На мои близки дъщеричката днес погребахме.Ивана,на 5 годинки.Не намерих думи за майката днес,не знам изобщо има ли такива.Лекуваше се от левкемия,всичко е вървяло много добре,изведнъж дошъл краят.Братчето и пита кога кака му от звездичка пак ще стане момиченце.Изпратиха я с куклите и,няма по-страшна трагедия от това.
- Публикувана: 5 юли 2007, 18:54 ч.
- Последно мнение: 10 фев. 2008, 18:48 ч.
Още едно ангелче
...няма по-страшна трагедия от това.
Почивай в мир, дете!
...няма по-страшна трагедия от това.
Почивай в мир, дете!
...няма по-страшна трагедия от това.
Почивай в мир, дете!
Много е страшно... Знам, че Бог си има причина за всичко, но ми е много трудно да открия божествен промисъл в такава безумно жестока смърт. Вярваща съм, но смъртта надете винаги предизвква бунт и гняв в мен. Искрени съболезнования на родителите. Дано успеят да намерят сили и да подължат напред.
Единственото нещо,което родителите могат да направят,е да се борят за малкото момченце и да му отдават цялата си обич,защото то ( а и те) има нужда от нея.И все пак,думите са безсилни при такава трагедия...Почивай в мир,мило детенце,дано гледаш мама и тати и братчето си и им помагаш.
По малкото думи които прочетох разпознах близки хора и тяхната трагедия.Ако тези хора живеят в Лясковец то това е същото детенце,с което се лекуваше моята дъщеричка...Разбрах за случилото се от друга майка,но така и не намерих сили да се обадя на майката на Ивето,лека и пръст,много ми е болно...какво да и кажа,как да я успокоя...моето дете е с мен,а нейното го няма...имам буца в гърлото и все не се решавам да и се обадя.Дано знае че мислим за тях,много ги обичаме...трябва да са силни,но тази банална фраза е толкова трудно приложима...Въпреки тежката диагноза всяка една майка се моли нейното дете да се пребори...но за жалост когато има немалко лекарска небрежност,а детето ти губи сили...как да стане чудо?За такова чудо се моля всеки божи ден...Моята дъщеричка е само на 1,5год.,а беше на 9 мес.когато ни поставиха диагнозата...казват че кризисния период са първите 7 год.от лечението...това ми звучи като цяла вечност...Дано Ивето е с нас и ни закриля!!! Целувки от Ками и мен мило дете!!!Почивай в мир!!!
Дано твоята дъщеричка и всички болни дечица имат повече късмет
Ивенце,почивай в мир,мило!
Днес се навършват 40 дни от както не си с нас.
Днес брат ти празнува рождения си ден.
Душичката ти дочака боя с торти,който му обещаваше.
Почивай в мир,миличка,малкия ми козирог,сладък.
jenik,познавам ви с Ками задочно от Дидето.
Моля се за дъщеричката ти.
Днес се навършват 40 дни от както не си с нас.
Днес брат ти празнува рождения си ден.
Душичката ти дочака боя с торти,който му обещаваше.
Почивай в мир,миличка,малкия ми козирог,сладък.
jenik,познавам ви с Ками задочно от Дидето.
Моля се за дъщеричката ти.
крайно време е и аз да кажа нещо тук...аз съм майката на ивето!освен боят с торти на рожденния ден на димо всички ние в 13.00 часа пуснахме 40 бели балона в небето над лясковец...може би като символ на нейната чистота и на пук на всичката злоба и завист около нас.пожелахме й "на добър път" и като че ли този път раздялата беше още по-болезнена....едно стихотворение на висоцки много точно описва състоянието ми в момента,въпреки,че е написано по съвсем друг повод...
Мне каждый вечер зажигают свечи,
И образ твой окуривает дым,-
И не хочу я знать, что время лечит,
Что все проходит вместе с ним.
В душе моей - пустынная пустыня,-
Так что ж стоите над пустой моей душой!
Обрывки песен там и паутина,-
А остальное все она взяла с собой.
Теперь мне вечер зажигает свечи,
И образ твой окуривает дым,-
И не хочу я знать, что время лечит,
Что все проходит вместе с ним.
