Писна ми!

оле, Пиле! 

на всички ни е писнало! на всички ни се реве - даже на тия, дето стискат до счупване, и на тях им трябвя поне от време на време да има кой друг да помисли за всичко...

не се гордея, че ми се е наложило да се правя на силна жена - просто така се стече животът. вярвам, при повечето от нас тук неволята е учила, а не че от някакъв осъзнат избор се правим на еманципирани феминистки - глупости! от немай къде се гърчим = както казвам, просто защото има демографска криза и не се раждат достатъчно мъже (ама не говорим да се глезим да си ги избираме свестни - абе, просто НЯМА - математиката не излиза: на нашата смешна държавица да са с половин милион повече жените от мъжете...айде, смятайте сега - като махнем тия у лево, тия по затворите и тоталните алкохолици ????? )

знам, че не те обнадеждавам особено, ама аз като си изброя няколко такива рационални довода и се примирявам, че...и да се измъчвам и да не се измъчвам...

Поплачи си, пък аз ще ида да си налея нещо (разбирай, безалкохолна бира  ) да ти кажа едно онлайн наздраве

П.С. и аз оня ден ревах, ама като идиот насред едно кръстовище, защото едва си мъкна корема и както се търкалам така съм тръгнала по майстори - дограми, бои, лакове и фасагени и не мога да донеса лампиона, който избрах за детската, щото...много тежи  ........... ревах си на тротоара с глас и никой не ме забеляза

trayana , така е, не съм го търсила това да се оправям сама, ама така се получи.
И ми е криво, и ми е тъжно ...
Прегръдка за теб

Момичета аз не пия,но ще ви кажа наздраве,само не прекалявайте,алкохола няма да оправи проблемите и се присъединявам към отбора ви и на мен ми е гадно  тази вечер поради същите причини,писна ми да съм сама и да се справям със всичко.
Разбирам ви,съчувствам ми и ми идва да крещя.

Днес явно  е такъв ден. Замислила съм промени у дома, но няма как да си докарам материалите вкъщи- нямам кола и си  трябва помощ((((( А и един секс сънувах...
Аз пия бира. Наздраве!

Какъв, бе, мацка 
Щото аз, да му се не знае, все с бившия ги сънувам тия 
А не че не правя секс, ама явно познатото си е познато ...

Блаааааааааааааа, ебати ужасните мисли са ме налегнали!

абе, днес като е петък нали не е 13ти?!!!!!! какви са тия гадории! сигурно. щото пък утре е 07.07.07 - та всичко вече ще се нареди 

...преди час хванах края на някакъв филм по Hallmark - една прекрасна съдийка, която се развежда (те май са го давали и по нашите телевизии тоя сериал?!), я мъчи безсъние и сънува разни еротични сънища неподходящи, и се трепе от работа, и се притеснява за детето си...
та, финалният диалог с майка й беше:

"липсва ми - да имаш партньор, някой който да довършва изреченията ти, някой на когото да можеш винаги да разчиташ, някой който винаги да те разбира..."

до нея седи майка й, която е винаги здравото рамо...
и съдийката довършва:
"някой...с пенис"........двете много се смяха, че майка й може и да отговаря напълно на изискванията, ама...

и смеха й премина в ужасно горестен плач.

да знаете...и по други континенти има каки, дето им иде до рев

ама така като си хленчим, май не си помагаме особено? 
няма ли нещо смислено по кабеларките тази вечер да се разсеем?

Какво смислено имаш предвид,аз точно от тази кабеларка се разтройвам най-много.

Ей за това ми беше най-мъчно...
В седмия месец скочих в един трап, щото докато карах ревях, разбира се...
После един щеше да ме отнесе - бях без светлини след удара.
Не помня как съм се прибрала вкъщи.
На другия ден кола няма. Навън минус 12 градуса.
Аз с автобуса от Младост 4 до Стрелбище - 2 часа и половина.
Седнах в офиса, а ръцете ми бяха сини, сини бе, казвам ви!

А вечерта ревах пак до посиняване и в 12 през нощта един приятел ме закара в АГ-то.
...
Излязох оттам след два месеца 
Сама, сама, сама, като куче.
Мама и татко в провинцията, а аз сам сама.
...
Ай стига вече, че ще ходя и аз да се натряскам 

Траянче, мила, извинявай, ама като се сетя за моята бременност и ми се драйфа 
И никога повече не искам да бъда бременна, да знаете...

На мен АМАЗОНКА ми казват,ама и аз хич не ща да съм амазонка но така стана
За майстори и ремонти не ми говори,щото САМА го играя същото упражнение и те разбирам,и аз рева в колата,дано не се хакна някъде
И днес рева и пия,ама съм по хард от вас,защото пия ракия със салата
Гадна работа,ейййййййййййй

Очевидно днес тук се пие, а аз се чудех къде ми е мястото 
На всичкото отгоре, за да се разсейвам взех че си пуснах да гледан Хубава жена.
резултата не е нужно да ви описвам, още по сговнено.

Ама нали надеждата умирала последна.....
Наздраве

здравей
отдавна те чета
и въобще всички ви
често преди пишех - сега нямам капчица време

нека ти опиша моя живот - щото има ммъж който държи на мен и децата
ама работи 12ч по 6 дни и пътува 2ч - сложи ги минимум 14ч
и после играе с децата...да ги види че иначе кога?
има 3 почивни дни като първия спи след 6 дни работа ипоследните три - нощна

аз - готвя, като за наса и отделно за мебето, често се влача сама с двете деца и пазара - щото не мога да го чакам да е почивка за да купя нужните неща /това са бая торби за цулото семейство.../
пера, събирам дрехи...сменям 2 дупета, храня две деца и ги поя /щото баткото на 2.5 се заинати както става често и се върна назад.../
бе правя всичко което ти + гледане и готвене и чистене за още един възрастен, да не говорим, че трябва да пазя децата да го оставят поне малко да поспи денем след нощните

та мислиш ли че проблема е в това, че нямаш мъж?
а моя не шофира и аз оправям всичко по колата, че и я карам, често барабар с двете деца.....

