Пренатално възпитание

Много ме учудва подигравателния тон на изказванията против теориите за пренатално възпитание... Защо така, момичета? Нали този форум е за обмяна на мнения и информация, а не за среща с други, които мислят точно като нас. Ако не сте склонни да научите нещо ново или да приемете различно мнение защо въобще пишете и четете тук? Подчертавам, че не се заяждам, а истински се интересувам от отговорите на въпросите, които съм задала по- горе.

Колкото до моето мнение: Няма смисъл да се тревожим, защото се тревожим и така травмираме детето (звучи объркано, но е цитат от една книга по въпроса). Не можем да контролираме нещата, които ни се случват, но можем да контролираме начина, по който реагираме. Пренаталното възпитание не е просто някаква измишльотина на ССФ, а е сериозно изследвано от психиатри и лекари в продължение на десетилетия. Научно доказано е, че детето по биохимичен път "чете мислите" на майката и преживява нейните емоции заедно с нея. Според реакциите и и начините, по които се справя със ситуациите то заучава модели на поведение и ги прилага след като се роди, а и когато порасне. Една майка, която държи на себе си, обича се и се грижи добре за външния си вид, за здравето и настроенията си предава това отношение и на бебето, което ще се отнася така към себе си. Майка, която казва на бебето в корема "Обичам те" и го чувства  и мисли го научава, че то заслужава да бъде обичано и то ще се обича и ще държи на себе си.
Има доста книги по въпроса и нямам намерение да ви отегчавам повече. Специалността ми не е пренаталнта психология, но знам доста по въпроса и се надявам повече хора да погледнат сериозно на бебето в корема, а и на вече роденото, като на личност, която попива всяка информация и я прилага в модела си за оцеляване. Ако го направим може и да не ни се наложи след двайсет години да се питаме "Защо стана такъв( такава? А му осигурихме всичко"

Според мен със сигурност е важно състоянието на майката през бременността, но чак да си говориш на корема, особено ако не ти идва отвътре.... като при мен... Четох за пренаталното възпитание още в началото на бременността и от тогава се опитвам да съм спокойна, позитивна, да не се ядосвам и т.н. -  заради хормоните, които се отделят при различните състояния. Логиката ми е: повече ендорфини за нас двамата - по спокойно бебче после, повече адреналин и подобни - по нервно...."Разговорите" и при мен се изчерпват с "аре стига вече рита" или нещо от сорта 
Виждам логика единствено след 6-я мес., когато бебето вече чува, да не се обграждаш с агресивни звуци, това включва крясъци и караници, а да говориш със спокоен тон. Иначе може като се роди като ти чуе гласчето, вместо да се успокоява "ето я мама", да си казва "аре тая лудата кресла идва да ми се кара"...    Тва последното е майтап 

Ох, да си призная честно ми се навъртаха таквизи мисли, но имам познат, дето изповядва нещо си, няма да му казвам името, че може да има поддръжници и да се засегнат. Та при тях човек трябва да се моли преди всяко начинание: преди да се качи в колата, преди да се нахрани, преди да отиде тоалетната, преди да излезе да се разходи пеша /може да настъпи буболечка, да смачка трева/ и да се извинява за всичко, което е унищожил и т.н. Та не мога да патентовам такова нововъведение.

само за снимка , аз напр. пиша, защото именно "това е форум е за обмяна на мнения и информация"- ако изразя подигравателно отношението си към нещо това е изразяване на мнение именно.
Да научим нещо ново... четох точно по темата книжка /имаше подобна и в сайта на Мамма.БГ, и да ти кажа честно я възприех точно както възприех друга такава- за уринотерапията /което становище определено също е "интересно" и се възприема от много хора, пази Боже, не от мен/. Чудех се кога ли да чакам том № ІІ за "фекалотерапията"?
Всеки пише какви ли не книги, в които изразява какви ли не теории, ние пък, читателите, имаме право не само да ги четем или да не ги четем, но и да изразяваме становище. това право поне още никой не ни го е отнел.
Аз, напр., намирам за смешно това, някой да възпитава /точно срещу този термин имам сериозни възражения/ зародиши. Имаше друга тема във форума за възпитанието на децата, където сме разисквали това какво само по себе си съставлява възпитанието като целева дейност, насочена към... и разработки за двустранността на процеса, с цитати от книги също. Та за мен използването на самия термин "възпитание" тук намирам за напълно неуместено и направено с чисто комериална цел, така звучи по- продаваемо.
Чувствата и изразяването им не са неща, които се насаждат с книги и теории. Това повтаряне на "Обичам те" няма да промени моите чувства към децата ми- нито ще ги заобичам повече, нито, ако са нежелани, ще ги заобичам въобще. За мен поне възпитанието започва дори не точно с раждането на бебето, а по- късно, когато то започне да се осъзнава като нещо отделно от майка си. Също има достатъчно книги в тази насока и също няма да ви отегчавам, преповтаряйки написани неща.
Съвсем на майтап и аз съм си приказвала с бебо, както прави между впрочем всяка майка и както са правели нашите майки и баби и т.н. и без теории за пренатално възпитание и без да имат за цел да изразяват някакви чувства понеже това било възпитателно за зародиша, по- късно бебето.
Та ако не ви се чете това, което пиша, също не го четете.

