатлявала от думите на околните и учудването им ,че сме осиновили. Не съм крила от никого този факт също и от сина ни. Беше на 4 години когато му казахме - така се стекоха обстоятелствата не искахме да го лъжем. Свикна с тази мисъл, но преди 2 години започна да осъзнава всичко и да преживява. Естествено започнаха и проблемите ни, които днес са значително по- малко, но все пак ги има, защото сме и в пубертета. Годините се навъртат - взехме го на 15 дни, беше едно малко вързопче, едно сладко бебче. Сега също е готин и умен, но и инат и буен. Живеем с надеждата, че някой ден ще се укроти и всичко ще си дойде по местата. Тези деца носят в себе си нещо което ги различава от останалите - те са по- мъдри и някакси по- зрели, което кара другите да ги възприемат като различни и неразбираеми.

# 29 5 юли 2007, 12:21 ч.

Мнения: 1 878

Опитвам се да възпитавам толерантни младежи във всяко едно отношение, понякога и филмите много помагат, навеждайки ни на едни или други теми и размисли. Конкретно по темата - баткото ни, който вече е на почти 7 години е съвсем на ясно с термина осиновен и с факта, че това е нещо съвсем нормално и хубаво. Водила съм го с мен на няколко посещения в домове, носихме заедно и кашони за един дом, като той специално дойде с мен, за да ми помага (не че имаше нужда ама исках да поощря желанието му). Надявам се да расте като широко скроено и отворено същество без излишни скруполи и задни мисли. Децата са си деца и е важно как растът и се отглеждат, а не как са дошли при семействата си Hug

Имам братовчед, който е осиновено дете - знае го от малък, боготвори родителите си и е един чудесен син и вече баща на свойте деца Hug

Проблеми не са имали повече от обичайните за момче Mr. Green

. Сестричката му също е осиновена, на по-голяма възраст и си помни всичко, при нея има известни трудности свързани с лошите навици придобити из домовете, но е умно и будно дете и съзнава в крайна сметка късмета, че се намериха със семейството и сега Hug

Всъшност винаги когато общувам с тях дори за стотни от секундата не ми е минавала мисъл, че са различни, че не са кръвни роднини Crazy

, всъшност никога не съм размишлявала върху темата какви са и защо са Thinking

ми................май са си нормални Mr. Green

# 30 5 юли 2007, 12:30 ч.

Мнения: 2 439

Фуси, купи си днешния брой на Журнал, има страхотна статия за разкриването за истината за осиновяването /много ме очарова и не искам да я преразказвам, защото е свързана с нещо, което впечатли и моите деца./

# 31 5 юли 2007, 13:47 ч.

Мнения: 179

Спираш, да споменваш, че е осиновен!
Хората не ги интересува кръвната връзка. Те искат, да виждат едно щастливо семейство. Покажете им го. А на невежите, им простете глупостта.
И още. Моите познати, които са с осиновени деца, не са прекъснали връзката с дома, от който поеха децата. Поне веднъж годишно организитат празненства с подаръци, за останалите дечица. И празнуват всички заедно в дома. Hug

# 32 5 юли 2007, 13:56 ч.

Мнения: 3 146

Честно казано, аз бих се притеснявала от реакцията на децата. Те не разбират, че могат да наранят някого и могат да му подхвърлят разни неща. Може би наистина е добре да свикне с факта, че това, че е осиновен от (очевидно) прекрасни родители, е нещо страхотно, а не срамно. Когато го счита за нещо нормално, няма да се засяга толкова от подхвърлянията на децата.