не се оплаквам - споделям, зда да помислиш дали проблема е в това, че нямаш мъж и дали този ти товар е от ЛИПСАТА на мъж или просто от ежедневието на обкновената жена в Бг - било то омъжена или не, с някой до нея или сама

catnadeen , ама това е много тъжно, бе, женаааааааааа
На какво остава да се надяваме???

на селбе си мила
вярвам в теб и другите
и а зкато теб исках да споделя - днес съм и болна...
важното е как вътрешно се чувстваш - затова не се предавай
никой не иска да си силбна...просто обаче трябва да се справяш
целувки и пийни и за мен моля те
и знай че един ден няма да си сама...ама ако не намериш някой богаташ или нещо по-така - надали много по-леко ще ти стане
просто вечер ще си пиете заедно... в резултат на което няма да ти стига пиенето

catandeen,извинявай,ама не те разбирам
щом го правиш,значи това е твоя избор и ти харесва.
извинявай,ако те обижда нещо,аз съм отскоро тук и може би не съм запозната с историята ти.доколкото разбирам,ти не си сама и имаш някого да себе си?
лично аз,не бих издържала.

Абе момичета,в кофти филм сме попаднали,ама понякога като си пия кафето с моите приятелки и ги слушам как реват от мъжлетата си и си викам-ами че аз съм си била късметлийка бе!Те нали хората затова казват-"Пази боже да се сбъднат мечтите ти".Ей така си се успокоявам аз.
Абе да сме живи и здрави пък каквото доиде! 

Явно гадното настроение и чувството на обреченост и снищонесправяне не е само при мен, а се носи във въздуха...
Е, наздраве напук на всичко  и Birdy, ти сама си го написала - Затъмнението е временно явление 

  Тъжна тема, момичета. Напълно ви разбирам. Не знам, преди изпадах в такива състояния, но някак си вече свикнах и не ми прави впечетление. Дори напротив, оправям се и това ми носи удовлетворение. Развали ли ми се колата например - карам сутринта в сервиза, вечер си я взимам, ако е нещо по-сериозно и трябва да стои цял ден. Имам и приятели, с които много си помагаме взаимно. Но най-вече, приятно ми е да се прибера вкъщи. Защото няма кой да ми пили на главата, или да ми се цупи и да ме гледа накриво. Щом това ще е цената на свободата, плащам я и ресто не искам даже. Пък вечер като заспи малкото, или някоя приятелка идва на по чаша вино да си побъбрим, или си пускам някое филмче, а от време на време и по някой кандидат се явява.  Един - единствен път тая година се почувствах кофти, като ме беше тръшнала пневмония, не можех да мръдна от леглото, малкото ме слуша ама нямаше кой да изкарва кучето сутрин и вечер ( то си е 50 кг. животно, не всеки го доближава безрезервно, а и не слуша друг ). Ожалих се на всичките си познати по телефона как било ужасно да си сам, та като ме знаят каква съм си самодостатъчна, още ме майтапят. Иначе като се оправих и се сетих какви еретични мисли са ми минавали през главата, отдадох ги на замъгленото ми съзнание по време на болестта и антибиотиците. 

И на мен ми се е случавало в екстремни ситуации това. През зимата спуках гума по пътя м/у Варна и София. Направо ми се дорева, прищя ми се да съм женена, домакиня и да си седя у дома и да готвя, а не да обикалям БГ... 
Мина ми 

Някой по-горе беше споменал, че му е необходим превоз - да се обади на лична. Колата ми е ван - побира много. 

Аааа! Гледам пие се бира и се реве днес! Аз вече цапнах две бири и значи мога и за да кажа - ПИСНА МИ!
Ама на мен ми писна не защото ми трябва на този дет да плача на рамото да има пенис! Писна ми да съм силната жена дет организира всичко! Добре, че имам приятели, та помагат. А и вече има хора за всичко - отваряш нета и майстори по всичко! По-скоро ми е писнало да имам непрестанно екстремни ситуации, които да разрешавам!
Искам почивка! Искам деня ми да не е изваден от "Разкази с неочакван край", обикновено скапан! Обаче сега няма да стане никак - тичане по продаване/купуване на апартамент, допренасяне на туй онуй в новия и намиране на квартиранти, документи покрай сделките, нотариуси и ред бонуси в този ред! Обаче като свърши това - ееех, какъв живот ,а? Та продължавам да стискам зъби, макар че наоколо пищи та се къса - толкова ми е писнало!

