прави сте,че децата са отворена книга и първите "писатели" са родителите.мисля,че много често просто не внимаваме какво отговаряме на мъничетата,а те възприемат нещата на 100% т.е. за тях бялото е бяло,черното е черно - просто няма сиво както е в нашия пораснал свят.още когато правехме опити да станем биологични родители бях "нападана" от доброжелателни съвети,подмятания относно начина на живот-разбирай разгулен живот и плащане на цена и т.н. следващия етап беше съжалението и внезапното спиране на коментарите по "моя"въпрос при влизане в стаята.душата ми умираше и исках да изкрещя,че имам право на лично пространство...не зная как,но един ден просто намерих сили и заявих,че от мен виждат една фасада и не съм длъжна да допускам всеки в спалнята си и след като е така няма нужда да се упражняват в разсъждения върху тема,за която нямат информация.олекна ми и ме оставиха на мира.когато решихме да осиновим дете споделих това и о,чудо приеха го за нормално.разказвам това,защото се сетих,че бъдещото ми дете ще срещне същите удари под кръста.ние никога няма да бъдем стандартното семейство в очите на много,много хора.обещах си да отгледам спокоен,сигурен и уверен човек,който ще се радва,че не е стандартен и това ще е неговата сила.освен това имам шанса да общувам с племенника си,който е на седем години и той се оказа много мъдър и мисля,че ще ми помогне.
- Публикувана: 4 юли 2007, 11:27 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2007, 12:03 ч.
За осиновените деца
Fussii,
Целуни мъника! Страхотен е!
Възхищавам ти се! 
Уважавам такива хора, като теб!
По някакъв начин и аз съм свързана с осиновители и осиновени.
Виждам, че много неща знаеш, но те съветвам да си поконтактуваш с психолог, за да си непрекъснато в час с това, което ще става с теб и с детето ти.
Мога да ти препоръчам виртуална среща, като начало, в този форум. И Инна Бранева и Радка Цонкова отговарят ежедневно и непрекъснато на поставени въпроси.
P.S. Не считайте това като реклама! Просто искам да помогна на прекрасните майки.
Целуни мъника! Страхотен е!
Възхищавам ти се!
Уважавам такива хора, като теб!
По някакъв начин и аз съм свързана с осиновители и осиновени.
Виждам, че много неща знаеш, но те съветвам да си поконтактуваш с психолог, за да си непрекъснато в час с това, което ще става с теб и с детето ти.
Мога да ти препоръчам виртуална среща, като начало, в този форум. И Инна Бранева и Радка Цонкова отговарят ежедневно и непрекъснато на поставени въпроси.
P.S. Не считайте това като реклама! Просто искам да помогна на прекрасните майки.
благодаря за добрите думи.ще се възползвам от съветите на психолог,защото понякога забравям инстинктите и се осланям само на разума,но това не винаги е най-правилният подход в общуването.силно се надявам,че написаното от мен ще помогне на някого да преодолее предателския страх и несигурност,които се прокрадват от време на време в душите ни,че няма да успеем да опазим децата си от доброжелатели.за тях ние сме от друга планета и подсъзнателно усещат,че никога няма да се докоснат до чудесата от нашия живот и ни нападат подличко.мисля дори,че тайничко завиждат,защото в процеса на преодоляване на невъзможността да станем биологични родители семействата ни са станали още по-сплотени и когато се появи детето ставаме още по влюбени и просто сияем.видях тази вътрешна светлина около мои познати и приятели.просто е невероятно
И аз ще се разпиша в темата, като майка на осиновено детенце. Най-важно за всички деца е да растат в любов и хармония )второто по възможност). Около себе си имам 2/3 приятелки с дечица, мъже които имат нещастието да живеят сложен живот. Едната от тях от години живее с мъжа си в един дом, а в отделни стаи. Прекрасното им момиченце беше на три годинки когато се случи сривът в семейството (а бяха образцова двойка). Сега детето е на 9 години, а възрастните комуникират чрез него ... просто кошмар. Детето е свръх чувктвително но изключително добро - не смее да разочарова родителите си и се опитва да угоди и на двамата. Старае се на живот и смърт да ги задържи под един покрив и засега тя е единствената причина все още да съжителстват заедно. Понякога си мисля, че тази история не маже да приключи никога ... а живеем все пак един живот.