Скъпа моя ,...обичкам те
Мне каждый вечер зажигают свечи,
И образ твой окуривает дым,-
И не хочу я знать, что время лечит,
Что все проходит вместе с ним.
В душе моей - пустынная пустыня,-
Так что ж стоите над пустой моей душой!
Обрывки песен там и паутина,-
А остальное все она взяла с собой.
Теперь мне вечер зажигает свечи,
И образ твой окуривает дым,-
И не хочу я знать, что время лечит,
Что все проходит вместе с ним.
Скъпа моя ,...обичкам те
Мила майчице, иска ми се да съм в състояниеда кажа нещо, от което мъничко ще ти олекне. А не го намирам. 
Рони е права. Мъничката принцеса вече не страда. Вярвам, че е добре там, където е сега.
Рони е права. Мъничката принцеса вече не страда. Вярвам, че е добре там, където е сега.
Мило Дианче, приеми искренните ми съболезнования за загубата на малката Ивана! Не мога да си представя какво е да го няма детето ти, но те познавам, познавам прекрасната ти душа и вярвам, че ти имаш какво да кажеш и дадеш още на света, като майка, жена и лекар. Дано Бог Ви даде сили, на теб и семейството ти! Дано Ивана е добре там където е, вечна и памет! Целуваме те и много те обичаме!
защо животът е толкова сложен,защо нездравата ми психика ми играе такива номера,как да приемеш липсата на същество толкова любимо и прекрасно??????
декември е ....,само допреди месеци пленирахме 6-тия и ражден ден,тя си искаше тортата на 6 етажа,....сега,когато в детската ни стая вече няма кукли,кажете ми как да преживея този месец?
в дни като този,не мога да разбера какво се случва,какво става и какво правя изобщо с живота си....
няма думи,които да могат да изразят подобни чувства...
най-страшното е ,че осъзнавам,че за де продължим напред трябва да забравим миналото,да забравим изминалите 5 години,защото иначе е непосилно тежко....
декември е ....,само допреди месеци пленирахме 6-тия и ражден ден,тя си искаше тортата на 6 етажа,....сега,когато в детската ни стая вече няма кукли,кажете ми как да преживея този месец?
в дни като този,не мога да разбера какво се случва,какво става и какво правя изобщо с живота си....
няма думи,които да могат да изразят подобни чувства...
най-страшното е ,че осъзнавам,че за де продължим напред трябва да забравим миналото,да забравим изминалите 5 години,защото иначе е непосилно тежко....
боли ме за вас
боли ме за тази нова раздяла
няма морпит със загубата на най-свидното но имам опит в чакане на неизвестното - вкл и най-лошото
за мен няма как да се забрави - просто се свиква с болаката и тъгата, с липсата...сливаш се с тези чувства и продължаваш напред
защо? защото вярвам че всеки намира своята причина да остане тук въпреки болката от раздялата...
защото вярвам, че не ни е отредено да си идем с любимите - ако беше отредено, нямаше да си пишем тук...
нашата съдба е друга и уви воля-неволя трябва да я изживеем...а как - от части зависи и от нас
мило майче, направила си най-доброто - борила си се до последния дъх ана малката за нея
сега продължи борбата - пак заради нея...тя би била щаслива да нпаравите торта и да я изядете...сигурно ще ви горчи, но така се почва - с горчиви залъци, които преглъщате заради нея, с въздуха който дишате вместо нея...вие сте тук за да изживеете това което тя не успя...
вярвам че ще усетите че тя ще е с вас в сърцата ви .- до следващаат ви среща
плачете когато ви се плаче, би било нечовешко да не си спомняте и да не ви боли...но позволете на болката да си отива когато дойде момента...а той винаги идва...така е устроен света - и такава е нашата съдба - да останем и да продължим без най-любимите ни същества, с цената на болка и тъга, но винаги напред!
няма да ви казва мда сте силни - вярвам че има моменти когато сме слаби и такива трябва да бъдем, но по Коледа се порадвайте на сина ви и на празника - защото дъщеря ви щеше да се радва и би й било тъжно ако не успеете поне малко да се зарадвате, че сина ви е с вас, че сте заедно въпреки трагедията че продължавате напред - до вашата следваща среща
боли ме за тази нова раздяла
няма морпит със загубата на най-свидното но имам опит в чакане на неизвестното - вкл и най-лошото
за мен няма как да се забрави - просто се свиква с болаката и тъгата, с липсата...сливаш се с тези чувства и продължаваш напред
защо? защото вярвам че всеки намира своята причина да остане тук въпреки болката от раздялата...