Блазе ви! Поне може да ревнете! Аз и това не мога вече. Сега бавно и напоително се насвятквам с долнопробна ракия. Имах поредната адска седмица, тръбача дрънчи в 4h30, ставам  , и   по задачи, ди към 23h.
Кво кат на хартишка имам съпруг?! За нищо не става! помня как се гърчих зимъска да взема един курс, много важен, не мога да завър6а без него, ама в събота, цял ден! Изприщих се, добре, че една приятелка се съгласи да гледа децата, плащах и колкото можех, малко беше, ама толкоз можех. За всяка дреболия, и то това е гадното, че хем имаш уж, хем няма, НЯМА на кой да разчиташ, а да рИве за гащи, чорпи, манджа, гаси устата зейва!
Радвайте се, че поне дразнител не ви се навърта, с мръсни чорапи под холната маса и други гадости!
А аз и кола не карам , та съвсем сам в киреча. Пак зимъс, на най-зверските студове, -30-40C пеша 20 минути до училище на децата, ташаци ми порастнаха и замръзнаха! (дорде се натутка да закара повредената кола на гараж!) Миглитеми бяха с лед, скърцаха даже! То студ след 5тата минута не усещаш, само болка. Кървяла ми е кожата , ама като кажа, да съм си вземела мерки, крем тва-онва.
Гадно е да си безумно сам на чуждо място, да няма приятел, да си САМ, ама адски сам, да виеш от безсилие, от студ, оот това, че имаш дископатия, не можеш да мръднеш, ама ставаш, миеш се, по-скоро се замазваш, щот навеждане е мисия невъзможна, правиш обяд не деца, хващаш си болката под мишница, будиш децата, с усмивка! гърчиш се вътрешно кат червей, къде болка, къде яд, стягаш ги, шал-шапка-ръкавици-грейка, 2 чифта чорапи за смяна, ръкавици тоже, завеждаш ги и си биеш камшика по твоите дела. Ако имаш сили, може да се усмихнеш. Ако нямаш, просто се усмихваш.
Не зная защо ви натирвам цялата си пиянска логорея, възхищавам ви се, а и няма на кой друг да си кажа, много ме боли, ще ми мине, ще изтрезнея и пак ще  се усмихна. Само дето нямам човек до себе си....не вярвам и да има, поне не за мен, и не в този живот.

! е те за т'ва си пищим тази вечер всичките  и добре, че са приятелите 

както ми казва една от тях "то това не е завинаги!" така че - все ще се излезе от затъмнението!!! 

уффффффффф, аз заради ей-това най-ужасното, че НЯМА там на кого дори да се оплачеш - затова се прибрах след пет години! ужасно е, не - КОШМАР е пълен и който не е бил "навън", не може да му го разкажеш, та да те разбере...но това са размишления за друга тема

а иначе - като те чета теб, направо си мисля, че съм ударила кьоравото, че си нямам един умирисник да му мисля и мръсните чорапи!
брех, колко ми е добре! 
 

Пуууу, миризливото бельо да беше само, с мед да го намажа! Радвай се , мъчи как! Може за луда да ме вземеш, ама на моменти сам предпочитала да тръгне да ме бие (аз 15 години тренир имам де, да по-вероятно да го мацна на стената), но не и по 100 пъти на ден психо атаки. Може да си представиш в началото на емигрантската одисея, дет се чудиш на кой свят си, да те стрескат дома, ама яко стрес, подигравки....цяла пълна палитра! Вярно е за друга тема разговор, ма пусто сам яко говедо, бре, не само оцелявам, и през ум не ми минава да се върна обратно! Баси, счупих си задника и нервите да дойда, АЗ, и да го довлача, тоя куфар без дръжкапроданен, та тук ли не ще оцелея!!!
Него щом изтърпявам, всичко мога да отнеса! С лекота, при тва! Само да сме здрави с децата, нищо друго не ща, ама и болна сам ги гледала, та знам как си стисках душа в заби, само да сме здрави!

Явно вчера на всички ни е бил кофти деня!!!Аз вчера бях затрупана с работа ,исках само да се прибера при децата Но шефа мило ми заяви че ще работим и в събота и в неделя-изванредно,а толкова исках да "духна"на някъде с децата през уикенда.Признавам си поплаках си-писна ми да сам силна и работна жена която сама изкарва парите си.

Но наистина днес света изглежда друг...След петъчни бири, съботни довършванки на бири и днес в очакване на дребния агент света е друг!
Значи, давам си сметка, че може и всичко сама да изгърбвам, да бачкам по 9-10 часа в офиса, защото кинтите ги бива, нощем до 1-2 ч. да вредня из къщи, ама когато трябва да решавам какво да купя за дома и какво - не, кога да си легне малката и кога да се гоним из къщи, кога да си сменя компа, да си сменя жилището, да си сменя живота - тогава аз и единствено аз съм си шеф и не завися от никакви "половинки" щото аз съм си цяла! Ей заради това вътрешно усещане на задоволство от отговорността да бъдеш свободен - ще платя цената да викам "писнааааа ми" от време на време!     

Аз саъм жена на 33 години и живота ми е пален ад...Бях на 22 когато се омъжих и родих синът ми Любослав ,който сега е на 10г.,той беше само на 4 когато с баща му се разделихме и след една година се и разведохме.Само аз си знам какво ми беше когато подписвах документите за развода, как болеше и как ми идваше да искрещя:моляте ,недей!.Години след това немога да дам смислен отговор когато ме попитат :защо се разведе?Аз си знам колко съм страдала,когато тогава малкият ми син ми казваше:мамо,помниш ли с татко когато ходихме там и там?мамо ,помниш ли когато тате живееше с нас?,мамо ,тате никога ли повече няма да е с нас?-знам как боли!!!!!!!!!!!Знам как боли когато,вечер виждах порасналото ми вече момче да плаче наведен над тетрадките си пишейки съчинение за семейството.Самотата ми беше огромна.!
След 4 години срещнах друг мъж,той се държеше добре с мене,даваше ми прегръдките и целувките ,който бях забравила да получавам,детето ми се разбираше с него.Излязох поне за малко от онази смразяваща душата ти самота.Забременях и решихме да заживеем заедно като семейство.И така на 20.12.2006.се роди дъщеря ни -Мария.Щастието ни беше голямо,но уви за много кратко.Само 3 месеца след това нашият татко си намери друга жена, борих се 2 месеца да запазя това което имах но на 22.05.2007 самотата отново се върна ,по-страшна от вякога,по-болезнена по-ужасяваща.Сега съм сама с мойте деца и така боли,толкова съм сама че, нямам сили да се радвам на 6месечната си дъщеря и 10годоишният си син.БОже, кога ще спре да боли и кога ще си отиде тази погубваща те особено вечер самота?
Мили жени в моето положение ,нека си помогнем една на друга ,не не с пари само с подкрепа

