За значението на името и защо трябва да се кръсти на дядото или бабата?

Ами честно казано точно с уважението има връзка. Традицията в българското патриархално семейство е било детето /особено първородното/ да бъде кръстено на името на дядото/свекъра/ - да му се повтори името и родовото име да бъде продължено.

Разбира се сега нещата стоят по-доста различен начин, макар че в по-малките населени места и в някои особено консервативни семейства все още свекъра и свекървата държат да се спазва традицията.

Лично аз съм на мнение, че само и единствено аз и мъжът ми сме хората, които решават как да се казва детето ни. Аз съм много серт и басма не цепя никому. Мъжът ми е същият, така че проблеми от този род не сме имали.

Апропо синът ни е кръстен на себе си, въпреки хубавите имена на свекъра и свекървата - Христо и Александра.

Според мен е голяма отживелица,но поколението на нашите майки и бащи все още смята,че да се кръсти на тях детето е въпрос на чест.Надявам се,когато ние ставаме баби и дядовци живот и здраве вече да го няма това...ако не кръстиш детето на тях започват едни сърдения,ама как можело така или пък какви са тия модерните имена сега,женските звучали като мъжки и т.н. и т.н.
Ясно е че ще спорите,той така е решил и не вярвам да отстъпи.Познавам доста такива случаи,моя мъж беше един от тях ...Само ще се ядосваш още повече,а сега това ти е най-малко нужно.Кажи му,че си съгласна,но само първата буквичка на дядо си да има и си избери някое име започващо с нея,което ти харесва

Ами наистина все още е останало у нас това подновяване на името на дядовци и баби!
В нашето семейство обаче, нито едното, нито другото ни детенце е кръщавано на нашите родители: и двете си имат прекрасни имена, поне за нас и аз и таткото си ги избрахме- дори да е имало някакви тайни надежди и желания от страна на родителите, те не са било оправдани!Аз мисля, че е наше право да кръщаваме децата си, както ние искаме!Пък и така няма да има сърдити, ако останете само с 1 детенце!

На нас никой не ни се е месил за имената на децата.Със съпруга ми решихме първото да е на неговите родители ,а второто на моите.Но имената им не се повтарят с тези на бабите,използвали сме само първата буква.Свекърва ми се казваше Румяна ,а дъщеря ни е Ренета.Синът ни е кръстен на майка ми,защото сама ме е отгледала.Тя даже не искаше да в на нейно име(нямала късмет  ),казва се Валентина и според нея в мъжки род името не звучало добре.Но аз бях решила,че задължително името ще започва с буквата В и така решихме да го кръстим Владислав.

Успех в избора на име.Най-добре е двамата със съпруга ти да намерите компромисно решение.Можете да използвате само първата буква или си измислете име което харесвате и двамата без да е на някоя баба или дядо.

Аз съм много против тези традиции и мисля,че няма нищо общо с уважението.Например аз съм кръстена на дядо ми,въпреки че майка ми е искала да ме кръсти по друг начин и не го е уважавала нито тогава,нито след това,нито пък той нея.Можеш да кажеш на мъжа ти,че ти пък искаш да кръстиш детето на твоя баща и да ти обясни защо неговия е по-важен от твоя.Ние с моя мъж сме на едно мнение по този въпрос,че нащето дете няма да е кръстено на никой,но дори и да искаше да го кръстим на баща му аз не бих се съгласила за нищо на света.Мисля си ,че човек отстъпи ли веднъж за нещо толкова важно ще отстъпва винаги.

Абсолютно
Уважението може да се покаже по много други начини.Не смятам,че майката е длъжна да прави такива криворазбрани компромиси и да дава на детето си име,което не харесва,само и само да има мир в семейството.

Всичко това което пишете е вярно и само родителите решават как да си го крястят,но при нас тази отживелица съществува и аз се съгласих с мъжа ми да кръстим малката с буквичката на баба(майка му).

Аз нямам нищо против да се кръщават децата на свекър и свекърва или на своята рода, стига имената да са хубави.
Аз съм кръстена на дядо ми по майчина линия, а съпругът ми на дядо си по бащина линия. Смея да твърдя, че имената ни са едни от най хубавите.
Моя син е кръстен на себе си, изцяло по идея на баща му.

И аз съм на това мнение

Аз съм кръстена на баба си по бащина линия,но майка ми отдавна е харесала това име
Синът ми носи името на баба си(свекърва ми),но същевременно беше #1 в списъка ми с мъжки имена.
Мисля,че подходът при избиране на имената на наследниците ни трябва да е рационален и да е повод за хубави емоции,а не за напрежение.И най-важното-един ден децата ни да не се срамуват от странните ни прищявки(това- в кръга на шегата )

ами не трябва.
просто тази традиция е много силна, в някои семейства води и до разваляне на отношенията.  
да, мисля, че майката трябав да реши как да се казва детето. разбира се, добре е и на бащата да му харесва името и да е съгласен. остави мераците за дете и това, че го носиш 9 месеца. в крайна сметка, детето взема презимето и фамилията на бащата, би било справедливо майката да избере поне малкото име.
ние бяхме решили, ако е момиче - да е кръстено на моите родители, ако е момче - на неговите. за второ бебче - на другите баба и дядо.  
и в двата случая бяхме избрали имена само с първата буква , а не целите. по принцип нямам някои имена, на които да държа , така че нямам нищо против да избера име, което да започва с някаква буква. мъжът ми е пример за това, че е хипер тъпо децата да се кръщават точно с името на съответния дядо или баба.  Имена като Цветанка, Спирдон и прочее цветущи, не мисля, че се вписват в днешно време. в крайна сметка човек не трябва да го е срам да си каже името
мисля, че майката го записва. 

