За значението на името и защо трябва да се кръсти на дядото или бабата?

И аз така. Наследила съм доста негативности от нея.
На мен пък свещеник ми е казвал, че дете не бива да се кръщава на някой човек, защото му вземал кармата. Трябвало да е на светец.

и аз съм чувала така, а също и че не  трябва на починал да се кръщава детенце

според мен не винаги децата се кръщават на родителите от уважение, а просто защото така трябва.
Аз лично съм кръстила детето си на свекъра и свекървата, но никой не ме е карал. Може би ако бяха ми казали, че трябва да се казва еди как си аз нямаше да го запиша така. От къде на къде някой ще ти казва как да си кръстиш детето.
Мисля обаче, че на всеки родител ще му е приятно един ден да има кръстено внуче на него.

Не трябва, но може да се кръсти на бабата/дядото! Решението е изцяло ваше, важно е да стигнете до консенсус. Успех!

Според ман уважението 1)се печели и 2)се засвидетелства по какви ли не други начини, с които името няма нищо общо!
Е, няма как да си кръстя детето Петко или Радка, само щото така се казват родителите на мъжа ми. Бебка ще е Йоана - на мъжа ми. А нека техните смеят да ми се сърдят, че съм я кръстила на сина им.

Напълно те разбирам, защото и пред мен в момента стои същия проблем. Имам огромното желание да избера на детето си хубаво име, но в същото време мъжът ми много държи малкия да е кръстен на майка му (баща му почина преди 3 месеца). Свекърва ми всъщност е много добър човек, но отказвам да бъда ограничена да избирам име, което за започва задължително с еди коя си буквичка. Той пък отхвърля всички мои други предложения. Вече почти нямаме време, а от страх да не се скараме за пореден път, просто избягвам да повдигам въпроса. И наистина не знам какво ще стане като дойде времето да решаваме окончателно. Иначе никой от родителите ни няма претенции, всички казват да е живо и здраво бебето, другото няма значение. Проблемът е точно това разбиране на мъжа ми, че като кръстим детето на майка му, ще й засвидетелстваме уважение. И ми излиза с номера - "е, ти не искаш ли някой ден да имаш внуче, кръстено на теб?". Ами, не, не искам. Искам детето да има хубаво име и въобще не ми пука дали ще е моето. Но той това не може да го разбере. Опитвала съм да повдигна въпроса с какво неговата майка заслужава повече уважение от моята, примерно. Не може да ми отговори, но и не отстъпва и крачка назад. Както и да е, в името на разбирателството сигурно ще се примиря, но цялото ми същество крещи срещу тази отживелица.
Между другото имам приятелка, която носи името на баба си - Станка, сестра й е кръстена на другата баба - Донка, братчето й е Ганчо (на дядо Ганчо, естествено) и другата й сестра е Димитринка - на дядо Димитър. Е, това нормално ли е според вас. И трябва ли да имам 4 деца, за да засвидетелствам уважението си към своите и неговите родители??? А тези, на които не съм кръстила дете не ги уважавам, така ли? Съжалявам, че се паля, но точно в момента водя тази битка, виждам, че губя, а това никак не ми понася...

То уважението и хубавите чувства добре, обаче даже не мога да се сетя как на галено бих наричала сина си ако го бяхме кръстили Момчил



На мен пък ми беше голям мерак да кръстим сина ни Момчил-много ми харесва името.Съпругът ми обаче много държеше да е на баща му.И понеже свекър ми е много положителен и добронамерен човек се съгласих да вземем първата буква от името му,за да го зарадваме.
Но имаме споразумение,че името на второто ни дете-живот и здаве един ден ще избирам само аз.

Тази "традиция" да се кръщават децата на бабите и дядовците май е спорна, или поне е от по-ново време.
В една от брошурите, които ни дадоха, когато се оженихме, има доста подробно описание на българските традиции.
Та там пишеше, че всъщност традиционно в нашето общество кръстниците, а не родителите са избирали имената на децата, и така са предавали имената от своето семейство в това на кръщелниците. Изобщо не е било разпространено децата да се кръщават на бабите и дядовците......
А иначе смятам, че трябва да има съгласие между родителите относно избора на име, и изобщо не е редно единият еднолично да налага мнението си.

За мен тази традиция е морално остаряла. Уважението към родителите може да се засвидетелства по много много други начини и не е необходимо внуците да им носят имената. Никога не е бил обсъждан въпроса на кого да се кръсти детето ми. Просто харесахме името Яна и решихме, че това е името на нашето детенце

не мисля, че в твоя случай ще го направиш от уважение дори и да кръстеш детето на свекърва си. Това ще е против твоята воля. Не можеш ли това да обясниш на съпруга си. В крайна сметка по-добре ли е един ден детето да се представя с друго име защото неговото не му харесва /познавам доста такива хора/? И кое е по-важно за него детето му да се чувства добре с името си или да демонстрира уважението към майка си. Уважението се доказва ежедневно, а не само като си кръстиш детето на нечие име, а името остава за цял живот.

Аз казах на съпруга си- аз нося детето, аз го раждам и се мъча, затова аз имам правото да определя как ще се казва- и точка- ще не ще, съгласи се.

И при нас нещата са много зле.Още като се запознахме с мъжа ми каза че имал едно условие ако дай боже имаме деца да са кръстени на родителите му.Сега чакаме момиченце искам да я кръстя с първата букава на баща у -но той не ще е на майка пък второто щяло да е момче и да повторило имената на баща му(ами ако и то е момиче незна )

Трябва и двамата да изберат името, правото не е само на жената. Сигурна съм, че ще стигнете до компромис, но не мисля, че името трябва да се избере само, за да е кръстено детето на някого.

Майка ми винаги е наблягала на тази традиция /и ние със сестра ми сме кръстени на бабите си/, та когато стана време аз да кръщавам своите бях приела идеята да спазя традицията и да кръстя първото дете на свекъра/още повече че за тях това е първо внуче и то от единствения син/! Затова с моя съпруг направихме списък на имената които ни харесват започващи с буквата на свекъра , защото цялото име не ни харесваше- не че е изобщо не приложимо но просто аз исках освен да продължа рода и името да носи някакво послание! Неговите родители уж нямаха претенции към името - само да не било на моите родители,което тогава също ме засегна но нейсе!!Та така кръстихме го с това име ,което ни харесваше , но каква бе изненадата ми когато изписвайки ме от родилния дом , свекървата ме посрешна с изречението " Ти да не мислиш че си го кръстила на мъжа ми, това не го признавам /т.е само буквата/!!" В този момент разбрах че съм сгрешила спазвайки тази традиция - просто угодия няма!!  Сега ако трябваше да кръщавам децата си не бих ги кръстила на някого, но все пак зависи ако бабите и дядовците заслужват тази чест може би, моите определено не я заслужиха!!! Моя съвет - прецени ситуацията и ако не ти е приятно детето ти да носи името на свекъра ,отстоявай своето , но не с пряка конфронтация, че не едно и две семейства са съсипани заради тази традиция!!