- Публикувана: 10 юли 2007, 12:44 ч.
- Последно мнение: 20 авг. 2007, 16:10 ч.
Записвате ли децата на ясла, когато има кой да ги гледа вкъщи?
Права си за училището - и то е на индустриалния принцип.
Държавата ме задължава да ги пратя на училище и да учат по тази образователна система. Засега нямам резервен вариант, но се старая да увеличавам ползите и да намалявам негативите.
Старая се да им давам възможност да имат и друга среда, освен училищната.
Има и нещо друго - децата на 7 години вече имат доста добре изградена идентичност - знаят кои са, кое е семейството им, имат ценностна система, която е близка до тази на семейството, психически са по-устойчиви от по-малките.
При най-малките всичко започва да се изгражда. Индивидуалното внимание за децата е много по-важно за тях от всички материални придобивки. Как може 1-2 учителки в яслата да отдели достатъчното за всяко дете внимение, ако децата са 20?
Американците смятат подобно отглеждане на толкова малки деца с изключително лошо качество ако съотношението е 1 възрастен на 7 деца. Така било само в ней-лошите ясли и градини.
А как е при нас?
Държавата ме задължава да ги пратя на училище и да учат по тази образователна система. Засега нямам резервен вариант, но се старая да увеличавам ползите и да намалявам негативите.
Старая се да им давам възможност да имат и друга среда, освен училищната.
Има и нещо друго - децата на 7 години вече имат доста добре изградена идентичност - знаят кои са, кое е семейството им, имат ценностна система, която е близка до тази на семейството, психически са по-устойчиви от по-малките.
При най-малките всичко започва да се изгражда. Индивидуалното внимание за децата е много по-важно за тях от всички материални придобивки. Как може 1-2 учителки в яслата да отдели достатъчното за всяко дете внимение, ако децата са 20?
Американците смятат подобно отглеждане на толкова малки деца с изключително лошо качество ако съотношението е 1 възрастен на 7 деца. Така било само в ней-лошите ясли и градини.
А как е при нас?
Колкото до материалните придобивки- те са необходимост, особено сега- в 21 век.
Значи аз не искам да противореча или да споря, а да стигнем до извода кое е най-доброто за децата... Понеже мнението наистина е интересно, обосновано и по-различно от другите... целта ми е да се опитам да изложа друга гледна точка, не да споря
Най-искрено ще напиша как врех решение за нас.
Когато се родиха децата, в един момент започнаха разговори за ясли и градини. Интересувах се и много мислих кое е най-добре за тях и за цялото ни семейство. Отвсякъде, близки и не толкова близки хора и всякакви други източници, ми изприказваха едни и същи клишета за:
- това как е много важно да не си изгубя работата, как децата и така си порасвали,
-че толкова малки деца не се интересуват от това кой ги гледа (забележете, гледа физически, психическите и моралните норми са някъде другаде),
- как щели да се социализират, а ако не са ходили нямало да имат приятели,
- яслата и градината била голямо удобство, защото квалифицираните знаели какво да правят (означава ли, че майките са неквалифицирани?),
- как не се издържало толкова време вкъщи и майките губят качествата си....
В един момент си зададох въпросите:
-Кой печели от това децата да са в яслите, а аз на работа? - представете си, че половината работоспособно население остане вкъщи за няколко години да гледа деца - как това се отразява на икономиката
- Защо се поставя под въпрос квалификацията на една жена да е майка - с какво чуждият човек ще бъде по-добър от мен - обич, внимание, умение...какво?
- Каква социализация се очаква от дете , щом като в природата му е заложено да иска цялото внимание за себе си?
- Искам ли първите емоции да са споделени с някой чужд?
- Чия ценностна система ще възприемат децата ми - мояте или на учителките и лелките в яслата и градината?
- Ще ми бъде ли приятно, ако съм дете животът ми да е под режим - ядене по час, пикаене по час, спане по час , че и игра по час?
Има още много подобни въпроси.
И накрая реших, че ако децата нямат нужда от майките си на тази възраст, природата щеше да ги направи абсолютно самостоятелни.
Искам аз да ги науча на важните неща в живота, а не някакви непознати на заплата, които все пак бързат да се приберат при своите деца.
Ако ще има грешки във възпитанието, предпочитам аз да съм причината - поемам отговорността.
Ще зная, че съм направила това, което ми подсказват инстинктите, пък да става каквото ще - природата ни е дала, каквото ни е нужно.
Кариерата не е заек да избяга, близостта с децата ще остане за цял живот.
На едно дете не му пука колко дрехи има и от какво шише пие - това е гъдел за родителите (точно като се родиха децата бяхме в незавидно положение, но ги отгледахме)
Стана доста дългичко, но поемам риска да го напиша.
Мога само да кажа, че за себе си постъпих правилно - с децата взаимно се научихме на много обич и уважение.
Когато се родиха децата, в един момент започнаха разговори за ясли и градини. Интересувах се и много мислих кое е най-добре за тях и за цялото ни семейство. Отвсякъде, близки и не толкова близки хора и всякакви други източници, ми изприказваха едни и същи клишета за:
- това как е много важно да не си изгубя работата, как децата и така си порасвали,
-че толкова малки деца не се интересуват от това кой ги гледа (забележете, гледа физически, психическите и моралните норми са някъде другаде),
- как щели да се социализират, а ако не са ходили нямало да имат приятели,
- яслата и градината била голямо удобство, защото квалифицираните знаели какво да правят (означава ли, че майките са неквалифицирани?),
- как не се издържало толкова време вкъщи и майките губят качествата си....