Според мен право на майката е да реши как ще се казва детето.Бащата дава второто име(бащиното),дядото -фамилията.Много е егоистично от страна на някой татковци да притискат и настояват в избора на име.Аз това с уважението към родителите и кръщаването на тяхно име не го разбирам.Не съм спряла да уважавам моите и на мъжа ми родителите ,а децата ми не носят техните имена.

Не е точно отживелица, а традиция, с която винаги някой се съобразява, а друг не. Например нито бабите ми, нито пък моите родители са се съобразили на времето - нито майка ми и баща ми, нито пък ние със сестра ми сме кръстени на майки или свекърви. Ние със сестра ми едва ли не първи в рода кръстихме децата си на баби и дядовци...

Мое мнение е, че майката си решава за името и никой не бива да се сърди.

Преди години като съм си мислила с какви имена ще кръщавам децата си исках да го кръстя на брат ми Красимир.Много ми харесва името.След като се запознах с мъжа ми се оказа,че баща му се казва Красимир. И така с един куршум два заека.

реших името на детето си лично и самосиндикално. кръстих го на баща ми, а той после споделил с майка ми, че това е най-хубавото нещо в живота му. просто си струваше а го направя за човека, когото обичам и уважавам безрайно

Ние също имахме подобен проблем. Преди да знаем пола на бебето се бяхме разбрали и уведомили родителите си, че ако момиче ще бъде на родителите на мъйа ми, ако е момче - на моите. То обаче се оказа момче и започнаха едни чудеса -  мъжът ми настоява да е на баща му аз си искам на моя баща. Накрая рабрах, че неговите родители са го натискали много яко - баща му щял да получи удар и не знам си какви глупости. Направо бях бясна. На висчкото отгоре те имат още един внук (сега на 4 години), който разбира се не е на никой, а пък аз трябвало да спазвам традицията. В крайна сметка отстъпих, но само за първата буква и само защото името, което избрах, ми харесва много. Ако не се бяха съгласили на този вариант, щях да го кръстя на себе си 
Но определо този натиск е отвратителен и унижителен. Имай предвид, че малкото име на детето се посочва в деня на раждане от майката, така че ти ще можеш да го запишеш както искаш.

И аз съм за правото САМО майката да реши как ще се казва детето й - наречете го егоизъм, ако искате, но това е моето мнение !   

Слава Богу, никой от роднините ни не е имал претенции да кръстим дребната на него, а и ние самите с мъжа ми не сме привърженици на подобни идеи, в резултат на което детето си носи свое име, независимо от ничие друго.

Точно така, в родилният дом ще питат теб как ще се казва бебето. Но е добре да стигнете до някакво споразумение с мъжът ти, за да няма после спорове помежду ви.
Аз спазих традицията (нищо, че е отживелица), защото така реших (съпругът ми ми даде правото сама да избера имената на децата). Голямата ми дъщеря носи името на свекърва ми - Мария, а малката на моята майка - Василена (е, мама се казва Василка, но пак си е на нея). Харесвам много и двете имена.

Толкова ли е лошо това име?
И аз съм на мнение, че жената трябва да избере името на детето. За първото бяхме единомислещи, но сега...
Това обаче не пречи на таткото да си е решил как да се казва новото бебче.
Вярно е, че името е важно. Опитайте се обаче да направите компромис. И двамата.

Ами моят мъж казва ,че аз го нося и се мъча да го раждам ,така че аз си решавам. Само да не е Мара или  Пена   Големия ми син е от първи брак и  името ми беше натрапено. Никакво уважение не получих. На другия син сама си избрах името и таткото много го хареса - Константин.Сега живот и здраве девойката ще я кръстя на мъжа ми Никол. Винаги съм искала да имам момиче и да се казва Виктория, но ще я кръстя на таткото.
Не разрешавай да ти натрапват и да те принуждават да дадеш име на детето си ,което не ти харесва.Цял живот ще съжаляваш. Поне при мене е така.След като кръстих големия син така както искаха свекъра и свекървата ми беше много гадно. Мъжа ми от първия брак го знаеше това нещо, но не посмя да се опълчи на техните.След това като ме питаха разни познати на кого  и защо е така кръстен , на мен ми се насълзяваха очите. , и ми ставаше много тъпо. Е ,сина  ми се казва Евгени, името не е лошо. Взета е само първата буква от името на бившия ми свекър -Евтим. Но начина по който ме принудиха да го кръстя така беше много унизителен  и обиден за мене.
Така че, най добре е да вземете някакво решение с таткото.За да няма после сърдити и обидени.
Успех.

Имам опит, да! 
Кръстила съм си децата с имена, избрани от мен. И съм щастлива 

ruska_vel, явно съпругът ти е доста консервативен.
Ако искаш да стане това, което ти си замислила, трябва да си твърда в позицията си.
Моите деца не са кръстени специално на бабите и дядовците си, и въпреки това имах проблеми с...моите родители.
Аз лично смятам, че човек е свободен да избере това, което му харесва. Че майката е тази, която отнася всички трудности по износването, раждането и отглеждането на детето, и да, тя е тази, чиято дума е последната.
Аз съм кръстена на баба си. Не си харесвам името.
Имах един колега, който ми се хвалеше, как заплашил жена си, че няма да я вземе от родилния дом, ако не кръсти детето на баща му. Но жена му излязла по-хитра-направила име от имената на тях двамата-нейното и на мъжа си. Онзи ми ти колега все пак беше доволен и на този вариант.
Традициите са хубаво нещо, но не винаги успяват да са актуални с духа на времето.
 