Искам да кажа че и на мен ми писна да се боря сама,тъкмо си мислех ,че ето вече няма да съм сама и ето.....пак съм сама.Пак отново сама трябва да взимам решения ,да се питам за какво по-напред ще стигнат парите,ще изкарам ли месеца?.Пак вечер ще пия за да забравя какво ме очаква на другият ден,пак ще си лягам сама,и ще ходя сама по парковете.Как ми писна от всичко това .Иска ми се да се събудя  сутрин и да осъзная ,4е всичко е било гаден сън,но уви събуждам се и това е истина.....

Морги, в десетката, както винаги! 
А се оказа, че освен всичко и доста съм настинала и ми е зле, а нали се сещате как човек като е болнав, живота му се вижда още по-тъжен и ужасен 
Оказа се, че ми я няма капачката на двигателя - брат ми е забравил да я затвори като ми показа къде да сипвам масло 
Да ми е жив и здрав бившия - притече се на помощ. Откри проблема и се разкарвахме половин ден по магазини за авточасти и сега пак си имам кола 
Освен това сипахме масло, вода, спирачка течност, течност за чистачки, смени ми чистачките ...
Екстра си ми е момчето като за бивш 
А, донесе ми и тортичка, която е правил сам, а аз им купих сладолед да се почерпят с девойката му, че й го отмъкнах за толкова време през почивните дни.
Абе, добре се наредиха нещата.
Само ми е мъчно, че човека, с който се виждам и трябваше да е до мен ужким, не само, че не беше, а и от два дни ми се сърди, че не заминах с него за уикенда, а останах да си оправям колата. Но в крайна сметка, човек не може да има всичко на тоя свят - или поне е трудно да намери само един човек, от който да получава всичко.
Шарен свят...

 
ей такива редове като чета и си мисля: пък не отивал чак толкова на зле светът 
мечтая си за цивилизовани хора и взаимоотношения около мен - да си разменяме торти и сладолед за благодарност, а не клетви и заклинания.
значи, оная вечер си ревахме, само за да стигнем до таквиз едни истини 

Имало смисъл от реването и биричката значи 

След дъжд (рев и пиене) винаги изгрява слънце!

По-добре ли си днес, canadianmom ?

Определено! Друго е да си изпуснеш парата и да се напиеш. А и да се наспиш.

Чак сега виждам темата  Ама то и на мен ми беше много криво точно по това време и не съм влизала по форума - само на бързо да си видя бележките....
Как съм пропуснала запоя само..... и аз щях да се включа с нещо по-силно и двойно ако може.
И на мен ми е страшно, ама страшно тежко тук сам самичка с 2 деца без приятели и роднини. Нямам си един човек на който да се обадя да пиемкафе или да му/и поплача на рамото. С приятелите от Б-я не става (по чата), друго си е да си седнете един до друг, да си пийнете нещо и да си се наревете едно хубаво....
Най тежко ми е когато няма ской да споделя радостта си. Ейго, децата завършиха първи клас с отличия и грамоти (пуснах тема) и няма един човек на който да се обадя с който да се почерпиме по повода.... Няма един човек който да се интересува искрено от мен и децата - всичко е бизнес (служебно).
Като се замислям и като гледам как добре е описан "семейнния" живот в Б-я, повече ми липсва не мъжа а приятеля, човека с който да споделиш, този който искренно ще се зарадва или затъжи за теб. Секса винаги се намира, стига да искаш. Мъж не ти трябва да ти се пречка и да мърмори за щяло и не щяло. Важното е да имаш добри и искренни приятели! Поне за мен това се оказа разковничето и решението на проблема... или просто се нагаждам към обстановката.....

Да,Морги,оцели в десятката
След поредната психоатака,моя "любим",пред очите на когото дъщеря ми израстна и знае ,че е буйна и темпераментна,и я харесваше и обичаше такава,ми заяви ,че аз не съм я научила сутрин,като става да е кротка и да не ходи из всички стаи,можело да и се обясни да не го прави ами казвам,защо да не го прави,като закачките сутрин и на мен ми харесват,та това си е нашия свят,и ти го приемаше изумях
имала си стая,компютър,въобще всичкия лукс,едва ли не ,за да не ни "пречи",аз да сложа "перата" и да се въртя около него
ЕРД
МЕРСИ,да писна ми да съм сама,ноооооооооо

Нищо де, другия петък пак, а дано по приятен повод, не като Магдалени да ревем!
Браво на децата ти!!!! Все така да им върви!
И моите са с отличие, а едното го приеха в много елитно училище, то само си искаше там, та се надух и една неделя се движех на въздушна възглавница от кеф!
За такива работи се хвали на които ти се изпречи, измежду всички не може да няма няколко, които да се зарадват истински!
При нас разбраха и много "доброжелатели" (гаси свинските черва са българите в чужбина), та аз изпростях и си позволих да се накефя вътрешно как ги е яд сега, а преди са ме обсаждали и цакали с език колко сам нещастна!
Ми не съм нещастна, самотна сам. Как да си нещастен, с прекрасни деца?!

