Много форумки твърдяха, че в повечето случаи е виновен генът. Аз казах, че съм оптимист и всичко опира до промяна на съзнанието, чрез масирана кампания. В петък даваха по БТВ едно момче осиновено от шведи, дори мисля, че беше циганче. Осиновили са го, когато е бил на 8 години. В момента владее 5 езика и свири на виола....ами кажете къде са му циганските гени?
Много ме впечатли разликата, направо бездна между момчето, осиновено от шведите и приятеля му, останал в България, който поради някакви бюрократични причини не е могъл да бъде осиновен. Първият - много възпитан, спокоен, усмихнат, образован, а този, живял живата си в дом в България - момче на най-долното стъпало, човек без бъдеще.
По темата смятам, че примиренчеството не е зараза, а умора /не мога цял ден да ходя навъсена, че някой ми нарушава правата, а в случая при мен си е точно така - аз съм майка, бутаща детска количка по нашите улици/. Би трябвало да има система, но липсва - на кога да се оплача, саморазправата е много нецивилизована, а ние сме все пак европейска държава.
Много често, мислейки за Ботев и Левски, съм споменавала, че цветът на нацията ни е избит и сме наследници на хора с примиренческо мислене. Но не мога да приема това.
За мен причините са комплексни.
