Писна ми!

Сабина, ако искаш и автограф ще ти перна на  принта
За последните три, които си изброила съм съгласна, че е малко трудничко да се преживеят,  но "вервай" ми не е невъзможно 
Истината е, че докато човек не се научи да прекарва времето си добре сам със себе си, ей такива самосъжалителни мъки го налягат през ден през два.....Занимания му е майката.
Такива хора, които нямат занимания, като остареят става страшно покрай тях... аз не  искам да съм такава за децата си, не искам да мрънкам по цял ден, че ми е скучно, че нямам какво да правя или къде да отида....за това имам няколко основни хобита да не ми е скучно, да не чакам тоя или оня да ми се обадят или  да се чудя защо не съм "щастливо" омъжена....

ха-ха-ха....страшни хобита 

бъррррр, досадна мърмореща старица (и стара мома на всичкото отгоре  ) 
ужасия ти казвам! 

Да самосъвелявам се и не го отричам.Съмосажелявам се от това,че повярвах за втори път на някого,че доверих всичко лично на някого.И не е вярно,че не мога да бъда сама.Аз бях сама,цели пет година бях сама,гледах сина си ходих денонощно на работа за да има той всичко необходимо.И когато поне за малко се почувствах отново желана и обичана жена,когато имаше поне за малко някой който да се грижи за мен а не аз за всичко сама-ми хареса.Да ,хареса ми да не бъда-сама и някой да е до мен.Страдам по това,което изгубих,не е било истинско ,знам .Може би след време няма да пиша така но сега,...сега немога да кажа друго.
Явно ,може би ще спра да споделям и тук,слаба съм в момента-да,ако искате така ме приемете-страдаща и самосъжеляваща се,но това съм аз в този момент.Съжелявам ако съм ви досадила с нещо и се извинявам за това!

а неееееее, недей така сега, хубава работа
много ясно, че тука можеш да си споделя колкото искаш, най-важното е , че всички се мъчим да си помогнем взаимно, а каквото Jaly е казала, не е за да те засегне а за да ти покаже, че това , което ти се случва вмомента, можеш да се измъкнеш от него като направиш малко усилие да се занимаваш с разни неща, за да не се отдаваш на болката и самосъжалението. ясно, че няма как да плеснеш с ръце и да си щастлива от положението си страдай си, ама умерено, не бива да се превръща в ежедневие , в твоето ново аз , щото става страшно. за другите около тебе, за ДЕЦАТА! , за тебе самата, опасно става.
аз вчера осъзнах, че точно това съм постигнала със себе си  самопогребала съм се и съм се превърнала в нещо, което не бях от мъка. докато си говорех по тела с баба ми, която много ми дава кураж, че като се роди детето всичко ще е наред и ще съм щастлива, и ще се смеем с него, аз й казах :''Никога повече няма да се усмихна даже, камоли да се смея'' . и тя се разплака  усетих каква болка е да ме вижда такава уж жива, пък всъщност- умряла  най-добрата ми приятелка, която го чу, също се разплака. ние дори не усещаме каква болка е за хората , които ни обичат да ни гледат така и да не могат да ни помогнат
затова трябва ние сами да си помогнем 
а няма нищо лошо в това, че си се доверила 2ри път, ще се доверяваш още много, това е човешката природа, иначе как ще живеем  но идеята е , че не задължително мъж и само мъж може да спаси положението точно тук и точно сега . ако се случи, чудесно, ако не, е няма да си проскубеш косите, я 
има и по-страшни неща, и ти като майка, ги знаеш  тези терзания се преодоляват. трудно, трябва време, но се преодоляват. кураж, спокойствие и гледай напред 

Самодива, перфектно си ме разбрала

slavka gergova   добронамерена съм вече казах, опитвам се да ти покажа как да си помогнеш сама, дали ще го направиш- ти решаваш.... ако само два пъти си  била горчиво разочарована, аз бих казала, че си щастливка, но още не го знаеш.....

slavka,можеш да си споделяш всичко,такъв ти е момента,явно,но ще мине
И аз съм от "втора ръка" самотните,и други има като нас.Да,тежи и боли много,не можеш да дишаш понякога от усещането,че си предадена
Да,Jali е по рязка,но е абсолютно права! Ако само се самонавиваме колко сме нещастни,няма измъкване,ей
А какви спомени ще оставим в децата си на тъжни ,отчаяни майки ,които не могат да им се зарадват и усмихнат .Сигурна съм,че никоя от нас не го иска.Снощи довърших една книга,в която героинята си спомня само това от детството си,майка и на антидепресанти или пияна,която не се интересува от нея,обхваната от собственната си трагедия,след време и майката  осъзнава какво е загубила,но вече е късно.Самодива е права,ами близките ни,родителите ни,нима не страдат виждайки ни такива.И за тях трябва да помислим!Моята майка беше свидетел на ужаса ми зимата,и какво можеше да направи,освен да се стапя от болка,гледа ми детето,аз рева,слабея,провалям си работата...,ами ако разболеем и тях?Аз вече го направих,де.А НА КОЙ МУ ПУКА? Ако му пукаше,и беше "истинско",нямаше да се стигне до тук! Има грешка,има и прошка,двустранна,повечето тук сме прощавали и бихме простили пак,но струва ли си До следващия път
И тази сутрин си казвам,ами ако моята дъщеря изпадне в такава ситуация,как ще се чувсвам аз?
И си кавам,вземи се в ръце! Психолози,антидепресанти,приятели-помагат,но ТРЯБВА АЗ ДА СИ ПОВЯРВАМ! Да намеря себе си,сърцето си
Дълго стана,и аз съм мого объркана и тъжна.
надявам се,че не съм обидила никой

patricia е много права 

''А НА КОЙ МУ ПУКА? Ако му пукаше,и беше "истинско",нямаше да се стигне до тук!''