Съжалявам , че мъжът ти е толкова упорит ...  чак и на първата буква да не се съгласи 
При нас нямаше такива проблеми . На свекъра му се искаше да е на него , но лично мъжът ми го отряза . Синът ни не е кръстен на никой . Много съм против натрапването на такива егоистични желания с оправданието , че такава е традицията .
Аз на твое място бих отстоявала позицията си до край , дори с риск да се изпокараме с мъжът ми ( не , че те съветвам така да правиш ... не те познавам все пак ) , но едно мога да ти кажа - ако кръстиш детето с име против волята ти  , цял живот ще се дразниш на този факт !
Детето се записва от майката в болницата . Тя попълва документите !

Съгласна съм с теб. Аз предварително заявих че малката няма да бъде кръстена на никой от семейството, за да няма сърдити. Кръстена е на себе си, така ще бъде живот и здраве  с второто. Аз лично не го разбирам това  с кръщаването на баби и дядовци, голяма отживелица ми е.
Лошо че мъжът ти не е на твоето мнение. Виж аз нямах такъв проблем и незнам какво да те посъветвам, но си дръж на твоето. Все пак детето си е ваше, дано постигнете консенсос.

Хубава традиция, но не е нужно да се спазва непременно. За мен не е толкова важно името, колкото човекът, на който се кръщава.

Първото ми дете е кръстено на свекър ми. Ако беше момче, щеше да е Цветан /име, което не харесвам/. Обаче много уважавах и харесвах свекър си и щях да го кръстя така. Още повече, че каквото и да е името, след време то става най-хубавото за родителите, защото именно тяхното детенце го носи.
Второто ми дете, живот и здраве, няма да е кръстено на никого. Бабите не държат на тази традиция /а и имената не ми харесват/. Обаче баща ми има голям мерак. И името му не е лошо, но въпреки, че си го обичам, в много отношения не го одобрявам и не искам детето ми да прилича на него. И няма да го кръстя на него.

Тъкмо си мислех и аз да пусна такава тема. С мъжа ми сме скарани по същия повод.... И не си говорим.....
Каката е родена на рождения ден на свекърва ми, която вместо да се зарадва, се сърди, че не е с нейното име. Сега чакаме момче и те избързаха да заявят как държат да се казва детето.
 Аз не я разбирам тази традиция. Не искамда носи името на никой. Нека бъде с негово си име.
Но пък както беше казал някой- С какво са по- долу моите родители от неговите.
 

Според мен майката има пълното право сама да даде име на детето си.Естествено най-добре  е когато има пълен консенсус по въпроса.Аз съм първо дете и мама ме е кръстила така както тя е искала,просто е харесвала това име.Самата аз нямам нищо против тази традиция,дори ми харесва защото традициите са нещо хубаво,стига разбира се името да звучи добре.В момента в ,който разбрах,че съм бременна вече знаех как ще се казва бебче,ако е момиче на свекървата Мария ,ако е момче на татко ми Илия.Никога няма да забравя радостта в очите на баща ми,милият не можеше да повярва.Този път се надявам да е една малка Мария.

Според мен трябва да си поговорите сериозно със съпруга ти и да решите заедно! Много е неприятно, когато едната страна не е склонна на никакви компромиси и заявява "Това ще е!". Опитай да се обосновеш пред него, както го правиш пред нас...

Друго не знам какво да те посъветвам, но мисля, че не трябва да влизате в сериозен конфликт заради името на детето . Сега най-важното е да се роди едно живо и здраво бебче, а после ще видиш, че както и да го кръстите, това име ще стане най-любимото за теб.

Успех и леко раждане !

Най-добре изберете с таткото име, което и на двамата да ви харесва. Не е нужно да е кръстено непременно на някого.
Ние например се разбрахме още преди да знаем пола, че ако е момче, аз измислям името, ако е момиче - той. Е, съгласувахме се и помежду си.
Кръстих сина си на баща ми, но не заради някакви стереотипи, а защото името ми харесва и исках да го зарадвам.

Ти ще носиш бебето 9 месеца, ти ще се мъчиш да го раждаш- мисля, че най-голямото право е майката да избира. При нас беше хубаво, че бяхме на едно мнение - да го кръстим на свекър ми. Но пък свекървата се сърдеше няколко месеца- това доказва , че има хора всякакви и свестни и не.
Опитай се мъжа ти да е на твоя страна, защото иначе може едно име да доведе до семейни проблеми.

Лично на мен тази традиция никак не ми допада. Не знам има ли, няма ли общо с уважението, но ми се струва глупост и отживелица.
За радост този проблем никога не е стоял пред мен - нито аз, нито съпругът ми сме кръстени на някои от нашите бабби и дядовци и родителите ни не очакваха да кръстим детето си на когото и да било от тях.
Когато избирах име на сина ми, мислих за имена, с които не познавам никого - за да не го свързвам дори подсъзнателно с никой.

Като не ти харесва името,ползвайте само буквата,в крайна сметка ти го раждаш това бебе,имаш право да решаваш 

Щом не харесваш името на свекър си - подбери сходно такова или поне със същата буквичка. Така, хем агнето цяло, хем вълка сит.

не мога да ги понасям тези традиции.честно казано не мога да разбера нито една БГ традиция,свързана със семейството.мъжът ми също държеше името да е на баща му и то не само с първата буква,а с първите три .до последно не бях решила как ще се казва бебето.накрая решихме да е с двойно име.първото име е на майка ми,а второто на баща му.така името стана много хубаво.може да пробваш да напавите комбинация от имена-например Моник съдържа Ник(олай).

Мдам...интересна тема...

Навремето, след като семейството на братов4ед ми се изпокара и едва ли не се разпадна защото снахата реши да не кръщава сина си на свекъра, заявих на родителите ми да не си и мислят, 4е ако някога имам дете ще го кръстя на тях, въпреки, 4е традицията се спазва и в двата рода...