ОК петък съм на линия и следя темите 

Да си призная казах на няколко души ама освен завистливи погледи и : браво Мис.... много се радвам, друго не чух и не видях. Абе гадна работа  но да не мислиме негативно. Живи сме, здрави сме.... какво повече хехехе

Ми радвай се, мари! Завистливи я, щот техните деца не могат кат твоите! На хувавото се завижда, не на лошото!
Ти се гордей и се хили с пълна уста! ама ха!
айде, другия петък на децата постиженията да си запиваме! които му се поплаква, пак може, ама дано да няма де!
Абе всеки петък си е една отрудена, изгърбена работна седмица! Все си е повод за запи, бил той и виртуален!

 

съгласна съм! датата и мястото са известни, остава само да спретнем голяма и весела компания. Да знаете, аз ще закъснея малко че тази часова разлика не е в мояй плюс 
Ами айде тогава да си запийваме всеки петък и да си споделяме кой какво е преживял.... една виртуална седянка.....                    а когато има нужда и на някой му е до     ще подаваме виртуално         

Аз съм ЗА! Да си казваме всеки петък у виртуалното кръчме кой кво преодолял....абе квот ни дойде!
Ако искате и каренца да бродираме.....

Киара, браво на дечицата! 

 kiara , браво на децата и на теб, че сте успели да се справите и да покажете какво можете.Гордей се, че имаш такива деца.Приеми моите искрени поздравления.
И на мен ми писна да съм все сама(разбирай без мъж), ама понякога се радвам , че е така.
Преди три седмици дъщеря ми си счупи ръката - доктори, операция, болница......Идваше ми да ревна с цяло гърло и да не спра....ама се сдържах, заради детенце, на БНД нищо не съм казала.Когато казвам хубавите неща - браво , много добре се грижиш т.н, когато се случи нещо такова бълва змии и гущери, че даже и заплашва, че ще я вземе той да я гледа.
Писна ми , да!Но и от тъпите мъже ми писна!Та не знам от кое повече ми писна.
Една прегръдка на детето и едно "мамо, много те обичам" оправят настроението ми, и се радвам че мога да се насладя на това ( а той, БНД не може )

абсолютно и аз така мисля
с мъж без мъж - Сф е 2 милиона вече и с кола и без кола 2-3 часа дневно е само пътя - с без торби с без мъж - все тая - изгубено време
дори имаме голям + а именно че торби за 3ти човек не носим, нито белим по 5 часа картофи за цялата къща- аз се оправям с 2 картофа точно- 1 за мен и 1 за дребо....

и държавата да насмета.. ако бяхме в свястна щеше Бърди да си купиш нова кола, а не на старо, и да не ти пуши вътре поне няколко години и да не ревеш на бившия...

Да ,наистина е така едно;мамо,обичам те и една преградка от малките ръчички те кара да не се чувстваш толкова сама.Добре ,че ги има тези детски ръчички ,защото иначе.....

Точно така е, Каси, при това се води, че имам хубава, добре платена работа - като за жена икономист, макар че така и не съм попаднала досега на мъж, който печели повече от мен (ама това защо е така си е май за отделна тема).

Киара и canadianmom, идеята за петъчка виртуална седянка - разпивка е много яка, давайте да я правим, аз съм първа писта  Още не се знае ще рева или ще се веселя, но съм там 

И на мен вече от всичко ми писна,и от мен самата ми писва,че още рева и търпя безплодни обяснения,анализи и нападки,как аз съм виновна за всичко
Дайте ми съвет,ако някой е изпадал в подобна ситуация,как да прекъсна всичко това,веднъж,за винаги,щото се скапвам,вече
За виртуалните почерпки ,и аз съм на линия ,че май още ми е трудно да се впиша в цивилизацията с новия си начин на живот .Усещам се,че "забивам"яко,и това ме плаши

Patricia,и аз съм забила и то от март месец а от май хия не ми се и мисли какво ми е.Всичко правя по енерция и на малкат се радвам така по енерция.Абе и аз искам да кажа-край веве няма да се тормозя ,защо пак на мен .Ама не е толкова лесно!!!!!!!!!!!!

Мили момичета, не е лесно наистина.Да загърбиш всичко, което си бил до сега и да продължиш напред като нов човек е доста трудно постижимо.
Нека да превърнем дефекта в ефект или казано по друг начин, да се насладим на сегашното си положение.Трудни моменти има и ще продължава да има, но те ще ни направят по-силни (опит за повишаване на самочувствието   )
А когато много ни писне    по рецептата на Моргана лъжица майната му и ..... пак напред.

Момичета, искренно ви благодаря за поздравленията  Не това беше целта ми (да се похваля),  исках само да конкретизирам пример. Въпреки това много ви благодаря и да знаете, че тук във форума съм получила най-искренните и сърдечни поздравления. Ама и аз какво се оплаквам че съм сама, я какво голямо семейство сме тук ....     

patricia_p, каква е причината още да си с него?  Така както си писала положението не е розово....

kiara,аз от 8 мес.съм се изнесла,проблема е,че работим заедно , та сега и работа си търся освен това имаме и общ бизнес,който още не сме поделили,въпреки,че там всичко е на мен,а и дейността е такава,че той няма документ за тази работа и сам не може да я работи,но ще си иска паричките,та съвсем да ме накаже и покаже,колко губя,разделяйки се с него ,та поводи за контакт винаги се намират.и той още се надява да "клекна" ,въпреки,че е избрал най-неподходящия начин за помирение и много ме улеснява с това си поведение,да го изтръгна от сърцето си по-бързо и хубавите спомени да забравя та затова ,засега си трае ,големи екшъни очаквам,като се усети,че "няма да клекна"
гадост голяма

Ле леее , хич хич не ти е лесно
 
Намери начин да се вземеш в ръце и по бързо да приключите с делбите - кое за кого е, а за паричките му искай да ги даваш на части /и аз му изплащах спалня и гардероб на моя  - щот той ги бил купувал, а сметките за парно сама съм си ги трупала  /
Как е детето ти - кога ще махате гипса?

