Пренатално възпитание

О, я по-спокойно 

И мен все ме питаха - говориш ли му? На какво да говоря се чудех, опитвах, но ми беше тъпо. По-добре да говоря на себе си, пък той ако иска да слуша 

Аз говоря на котката у дома, пък то ако ще, да слуша от корема 

Няма място за притеснения

Това пък вече ми се струва доста превзето....

Споко, и аз по едно време изперках, та търсих класическа музика - да слуша бебка в корема, ама нещо на мен не ми понесе, като започна един рев от моя страна   После опитах да накарам таткото да и говори, а той толкова тъпо ме изгледа   не бил и чувал за такова нещо, е не ми се занимаваше да го образовам, но поне вече му се карам като псува по пътищата  

    И да мислиш за бебето,пак е добре!
    (но само хубави неща )

Единственото което говорих беше : "Я стига ме рита"....

Като всяко ново течение е пренаталното възпитание си търси ниша къде да се настани..
Ако искате вярвайте ако искате - не, важното е да правите каквото чувствате.. и ако ви е глупаво да бъбрите на един корем който подскача от време на време, то определено не трябва да го правите. Защото една личност която е в хармония със себе си и прави нещата така че тя да се чувства добре, винаги е по добър родител, от онзи който обръща гръб на инстинктите си и действа по суха теория..
По темата.. не съм от хората които се влюбват в нереален образ.. не съм си говорила на корема, но слушах музика.. харесваше му мисля, а и на мен.. Не мисля че трябва да се отдава толкова голямо значение на пренаталното възпитание..

За музиката - да. Много музика слушах и той танцуваше из корема ми. И сега обича да слуша и се опитва да пее.

ние с първото слушахме Моцарт и т.н.,
второто се роди малко след термина и единственото което му говорех беше:
-Бебе, хайде раждай се!
с много изнервен тон
След това като се роди 2 месеца изобщо не благоволи да ни погледне, мързеше го да си отвори и 2те очи. Сега  е много диво и любвеобвилно, не личи да му се е отразило зле пренаталното невъзпитание

  Моите и двете са явно невъзпитани

И аз все още говоря на котката и бебо слуша и се възпитава пренатално в любов към животните  .
И понеже много обичам котката, преди да забременея ми беше като дете и се чудех дали ще мога да обикна толкова човек и по-точно бебе. Обаче вече този въпрос не стои.

Предполагам че е вярно, но нямам спомени да съм го правила. Просто мислех оптимистично, гледах да не се ядосвам (при втората бременност не ми се удаваше, много беше натопорчено), слушах музика.
Ако ти идва отвътре-говори, ако не-не изпадай в излишна паника. Паниката и подобни неприятни мисли биха навредили много повече, от колкото ако не му говориш.

и аз така. и му се заканвах, че само да се роди и да порасне и ще види той... лоша, лошааа майка. няма моцарт, няма кърма...не мъ е срам.

напомня ми моето съкровище

Много знаят те на тях ли говориш, или с друг. Като говориш с мъжа ти, пак те чува. Какво е това пренатално възпитание? Мислиш ли, че то осъзнава и осмисля какво му казваш? Ако е така, значи и то си мисли и разсъждава като във филма "Виж кой говори"... И после като види акушерката: "Ква си ти ма, я ме пусни!"... 

А аз между другото бях чела също, че е хубаво да му се говори и един ден му разказах почти цял филм, който гледах... Ей така, да се отчета, че съм го направила. Толкова ми беше смешно, ако някой ме видеше отстрани да си разговарям с корема... Че и таткото карах да му говори и само повтаряше на пъпа ми "Бебооо, бебооо..." ...

Прочети една статия от вестника на глас и си готова! Да ти мине, щом ти е толкова гузно. 

Неприятни мисли често ме спохождаха. И още е така, са съжаление... Явно съм сбъркана.
Misty, представяш ли си да му пуснеш този филм след време и да ти каже - О, мамо, стига, този филм го знам наизуст. 
munkamm, аз не спирах да говоря на кучето си. Миля, че ме разбираше. Или поне добре се прави. 

Твъдре вероятно е от тези пусти хормони наистина да се вторачвам в ненужни неща. С първото си дете не съм го правила и не съм и имала угризения. Сего обаче май се чувства повече гузна от нещо друго- последните 4-5 седмици бях в страхотен ужас заради резултатите от амниоцентезата и дори си бях стегнала багажа за болницата - за принудително прекъсване на бремеността, защото имаше опасения, че бебето има генетични увреждания. През цялото това време бях много гневна на бебето и сега се чувствам една такава виновна... Като чух това за общуването си дадох сметка, че аз не само не го правя, но сякаш игнорирам това, че ще имам бебе - като защитна реакция вследствие този стрес ли, не знам... Ама ми стана много гузно...

Чак пък да му говоря нещо сериозно със сигурност не го правя. )))
А и какво да го възпитаваш пренатално - няма да му чета лекции я.
Обикновенно ако се сетя му казвам добро утро бебе, или го питам - какво правиш бебе? но дотам се заключават разговорите ми. ))))

Така мисля и аз

Не съм говорила на корема си, един път опитах и се чувствах много тъпо, не ми идваше отвътре, но музика съм слушала много, защото обичам.

Всички ме наставляваха да слушам музика, а на мен ми се слушаше тишината. Имах периоди в които слушах адски силно любимата си мезика, но от хормоните това често завършваше с рев, та и досега. На глас сама не мога да говоря лесно дори и на тел. секретар. Когато с таткото сме изучавали корема, ритниците отвътре и сме говорили с любов за бебето мисля, че е по-важно.
    Пишех периодично писма към бебетата си във втората половина от бременността и това ме успокояваше...Там е написана цялата ми любов и страхове.
Най-хубавото беше баткото да говори и пее на корема, обикновено на пъпа, като микрофон. Сега тези песни продължават и са голямо улеснение за мен в приспиването...