Моите си знаят, 4е не съм от лесните и приеха нещата сравнително спокойно, но.... Вселената има 4увство за хумор  Минаха години, имиграция, глупости и най-накрая успях да оценя какви великолепни родители имам. Свекъра и свекървата също са прекрасни хора (Пу, пу, пу!) и още преди с моя да запо4нем опитите за бебе решихме единодушно, 4е ако Господ ни благослови с дете и е мом4е ще се кръсти на моя баща и неговата майка, а ако е моми4е на баща му и майка ми. Така и смятаме да постъпим(въпреки 4е имената особенно на бащите не са върха) и 4естно казано нямам търпение да ги зарадвам.

Да си представям лицата на близките ми като нау4ат за имената е едно от нещата което ме крепи през не дотам забавната ми бременност...

Та в крайна сметка, поне при нас нещата опират то4но до оби4 и уважение...

Уфф, аман от глупости - патриархати, отживелици : мазане с мас, осоляване, кисело мляко от втория месец кръщаваници с имена на някой дядо или баба, хванали вече плесен от старост Родителите са тези, които са създали детето и пак те са тези, които имат право да му изберат името без това да се превръща в повод за семейни трагедии и едва ли не разводи...Ако и двамата са съгласни да е на името или бусвата на някой от родителите Окей, но ако единия не е съгласен трябва да се търси компромисен вариант...В крайна сметка брака се гради с компромиси, разбирателство и любов  и не бива такъв красив миг като появата на нов живот да се превръща в извор на неприятности, сръдни и цупене
Аз лично харесвам името на баща ми и в женски, и в мъжки вариант, но за да не се чувства никой обиден или пренебрегнат, ще си кръстим детето неутрално - имаме фаворит и за женско, и за мъжко име, пък каквото излезе

синът ми е кръстен на свекъра, а дъщеря ми- на майка ми. Не бих избрала други имена.

Кръсти детето си така както на теб ти харесва!Аз съм против тия традиции.Принудиха ме да кръстя детето си на свекървата и сега много съжалявам, че им позволих да ми се наложат .

  Аз харесвам традицията,но само ако имената са хубави,иначе някакво име производно.И двете ми деца са кръстени на свекъра и свекървата,никой не ни е казвал предварително как да се казват,ние с мъжа ми решихме така.Имената на децата ни не са абсолютно същите,но максимално се доближават до тези на бабата и дядото.Особено свекърът беше изключително изненадан като разбра как се казва малкият,мислели са ,че ще е на моите родители тъй като е второ дете.Но пък те много ни помагат и всеки ден се убеждавам,че не сме сгрешили,че децата са кръстени на тях.
  Е,тайно си мечтая за трето,което да кръстя на моите родители.

Дъщеря ни не е кръстена на роднина.И двамата не искахме това.Говори отново с мъжа си,имате достатъчно време да стигнете до накакво приемливо и за двама ви решение.Щом не ти харесва името на свекъра,можете да помислите за някакво производно на него (макар за мен това да не е кръщаване на някой).

Знаете ли....изборът на именце на бебето е много важен.....

И при нас имаше леко разногласие с таткото....но в крайна сметка успях да го убедя и сега нашето слънчице носи име, което аз му избрах.....

Мъжът ми искаше да спазим традицията и да кръстим детето на баща му(ама точно цялото име да вземем, а не производно...) с аргумента за уважението, че такава е традицията, че иначе ще се обидят, защото държат на такива работи и т.н.......

Но аз естествено не бях съгласна...исках име, което като го произнасям да не го асоциирам с друг човек..... нашето бебе е единствено и неповторимо, уникално и съответно трябва да си носи свое си име а не на някой друг....и така в този ред на мисли....аз започнах да си избирам именце, което споделих с таткото. Първата буква е на свекъра и свекървата все пак(това е моя компромис) а таткото хареса изборът ми и се съгласи(това е неговия компромис).

Така че моят съвет е, ако не искаш да ти налагат как да кръстиш детето, хитричко с аргументи, измислени предварително му покажи на мъжа ти, че не е прав и че детенцето заслужава да си има свое уникално име, което да го идентифицира, а не да копира с радителите му.

Успех!!!

Детето от първия ми брак не носи ничие име - сметнах, че никой не заслужава.
От сегашния ми брак имам момче, кръстено на свекъра ми  Ако имам и момиче (дай Боже), ще носи името на свекърва ми (леко променено).
Никой не ми е налагал, това са мои желания. Ако бях подложена на натиск, кой знае, сигурно щях да го кръстя със съвсем друго име...

На нас абсолютно никой не ни се е месил в избора на име, а и Слава Богу, със съпруга ми бяхме на едно мнение, а то пък, случайно съвпада с първата буква от името на майка ми и така и тя е щастлива.
Съветвам те да си кръстиш детето, както ти си прецениш, другото са отживелици, а ако има недоволни от това, то пък е индикация, че още от сега ще ти се качат на главата!

Това са отживелици, но заради тях възникват сериозни семейни свади
Дъщеря ми е кръстена на ... себе си, с първата буква на името на баща й. Това е може би най-любимото ми женско име.

 
Това е и моето мнение.
Моите деца си имат свои имена - не повтарят имената на никого. Кристияна носи любимото ми женско име /когато съм се родила, нашите са искали да ме кръстят Христиана, ама после са се разколебали, за съжаление/ и само по една случайност втората част на това име съвпада с името на баща ми /Яни/. Ванеса също е кръстена на себе си /исках името да е по-различно и да е универсално/, но пък майка ми /Ваня/ и свекър ми /Иван - лека му пръст/ - решиха, че е кръстена на тях, а аз просто ги оставих да си вярват  .