защото вярвам, че не ни е отредено да си идем с любимите - ако беше отредено, нямаше да си пишем тук...
нашата съдба е друга и уви воля-неволя трябва да я изживеем...а как - от части зависи и от нас
мило майче, направила си най-доброто - борила си се до последния дъх ана малката за нея
сега продължи борбата - пак заради нея...тя би била щаслива да нпаравите торта и да я изядете...сигурно ще ви горчи, но така се почва - с горчиви залъци, които преглъщате заради нея, с въздуха който дишате вместо нея...вие сте тук за да изживеете това което тя не успя...
вярвам че ще усетите че тя ще е с вас в сърцата ви .- до следващаат ви среща
плачете когато ви се плаче, би било нечовешко да не си спомняте и да не ви боли...но позволете на болката да си отива когато дойде момента...а той винаги идва...така е устроен света - и такава е нашата съдба - да останем и да продължим без най-любимите ни същества, с цената на болка и тъга, но винаги напред!
няма да ви казва мда сте силни - вярвам че има моменти когато сме слаби и такива трябва да бъдем, но по Коледа се порадвайте на сина ви и на празника - защото дъщеря ви щеше да се радва и би й било тъжно ако не успеете поне малко да се зарадвате, че сина ви е с вас, че сте заедно въпреки трагедията че продължавате напред - до вашата следваща среща
Съжалявам, мило майче... страшно е, когато губим децата си. Няма по-страшно...
Да се забрави? Не мисля че трябва. А и не може. Това са били повече от пет години от живота ви. Не можеш да забравиш обичта, не можеш да забравиш всичко онова, което детските очи казват, не можеш да забравиш болката ог загубата.
Но миличка, с времето разбрах, че не е и нужно. По някакъв неясен и за мен самата начин се научаваш да живееш със спомените и с болката. Приемаш ги... И някак си непримирението, всепоглъщащата болка отстъпват място на една тиха тъга и скръб. Банално е , но животът под една или друго форма продължава. Именно за това - направи нейната 6-етажна торта. Тя ще й се зардава...
Прегръщам те силно!
Да се забрави? Не мисля че трябва. А и не може. Това са били повече от пет години от живота ви. Не можеш да забравиш обичта, не можеш да забравиш всичко онова, което детските очи казват, не можеш да забравиш болката ог загубата.
Но миличка, с времето разбрах, че не е и нужно. По някакъв неясен и за мен самата начин се научаваш да живееш със спомените и с болката. Приемаш ги... И някак си непримирението, всепоглъщащата болка отстъпват място на една тиха тъга и скръб. Банално е , но животът под една или друго форма продължава. Именно за това - направи нейната 6-етажна торта. Тя ще й се зардава...
Прегръщам те силно!
bozgounova чудех се дали и аз да се включвам, защото не знам дори как да те успокоя. Аз живея в същия кошмар вече една година и за съжаление колкото и да казват, че времето лекува, тази една година ми се стори като век...И не си мисли, че ще забравиш - не можеш и не трябва.Тя винаги ще е до теб, но не така както би ни се искало.Аз родих 5 дни след като почина 4 годишното ми момченце. Исках да умра и все още искам, но бях длъжна заради бебето да стана и да продължа напред, това, което и ти трябва да направиш, колкото и да те боли, защото другите ни дечица имат нужда от нас. И за мен беше кошмарен първият рожден ден на момиченцето ми, но никой не разбра...аз бях усмихната...заради нея, а и той толкова искаше сестричка.Съжалявам за обърканите думи просто ми е много трудно да говоря за това и не го и правя обикновено. Съжалявам..... 
Тази тема ми е убягнала...
Майчице, така добре те разбирам. Така близка те чувствам, че не мога да го опиша. Мъката ни е обща, повярвай ми. Кошмарът, който си изживяла, е част и от моя живот- диагнозата, лечението, надеждите, молитвите, борбата. И накрая непосилната загуба въпреки всичко...