Всеки взе да се чуди с каква сензация да изпъкне над всички.Ето на,измислили общуването с бебето,докато е неродено!Това е промиване на мозъци,не се поддавай

разбира се, че има значание каква е психическото и физическото сътояние на майката през бременносттта. скоро гледах филмче, в което даваха как бебчето се стряска в утробата, когата майкта преживява някакъв голям стрес. също казаха, че стресът на майката може да се отрази на теглото на бебето. разбира се, всеки е подложен на стресови ситуации, не може 9 месеца да си в блажена летаргия, става въпрос явно за доста голямо нервно напрежение.
колкото до това, че 9 те месеца били по-важни от първите 7 години - доста изсилено ми се вижда, дори смешно като се замисли човек.
за пренталното възпитание доста неща са изписани и сигурно има своето значение. но аз някак не мога да си говоря на корема. от време на време го погалвам или се усещам, че наум казвам нещо на бебчето, когато съм много развълнувана. но до там. предполагам, че като се роди човечето вече по съвсем друг начин ще гледам на него. сега още не мога да възприема като че ли, че си е отделен човек. само от време на време ми напоня, че живее и свой живот като ме сритва. но не мога да му говоря все още.

А само като си мислиш за бебето, демек телепатично да си общувате - не върши ли по-добре работа?  Все пак то още български не разбира - или като му говориш сега, то ще запомни и след две години ще осмисли казаното? 

Краси1, мисля, че свекърва ти е права и не разбирам хората, които веднага подигравателно отхвърлят всичко.
Аз самата съм от семейство на химици, имам си и д-р на хим.науки и к.т.н. у дома    Та разни теории трудно виреят в нашето семейство, всичко се подлага на съмнение и анализ до ниво молекули и неутрони 

В същото време майка ми (родила и отгледала 3 деца сама, също химик) е твърдо зад тази теория за пренаталното възпитание.
Разбира се, човек не трябва да се вторачва в пъпа си  - всяко прекалено  е излишно. Но че има значение за плода нашето настроение, действията ни, звуците около нас и от нас - това си е доказано и дисертации има за това написани. А че после някой сяда да драсне популярна книжка на базата на това с идеята да изкара някой лев и в стремежа да олекоти материала и да го направи достъпен и за полуграмотните  прекалява  - това е отделен въпрос. 

Самата аз мога да споделя моя опит. При първата ми бременност бях далеч от дома и близките, в друга държава, но заобградена от дружелюбни хора и през цялото време се чувствах чудесно. Освен това се скъсвах да слушам приятна ми музика, пеех си, пеех и в компания и т.н. Същото правех и след като се роди бебето.
Сега мога да кажа, че е имало смисъл от това - израстна спокойна и жизнерадостна 20-годишна девойка, за която първото впечатление на всички е чудесната усмивка.
А животът ми беше доста суров 

Така че не виждам причина да не правя същото и сега, в тази си бременност.

чета малко между редовете, но по мои наблюдения и това е верно.. аз бях много позитивна и ведра цяла беменност и детето ми е спокойно и усмихнато.. незнам обаче дали не му е генетично заложен този позитивизъм от баща му, защото неговият характер е такъв..

ей това сякаш аз съм го писала 

Говорех и ,но рядко.Някакси не ми идваше отвътре.Но пък изкарах спокойна бременност и Тери беше като бебе много кротка,тихичка,усмихната...

Пренаталното възпитание не е просто идея търсеща сензация или поредното "чудо за три дни".Това е възпитание по-важно,отколкото и първите 7 години "както били казали хората".Но тъй като човешката психика по-принцип отхвърля неща,които са и непознати и още повече не разбира,то защо тогава да се чудим,че темата е посрещната с толкова сарказъм и ирония?
Възпитанието на детето започва от момента на зачеването му.Желаното дете усеща любов,нежеланото-връждебност.Всяка мисъл и чувство,всяка картина която вижда и се отпечатва в съзнанието на майкта се усещат от детето и влияят на развитието му.
Не случайно още в древния Рим бременните жени са били са обграждани със специално внимание,разхождали са се в градини,заобиколени от цветя и песните на птиците,където е царяло спокойствие и мир.

Пренаталното възпитание е нещо съвсем различно от това да седиш и да четеш лекции на корема. То е философия на Изтока за възпитаване на хармонична и пълноценна личност. Съществува от векове между другото, тъй че този, който го е нарекъл "модно течение", е меко казано неинформиран.

Цитирам препоръки към бъдещите майки - част от статия, касаеща предрожденото възпитание:


* Бъдете щастливи, бъдете радостни, учете детето си на хормоните на радостта и любовта. Отделяйте си време за „радостен душ” през деня. Ако имате музика, която ви носи радост, пускайте си я през деня и си представяйте как обливате детето си със светлина и любов.

* Измислете си песничка - по възможност с ваши думи и мелодия и я пейте поне по веднъж на ден. Думите й могат да са простички, но да включват важните за вас неща, които искате да предадете на детето си – качества, които искате да изградите в него.

* Избягвайте по възможност негативните преживявания, научете се да се справяте със стреса и да трансформирате негативните чувства в позитивни. Бъдете особено бдителни за вътрешния си диалог, осъзнавайте до какви мисли и чувства ви води той и ако трябва – променете го. Спомагателно средство за това е някоя мантра или дори песен, но внимавайте с текста! За да се научите на тези лесни за казване неща, но тъй трудни за изпълнение, посещавайте курсове по йога, учете медитативни техники, намерете си записи с релаксации или йога-нидра, четете подходящи книги.

* Подбирайте музиката, която слушате, филмите, които гледате, хората, с които се срещате, местата, на които ходите, дори и цветовете на дрехите, с които се обличате. За храната – знаете.


Цялата статия четете ТУК

Майка ми все ме караше да му чета приказки, но никога не съм го правила ! Обаче му пусках музика и гледах всички филми на Дисни ... ( и изчетох няколко книги на Стивън Кинг, които много обичам  ) Първите 4 месеца, когато ми беше много лошо и аз му се заканвах