И аз не харесвам тази традиция, но нямах нищо против да я спазя!
И никой от родителите не е настоявал за това!
Преди да се роди първото, мъжът ми предложи да го кръстим на баща му и в двата случая. Беше категоричен,че ако е момиче няма да го кръщава на кривата си майка. Аз се съгласих, понеже женският вариант на името Михаил ми хареса повече, от колкото производните на името Иванка.
Когато забременях втория път, мъжът ме беше наясно,че е ред на нашите.Но се оказаха близнаци и той беше на рейс и пращах SMS-си с имена за 2 момчета,2 момичета и за момче и момиче. Накрая получих отговор-"Както ги кръстиш така ще се казват!"
Родиха се 2 момчета, които кръстихме на моя баща и на кривата му майка. Майка му по случайност я огря, понеже имахме 1 бебе в повече!
Всички са щастливи и доволни!
Всички дечица да са живи и здрави и дано авторката на темата да успее да вземе правилното решение без излишни драми и конфликти.
Успех!

Аз от край време се чудя на едно нещо-как така някой,който няма и капка участие в направата на това бебе ще има претенции как да се казва то,а и в последствие как да бъде възпитавано и отглеждано .
Лошото е,че в малки градове като нашия тези тъпи "обичаи" все още имат резултат.
Ние сами си решихме как ще се казва бебето.Имаме име и за момче а и за всеки случай и за момиче.Разбрахме се да не го казваме на никого,докато не се роди.Признавам си,че направих малък реверанс /свекър ми и свекърва ми ама въобще не заслужават/ и сама предложих на мъжа ми името да е с буквата на дядо си.За второто ще му мисля име с буквата на моя баща.

И все пак за какво уважение става въпрос , когато се налага тази остаряла традиция ? Говоря за случаите , когато детето  носи името на някой , защото родителите са били принудени ...
1. Дали това ще засвиделства уважение наистина ?
2. Колко елементарен човек трябва да е този , който се тръшка и настоява детето да е кръстено на него ?
3. Същият този от т.2 е много съмнително да заслужава уважение , при положение , че настоява за нещо , което въобще не му влиза в работата 
4. Ако името е хубаво - добре , въпреки че това не е успокоение , когато ти е натрапено ... Ама има наистина много неприятни имена , заради които детето няма да се чувства никак добре ...

и т.н. ... мога още много да пиша , въпреки че при нас въобще не е имало такъв проблем и никой даже устата не си е отворил . И добре , че не го направиха 

Изберете име каквото ви харесва на вас със съпруга ти,без да ви интересува кой ще се сърди и кой не....Става дума за вашето  дете,не нечий внук

и ние така сме решили !

а кой е казал че трябва да се кръсти на дядото или бабата ?!!
нали и без това носи неговата фамилия...

Отживелица е според мене, не съм го спазвала.

Мила,не знам в кой град живееш,но аз работих дълго време в малък град в провинцията и те уверявам,че в повечето случаи /да не кажа в почти всички/ ТРЯБВА да кръстиш децата си на свекъра и свекървата.Нагледах се на снахи,отлъчени от родата и внуци,непознаващи баба си и дядо си.Дори в началото бях на квартира в такова семейство-жената беше кръстила дъщеря си на баща си и никой не я е взел от родилния дом!След това мъжа и беше приел името,но родителите му-не,за тях снахата и внучката не съществуваха,разминаваха се като непознати...Също така една позната кръсти сина си с името на отдавна починалия и свекър,когото не познава.И името е ужасно старовремско и не и харесва,но...
Иначе по темата-сина ми е кръстен на себе си,дори нямаме познат с това име.Избрахме го с баща му,никой не ни се е месил,а и не бихме позволили!

Точно неща като разказаното от Ники правят тази традиция гнусна. Искрено и много дълбоко ме отвращава.
Не това, че има някаква традиция, не това, че е запазена през толкова поколения, а именно настървението и простотията на хората, които са готови да обърнат гръб на собствените си син, дъщеря и внуче, само защото не им е засвидетелствано уважение по някакъв криворазбран начин.
И като казвам криворазбран, имам предвид точно това. Ако двама души се уважават, то си личи по много начини. Но засвидетелстване на уважение по такъв демонстративен начин се прави заради другите. За да разберат стринките, лелите, учинайките и съседите, че тебе снахата те е уважила и че ти още си главата на семейството и се слуша твоята дума в този дом и блабла. Точно това е и причината "неуважението" от снахата и сина да се приема толкова драматично, защото за всички гореспоменати, ти не си уважен и ставаш обект на присмех.
Грозна работа.
Какво общо има с тези селски перчения горкото дете, което често е принудено да носи тъпо и старомодно име, само за да задоволи нечие самолюбие!

Нека ви разкажа какво стана при нас
Свекърите са изключително старомодни и традициите са нещо което те спазват коленопреклонно.
Знаеха че чакаме момче, но нямаше сериозни подмятания за име...не мисля че дори им е минало през главата че няма да е кръстен на тъпият ми свекър.
Синът ми се роди 45 дена преди термина...спешно раждане на хиляди километри от тях. Кръстихме го Кайл. Така искахме, така го кръстихме.
В деня когато се роди мъжът ми се обади на техните да им каже че бебето въпреки всичко е добре, а те едни смълчани явно чакат да чуят как се казва
Мъжът ми им казал и станал някакъв ад, свекър ми почнал да го обижда по най-вулгарен начин. Вокал му идиот, празноглавец...че аз и майка ми сме го "обработили" за да го унижим. Че веднага да ходи да му оправя името че иначе...(може би е намекнал че ще го лиши от наследство). Абе нямам думи!!! Никой не е питал АЗ как съм. За какво уважение си говорим просто не знам. Мъжът ми му затворил телефона...Майка му прави 1 опит да се обади да разбере как е детето, но мъжът ми твърдо отказа да говори с нея тъй като той смята че те с баща му са партийка двамата и така...Тя звънна още един последен път и му заяви че те са много зле с баща му и че ако нещо им станело той (мъжът ми) щял да е виновен
А за какво за това че му се роди дете ли??? Тя беше оставила съобщение, никой не е говорил с нея. След което каза че тя знаела от къде тръгвал всичко (намек че е от мен, което не е вярно това е избор и на мъжът ми) От тогава ни забравиха..оказа се че те на никой не са казали че чакат внук, ни лели, ни чичовци...никой не е знаел
Мъжът ми каза че вече никога не иска да ги вижда, това му преля чашата на търпението!

