Ожулих си колата- направо откачам от нерви

  • 3 908
  • 39
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 80
Спомням си и аз , когато бях съвсем нов шофьор ожулих колата в един стълб при паркиране. Ядосах се ужасно на плиткия си мозък и доста потреперих докато си дойде милото... А той се захили и каза е...л съм ти колата, ти нали си добре! Дано и твойто мило да реагира добре че ти си достатъчно  травмирана от случката! Peace

# 31
  • София
  • Мнения: 178
... А той се захили и каза е...л съм ти колата, ти нали си добре! Дано и твойто мило да реагира добре че ти си достатъчно  травмирана от случката! Peace
Точно така е - ламарините да се трошат - косъм да не пада от главата ти! Grinning Това е най-важно - да сме живи и здрави Hug

# 32
  • Sofia
  • Мнения: 6 981
И аз изживявах тежко първите драскотини на новата ми кола, но вече не ми пука.
ЖИвея в центъра на тясна уличка, която не е синя зона и затова паркират плътно и от двете страни.
Ако аз не си ожуля колата в някоя паркирана ще стане обратното - някой ще закачи моята паркирана кола.
Вече прилича на великденско яйце , но другата седмица влиза в сервиз и ще е пак новичка.  Grinning

# 33
  • Мнения: 2 109
Ева, това дори не е било катастрофа !! защо се шашкаш?!
кажи сега какво каза мъжът?

ако иска да види нашата кола за успокоение:  Mr. Green
http://kalikayo.multiply.com/photos/photo/28/14
за втори път и е тази година.

първата ми кола беше една фиестичка.... беше сребърна на синьо-червено райе  Mr. Green от добро шофиране Simple Smile
следващата беше доста по-голяма и ми трябваше известно време да я поочукам по вратите, за да мога да я паркирам на места, на които се събираше фиестата. (между дървета върху бордюр, например).

# 34
  • София
  • Мнения: 1 345
шашкам се защото явно не се справям а не заради ожулената ламарина. Мъжа ми ... не го било яд за голата ама аз не съм била гледала като хората. Иди му обясни,че трябва време да се свикне с голяма кола. Нашата първата също беше една мъничка опел кадет и ми беше лесно а това и отпред дълго и от зяад с багажник голям ooooh!

# 35
  • София
  • Мнения: 903
И на мен ми се случи почти същото нещо миналата година - на излизане от паркинга ( където един т*пак ме беше запушил) си одрах колата в паркираната до мен Лада. На ладата бронята й е желязна и затова моята кола пострада. Наистина е неприятно чувството. Отначало и аз много се ядосах, обадих се на мъжа ми да се оплача, а той с неговото невъзмутимо спокойствие ми каза: "Е, и какво като си я одрала? Сега и за това ли ще се ядосваш? Не мислиш ли, че не си заслужава?" . Тогава аз също се замислих че не си заслужава и яда ми премина.

# 36
  • София
  • Мнения: 1 345
И на мен ми се случи почти същото нещо миналата година - на излизане от паркинга ( където един т*пак ме беше запушил) си одрах колата в паркираната до мен Лада. На ладата бронята й е желязна и затова моята кола пострада. Наистина е неприятно чувството. Отначало и аз много се ядосах, обадих се на мъжа ми да се оплача, а той с неговото невъзмутимо спокойствие ми каза: "Е, и какво като си я одрала? Сега и за това ли ще се ядосваш? Не мислиш ли, че не си заслужава?" . Тогава аз също се замислих че не си заслужава и яда ми премина.

Ей и аз точно в една лада и по същия начин на ладата нищо и няма а моята врата вдлъбната

# 37
  • София
  • Мнения: 3 328
Продължавай да караш, Ева. Нищо друго няма значение. Дано мъжът ти реагира като този на Таня28, и както моя, впрочем, при подобна ситуация /беше ми за пръв път да паркирам на служебен паркинг между колчета, та халчицата на едното колче й остави спомен на предна дясна врата/. Месеци след това се престраших да пробвам пак такова паркиране и оттогава до днес все така си паркирам колата до работата.

# 38
  • Мнения: 920
шашкам се защото явно не се справям а не заради ожулената ламарина.

Това пък изобщо не си го помисляй.

# 39
  • София
  • Мнения: 903
И на мен ми се случи почти същото нещо миналата година - на излизане от паркинга ( където един т*пак ме беше запушил) си одрах колата в паркираната до мен Лада. На ладата бронята й е желязна и затова моята кола пострада. Наистина е неприятно чувството. Отначало и аз много се ядосах, обадих се на мъжа ми да се оплача, а той с неговото невъзмутимо спокойствие ми каза: "Е, и какво като си я одрала? Сега и за това ли ще се ядосваш? Не мислиш ли, че не си заслужава?" . Тогава аз също се замислих че не си заслужава и яда ми премина.

Ей и аз точно в една лада и по същия начин на ладата нищо и няма а моята врата вдлъбната


Ами как ще й има нещо на ладата - с тая желязна броня, а западните коли с тия меки ламаринки.

Оня ден отива мъжа ми  на една автомивка с детето да остави колата за миене. Малката отваря рязко вратата и удря вратата на спрелия наблизо фиат пунто и оставя малка вдлъбнатинка във вратата. Мъжа ми едва се е оправил с момчетата от автомивката (че то и собственика на другата кола не е бил там).

Но ... с по-малко нерви всичко се оправя. И недей да си мислиш, че не можеш да караш - сигурна съм, че отсега нататък ще внимаваш повече. А и както се казва, такова нещо може да се случи дори и на опитен шофьор. Аз в такива случаи се ядосвам повече на онези, които спират като "араби в пустиня".  От мойта случка с ладата най-обичам някой да ме запуши на паркинга - веднага го избутвам с моята кола на средата на паркинга и си продължавам пътя - той да не е спирал там.

Общи условия

Активация на акаунт