Направо ми се иска да убия този, който говори за гени и разни от рода #Cussing out

А пиратът е супер Laughing

# 33 5 юли 2007, 14:23 ч.

Мнения: 3 367

..от много писане не съм казала ясно какото исках..
каквото и да 4уе Никола навън-важно е какво знае от къщи по темата,то бие ули4ните приказки. За мен подготовката от дома е това което намалява риска от нараняване,това е и във вашия обсег,не можеш да промениш целия свят ина4е,за жалост..
(пример елементарен,но илюстративен-говорим за вредни храни,ния знае какво е джънк храна- неполезности сладки..в парка дете и предлага близалка,тя най-споко му отговря 4е това е джънк и тя такива неща не яде и продължи-няма драма,няма рев,няма 4удене..)
И аз мисля 4е е важно детето да расте оби4ано,без "специални"правила и без да се прави голямо 4удо от осиновяването,то си е факт от живота ни,други неща са дале4 по-важни..
*

Цитат на: gergandi в чт, 05 юли 2007, 13:56

Направо ми се иска да убия този, който говори за гени и разни от рода #Cussing out

не разбирам защо гените трбва да се отри4ат,има ги,факт са,какво правим с тях оба4е е друг ?. Подобно отношение за мен е по-скоро защитна реакция отколкото зряло поведение,но пак-мое мнение..

# 34 5 юли 2007, 14:44 ч.

Мнения: 2 123

За съв и за двете твърдения Laughing

Генното наследство си е факт. Но аз винаги съм искала да имам дете, а не да видя репродукция на собствените си гени. Но пък и не преставам да се очудвам на хора, които толкова държат на собственитеси гени, сякъш са английската кралица

# 35 5 юли 2007, 14:59 ч.

Мнения: 4 841

Цитат на: Fussii в чт, 05 юли 2007, 14:44

Но пък и не преставам да се очудвам на хора, които толкова държат на собственитеси гени, сякъш са английската кралица

Всеки има право да държи на каквото си иска, нали така? Приеми хората с тяхните предпочитания и решения, така както искаш те да приемат теб.

# 36 5 юли 2007, 16:13 ч.

Мнения: 3 367

Цитат на: Fussii в чт, 05 юли 2007, 14:44

За съв и за двете твърдения Laughing

в хода на горните ми мисли- хора всякакви..бели,4ерни,дебели,болни,богати,расли в колиба- разли4ни,което не ги прави по-лоши
..толерантността е приемане на света какъвто е,без съденки и о4удванки (които децата м-у другото попиват обезспокоително бързо),за нас остава правото да изберем с кого да се заградим и кого да имат за модел децата ни..

# 37 26 юли 2007, 13:04 ч.

Мнения: 2 123

Провокирана съм да се върна отново на тази тема от следния пост във форума за осиновяването (http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=207253.msg4550319#new)

Цитат

На този етап ме боли от дребните препятствия на моето слънчице, които то на този етап преодалява с чиста душа, усмивка и лекота. Той ходи на дежурна детска градина от началото на юли и възрастовата граница в групата варира от 3 год (на колкото е той) до 6 ... на някои каки. Та ето две от "раничките" на моето дете от вчера и днес:
- къпя се вчера след като го взех от градина за да се опитам да си балансирам телесната температура в жегите и Марти идва и ми казва "мамо нека и аз се изкъпя моля те, че децата ми казаха че съм много черен"
- днес "мамо децата ми казаха, че нямам майка". Питам го "аз каква съм ти", а той отговаря "майка" успокоен ...

Ето затова говоря...Детето е чуло това в къщи, неговото отношение е просто детско любопитство, но е точен отпечатък на това, което вижда в къщи.

Моля ви, нека възпитаваме децата си в толерантност

# 38 26 юли 2007, 13:21 ч.

Мнения: 22 437

Не съм в твоето положение и няма как да дам адекватен съвет.
Но се възхищавам на хора, които искат и си осиновяват дете.
В България много от представите са изкривени, включително и за това. Децата реагират по начина, по който родителите им ги учат, или който те виждат от тях. Естествено е да срещнеш подобни коментари, както от възрастни, така и от деца.
Чудесно е, че си решила да обясниш на твоето дете от рано какво е да си осиновен и т.н. Така поне ще е подготвено малко или много за всичките гадости, които може да чуе по свой адрес.