Dioni,вече изтрезнях и паричките хич няма лесно да му ги дам
Взех да чета "отнесени от вихъра",Моргана все я цитира, и ми дойде акъл и за оцеляване,освен за любофффф и сълзи
 

ама днес пак ми писна да съм сама,и само в главата ми спомени,къде сме ходили по това време,как съм имала някого до себе си а сега,като кукувица стоя в къщи,не ми се чете,не ми се гледа телевизия,нищо не ми се прави.само болка и тъга усещам.
а,като си помисля,че той вече е стабилен и не му пука или поне добре го играе,което не е малко и си казвам,защо да го жаля толкова,бе,щом той може и аз мога,а не става и боли,боли,още повече
дребната има рожден ден другата седмица,и се радва а аз очи и за това нямам.чак се мразя,че детето си не виждам,затворена в собственната си трагедия
кога ще се измъкна,кога

 
Спри да мислиш бе, момиче!
Вземи изгледай една комедия, изпий една бира, разходи се навън...
Де да знам и аз...
Ей, това тъпо самосъжаление ще ни изяде нас двете, да знаеш 

Лошото е,че го знам
Не мога да се позная,никога не съм била толкова мекошава
Може би ще мине изведнъж  ,ще се събудим някоя сутрин и ,ооооооп-няма го

PATRICIA. и на мен са ми същите мисли в главата ,все едно това съм го писала аз,все едно го чъвствам аз.Знам ,че не си заслужава и Сабина е права,но какво да направя от петък до понеделник е най-тежко.Утре става един месец откакто той не е вождал дъщеря си,боже как успя да забрави малката принцеса,колко ми е тъжно и мъчно за нея,че няма да има баща до себе си!!!Тя сега отново е в мен,сякаш ме разбира и не иска да се отделя от мен!!!

Ако на теб ти  е мъчно за нея и на нея след време ще й бъде мъчно за себе си, ще я научиш да се самосъжалява още от малка.

Толкова много самосъжаление има в теб, а и в други момичета, какво значи какво да правиш от петък до понеделник- ами гледай си децата, усмихни им се... не може целият ти живот да е функция само на това дали имаш мъж, ако успееш да не се обидиш и да разбереш какво ти казвам ще видиш, че съм права. И ако имаш мъж и той блее в телевизора и  всеки път детето като иде до него му казвай" бягай от тука бе тате, гледам новоините"  ще си много щастлива и изпълненна с радост ли??? И какво само припадате по как ходели по двойки и бла - бла... откъде знаеш как живеят, дали не я обижда, дали не я кара по някакъв наичн да е чувства зле....
Просто гледам как една на друга си влияете  и темите стават все по самосъжалителни, а това до нищо добро  НЯМА ДА ДОВЕДЕ,

НЯМАТЕ НУЖДА ОТ САМОСЪЖАЛЕНИЕ ИМАТЕ НУЖДА ОТ КУРАЖ И МАЛКО ПОВЕчЕ ВЯРА!!!! Това, че един  мъж вече не ви обича не е края на света. Имате здраве за себе си и за децата си  и само това  е важно и ако толкова ви е мъчно за себе си влизайте да чете в деца с уверждания или родители загубили децата си и ще разберете какво казвам.
Съжалявам, ако съм рязка, някой от вас не ме "познават" но  си написвам мнението с най-добри чувства.

JALY,благодаря ти Абсолютно си права , аз точно от това имам нужда!
Да си го чета по 100 пъти на ден,въпреки ,че и сама си го повтарям,досега неуспешно.Но май, и на себе си омръзнах с това вайкане
Хайде,де, живи и здрави сме и ние и децата,и дай да си оскубем косите,заради някой,който дори и не си струва,щом пътищата ни са се разминали ,че и да се разболеем,защото и това става,че да видим тогава на кой ще му пука ,и кой ще ни гледа децата?
Я да се освестим вече(това,за вайкащите се,като мен),крайно време беше някой да ни го каже в очите!
  

 

 

Jaly, страхотно казано!
Много те обичам, бе, жена, страхотна си, винаги улучваш нещата в десятката!
Аз още не съм го възприела за себе си това на 100%, знам, че е правилно и че така трябва да мисля, но никога не съм била без мъж до себе си и сега ми е страшно трудно да свикна с идеята, че да съм сама не е края на света.
Затова толкова ме кефи да ти чета писанията  

Аз пък страшно трудно се привързвам към мъже, та затова май после ми е доста трудно 
Имала съм само две връзки, и то мнооого сериозни.
За разделите пък изобщо да не говорим какви драми бяха. 

Аз пък от раздялата насам се опитва да гледам на мъжете само като сексуални обекти - тоест да не се привързвам изобщо.
Не ми се получава, защото те очакват от мен повече, отколкото мога да дам.
Както ми каза близък приятел - мъжете се привързват към теб, защото им даваш спокойствие.
Абе, не ми се получава особено с мъжете, но! Не се отказвам 

Jaly,не ти се сърдя.Но това са чувствата който изпитвам.Нещото на което не успях да се науча в този живот е да бъда лицемерна и затова не мога да ви кажа,че въпреки това ,че съм наранена от него ,не ми липсва и не съм тъжна.Децата ме успокоявт,така е те са толкова сладки ,но осъзнавам ,че въпреки това има празнота.
Но иначе всичко ,което си казала е умно ,може би след време ще мога да мисля така.