Мисля че всеки за себе има право да прецени как и на кого да кръсти детето си!Смятам че не името прави човека,а точно обратното човека прави името!А пак бабите и дядовците-независимо твои или негови родители-трябва да се радват че ги даряваш с най-прекрасното нещо на света,а не да се чудят на кого ли сега ще го кръстят!Ние със скъпия ми единодушно решихме че ще го кръстиме както НИЕ си решим!

Значението е различно за всеки човек- има хора, които вярват в традициите и ги спазват и такива, които не го правят; други просто избягват конфликтите и така още 100 причини.
Аз в общи линии съм от вторите. Не кръстихме детето на никой по рационални причини: първо внуче е и на двете страни и не искам някой да остане обиден ( в крайна сметка детето е едно).
Освен това аз например съм кръстена на баба ми по майчина линия. Няколко пъти баща ми е подмятал че съм любимка на тая баба, защото й нося името. Което не знам дали е вярно, но така или иначе си мисля че на него не му е било най приятното нещо на света. Не ми се ще някой ден да изтърся пред детето ми "Проклет си като дядо си " или нещо от сорта.

Наследство не чакам от никой, та поне с това не могат да ме стреснат

Това е и моето мнение. Става ми хем смешно, хем тъжно като чета за сърдити баби и дядовци  Всичко опира до възпитанието. Не мога да си представя моите родители да се сърдят, че не съм кръстила детето си на тях 

Изобщо не съм се съобразявала с мнението на мъжа ми. Той искаше да кръстя едното бебе на майка му, но какво да се прави като изобщо не го харесвам това име. В крайна сметка никой не знаеше как ще си кръстя децата. Даже като родих - той, разбрал-недоразбрал казвал други имена, но не бил сигурен . Накрая нямаше къде да ходи !

Не трябва да се дава име насила. В рода на баща ми има традиция на децата да се дават имена от литературни произведения, за мене и сестрите ми се е   съчетала тази традиция с първата буквичка на дядо и баба.
Свекърва ми също е кръстила синовете си с производни от имената на дядовците.
Свекъра ми е сирак, расъл по домове и решихме първото дете да му носи буквата, така и стана. затова второто е на другия дядо - на женски  дядо се полага буквата на внучката.
В крайна сметка при нас се получи много приятна ситуация, сами решихме как да се казват децата,  а нашите родители не ни занимаваха с простотии.

На нас никой не ни се е месил в избора на име. Пък и аз съвсем откровено заявих, че не харесвам името на свекър ми. Освен това в никакъв случай нямаше да го кръстя на тях (свекъра или свекървата), защото смятам, че моите родители заслужават повече уважението ми. Мъжът ми искаше да го кръстим на моя баща, но понеже той е починал, аз не исках. Суеверие. 
В крайна сметка не кръстихме детето на никого. Избрахме си име, което допада на мен и на съпруга ми. 

Мила Руска_Вел
Много много много трудна тема и много трудно се дава отговор на такъв въпрос . Тук чета едни напарфюмирани идеалистични истории и позиции , как майката го носила и решавала как ще се казва детето, как трябвало да отстоява решението си, как тя го записвала и затова можела да избере името, как трябвало да склони мъжът си към компромис и прочие. Това са хора късметлии, които дават собствените си семейства за примери, но едва ли биха могли да ти дадат реален съвет , защото просто не са наясно със ситуацията. За съжаление аз имам реални примери пред очите си на две развалени семейства  (едното от тях ми са близки роднини ) точно заради такива дрязги...
Не мога да ти дам съвет , мога да ти дам само отправни точки за размисъл, а ти ще вземеш своето решение. Признавам - традицията е глупава, натискът е унизителен , горчивината остава за цял живот. НО това е въпрос на възпитание на съпругът ти и за съжаление се съмнявам че можеш да го промениш . От това което пишеш и по неговата неотстъпчивост разбирам че нямаш големи шансове. Това е случаят когато дядото се казва Иван, бащата Стоян , внукът пак Иван и така Ивановци и Стояновци вървят ръка за ръка през вековете... Можеш да опиташ все пак, но трябва да си прецениш, кое ти е по -скъпо защото ако продължиш с натиск може да стане лошо. Не ме разбирай погрешно, че те съветвам да се примириш, но да разбереш, че дори и да живее с теб, съпругът ти може и да не промени мнението си. Голяма грешка е като се женим, да си мислим че можем да променим половинките си - ние можем само да смекчим недостатъците и да шлифоваме достойнстваta им , но коренно да ги променим не можем- примерно ако са разхвърляни да ги направим подредени е невъзможно или малко вероятно.Това че ще запишеш детето с име , което избереш а той не приема , не спасява в ситуацията - в единия от моите примери, майката я закараха директно в общината от родилния дом за да смени името на детето... Не записаха малкия  нито на единия , нито на другия дядо но горчивината си остана завинаги...
Опитвай да промениш мнението на съпругът си както ти си знаеш, но ако не се съгласи независимо от увещанията не се отчайвай. Това е само име, с което лесно се свиква макар и да не ти харесва като име на свекъра ти. Освен това винаги можеш да викаш на детето както искаш и по женски да намериш приемливи за тебе производни на името което не ти харесва. Необходимо е обаче, според мен, преди това, да поставиш на съпругът си условие че за следващото дете ти ще избираш името и той ще бъде в избора буква безгласна...
Желая ти успех във разплитането на ситуацията, но те уверявам че в такива случаи "господ си знае работата" . Моят дядо примерно "умря с отворени очи" чакайки внук кръстен на негово име и притискайки безобразно снахите ...
Поздрави и най-добри пожелания.

В повечето случаи детето получава презимето и фамилията си от баща си, т.е. от неговия род. Затова майката има пълното право да му избере име по свой вкус и желание, без да се съобразява с капризите на свекитата.

 Мъжа ми каза аз да избера името и изобщо не държеше да е на баща му, даже обратното. Чак ми се искаше да прояви по-голяма инициатива. Аз правих списъци, какво ли не ....
 Според мен не трябва да кръщаваш детето си на нечия майка, баба, баща, дядо и т.н., освен ако името на този човек наистина ти харесва или поне самия той! Защо да заробваш детето си с някакво име, само за да задоволиш каприза на някой мрънкащ дядо (баба)!
 Мен всеки ме пита, след като кажа, че детето се казва Габриела: "Г - дядото Георги ли е?" Не не е!!! Егати логиката!

Засегнахте болната тема. За първото ми дете избрах име, което ми харесва. Никакви проблеми нямах със съпруга ми. За второто ми дете - смятах на баща ми да го кръстя, производно на името му, че неговото хич не е хубаво, пък и не познавам друг човек с такова име. С него лично не съм говорила, само с жена му. Като наближи терминът ми реших да кръстя бебето на моята баба - винаги се е грижила за мен, дори сега живеем с нея в нейната къща.  Съпругът ми веднага се съгласи. Проблемът дойде после - баща ми и жена му така се разсърдиха, че той дори не дойде на изписването. По-късно нещата се нормализираха, но болката си остана. Не знам защо ме накара толкова да страдам. Аз съм привързана към него и никога не съм очаквала такова поведение. Пък и никога не съм говорила с него за името - поне да беше ми казал, че много ще се радва и т.н.  Ми това е - моето мнение е, че майката трябва да има решаващата дума - все пак тя носи бебето и тя го ражда!

според мен дететотрябва да носи свое собствено име, което да го кара да се чувства добре. лично аз избрах за дъщеря ми името мария, защото се произнася лесно на всички езици. във все по-глобализиращия се свят не се знае къде ще й хрумне да живее и не ми се иска да се чувства неудобно с някое невъзможно за произнасяне име...... но това си е лично мое мнение. сега на новото бебче, което расте в мен /мисля, че ще е момче/, пак ще търся някое подходящо международно име. засега съм се спряла на виктор, но се колебая, защото свекървата се казва венета и като нищо може да реши, че е кръстен на нея. а после ще настанат едни сърдения от страна на останалите баби и дядовци.... май ще трябва да измислям друго име:-)

Важното е майката и бащата на децата да се споразумеят за името, всички останали мнения - аут

И ние имахме този проблем , съпруга ми държеше бебето ако е момче да се казва на баща му-Тодор -ама аз хич не го харесвам името и категорично отказах, и така спорове 7 месеца и като ме караше за болницата за да раждам най накрая съпруга ми се съгласи да е Мартин - свекърва ми е Маргарита а моя баща Методи и така ако имам други деца (дай Боже) искам те да носят свои собствени имена

 
 

Аз лично не смятам,че е толкова хубаво да кръстиш детето си на баба или на дядо.Аз съм кръстена на месеца,в който съм родена(май) и си харесвам името.А понякога могат да станат и гафове.В нашето семейство принципно има 3 Христовци - брат ми,дядо ми и братовчед ми и като се събираме всички,някой казва "Христо,ела за малко!" и те идват и тримата (: А и според мен е хубаво името да бъде малко или много уникално,поне в семейството.

Подкрепям 

Много е кофти тази ситуация. Първото си дете кръстих на свекъра, но взех само първата буквичка, още тогава обаче ясно и категорично заявих, че второто ни дете ще носи името (е, пак първата буквичка само) на моята майка! Такава си остана позицията ми и до днес и сега, когато до месец трябва да се роди второто ни слънчице нямам никакви колебания за името- нито пък мъжът ми смее да ми противоречи. Мисля, че така  е честно
Та това е моят съвет- да заемеш някаква категорична позиция, като не ти харесва името на свекъра вземи само първата буква и кажи, че и това е компромис от твоя страна
А всъщност казваш, че още незнаете пола на бебето- ами................ може да е момиче и сега е момента да кажеш, ако е момиче тогава ще го кръстя както аз искам например 

Не, това не е вярно. Собственото име се избира и от двмамата родители и едно е сигурно- трябва да допада и на двамата. Името на човека е нещо много важно и лично аз не мога да си представя, как ще наричам синовете си с имена, които самата аз не мога да понасям /а има такива/.

"Чл. 12. (1) Собственото име на всяко лице се избира от родителите му и се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние при съставяне на акта за раждане.
(2) Ако двамата родители не са постигнали съгласие за името, длъжностното лице вписва в акта за раждане само едно от имената, предложени от родителите.
(3) Ако родителите не посочат име, длъжностното лице определя името, което сметне за най-подходящо в случая.
(4) Ако избраното име на детето е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или несъвместимо с националната чест на българския народ, длъжностното лице има право да откаже вписването му в акта за раждане, като приложи разпоредбите на ал. 2 и 3.
Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите.
Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Фамилното име при сключване на граждански брак се формира съгласно правилата на Семейния кодекс .
(3) Децата от едни и същи родители се вписват с еднакво фамилно име.
(4) Когато едно лице е известно в обществото с псевдоним, същото лице може по решение на съда да прибави псевдонима към своето име."

Аз мисля,че преди всичко,майката и бащата трябва да се разберат по този въпрос.Ние със съпруга ми решихме да кръстим бъдещия ни син на свекър ми, по точно да му вземем първата буква.Според мен традициите не са това,което бяха,но когато човека си го е заслужил няма как да си кривя душата.С радост бих дала такова хубаво,българско име на детето си.

