Въпросче към мамите, гледащи куче и бебе

Ние имаме 2 годишно куче и за сега сме измислили като вариант мъжа ми да спи в кухнята с нея, а аз в стаята на детето. Не знам дали да и забраня влизането в детската стая, тя е свикнала да ходи на всякаде.
Откакто съм бременна карам мъжа ми да и отделя повече време - хранене, разходки, игри, защото беше привързана много повече към мен, сега си умира за него. Незнам дали това ще помогне във вашия случай, но за да не ревнува й говори, ние на нашата от сега сме й обяснили че чакаме бебето и небива да ме ядосва защото бебето няма да порастне и няма да си дойде у дома, ще ми се наложи да си ходя на работа а тя да си седи самичка - може да ти звучи глупаво, но нашата много ни слуша като и говориме и май очаква и тя бебето вече с нетърпение

За инжекциите не ти препоръчвам да ползваш, защото предизвикват хормонален дисбаланс, а от там и патила с пиометра(като миомата при жените), освен това сега ще й биеш, след 6 месеца отново ще си кажеш - бебче е малко, дай пак да й бия и ще страда кучето ви, особено ако се стигне до операции защото миомите са най-големия бич за женските кучки

Успех ти пожелавам

а не ви ли е страх, че кучето може да навреди на бебето? да го ухапе, да се държи ревниво, агресивно или нещо от сорта все пак животно е...

по-скоро ме е страх,че бебето като порастне ще има да й дърпа ушите 

Вътрешно притеснение има, но нали присъстваме на "срещата" - ако видим признак на агресивнст от страна на кучето, тогава ще предприемем нещо, но това се случва рядко, кучетата обичат децата (малко са породите, които правят изключение). Ти имаш ли куче?

НЕ дори го пази, но ме беше страх че може да навреди с някоя болест, след като се информирах включително разговаряйки и с  генеколога ми ( забременнях когато кучката ни роди 10 малки кученца ) ветеринарката, педиатъра притесненията ми изчезнаха

Относно възпитанието не се притеснявай моето куче на година и половина изгризваше каде каквото докопа, качваше се по масите ако никой не я гледа, спеше с мен в едно легло  всички дивани бяха нейни , ела да я видиш сега вярно че вече е на 4 години но до преди да родя си я гушках на дивана. Вярвам че с твоето куче нямаш гореописаните проблеми остава да решите как да я отучите да спи с вас.
 Ние първо и отделихме един диван който да си е само неин и си се гушкахме на него ( и фотиол върши работа) отделно си има и възглавница на земята да си избира къде иска. малко преди да родя махнахме дивана защото ни е малък апартамента и ни трябва все пак място за нас пък и бабите искаха да идват на гости трябваше да се предвиди къде ще спят. Нямаше проблем не се качваше ако не я извикаме като предпазна мярка да не се качва когато е сама слагах дъската за гладене на дивана а на фотиола топката за гимнастика " Проява на висша форма доверие  " .
За да не влиза в спалнята и бъдеща детска окачахме чадър на дръжката и все още го правя защото инааче си отваря вратата и отива да спи под леглото много и харесва
 Когато си дойдох от родилното много се притеснявах да не почне да скача върху мен от радост докато съм с бебето и да го оплаши но тя толкова се радваше да ме види след едноседмично отсъствие че  се  разбирахме от една дума, вече се разбираме и без думи защото все й шъткахме и й е ясно че трябва да се пази тишина. Единствен проблем е опашката й много силно барабани по мебели и стени когато се радва  . Иначе и навън ме слуша почти без думи защото често обикалям квартала с малкия в слинга да се приспиваме по нощите за безопасност тя идва с мен но нали се приспиваме почнах да и шептя командите и странно но чува докато през деня понякога си прави оглушки даже да свиркам и викам .
За гушкането правя го вечер следкато малкия заспи и когато се прибираме от разходки преди да съм се преоблякла и измила , а навън винаги си нося дезинфекциозни ( така ли се пише ) кърпички ,но гледам едната ръка да е за нея а другата за бебето. В интерс на истината първите два месеца бях освободена от ангажимента разходка на куче .
За контакта с бебо като стана на два месеца й дадох веднъж да се приближи да го подуши много сее зарадва и сега като стана на 4 и започна и той да я забелязва му слагам едни ритънки (дето са си само за това) и го слагам на гърба й за да не го е страх, тя пак се радва и се върти да го подуши но аз го вдигам и й казвам не, после пак го доближавам, един път му дадох да я пипне и той се смя с глас а много рядко го прави все още ,разбира се след това веднага му измих ръцете .
 Ами за сега сме стигнали до тук по нататък ще видим знам че стана хипер дълъг пост но се надявам да ти е от полза поне малко. Желая ти успех сигурна съм че с много любов и внимание ще имаш едно послушно куче и щастливо и здраво дете 