# 39 26 юли 2007, 13:50 ч.

София и там където не се пуши
Мнения: 12 141

Аз имах братовчедка, която беше осиновена, Когато бях на 14 - едни съседи попитаха мен, а защо например не майка ми, която също беше там - Какво прави осиновената дъщеря на вуйчо ти? Много тежко изживях внезапната вест, която ме връхлетя. Жал ми стана за нея. Тя самата го научи, когато беше на 30. (нямаше проблем).
Та децата ми знаят, че има такива деца, Но конкретно не съм им казала, че например съседчето е осиновено. Те не се интересуват все още от това, кой е биологичен и кой не е биологичен родител. Съседчето си има майка и татко, а те си имат дъщеря. А и мисля, че човек като свикне с детето си - (предполагам), че забравя осиновяването, както раждалите общо взето забравят раждането.

# 40 26 юли 2007, 14:03 ч.

Мнения: 3 367

.. моето лично мнение е че в много голям процент ние като възрастни правим малко от мухата слон..децата питат ,чуват отговор-подминават..толкоз..ние обаче дълбаем защото знаем какво седи зад това,слагаме много смисъл и тежест и става наистина голямо и космато..детето се е успокоило от конкретния отговор на майка си-историята за него свършва тук..та моята тактика е да я карам просто и без драми,обяснявам с 3 думи,давам позитивите и край (скоро бях в подобна ситуация,по здрав.причини не тръгна на градина дъщеря ни,не спах 1 седмица как да и обясня че много искаше;тогава и си дадох сметка колко ненужно "сложни" сме..)

# 41 26 юли 2007, 15:07 ч.

Мнения: 2 123

Анет, тука средно ще се съглася с теб. При малки деца вероятно е така, но при по-големичките - след 7,8 години нещата се променят ето ти пример(http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=178695.msg4551686#new):

Цитат

Днес,дъщеря ми излезе да си играе в квартала.Среща дете,което я пита:"Ей,ти как се казваш?".Тя отговаря.Детето отново пита:"А кой ти е дал това име?".Отговор-"Мама и тати".Другото дете:"Те не са ти истински родители, а това не ти е истинското име.Ти знаеш ли си истинското име?"
Мони се прибрира и от вратата я усещам,че отново нещо се е случило/между другото това не са първите подмятания /.Тъкмо се беше малко поуспокоила от няколоко месеца насам. Питам я.Появяват се сълзи и се започват въпрос след въпрос,през рев и заеквания.....УЖАС!Не можах да я успокоя дълго време.Не помня вече и какви несмислени отговори й давах.Беше шок и за мен.
Онова дете не може само да си измисли тези въпроси.Какви са тези хора/родители/ и въобще хора ли са...???

# 42 26 юли 2007, 15:46 ч.

Мнения: 3 367

Цитат на: Fussii в чт, 26 юли 2007, 15:07

Цитат

Fussi, хич даже не е нужно са се съгласяваш,нали мнения обменяме и истината търсим..исках да каже че осиновено дете не се различава по нищо теоретично от дете на разведени родители,дете с вродено или придобито увреждане и пр..все са различни ,винаги ще има някой който да каже умна мисъл и да засегне..нашата работа е да възпитаме деца с добро самочувствие,да им дадем отговорите(съобразено с възрастта им) и да сме открити и убедени в правотата си самите ние(иначе те усещат и става лошо). НЕ МОЖЕ да се препази дете от нараняване,ако не е едно-ще е друго-но може да се подготви според мен..
и за мен лично много не помага да си разказваме тъжни истории,всички знаем що идиот ходи по улиците, това само засилва идеята за другост и сложност,но ако се споделят работещи тактики би имало полза за всички..
и последно-абсол.подкрепям идеята по темата да се говори- много и открито,защото само това е начина да се премахнат табу-та и съответно негативизми..

# 43 26 юли 2007, 15:58 ч.

Мнения: 2 123

Цитат на: anette1104 в чт, 26 юли 2007, 15:46

винаги ще има някой който да каже умна мисъл и да засегне..нашата работа е да възпитаме деца с добро самочувствие,да им дадем отговорите(съобразено с възрастта им) и да сме открити и убедени в правотата си самите ние(

Абсолютно!!!

