От известно време е голяма борба да сменя памперса на сина ми, но вчера просто не ми издържаха нервите, хванах го здраво да не мърда, той разбира се се разплака, след което аз му казах, че съм му много сърдита, излязох и го оставих на спалнята да плаче. Той не помръдна оттам, плака поне 5 минути. Като се върнах при него му казах със спокоен тон да се успокои, седнах до него,а той ме целуна и се гушна в мен, след което доброволно легна по гръб все едно да му сменя памперса. Тук вече аз щях да се разплача /вътрешно го направих и цял ден се чувствам гузна за това че така реагирах/.
Днес, обаче се повтори горе долу същата сценка - не дава и не дава, приема го на игра, аз обаче се заинатих и в крайна сметка му го смених на сила. Не съм го удряла, но е достатъчно че го хванах по-грубо и му се развиках.
Той се разплака много силно, но се успокои бързо и сега си спи сладко, сладко, а аз се чувствам ужасно за това че така съм се държала с него. Досега не ми се е случвало да му се карам, той е изключително добро и кротко дете. Даже почнах да си мисля че така ще му пречупя характера, ще го стресна и т.н.