За нашето кученце (ротвайлер) купихме метална вратичка за бебета. Тя се монтира на врата на стаята (без пробиване), висока е около 80 см. и по принцип се използва да не може бебето да минава от стая в стая, но вратите да са отворени и ти да го виждаш какво прави. Монтирахме въпросната вратичка на стаята където ще е бебо и сега куджо свиква с нея. Хем ни вижда, че сме в другата стая, хем не може да дойде при нас
Струва 34 лв. и я взехме от магазин на TCM.

Ние имаме коли. Когато забременях предишния път веднага го дадохме на майка ми. Взехме го, когато детето стана на година и половина.
Кучето е разкошно, спокойно, не създава никакви проблеми, но е куче.
Тогава докторката ни посъветва да го отдалечим.
Сега, в момента в който забременях пак го изпратихме при родителското тяло. Колито ни вече е доста старичко и много се притеснявам дали ще доживее да си го вземем обратно.
Моето мнение е, че през бременността и през първата година от живота на бебето (най - вече когато пълзи и лапа всичко) е най - добре да няма животно вкъщи.

не, нямам куче, а винаги съм искала да имам
но сега планираме второ бебе и май ще бъде по-удачно да изчакаме да се роди, да поотрасне и тогава вземем куче

Ако слагаш прегради за да не влиза в стаята, то ще има единствената цел да ги преодолее да постигне целта си. Според мен още сега трябва да забраниш да влиза в стаята и то да си знае, че тази територия не е негова. Все пак и бебо ще си има територия и кучо, а на по-късен етап, когато проходи малкото човече, ще си омешат териториите  . Тогава няма спасение.

Мда, и аз винаги на въпроса "как гледате куче и дете" отговарям - трябва да ви е жал за кучето, не за детето  .
Имаме далматинец на 6 години - много любвеобилно и изобщо закошно куче. Винаги е спал при нас в леглото, докато гледаве ТВ и при нас на дивана... лигня страшна.
Докато бременях, обичаше да су гушка до корема ми - вечно ме подпираше от едната страна.
Около месец преди да се роди бебето, спряхме да пускаме кучето при нас - но иначе можеше да си ходи и спи навсякъде другаде. Не сме имали никакви проблеми, свикна животинката и това е...
А сега какво изтърпява от малкия...

Marleen, от въпросът ти се подравбираше, че нямате куче. Хубаво е да си вземете, добре и за децата да се грижат за животно, учат се на отговорности, любов към животните... За предпочитане е да го направите след като се роди бебето, което чакате и мине малко време, отколкото да го вземете точно сега, да свикнете заедно и като наближи да се ражда бебчето да решите друго и да му намерите друг дом. Поне така мисля аз, само съветвам...

Не съм ограничавала достъпа на кучето в спалнята. Самата тя ( и моето е женско) се сконфузи, когато подуши бебето. И само да и се скараш се насмиташе. Избягваше да влиза в стаята, изобщо, много добре се държеше.
Отделно, че ние я къпем всяка вечер.

Е, при нас се качваше по леглата докато беше малка...после, като порастна ни стана малко тясно (ризен шнауцер е) и набързо я отучихме да се качва по мебелите.

Ако кучето ви е разбрано, няма да се налага да правиш каквото и да е, тя сама ще разбере. Но и трябва да има страх от вас...а така, като чета, май тя е господарката в дома

За разгонването не съм давала нищо. Вашата не ходи ли с гащи и превръзка? 
И до сега не правя нищо, когато е разгонена.