# 44 26 юли 2007, 16:55 ч.

София
Мнения: 1 324

[

Цитат

Онова дете не може само да си измисли тези въпроси.Какви са тези хора/родители/ и въобще хора ли са...???

[/quote]
А, това питам и аз.
Разхождам се в градинката с бебето няколко седмици, след като го осиновихме и при мене идват две деца от нашия вход и ме питат:
- Ти това дете роди ли го или си го купи"
- Защо ме питате?
- Защото мама каза, че си го купила.
Първоначално онемях и ми увисна ченето, след това се разтреперих от нерви и едвам се сдържах да не отида и да й "обясня" някои неща. Като се успокоих си дадох сметка, че тя не е вложила никаква мисъл, когато е отговаряла на въпросите на децата си от къде е дошло нашето бебе, така й е било по-лесно.
От тогава си повтарям "внимавай много", когато отговарям на безкрайните въпроси на дъщеря ми.

# 45 26 юли 2007, 20:20 ч.

Русе
Мнения: 212

прави сте,че децата са отворена книга и първите "писатели" са родителите.мисля,че много често просто не внимаваме какво отговаряме на мъничетата,а те възприемат нещата на 100% т.е. за тях бялото е бяло,черното е черно - просто няма сиво както е в нашия пораснал свят.още когато правехме опити да станем биологични родители бях "нападана" от доброжелателни съвети,подмятания относно начина на живот-разбирай разгулен живот и плащане на цена и т.н. следващия етап беше съжалението и внезапното спиране на коментарите по "моя"въпрос при влизане в стаята.душата ми умираше и исках да изкрещя,че имам право на лично пространство...не зная как,но един ден просто намерих сили и заявих,че от мен виждат една фасада и не съм длъжна да допускам всеки в спалнята си и след като е така няма нужда да се упражняват в разсъждения върху тема,за която нямат информация.олекна ми и ме оставиха на мира.когато решихме да осиновим дете споделих това и о,чудо приеха го за нормално.разказвам това,защото се сетих,че бъдещото ми дете ще срещне същите удари под кръста.ние никога няма да бъдем стандартното семейство в очите на много,много хора.обещах си да отгледам спокоен,сигурен и уверен човек,който ще се радва,че не е стандартен и това ще е неговата сила.освен това имам шанса да общувам с племенника си,който е на седем години и той се оказа много мъдър и мисля,че ще ми помогне.

# 46 26 юли 2007, 21:08 ч.

София
Мнения: 2 079

Fussii,
Целуни мъника! Страхотен е! Heart Eyes

Възхищавам ти се! Heart Eyes

Уважавам такива хора, като теб! Hug

По някакъв начин и аз съм свързана с осиновители и осиновени.
Виждам, че много неща знаеш, но те съветвам да си поконтактуваш с психолог, за да си непрекъснато в час с това, което ще става с теб и с детето ти.
Мога да ти препоръчам виртуална среща, като начало, в този форум. И Инна Бранева и Радка Цонкова отговарят ежедневно и непрекъснато на поставени въпроси.

P.S. Не считайте това като реклама! Просто искам да помогна на прекрасните майки. bouquet

# 47 26 юли 2007, 21:47 ч.

Русе
Мнения: 212

благодаря за добрите думи.ще се възползвам от съветите на психолог,защото понякога забравям инстинктите и се осланям само на разума,но това не винаги е най-правилният подход в общуването.силно се надявам,че написаното от мен ще помогне на някого да преодолее предателския страх и несигурност,които се прокрадват от време на време в душите ни,че няма да успеем да опазим децата си от доброжелатели.за тях ние сме от друга планета и подсъзнателно усещат,че никога няма да се докоснат до чудесата от нашия живот и ни нападат подличко.мисля дори,че тайничко завиждат,защото в процеса на преодоляване на невъзможността да станем биологични родители семействата ни са станали още по-сплотени и когато се появи детето ставаме още по влюбени и просто сияем.видях тази вътрешна светлина около мои познати и приятели.просто е невероятно