Прегръщам те силно.
На първия РД на моето дете, когато него вече го нямаше, купих малка тортичка. Раздадох я на децата на мои приятелки заедно негови дрешки и играчки. На гроба му надух балони и ги пуснах...
Майчице, така добре те разбирам. Така близка те чувствам, че не мога да го опиша. Мъката ни е обща, повярвай ми. Кошмарът, който си изживяла, е част и от моя живот- диагнозата, лечението, надеждите, молитвите, борбата. И накрая непосилната загуба въпреки всичко...
Прегръщам те силно.
На първия РД на моето дете, когато него вече го нямаше, купих малка тортичка. Раздадох я на децата на мои приятелки заедно негови дрешки и играчки. На гроба му надух балони и ги пуснах...
Здравейте майчета.......тук влизам като в храм.Прекламям се пред паметта на всички малки ангелчета.Преди 2 години загубих дете на 1г 9м.Почина от пневмококов менингит.За 2дни живота ни се преобърна.Искам да дам сили на майки като мен, защото не трябва да губят надежда.Забременях веднага след това.Бременността беше много тежка, но родих най-красивото момиченце.Датата на термина ми съвпадаше с датата, на която почина първото ми дете(момиченце).Изнасяне на 1година ли да правим или ще раждам ?Няма случайни неща.Благодаря на Господ за детето, което сега имам и вече мисля за още едно дете.Преди два дни преживях спонтанен аборт в 5г.с.Тежко е, но трудните моменти в живота се редуват с мигове на щастие. Ще продължа напред и ........работата за бебе.
Не се отчайвайте.Вярвайте силно в това, което искате и ще се сбъдне.Децата са най-чистото нещо на света. Прегръщам ви всички.
Не се отчайвайте.Вярвайте силно в това, което искате и ще се сбъдне.Децата са най-чистото нещо на света. Прегръщам ви всички.
Тарталета ,пиши ми на лични,ако искаш,или ако имаш сили-твоето дете къде се е лекувало,защото аз имам много неща да казвам по този въпрос...
никога няма да спра да се съмнявам дали направих най-доброто за моето прелестно момиче....
на всички други момичета-благодаря за подкрепата и за смелостта да се докоснете и до чуждата болка!
никога няма да спра да се съмнявам дали направих най-доброто за моето прелестно момиче....
на всички други момичета-благодаря за подкрепата и за смелостта да се докоснете и до чуждата болка!
Тарталета ,пиши ми на лични,ако искаш,или ако имаш сили-твоето дете къде се е лекувало,защото аз имам много неща да казвам по този въпрос...
никога няма да спра да се съмнявам дали направих най-доброто за моето прелестно момиче....
на всички други момичета-благодаря за подкрепата и за смелостта да се докоснете и до чуждата болка!
никога няма да спра да се съмнявам дали направих най-доброто за моето прелестно момиче....
на всички други момичета-благодаря за подкрепата и за смелостта да се докоснете и до чуждата болка!
зд9равей
аз не съм лекар
но ще ти кажа - ТИ! ТИ си направила най-доброто за детето си
дали докторите са направили...божа работа - уви тук никога няма две еднакви болести, ти си доктор и го знаеш
това което е добро за един...за друг може и да не
вярвам, че са се борили за дъщеря ти...поне ми се иска да вяравм
но има и съдба и срещу нея ни медицина нито някой човек може ад се изправи...
моля те не се мъчи с тези въпроси...излишна травма за теб
освен ако нямаш сериозни причини да търсиш вина в някой...забрави това - вече е минало
а себе си не се обивнявай - ако имаше нещо друго което да направиш любяща майка като теб би направила
bozgounova, всеки път като вляза в тази тема плача и винаги изживявам част от твоята болка.
Искам да ти напиша нещо успокояващо, но всички думи звучат толкова празно...
Прегърни си момченцето, то ще ти даде сили
Спомнете си заедно за Иванка и тя може би ще почувства любовта ви.
Ако успееш да се оттърсиш от мъката и отвориш сърцето си, може би и ти ще почувстваш нейната любов
Твоето момиченце не е само
Искам да ти напиша нещо успокояващо, но всички думи звучат толкова празно...