А най-хубавото е, че настъпи момента, в който тя сама се крие от детето и му бяга

Благодаря на всички ви за подкрепата и мненията.
Истината е, че кучката е глезанка, не защото не можем да се справим с нея, а защото на нас ни харесва да си е около нас. Като беше малка нямаше никакъв проблем да си спи на черджето, не се е качвала по дивана, до леглото не е припарвала. Просто една вечер си гледахме филм и я поканихме. Повярвайте ми, като се гушна това куче между нас, ами то просто се възцари пълно щастие.  Сигурна съм, че само човек, който гледа куче може да ме разбере. От тогава ни е готино да си лежи около нас, да се гушка и т.н.

За възпитанието няма проблем. Разбира от забрани, ако не от първия, то от втория път. Давам пример - веднъж изкъпана се опита да се качи на спалнята. Насметох я и повече не опита. Сега си знае, че като е мокра си ляга на черджето и чака да изсъхне. Така е с всичко друго, което й забранявам. Та за ограничаването няма да имаме проблеми, ще се научи почти веднага, емоционално искам да сме добре - тя да не е отритната, аз да не съм гузна.  И много се радвам, че споделихте опита си.

А иначе ми е страшно умилително като видя дете и куче. 
Нашата е дресирана вече от деца на приятели, които я изкривяват от тормоз. 

Много отговори има вече, ама да се включа и аз
Ние имаме два добермана - бяха на по 4 г., когато се роди синът ми, и на 5 - когато се роди второто бебе у дома. Не сме имали абсолютно никакви проблеми (е, като изключим всекидневното чистене, което май, ако нямаш кучета, може да се спести )
Сега по-конкрето:
Докато бях бременна, отучихме кучетата да влизат в нашата стая (която щеше да бъде стая и на бебето) - изобщо не беше трудно, те много бързо схващат, като им се скараш няколко пъти за едно и също.
Като се роди бебето, им го показвахме от самото начало.
На 1-2 месеца им позволявахме да го душкат, а като се очовечи то самото, му давахме да им подава неща за ядене (едва-едва взимат с език от бебето, да не му направят нещо).
Когато синът ми почна да пълзи, в началото много внимавахме да не ги дразни. Много успешно обаче свикнаха един с друг. От самото начало му позволяват да ги прави какво ли не Сега по същия път върви и второто бебе.
При нас е може би по-лесно, че са ни две кучетата и си правят компания. Въпреки това, не мисля, че е кой знае колко трудно да обръщаш внимание и на кучето, и на детето. Важно е според мен да обмислиш ситуации, които биха провокирали ревност у кучето (то просто си зависи от характера и навиците му) и да избягваш конкретно тях, както и обратното - да правиш целенасочено неща, които ще предизвикат положителни чувства към бебо.
Успех, леко раждане и весели години заедно след това ! Гарантирам, че веселбата е голяма!

Хайде и аз да се вкслюча. Имаме дългокосместа немска овчарка на 9 години. Още от малка избягваме да я пускаме пв леглото, защото мъжа ми е с астма, а и като знам каква мръсотия е навън... Преди да родя направихме стаята на бебко (това беше бившата спалня на трима ни...), и оттогава тя не влиза вътре, освен ако не е свръх наплашена от някоя гръмотевица, и  дори и тогава ме гледа в очите да й дам разрешение. Нашето решение включи тя и мъжа ми спят в спалнята заедно, а аз и малкия в неговата стая - прецених, че така ще е по-безболезнено за нея. 

Първият месец имах дрехи за неговата стая и други за навън - не исках да внасям косми вътре, макар че това е неизбежно.

Сега й давам да му близва крачето преди къпане. Обожава детето. Никога не съм имала притеснения за ревност, и т.н.

Според мен отсега трябва да й намерите място - дали при вас, или не - но започнете отрано. после стретсът за кучето ще е много по-голям, повярвай ми. Нашето беше много тъжно първите седмици. Говори му, обясни му какво ще стане, и да е близо до вас - да ви вижда като спите, мисля че така ще му е по-лесно. И му застелете с ваша дреха - да усеща миризмата.

За васкината ветеринар ми е казвал, че са канцерогенни - аз винаги съм ья избягвала, а миналата година кастрирахме кучу, защото вече беше на 8 години.  Може само за разгонката да я дадеш на родители, ако ще го понесе??

Иначе с много чистене засега се оправям, но как ще бъде като пропълзи не знам.

Успех!