Последна редакция: чт, 26 юли 2007, 22:08 от февруари

# 48 26 юли 2007, 23:07 ч.

на път
Мнения: 2 804

И аз ще се разпиша в темата, като майка на осиновено детенце. Най-важно за всички деца е да растат в любов и хармония )второто по възможност). Около себе си имам 2/3 приятелки с дечица, мъже които имат нещастието да живеят сложен живот. Едната от тях от години живее с мъжа си в един дом, а в отделни стаи. Прекрасното им момиченце беше на три годинки когато се случи сривът в семейството (а бяха образцова двойка). Сега детето е на 9 години, а възрастните комуникират чрез него ... просто кошмар. Детето е свръх чувктвително но изключително добро - не смее да разочарова родителите си и се опитва да угоди и на двамата. Старае се на живот и смърт да ги задържи под един покрив и засега тя е единствената причина все още да съжителстват заедно. Понякога си мисля, че тази история не маже да приключи никога ... а живеем все пак един живот.
И другите случки са подобни. Наблюдавайки ги си мисля, че моето дете е расте в много по-спокойна и щаслива атмосфера и не ми се иска да го отличавам поне засега от другите деца. Всяко едно дете има своята история и трябва да се научи да се справя с нея ...
Поправете ме ако не съм права моля докато е време Praynig

(Марти е все още на 3 години).

# 49 27 юли 2007, 00:07 ч.

Мнения: 3 164

на сина ми съм му казвала още преди 2г., че е осиновен.сега е на 8г. но си мисля, че все още не може да вникне в смисъла на това понятие Simple Smile

разговаряме на тази тема периодично , като допълвам всеки път инфото.последният път ме попита как се казва жената , която го е родила.Със сигурност не е подготвен, ако някой му подхвърли думи от рода "те не са ти истински родители"-незнам как ще реагира Rolling Eyes

# 50 27 юли 2007, 02:34 ч.

Мнения: 3 367

Цитат на: d_iva в чт, 26 юли 2007, 23:07

Всяко едно дете има своята история и трябва да се научи да се справя с нея ...

това е и моето мнение,важи и за деца и за възрастни, иска се мислене и четене и подготовка-непрестанна такава за жалост,тамън едно се нагоди и друго изскача..

# 51 27 юли 2007, 12:00 ч.

Мнения: 2 123

Благодаря за съветите.
Със сигурност ще се обърна към психолог в някакъв недалечен момент. Не че в момента чувствам проблем (все пак той е още на година и 1 месец), но по-скоро за да съм подготвена за евентуални предстоящи.
Засега ще разчитам на книжките (Анет Hug

), съветите на брат`четката, която роди и гледа два звяра на близка възраст и винаги е налице за кратка мейл справка и разбира се на огромната подкрепа, която имам в семейството ми
Абе любов му е майката Laughing

Любов и образование Joy

Знам, че не мога да го предпазя от всичко, което дебне навън, но си се тревожа.....

# 52 1 авг. 2007, 12:03 ч.

Мнения: 1 615

Толкова се старая да възпитавам толерантност и добронамереност, а понякога чувам такива думички от устата на моето дете... И знам, че ги е чула от други деца които са ги чули от родители, които не се стараят колкото мен... Те са хора, като тези, с които споря "до смърт" на някои теми и които, за съжаление, знам, че не са малко Sad

И те ми "вкарват бъг" в програмата. И пак говоря, и пак обяснявам... И така до следвашата изцепка. Но се надявам да се възпитаме всички ние в нашето малко назадничаво общество с голеееми-големи претенции. И се боря с вас и за вас - просто така, защото ви обичам! Simple Smile

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Двигателни умения на дете на 1и половина

Махане на памперс и биберон - 3

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Причина:

Причина: