Почивай в мир малко слан4ице
- Публикувана: 5 юли 2007, 18:54 ч.
- Последно мнение: 10 фев. 2008, 18:48 ч.
Още едно ангелче
Искам само да знаеш,че ако имаш нужда от нещо... Мила майчице, иска ми се да съм в състояниеда кажа нещо, от което мъничко ще ти олекне. А не го намирам. 
Рони е права. Мъничката принцеса вече не страда. Вярвам, че е добре там, където е сега.
Рони е права. Мъничката принцеса вече не страда. Вярвам, че е добре там, където е сега.
Мило Дианче, приеми искренните ми съболезнования за загубата на малката Ивана! Не мога да си представя какво е да го няма детето ти, но те познавам, познавам прекрасната ти душа и вярвам, че ти имаш какво да кажеш и дадеш още на света, като майка, жена и лекар. Дано Бог Ви даде сили, на теб и семейството ти! Дано Ивана е добре там където е, вечна и памет! Целуваме те и много те обичаме!
защо животът е толкова сложен,защо нездравата ми психика ми играе такива номера,как да приемеш липсата на същество толкова любимо и прекрасно??????
декември е ....,само допреди месеци пленирахме 6-тия и ражден ден,тя си искаше тортата на 6 етажа,....сега,когато в детската ни стая вече няма кукли,кажете ми как да преживея този месец?
в дни като този,не мога да разбера какво се случва,какво става и какво правя изобщо с живота си....
няма думи,които да могат да изразят подобни чувства...
най-страшното е ,че осъзнавам,че за де продължим напред трябва да забравим миналото,да забравим изминалите 5 години,защото иначе е непосилно тежко....
декември е ....,само допреди месеци пленирахме 6-тия и ражден ден,тя си искаше тортата на 6 етажа,....сега,когато в детската ни стая вече няма кукли,кажете ми как да преживея този месец?
в дни като този,не мога да разбера какво се случва,какво става и какво правя изобщо с живота си....
няма думи,които да могат да изразят подобни чувства...
най-страшното е ,че осъзнавам,че за де продължим напред трябва да забравим миналото,да забравим изминалите 5 години,защото иначе е непосилно тежко....
боли ме за вас
боли ме за тази нова раздяла
няма морпит със загубата на най-свидното но имам опит в чакане на неизвестното - вкл и най-лошото
за мен няма как да се забрави - просто се свиква с болаката и тъгата, с липсата...сливаш се с тези чувства и продължаваш напред
защо? защото вярвам че всеки намира своята причина да остане тук въпреки болката от раздялата...
защото вярвам, че не ни е отредено да си идем с любимите - ако беше отредено, нямаше да си пишем тук...
нашата съдба е друга и уви воля-неволя трябва да я изживеем...а как - от части зависи и от нас
мило майче, направила си най-доброто - борила си се до последния дъх ана малката за нея
сега продължи борбата - пак заради нея...тя би била щаслива да нпаравите торта и да я изядете...сигурно ще ви горчи, но така се почва - с горчиви залъци, които преглъщате заради нея, с въздуха който дишате вместо нея...вие сте тук за да изживеете това което тя не успя...
вярвам че ще усетите че тя ще е с вас в сърцата ви .- до следващаат ви среща
плачете когато ви се плаче, би било нечовешко да не си спомняте и да не ви боли...но позволете на болката да си отива когато дойде момента...а той винаги идва...така е устроен света - и такава е нашата съдба - да останем и да продължим без най-любимите ни същества, с цената на болка и тъга, но винаги напред!
няма да ви казва мда сте силни - вярвам че има моменти когато сме слаби и такива трябва да бъдем, но по Коледа се порадвайте на сина ви и на празника - защото дъщеря ви щеше да се радва и би й било тъжно ако не успеете поне малко да се зарадвате, че сина ви е с вас, че сте заедно въпреки трагедията че продължавате напред - до вашата следваща среща
боли ме за тази нова раздяла
няма морпит със загубата на най-свидното но имам опит в чакане на неизвестното - вкл и най-лошото
за мен няма как да се забрави - просто се свиква с болаката и тъгата, с липсата...сливаш се с тези чувства и продължаваш напред
защо? защото вярвам че всеки намира своята причина да остане тук въпреки болката от раздялата...
защото вярвам, че не ни е отредено да си идем с любимите - ако беше отредено, нямаше да си пишем тук...
нашата съдба е друга и уви воля-неволя трябва да я изживеем...а как - от части зависи и от нас
мило майче, направила си най-доброто - борила си се до последния дъх ана малката за нея
сега продължи борбата - пак заради нея...тя би била щаслива да нпаравите торта и да я изядете...сигурно ще ви горчи, но така се почва - с горчиви залъци, които преглъщате заради нея, с въздуха който дишате вместо нея...вие сте тук за да изживеете това което тя не успя...