толкова е просто само. наистина, ако на човекът ( боклукът или както там си го наричате  ) му пукаше, никога нямаше да допусне жена му ( приятелката му, майакта на детето му) да се чувства така. когато обичаш , не предаваш.

а децата ти имат нужда от тебе, славке, те много усещат и със сигурност много ги боли като те виждат такава  те имат нужда от тебе. ти си тяхната мама, която е опора, щастие , усмивка, увереност , всичко...и те си го търсят интуитивно в тебе, защото още са малки и не могат сами да си ги набавят тия усещания. мама още е всичко  бъди силна заради тях. и наистина- не мисли за далечното бъдеще-какво, как, кога, дали...няма смисъл. всичко от ден за ден, постепенно, не насилвай нещата.
 

За ТЯХ,вече само 
За нас,дето им отделяме повече внимание,отколкото заслужават,докато те си се вейййкат и не им пука .Щото на мен,вече от мен си, взе да ми писва
И пак за нас,за децата ни,за тези ,които наистина ни обичат
Така ви предлагам

''Щото на мен,вече от мен си, взе да ми писва smile3516''

е, ама на нас не ни е писнало от тебе 

''И пак за нас,за децата ни,за тези ,които наистина ни обичат ''

 

Абе трудни моменти! Баси, по-трудни ли са от тези когато съм била болна, не мога да стана, той ми помяга за детето надве-натри и после заявява-ми аз излизам да не ти преча, да си почиваш....иди си почивай като не се прибира до 6 сутринта, а като се прибере- спи до 12 ( ако е Събота) и ква ми е файдата че съм си уж починала,пак съм недоспала, с разбити нерви , щото съм го чакал, треперила съм какво става с него, и пак аз се грижа за малкия, щото той недоспал, а вътре ми е свито, кърви ми сърцето, ама се усмихвам, щото детето се досеща....тати пак го няма......
Мани трудните моменти. Колкото и да са трудни, поне ще съм спокойна че аз си решавам, че съм си в кондиция и няма да има изненади иззад гърба. Ако не можеш да разчиташ на 100 процента на един мъж, много важно че го имаш както каза канадската мама " на хартишка". Мисля че реването което съм изревала преди, ще е океан в сравнение с това което МОЖЕ БИ, а може би НЕ,  ще рева оттук нататък.
Айде да пасат!
 

Мацки, винаги като ви тресне депресията какво нямате, се сещайте от какво сте се спасили.

Подкрепям абсолютно.
Всичко е в главите ни.

яхнала метлата,и аз така като теб ,страдам си за него ама ще ти разкажа нещо.Аз съм мног болна с 39температура,немога да стана да нахраня детето,но се домъквам до кухнята правя шишето и му давам да го нахрани.Той обаче казва ама аз излизам на кафе с колежка.И аз питам с нея ли пак? и той -да.И го няма до 1 през нощта.Да и на мен ми е мъчно,но как да живея с такъв,който седи пред компа и пише смс и ли говори с нея докато ги прекъснат ипосле пак.?Не жижда детето си а то е до него???/

Е, за това ти говоря, мила. Това ли искаш да си причиняваш??? Знам мъката ти не е по него, конкретния, а че си самичка по принцип.Това ще се промени, живота продължава....а и да не срещнеш друг човек- фокусирай се върху вашия живот на тримцата ви, мисли как да си го направите по-лек, весел, разнообразен. Промени мислите в главата си. Иска време, но не е невъзможно.
И аз тази вечер съм унила-БНД е на море с новата си тръпка, тази благодарение на която "осъзна' че иска да скъсаме категорично. Вероятно в тези дъждове са много заети....то кво да правят милите в този студ освен да се топлят....халал да им е,не ми е това болката.... ама не се сеща на сина си да се обади, да го чуе как е.....звънна веднъж в 15ч, когато детето естествено спи и после нищо. Толкова има мисъл за него.Аз като искам да си чуя детето-през половин час звъня докато се уцелим.....
Болят тези моменти, ама ми помагат да приема положението за възможно най-правилното.
Винаги си казвам-всичко минава. Ще мине и това.

Абе момичета, аз съм нова тук, но си мисля-вие срещате ли се, виждате ли се......Мисля си че много от мамите тук биха се чувствали по-добре след такива срещи..... След като писането е такава утеха, защо не и срещите на живо...

И аз отдавна искам да се видим поне с мамите от софия,С ГОДЗИЛА вече го направихме и сега сме добри приятелки.Хайде мами от София да си ъредим една запивка в петук например????

аз подкрепям! не съм в София тази седмица, но от 13-ти съм си там и си струва да организираме нещо:)
А ако го направите по-рано-ще пия с вас оттук!