Радвам се, че не се сърдиш, но изобщо не става въпрос за лицемерие!
Ставаше въпрос за самосъжалението, вярвай ми то се прониква толкова дълбоко  в човек, че после няма отърване. В една друга тема  беше написала :" толкова ли много исках от живота само да съм обичана и да не съм тъжна".... и аз ти казвам- ти си обичана, но не от този конкретен мъж и можеш да не си тъжна, ако осъзнаеш, че най-безусловната обич е тази на децата, и не напоследно място- да, много е да очакваш от един човек  да отговаря за твоето щастие и твоята радост. В живота никой на никого нищо не дължи- сами идваме и сами си отиваме- твоя живот и как ще се чувстваш са твой избор и твоя отговорност. Ох извинявай, ако звуча менторски, просто съм в таква фаза:))

Бърди, обичам  да ме обичат:) но както ме шегуваше една приятелка навремето" говори, говори, пък дано и ти се чуеш"
Аз съм сто процентовата изява на поговорката " обущарят ходи със скъсани обувки" 

...Миналата седмица се занимавах да организирам изпращането на лекарства от чужбина за моя приятелка, която на 21г. й махнаха яйчници и всичко с метастази покрай тях, а преди месец и щитовидната жлеза...предстои й химиотерапия - отново 

и си викам - 'баси къв луд късмет съм извадила: и дете ще имам, и всичко ми е наред - въпрос на дефиниция!!!

Абсолютно си права, Jaly!

Не мога да се сърдя на истината,мила!!!Напротив мила си ми затова,което казваш.Знам ,че се самосъжелявам,но сега аз съм на тази фаза от живота ми.Може би защото   не очаквах такова предателство и затова ме боли толкова много.Разбирасе,че е по-добре да си седя сама отколкото да съм с него и той да е тук само тялом а духом да е с другата,да го виждам как чака смс-ите и и да пише и той.Осъзнавам го ,че е така,но само тук в нашият форум мога да споделя какво е на сърцето ми и на душатами.Тук има момичета,който ще ме разберат.През деня когато съм навън с децата се правя на весела и играя с тях ,но вечер когато те заспят тогава изпадам в тези състояния на апатия.Разбирасе,че оценявам това,което имам-децата ми и много,много си ги обичам и двамата.
Силно те прегръщам!!!

Траяна с теб се гоним по темите
Това исках да кажа,  жалкото е,  че само като се сблъскаме с нещо такова оценяваме  колко нелепи са повечето неща, за които сме се тръшкали. Бабите имат една приказка " мъж и да го видиш, че  червата му се влачат, кажи пояса ти се е развързал"
А камо ли да се самоунищожаваш заради това, че някой си го бил преместил и  не знае къде го сърби, че да го почешеш:))

Славка, всичко, което пиша е сто процента лично изстрадан опит,  споделяй, пиши, но не се оставяй на самосъжалението да те поглъща.

Тюф, да. И при мен така се получава  пък не ги искам  .

По повод на силата - предпочитам да съм силна и да се справям сама, отколкото след като помоля за помощ 100 пъти да ми бъде натяквано...

Ето така трябва да се разсъждава! 

аз мисля, че всичко е въпрос на време
виж, за Сабина може би е минало твърде много време за да продължаваш с тормоза върху себе си

но - все пак - Джали- може пък да има някой жени, които имат нужда от мъж и не биха могли да живеят сами. Всичко е въпрос до човека, но като  цяло мисля, че времето лекува тези неща.

А аз наистина не искам мъж...  минавам от едната в другата крайност но... много проблеми създават нещо.. гледам навсякъде около мен - в двойки, извън двойки....

мдам и конкретно откак се роди детето ми ми е толкова трудно и не ден за ден а час за час живея, и всичко свързано с чувства ми се струва ужасно захаросано на фона на ежедневните препятствия
и наистина се радвам, че поне сме здрави. В смисъл - Крис не е здрав, но това неговото са нормалните болести на детството и освен това свързани с омешването с други деца - така че не го приемам трагично. Но като цяло детето ми е здраво и аз така... така че има и за какво да сме благодарни на живота
А за мъжете - да, пък и твърде много мислят за секс и това ми е меко казано отвратително.. Всичките тези, които твърдят на жената, че не знаят какво искат и търсят себе си и бля бля - след време се оказва, че просто са си намерили друга жена - повръщ повръщ... не искам и да си губя времето да мисля за това
забелязвам различно отношение към себе си когато съм с дете и когато съм без
различно когато съм с грим и когато съм без
различно когато съм с висок ток или с маратонки
аз не съм обвивка и не искам никой да ме взема за такава... и оборот на козметичните фирми не ми се прави. Правила съм, но вече не искам.

Мога ли да актуализирам темата,като пак изрева ПИСНА МИИИИИИИ
Рева ми е на носа,едвам чакам да се метна в колата и да ревна,да хукна пак за плочки и по майстори,и пак, и пак 
Извинявайте,че ви натоварвам,но няма на кого да се изрева за пореден път,явно не мога да се справя,вината е в мен
Приятен уикенд ви желая

Я кажи сега по-подробно какъв е проблемът? Може да успеем да помогнем.
За какво са тия майстори?

ох,Стънче,нали ремонт на апартамента си правя,и всичко сама 
и нали мин.лято в жегите пак го играх почти същото,ама "като не си натискам парцалите" и да търпя ,та сега лично моя си дом оправям и вече в чужда къща
а в такава ситуация,много се изострят сетивата за самота,предателсво,мечти и дъра-бъра
ще мине

аз бременна с второ и с проблемна бременост свалях тапети щото мъжа нямаше врем това наистина беше така
и съм мъкнала сама покупки и  детето гледах и го влачих и ....
такау, че просто живота е шибан, а самотата....бори се с нея, но повярвай и да имаше мъж и то добър и да се разбирахте - това не гарантира, че поради начина ни на живот нямаше сама да се оправяш!

