Чувствам се ужасно и ви моля за съвет.
От известно време е голяма борба да сменя памперса на сина ми, но вчера просто не ми издържаха нервите, хванах го здраво да не мърда, той разбира се се разплака, след което аз му казах, че съм му много сърдита, излязох и го оставих на спалнята да плаче. Той не помръдна оттам, плака поне 5 минути. Като се върнах при него му казах със спокоен тон да се успокои, седнах до него,а той ме целуна и се гушна в мен, след което доброволно легна по гръб все едно да му сменя памперса. Тук вече аз щях да се разплача /вътрешно го направих и цял ден се чувствам гузна за това че така реагирах/.
Днес, обаче се повтори горе долу същата сценка - не дава и не дава, приема го на игра, аз обаче се заинатих и в крайна сметка му го смених на сила. Не съм го удряла, но е достатъчно че го хванах по-грубо и му се развиках.
Той се разплака много силно, но се успокои бързо и сега си спи сладко, сладко, а аз се чувствам ужасно за това че така съм се държала с него. Досега не ми се е случвало да му се карам, той е изключително добро и кротко дете. Даже почнах да си мисля че така ще му пречупя характера, ще го стресна и т.н.
От известно време е голяма борба да сменя памперса на сина ми, но вчера просто не ми издържаха нервите, хванах го здраво да не мърда, той разбира се се разплака, след което аз му казах, че съм му много сърдита, излязох и го оставих на спалнята да плаче. Той не помръдна оттам, плака поне 5 минути. Като се върнах при него му казах със спокоен тон да се успокои, седнах до него,а той ме целуна и се гушна в мен, след което доброволно легна по гръб все едно да му сменя памперса. Тук вече аз щях да се разплача /вътрешно го направих и цял ден се чувствам гузна за това че така реагирах/.
Днес, обаче се повтори горе долу същата сценка - не дава и не дава, приема го на игра, аз обаче се заинатих и в крайна сметка му го смених на сила. Не съм го удряла, но е достатъчно че го хванах по-грубо и му се развиках.
Той се разплака много силно, но се успокои бързо и сега си спи сладко, сладко, а аз се чувствам ужасно за това че така съм се държала с него. Досега не ми се е случвало да му се карам, той е изключително добро и кротко дете. Даже почнах да си мисля че така ще му пречупя характера, ще го стресна и т.н.
)
Синът ми беше на 1.5 г. когато го оставих през деня без памперс. Вярно, че се напикаваше, ама си го преобличах в сухи дрешки, а напишаното като се изпере бързо съхне в това време. Не е много удачно в тези жеги детето да стои с памперс - неудобно му е, спарено, особено като се напълни .... Нооооо ти си знаеш най-добре детето 
Би трябвало да искат да им е чисто и сухо, ама не - при нас има и писъци, и се върти и тича из апартамента.. 
На мои познати детето разрешава пък само на бащата да му сменя памперса! 
Защо - не е ясно!Така че не се притеснявай, това е често срещано явление. А колкото до твоята реакция-напълно нормална е. Ти да не си робот- естествено, че ще си изпускаш нервите понякога! Тези малки човечета понякога съа способни да те изкарат от равновесие! Но истината е, че купона предстои - колкото повече порастват, толкова повече ще са палави и непослушни. 
5 памперса ще смениш за това време 
, голямо чудо. Обясни му, че това на теб не ти е приятно и толкова! Следващия път като почне да прави така, пак твърдо казваш, да спре, обясняваш и т.н. постепенно ще разбере докъде може и къде не бива. Така се възпитават децата. И не го подценявай, не си мисли, че не разбира. И да не схваща всяка твоя дума постепенно ще се научи. 
Вече в момента, в който я слагам на леглото, тя ми казва, че иска приказка. Като бебе пък така бяхме с памперса. Отначало й давах един памперс в ръцете "да го разглежда", а като стана по-голяма - играчка. Важното е да е заета с нещо, за да ме остави да я оправям! 
И Алекс е така-от известно време нито иска да му слагам пармперс,нито да сяда на гърне.Даже вече и сам си го сваля и аз по цял ден ходя с парцалите.Препикава си човека територия и хич не му пука за майка му 
