Дори да харесваш каузата им, дори да искаш да научиш нещо повече и да я подкрепиш като СИМПАТИЗАНТ, идва един момент, в който се отблъскваш. Направих опит да систематизирам това, което със сигурност отблъсква мен:
* Сектантския блясък в очите
* Пълното отричане на всичко, различно от "каузата" - или си от "нашите", или не си.
* Ако не си от "нашите", ти си презряно същество, което не знае как да живее и трябва да се срамува от себе си
* Ако си от "нашите" си пич
* Градивната критика е некомпетентна, необоснована и лишена от всякакъв смисъл
* Безапелационната адмирация на "каузата" означава, че си зрял и отговорен човек
...
Мисля, че схванахте идеята ми. Понякога (за щастие само понякога) и на мен ми се е искало да променя нещо в начина си на живот - да стана вегетарианка, да спра цигарите, да открия бог и да защитавам природата. Наистина мисля тези каузи за ДОБРИ. Но и доволно отблъскващи по гореспоменатите причини. Така че си ям месо, пуша си и съм ЗА еднократно и повсечестно изтребване на бездомните кучета.
А "добрите" ми се струват досадни.
Така ли е и с вас, или проблемът е в "моя телевизор"?