Но в такива случаи не забранявам прекалено строго, защото се притеснявам да не се получи обратен ефект, по-скоро се опитвам да разчитам на личния пример.
А иначе за бабата и моята политика е такава - щом не зачитат решенията, които ние сме взели за храненето, просто прекарват много ограничено време с детето и само в наше присъствие.
И аз се опитвам да правя тези неща. Но вкл. и за месото.
Освен на личния пример разчитам и на отрицателния пример, който виждаме заедно с детето. На възраст 2-3 г бяхме изключително улеснени от добре познатия феномен- детските играчки са зайчета, сърнички, слончета и естествено ние не одобряваме да се убиват най-добрите ни приятели. Ловците са добри само ако спасяват хората, като убиват лошите вълци или тигри. Но само лошите, които нападат хора или пък вълка от Червената шапчица...
Другото, което ни улеснява е наблюдението на истинските хищници. Например уличната котка има остри зъби като кучетата ни, като тигрите и т.н. Те дебнат или преследват жертвите си, имат остри зъби и нокти, убиват ги само за да нахранят себе си и малките си. Когато мъжът ми приготвя кучешката храна, тя изглежда и мирише по различен от нашата храна начин и ние ясно виждаме разликата.
А при баби и дядовци месото или е в манджа със запръжка, която не обичаме или е колбас, за който казваме, че дори и на кучето си не бихме дали. А и то наистина не яде някои колбаси. В големите магазини до 2-3 гдишна възраст заобикаляхме сектора с месо, сега ако детето иска отиваме и аз отговарям на всякакви въпроси. Така в детската градина той успява и сам да разпознае месото и да каже че няма да го яде
По този естествен за нас начин запознаваме детето и с възпроизводството на животните и хората. Всъщност друг начин не виждам...
и благодаря за списъка с доктори, които ми прати 
. 