Когато родих първото си дете, мъжът ми искаше да го кръстим на свекъра, ама на мен не ми харесваше това име.Тогава свекървата се намеси и каза, че каквото име избере майката - това е, никой да не се меси 

Така е.Не би трябвало никой да се меси в избора на име на родителите.Ние предварително бяхме казали на бабите и дядовците,че детето ни няма да носи името на никой от тях.И нямаше сърдити.

Аз съм против тази традиция, но за мое щастие и мъжът ми също. Още повече, че при нас май мъжът ми ми е дал "думата" отностно името. Остави ме аз да реша - така избрах няколко имена и се спряхме заедно на едно. Но няма да е кръстено на никой, въпреки че неговата рода държи да е на някой от тях. От моя страна няма такива изкази, тъй като родителите ми са супер съвременни хора (еми те са си и млади още). 

А, ако го кръстиш на таткото?Така нито той, нито родителите му ще
могат да недоволстват.


П.П. Наистина смятам, че децата приличат на този на когото са кръстени, така че, ако не харесваш свекъра си, не кръщавай детето си на него.

Честно казано - вярно е !
Аз съм кръстена на баба си и много приличам на нея , ама много ... 

Мисля, че детето се кръщава на баби и дядовци от уважение!Обаче напълно подкрепям, че не ми харесва да се дава име само от уважение, но без това име да е харесвано и от двамата родители...
Имах "подобен" проблем - приятеля ми искаше да кръстим малкия, на брат му(който почина две години преди появата на малчо), а на мен хич не ми харесва името на брат му.Със съвсем леки уговорки и обяснения, колко много ми харесва еди кое си име, стигнахме до консенсус и го кръстихме както аз реших, но името определено харесва много и на двама ни.То уважението и хубавите чувства добре, обаче даже не мога да се сетя как на галено бих наричала сина си ако го бяхме кръстили Момчил
Така че на мнение съм, че избора трябва да е предимно на майчето, но пък бащата трябва да е съгласен с този избор и също да харесва именцето.

Нямам нищо против старите традиции, но познавам много хора ,които се срамуват от името си. Съгла си, че ако името е хубаво няма проблем ,но има толкова тъпи имена ,че да те е срам да си кръстиш детето. Няма да цитирам за да не обидя някой. 
Кръстете си детенцето с име ,което на вас ви харесва и не се съобразявайте с роднините. На тях никога няма да им се угоди.Ако го кръстиш на свекъра ,баща ти ще се засегне и тн.
Лека бременност и късмент в избора!!!   

Според мен и двамата родители имат равното право да изберат името на детето си. Затова все пак след като не харесваш името би било редно итой де се съобрази

Ами да, имам опит с харесването на различни имена. (Изобщо и въпрос не ставаше да повторим нечие име - в смисъл, на наши родители - хич и не съм искала да товаря детенце с предварителни очаквания). Бебчо носи две имена от татито - бащиното и фамилното - и едно мое - своето лично. Все пак, и аз имам право да му дам нещо от себе си на входа на живота... Особено след като е бил част от мен 9 месеца и съм се съобразявала с него повече, от колкото със себе си, а после са ме разрязали, за да го измъкнат от там (сигурна съм, че за вагинално раждащите ситуацията е даже по-драматична). Пробвай с този аргумент. И за последно ще кажа, че за името питат само и единствено теб. Може би и това не е случайно?

Може донякъде да има връзка с уважението, но има смисъл само когато уважението е взаимно - защо само жената трябва да показва уважение, дори когато съпругът и/или свекърът показват меко казано неуважение към нея.

После тази патриархална традиция може да е имала смисъл едно време, когато жените са били един вид собственост на мъжа си - отива да живее у тях, няма нищо, чисти, готви и слуша. Ако я изгонят - седи пред вратата и реве. Обаче в наши дни нещата не са съвсем така, има много жени, които изкарват парите в семейството и освен че се трепят да работят наравно с мъжете, после като се приберат от тях се очаква и да са домакини и майки и т.н. Е при това положение ми се вижда малко абсурна тази патриархална традиция.

Третото ми против е когато тези, които настояват да се спази тази традиция, самите те не са я спазили! Е това за мене е свръх безочие.

И въпреки че има толкова много против това правило, то успява да се наложи, защото като жени (може би поне аз в момента мисля така) се стремим да запазим семейството.

Е малко феминстки и мъжемразски се изказах но това е моята истина.

И е много правилна Вашата истина!!!Както и изказването на katiABV много се доближава до моите виждания по тези въпроси

И аз така. Наследила съм доста негативности от нея.
На мен пък свещеник ми е казвал, че дете не бива да се кръщава на някой човек, защото му вземал кармата. Трябвало да е на светец.

и аз съм чувала така, а също и че не  трябва на починал да се кръщава детенце

според мен не винаги децата се кръщават на родителите от уважение, а просто защото така трябва.
Аз лично съм кръстила детето си на свекъра и свекървата, но никой не ме е карал. Може би ако бяха ми казали, че трябва да се казва еди как си аз нямаше да го запиша така. От къде на къде някой ще ти казва как да си кръстиш детето.
Мисля обаче, че на всеки родител ще му е приятно един ден да има кръстено внуче на него.

Не трябва, но може да се кръсти на бабата/дядото! Решението е изцяло ваше, важно е да стигнете до консенсус. Успех!

Според ман уважението 1)се печели и 2)се засвидетелства по какви ли не други начини, с които името няма нищо общо!
Е, няма как да си кръстя детето Петко или Радка, само щото така се казват родителите на мъжа ми. Бебка ще е Йоана - на мъжа ми. А нека техните смеят да ми се сърдят, че съм я кръстила на сина им.