В един момент си зададох въпросите:
-Кой печели от това децата да са в яслите, а аз на работа? - представете си, че половината работоспособно население остане вкъщи за няколко години да гледа деца - как това се отразява на икономиката
- Защо се поставя под въпрос квалификацията на една жена да е майка - с какво чуждият човек ще бъде по-добър от мен - обич, внимание, умение...какво?
- Каква социализация се очаква от дете , щом като в природата му е заложено да иска цялото внимание за себе си?
- Искам ли първите емоции да са споделени с някой чужд?
- Чия ценностна система ще възприемат децата ми - мояте или на учителките и лелките в яслата и градината?
- Ще ми бъде ли приятно, ако съм дете животът ми да е под режим - ядене по час, пикаене по час, спане по час , че и игра по час?
Има още много подобни въпроси.
И накрая реших, че ако децата нямат нужда от майките си на тази възраст, природата щеше да ги направи абсолютно самостоятелни.
Искам аз да ги науча на важните неща в живота, а не някакви непознати на заплата, които все пак бързат да се приберат при своите деца.
Ако ще има грешки във възпитанието, предпочитам аз да съм причината - поемам отговорността.
Ще зная, че съм направила това, което ми подсказват инстинктите, пък да става каквото ще - природата ни е дала, каквото ни е нужно.
Кариерата не е заек да избяга, близостта с децата ще остане за цял живот.
На едно дете не му пука колко дрехи има и от какво шише пие - това е гъдел за родителите (точно като се родиха децата бяхме в незавидно положение, но ги отгледахме)
Стана доста дългичко, но поемам риска да го напиша.
Мога само да кажа, че за себе си постъпих правилно - с децата взаимно се научихме на много обич и уважение.
RadostinaHZ, благодаря за търпението да изложиш така подробно вижданията си.
Аз съм съгласна с повечето точки. Категорично колкото е по-малко детето- толкова и зависимостта от майка му е по-силна. Вече въпрос на компромиси е кога ще оставим детето на отглеждане/обучение от други хора. Сещам се, че имаше една тема за домашното образование- има майки, които и в училищна възраст искат да гледат децата си и не ги пускат на училище с връстниците си.
Аз съм съгласна с повечето точки. Категорично колкото е по-малко детето- толкова и зависимостта от майка му е по-силна. Вече въпрос на компромиси е кога ще оставим детето на отглеждане/обучение от други хора. Сещам се, че имаше една тема за домашното образование- има майки, които и в училищна възраст искат да гледат децата си и не ги пускат на училище с връстниците си.
Да, чувала съм за тази система. Не бих се възползвала от нея, освен ако случайно децата ми не се окажат чак толкова гениални и талантливи, че да няма как да ходят в обикновено училище (имам предвид музиканти, артисти, напреднали в науките, спорта и др.)
Според мен децата трябва да ходят на училище. Не съм съгласна с принцитите, образователните похвати, учебните системи и др.
Училището е много полезно и приятно за децата - по-голяма самостоятелност при вземане на решения, приятели и конфликти, самоизграждане, постижения др. На моите много им харесва - там са половината им приятели, имат чудесни взаимоотношения, справят се без особени трудности.
НЕ съм съгласна с това, което представлява днешното училище - образователни похвати, учебни системи, учебници, натовареност на децата, изисквания, стрес и други подобни негативи. Прилича ми на нещо като да е измислен реактивния двигател, а още да се кара с конска тяга. Не може в информационно общество, където важни са хората, които измислят нещата, да се възпитават деца, които ще сглобяват хладилници.
За мен не може днешните български училища да приличат на китайски шивашки цех - децата по чиновете, навели глави, правят каквото и когато им се каже. И най-добрите и всеотдайни учители не биха могли да се справят при подобно положение - ако имаш 30 деца и 35-45 минути час по колко минути средно на дете се пада?
Според мен децата трябва да ходят на училище. Не съм съгласна с принцитите, образователните похвати, учебните системи и др.
Училището е много полезно и приятно за децата - по-голяма самостоятелност при вземане на решения, приятели и конфликти, самоизграждане, постижения др. На моите много им харесва - там са половината им приятели, имат чудесни взаимоотношения, справят се без особени трудности.
НЕ съм съгласна с това, което представлява днешното училище - образователни похвати, учебни системи, учебници, натовареност на децата, изисквания, стрес и други подобни негативи. Прилича ми на нещо като да е измислен реактивния двигател, а още да се кара с конска тяга. Не може в информационно общество, където важни са хората, които измислят нещата, да се възпитават деца, които ще сглобяват хладилници.
За мен не може днешните български училища да приличат на китайски шивашки цех - децата по чиновете, навели глави, правят каквото и когато им се каже. И най-добрите и всеотдайни учители не биха могли да се справят при подобно положение - ако имаш 30 деца и 35-45 минути час по колко минути средно на дете се пада?
Не видях подходящ отговор за детегледачка?
Няма кой да го гледа от баби-дядовци. Гледа го друга жена. Когато тругнах на старата си работа, трябваше да давам повече от половин заплата на гледачката и въпреки това предпочетох този вариант пред яслата. Не всички жени могат да седят вкъщи и само да гледат деца, а заседиш ли се дълго, губиш си квалификацията...
Няма кой да го гледа от баби-дядовци. Гледа го друга жена. Когато тругнах на старата си работа, трябваше да давам повече от половин заплата на гледачката и въпреки това предпочетох този вариант пред яслата. Не всички жени могат да седят вкъщи и само да гледат деца, а заседиш ли се дълго, губиш си квалификацията...