И другите случки са подобни. Наблюдавайки ги си мисля, че моето дете е расте в много по-спокойна и щаслива атмосфера и не ми се иска да го отличавам поне засега от другите деца. Всяко едно дете има своята история и трябва да се научи да се справя с нея ...
Поправете ме ако не съм права моля докато е време
(Марти е все още на 3 години).
И другите случки са подобни. Наблюдавайки ги си мисля, че моето дете е расте в много по-спокойна и щаслива атмосфера и не ми се иска да го отличавам поне засега от другите деца. Всяко едно дете има своята история и трябва да се научи да се справя с нея ...
Поправете ме ако не съм права моля докато е време
(Марти е все още на 3 години).
на сина ми съм му казвала още преди 2г., че е осиновен.сега е на 8г. но си мисля, че все още не може да вникне в смисъла на това понятие 
разговаряме на тази тема периодично , като допълвам всеки път инфото.последният път ме попита как се казва жената , която го е родила.Със сигурност не е подготвен, ако някой му подхвърли думи от рода "те не са ти истински родители"-незнам как ще реагира 
разговаряме на тази тема периодично , като допълвам всеки път инфото.последният път ме попита как се казва жената , която го е родила.Със сигурност не е подготвен, ако някой му подхвърли думи от рода "те не са ти истински родители"-незнам как ще реагира Всяко едно дете има своята история и трябва да се научи да се справя с нея ...
Благодаря за съветите.
Със сигурност ще се обърна към психолог в някакъв недалечен момент. Не че в момента чувствам проблем (все пак той е още на година и 1 месец), но по-скоро за да съм подготвена за евентуални предстоящи.
Засега ще разчитам на книжките (Анет), съветите на брат`четката, която роди и гледа два звяра на близка възраст и винаги е налице за кратка мейл справка и разбира се на огромната подкрепа, която имам в семейството ми
Абе любов му е майката
Любов и образование
Знам, че не мога да го предпазя от всичко, което дебне навън, но си се тревожа.....
Със сигурност ще се обърна към психолог в някакъв недалечен момент. Не че в момента чувствам проблем (все пак той е още на година и 1 месец), но по-скоро за да съм подготвена за евентуални предстоящи.
Засега ще разчитам на книжките (Анет
), съветите на брат`четката, която роди и гледа два звяра на близка възраст и винаги е налице за кратка мейл справка и разбира се на огромната подкрепа, която имам в семейството миАбе любов му е майката
Любов и образование
Знам, че не мога да го предпазя от всичко, което дебне навън, но си се тревожа.....
Толкова се старая да възпитавам толерантност и добронамереност, а понякога чувам такива думички от устата на моето дете... И знам, че ги е чула от други деца които са ги чули от родители, които не се стараят колкото мен... Те са хора, като тези, с които споря "до смърт" на някои теми и които, за съжаление, знам, че не са малко 
И те ми "вкарват бъг" в програмата. И пак говоря, и пак обяснявам... И така до следвашата изцепка. Но се надявам да се възпитаме всички ние в нашето малко назадничаво общество с голеееми-големи претенции. И се боря с вас и за вас - просто така, защото ви обичам!
И те ми "вкарват бъг" в програмата. И пак говоря, и пак обяснявам... И така до следвашата изцепка. Но се надявам да се възпитаме всички ние в нашето малко назадничаво общество с голеееми-големи претенции. И се боря с вас и за вас - просто така, защото ви обичам!