Прегърни си момченцето, то ще ти даде сили
Спомнете си заедно за Иванка и тя може би ще почувства любовта ви.
Ако успееш да се оттърсиш от мъката и отвориш сърцето си, може би и ти ще почувстваш нейната любов
Твоето момиченце не е само
Сили,незнам как и какво да кажа за да ти дам сили мило мамче всичко ми и изглежда толкова нечестно и нередно.
Единственото което би имало някакъв смисъл е тя да е на едно по-добро място и да е истински щастлива заедно с нашите малки ангелчета исками се да вярвям в това ,трябва да вярваме мила.
всичко ми и изглежда толкова нечестно и нередно.Единственото което би имало някакъв смисъл е тя да е на едно по-добро място и да е истински щастлива заедно с нашите малки ангелчета исками се да вярвям в това ,трябва да вярваме мила.
мило майче, ще се справиш...няма да е лесно, но нямаш избор...
вярвам, обаче , че заради нея ще се насилиш и ще пуснеш поне три усмивки - за късмет - да я топлят там където е и защото като си отиде от теб - тя се спаси от много физичесска болка тук...а най-важното е тя да е добре
затова усмихни се, защото вярвам твоето дете вече не страда и е добреч
а ще дойде време и пак ще сте заедно
прегръдки от мен и дай боже да намериш сили да се справиш с мъката и липсата и да намериш утеха
вярвам, обаче , че заради нея ще се насилиш и ще пуснеш поне три усмивки - за късмет - да я топлят там където е и защото като си отиде от теб - тя се спаси от много физичесска болка тук...а най-важното е тя да е добре
затова усмихни се, защото вярвам твоето дете вече не страда и е добреч
а ще дойде време и пак ще сте заедно
прегръдки от мен и дай боже да намериш сили да се справиш с мъката и липсата и да намериш утеха
Диде, ти си невероятна!!! Вярвам че Ивето е истински щастлива от това което си направила, знам че няма да има по-тъжен ден за теб от този, но въпреки болката и празнотата имаш сили да помагаш и на други дечица...искрено ти се възхищавам!!!Много ви обичам и се моля за душичката на малкото ти съкровище
Диде, вчера излязох да пуша цигара с Алла, защото ти се разплака!
Не можах да изживея сълзите ти, защото бяха презназначени за едно малко Ангелче.
Много е трудно, тежко, болезнено!
Искам да те прегърна Мъжки, Истински и с истински сълзи на болката, която изпитваш!
Прегръщам те силно, бъди смела.
За малкото ангелче.
Не можах да изживея сълзите ти, защото бяха презназначени за едно малко Ангелче.
Много е трудно, тежко, болезнено!
Искам да те прегърна Мъжки, Истински и с истински сълзи на болката, която изпитваш!
Прегръщам те силно, бъди смела.
За малкото ангелче. 
bozgounova умишлено невлизам много отдавна тука,изживявам всяка една мъка!Но искам да ти кажа мила моя това,което вече знаеш...Ти си направила това което е трябвало,Ти която си изчела и изучила всичко за болестта,Ти която ходиш и сега с коса едва виждаща се от главата в памет на малката си дъщеря и като спомен от времето когато си си я постригала за да не се чувства тя различна без косица,Ти която въпреки огромната си болка намери сили и дойде да ни помагаш за базара,гушкаше децата в домовете,раздаваш се,Ти която си невероятен човек и невероятна майка,невероятна приятелка....благодарна съм на Господ ,че ме събра с тебе и ще те помоля и тук да направиш това,което си решила,да дадеш гласност на това,което се е случило,защото така може да се предотврати друга нечия смърт на детенце от.....неинформираност,недомислие ....на персонала..знаеш за какво говоря
Дидка,ти намери сили в деня когато трябваше да правиш обещаната торта,да дойдеш в общината на базара и да продаваш! Обичам те много!
Ивето е имала късмета да има майка като тебе и сигурно е щастлива като те вижда как се грижиш за другите сега!
Дидка,ти намери сили в деня когато трябваше да правиш обещаната торта,да дойдеш в общината на базара и да продаваш! Обичам те много!
Ивето е имала късмета да има майка като тебе и сигурно е щастлива като те вижда как се грижиш за другите сега! 