вярвам че ще усетите че тя ще е с вас в сърцата ви .- до следващаат ви среща
плачете когато ви се плаче, би било нечовешко да не си спомняте и да не ви боли...но позволете на болката да си отива когато дойде момента...а той винаги идва...така е устроен света - и такава е нашата съдба - да останем и да продължим без най-любимите ни същества, с цената на болка и тъга, но винаги напред!
няма да ви казва мда сте силни - вярвам че има моменти когато сме слаби и такива трябва да бъдем, но по Коледа се порадвайте на сина ви и на празника - защото дъщеря ви щеше да се радва и би й било тъжно ако не успеете поне малко да се зарадвате, че сина ви е с вас, че сте заедно въпреки трагедията че продължавате напред - до вашата следваща среща
Съжалявам, мило майче... страшно е, когато губим децата си. Няма по-страшно...
Да се забрави? Не мисля че трябва. А и не може. Това са били повече от пет години от живота ви. Не можеш да забравиш обичта, не можеш да забравиш всичко онова, което детските очи казват, не можеш да забравиш болката ог загубата.
Но миличка, с времето разбрах, че не е и нужно. По някакъв неясен и за мен самата начин се научаваш да живееш със спомените и с болката. Приемаш ги... И някак си непримирението, всепоглъщащата болка отстъпват място на една тиха тъга и скръб. Банално е , но животът под една или друго форма продължава. Именно за това - направи нейната 6-етажна торта. Тя ще й се зардава...
Прегръщам те силно!
Да се забрави? Не мисля че трябва. А и не може. Това са били повече от пет години от живота ви. Не можеш да забравиш обичта, не можеш да забравиш всичко онова, което детските очи казват, не можеш да забравиш болката ог загубата.
Но миличка, с времето разбрах, че не е и нужно. По някакъв неясен и за мен самата начин се научаваш да живееш със спомените и с болката. Приемаш ги... И някак си непримирението, всепоглъщащата болка отстъпват място на една тиха тъга и скръб. Банално е , но животът под една или друго форма продължава. Именно за това - направи нейната 6-етажна торта. Тя ще й се зардава...
Прегръщам те силно!
bozgounova чудех се дали и аз да се включвам, защото не знам дори как да те успокоя. Аз живея в същия кошмар вече една година и за съжаление колкото и да казват, че времето лекува, тази една година ми се стори като век...И не си мисли, че ще забравиш - не можеш и не трябва.Тя винаги ще е до теб, но не така както би ни се искало.Аз родих 5 дни след като почина 4 годишното ми момченце. Исках да умра и все още искам, но бях длъжна заради бебето да стана и да продължа напред, това, което и ти трябва да направиш, колкото и да те боли, защото другите ни дечица имат нужда от нас. И за мен беше кошмарен първият рожден ден на момиченцето ми, но никой не разбра...аз бях усмихната...заради нея, а и той толкова искаше сестричка.Съжалявам за обърканите думи просто ми е много трудно да говоря за това и не го и правя обикновено. Съжалявам..... 
Тази тема ми е убягнала...
Майчице, така добре те разбирам. Така близка те чувствам, че не мога да го опиша. Мъката ни е обща, повярвай ми. Кошмарът, който си изживяла, е част и от моя живот- диагнозата, лечението, надеждите, молитвите, борбата. И накрая непосилната загуба въпреки всичко...
Прегръщам те силно.
На първия РД на моето дете, когато него вече го нямаше, купих малка тортичка. Раздадох я на децата на мои приятелки заедно негови дрешки и играчки. На гроба му надух балони и ги пуснах...
Майчице, така добре те разбирам. Така близка те чувствам, че не мога да го опиша. Мъката ни е обща, повярвай ми. Кошмарът, който си изживяла, е част и от моя живот- диагнозата, лечението, надеждите, молитвите, борбата. И накрая непосилната загуба въпреки всичко...
Прегръщам те силно.
На първия РД на моето дете, когато него вече го нямаше, купих малка тортичка. Раздадох я на децата на мои приятелки заедно негови дрешки и играчки. На гроба му надух балони и ги пуснах...
Здравейте майчета.......тук влизам като в храм.Прекламям се пред паметта на всички малки ангелчета.Преди 2 години загубих дете на 1г 9м.Почина от пневмококов менингит.За 2дни живота ни се преобърна.Искам да дам сили на майки като мен, защото не трябва да губят надежда.Забременях веднага след това.Бременността беше много тежка, но родих най-красивото момиченце.Датата на термина ми съвпадаше с датата, на която почина първото ми дете(момиченце).Изнасяне на 1година ли да правим или ще раждам ?Няма случайни неща.Благодаря на Господ за детето, което сега имам и вече мисля за още едно дете.Преди два дни преживях спонтанен аборт в 5г.с.Тежко е, но трудните моменти в живота се редуват с мигове на щастие. Ще продължа напред и ........работата за бебе.
Не се отчайвайте.Вярвайте силно в това, което искате и ще се сбъдне.Децата са най-чистото нещо на света. Прегръщам ви всички.
Не се отчайвайте.Вярвайте силно в това, което искате и ще се сбъдне.Децата са най-чистото нещо на света. Прегръщам ви всички.