Преди няколко дни баба почина и аз бях толкова сама.А онзи се обажда и като му казах-баба ми умира в нас и мемога сега да говоря,каза само -съжелявам и затвори.Даже не попита кой ще гледа дъщеря му!!!Така ми липсваше човек до мен когйто в този момент да ме прегърне ,до когото да се свия и да поплача на рамото.нО И ТОГАВА РАЗБРАХ ,ЧЕ НЕ СИ ЗАСЛУЖАВА ДА ПЛАЧА И ДА СЕ ТРЪШКАМ ПОВЕЧЕ ЗА ТОЗИ ЧОВЕК!!!!

 Забрави го, не си хаби чувствата за такъв екземпляр.
Абсолютно си права casiopea, това че сме сами(без мъже и с деца) не значи че сме хора втора ръка и трябва да търпим подобно отношение.

Писна ми,писна ми ,писна ми да съм все сама,да си лягам сама,да се разхождам сама,да си говоря сама,да решавам за децата сама,ПИСНА МИ!!!!!!!!
С какво СГРЕШИХ,Господи,с какво заслужих тая самота???

защо не се виждаш със стари приятелки, да ти идват на гости ако не можеш да излизаш заради децата, или пък да ги разхождате заедно? това мисля че много помага. поне на мен приятелките ми облекчават донякъде положението

Имам приятелки и те не ме оставят.Някой от тях ходят на работа ,през деня с други се разхождаме с децат.Затова и през деня не усещам толкова много самотата ,защото съм сред хора.Вечерта,когато  всеки е със семейството си и си говорят или пък са заедно-семейно на кафе дори,тогава аз се усещам сама.Когато  са почивните дни и те са за семейството а ти си сам .Голямото ми дете вече е почти на 11 и си има свой живот с приятели ,на басейн ходи,играе си на компа и има все по-малко нужда от мен.Така си казвам, ще минат годините и Мария също ще порасне и след 10год.аз ще бъда сама.И разбирам,че децата са си деца но те след време поемат по своя си път и ти оставащ сама със себе си!!!

Абсолютно същите мисли и мен ме вълнуват...Но се старая да не се замислям за бъдещето.То ни носи адски много изненади(както вече всички сме се уверили)!И аз си мислех че с моя ще остареем заедно а виж какво стана...Така че нищо се не знае.Трябва да живеем за настоящия момент .

Знаеш ли, чета те всеки път и се питам защо ти  е толкова трудно да приемеш, че това се случва точно на теб, както се случва и на много други хора....
Изречението, което съм подчертала казва, че ти непременно заслужаваш да имаш партньор до себе си, че това е някаква изключителна несправедливост да нямаш такъв в момента и граничи с най-голямото човешко нещастие....
Съжалявам, ако ти звуча грубо, но според мен трябва да си дадеш сметка, че  има много периоди в живота на човек, в които Е САМ,  има много неща които човек преживява и те  ГО УчАТ НА НЕщО.... но докато си така изпълнение със съжаление към себе си, ти не научаваш нищо, от ситуацията, в която си....
Ще бъдеш сама и ще се чувстваш точно по този начин до тогава, докато не се научиш да  занимаваш ума си с нещо различно от това, дали човек от другия пол осмисля живота ти.... докато търсиш патерица в лицето на мъж, за да не ти е празно, това чувство ще бъде в теб...
Добронамерена съм, знаеш го, но ще си помогнеш изключително много, ако наистина се опиташ да вникнеш, в това, което съм ти написала.
Това е моят отговор на товето питане

няма смисъл да се търси опората в мъж, те ако се ''подпреш'' малко по взискателно върху тях и се сгромолясват... или ''сори, не ме занимавай'' . вътрешна сила, това му е майката . тя предполагам се трупа с времето 

Джали, то май аз да си копна това и да си го разпечатам в голям формат 
Въпреки, че то за мен не се отнася особено много - просто обичам да бъда сама...
Майка ми казва, че съм ужасен темерут 
Мен самотата не ме плаши толкова. Плаши ме болката от нещо загубено безвъзвратно.
Нараненото его, достойнство, смазаното ми самочувствие. Това ме плаши мен.
Всичко това ме кара да се самосъжалявам до безкрайност като отхвърлен Човек, Жена и Майка (не точно в този ред... )
И е хубаво да се огледам наоколо, ама пусто не става...

Сабина,  недей така .

замисли се какво ли е било, че да съжаляваш , че си го ''загубила'' . и тая ''загуба'' не е ли била с тайния далечен замисъл 1 ден да си благодариш, че си еди къде си, с еди кой си и детето ти е щастливо , а не там и както го мечтаеше да бъде 

Сабина, ако искаш и автограф ще ти перна на  принта
За последните три, които си изброила съм съгласна, че е малко трудничко да се преживеят,  но "вервай" ми не е невъзможно 
Истината е, че докато човек не се научи да прекарва времето си добре сам със себе си, ей такива самосъжалителни мъки го налягат през ден през два.....Занимания му е майката.
Такива хора, които нямат занимания, като остареят става страшно покрай тях... аз не  искам да съм такава за децата си, не искам да мрънкам по цял ден, че ми е скучно, че нямам какво да правя или къде да отида....за това имам няколко основни хобита да не ми е скучно, да не чакам тоя или оня да ми се обадят или  да се чудя защо не съм "щастливо" омъжена....

ха-ха-ха....страшни хобита 

бъррррр, досадна мърмореща старица (и стара мома на всичкото отгоре  ) 
ужасия ти казвам!