Съгласна съм, че някои хора се правят на интересни.
 Много ми харесва Мисълта "ВСЯКА МАЙКА Е НАЙ-ДОБРАТА ЗА СВОЕТО БЕБЕ"  и все на нея съм се уповавала...

Свекърва ми твърди, че има значение как е протекла бременността за бъдещото здраве на бебето - не само физическо, но и психическо. Тя твърди, че е правила за себе си емпирично изследване и е установила, наблюдавайки доста бременни, /включително и своите две бременности/, че психическото състояние на майката е от голямо значение за бебето. Нервна, отчаяна майка, гладна, бедна, болна и т.н. - бебето е нервно, ревливо, хипохондрично. Спокойна, щастлива, весела майка, пееща, танцуваща, спортуваща- жизнерадостно бебе, спокойно и доволно. Тя твърди, че бебетата имали памет, още от майчината утроба и затова не хубаво бременните да преживяват големи сътресения. Всичко, което вълнува майката, вълнува и бебето - свекърва ми казва, че по кръвен път стига тази информация  до бебето и било свързано с насищане на някакви хормони. Свекърва ми  е химик и е работила в лаборатория дълги години, там е правила някакви изследвания по този повод. На мен това ми се струва малко странно, да не кажа и налудничаво. Но не съм медицинско лице все пак.

Ми говоря му не мнооого рядко и то по-скоро неща от сорта ей бебок стига рита или пуу кво ти стана бе цял ден не си мръднал.
Ама превзета история ми се вижда това с пренаталното възпитание.
Обаче си мисля, че емоциите на майката се отразяват на бебото, защото при различни състояния се отделят различни хормони който се отразяват на бебето.

Мисля, че има много разум в това, което казва свекърва ти. Това, че е мед.лице още повече ме впечатлява за изводите, до които е стигнала.

Ти си отличничка! Хем си действала спонтанно, хем си правила това, което трябва. 

Да,да, пък още по- добре е да започнем да общуваме с яйцеклетките си, респективно сперматозоидите, още преди да са станали на зародиш. Така възпитанието ще е още по- пълно...

Ах, как ме е яд, че изтървах този сюблимен момент!  Защо не се доверих на статиите и изследванията със строга научна обосновка?!

Judy, и аз се смях много, даже ти написах предложение да заемеш тази пазарна ниша и да спечелиш мноооооооого пари от книги с теорията си. Но го изтрих, защото се замислих, че и това е възможно....да се молиш на сперматозоидите си да пробият обвивката на яйцеклетката... и т.н.

Много ме учудва подигравателния тон на изказванията против теориите за пренатално възпитание... Защо така, момичета? Нали този форум е за обмяна на мнения и информация, а не за среща с други, които мислят точно като нас. Ако не сте склонни да научите нещо ново или да приемете различно мнение защо въобще пишете и четете тук? Подчертавам, че не се заяждам, а истински се интересувам от отговорите на въпросите, които съм задала по- горе.

Колкото до моето мнение: Няма смисъл да се тревожим, защото се тревожим и така травмираме детето (звучи объркано, но е цитат от една книга по въпроса). Не можем да контролираме нещата, които ни се случват, но можем да контролираме начина, по който реагираме. Пренаталното възпитание не е просто някаква измишльотина на ССФ, а е сериозно изследвано от психиатри и лекари в продължение на десетилетия. Научно доказано е, че детето по биохимичен път "чете мислите" на майката и преживява нейните емоции заедно с нея. Според реакциите и и начините, по които се справя със ситуациите то заучава модели на поведение и ги прилага след като се роди, а и когато порасне. Една майка, която държи на себе си, обича се и се грижи добре за външния си вид, за здравето и настроенията си предава това отношение и на бебето, което ще се отнася така към себе си. Майка, която казва на бебето в корема "Обичам те" и го чувства  и мисли го научава, че то заслужава да бъде обичано и то ще се обича и ще държи на себе си.
Има доста книги по въпроса и нямам намерение да ви отегчавам повече. Специалността ми не е пренаталнта психология, но знам доста по въпроса и се надявам повече хора да погледнат сериозно на бебето в корема, а и на вече роденото, като на личност, която попива всяка информация и я прилага в модела си за оцеляване. Ако го направим може и да не ни се наложи след двайсет години да се питаме "Защо стана такъв( такава? А му осигурихме всичко"

Според мен със сигурност е важно състоянието на майката през бременността, но чак да си говориш на корема, особено ако не ти идва отвътре.... като при мен... Четох за пренаталното възпитание още в началото на бременността и от тогава се опитвам да съм спокойна, позитивна, да не се ядосвам и т.н. -  заради хормоните, които се отделят при различните състояния. Логиката ми е: повече ендорфини за нас двамата - по спокойно бебче после, повече адреналин и подобни - по нервно...."Разговорите" и при мен се изчерпват с "аре стига вече рита" или нещо от сорта 
Виждам логика единствено след 6-я мес., когато бебето вече чува, да не се обграждаш с агресивни звуци, това включва крясъци и караници, а да говориш със спокоен тон. Иначе може като се роди като ти чуе гласчето, вместо да се успокоява "ето я мама", да си казва "аре тая лудата кресла идва да ми се кара"...    Тва последното е майтап 

Ох, да си призная честно ми се навъртаха таквизи мисли, но имам познат, дето изповядва нещо си, няма да му казвам името, че може да има поддръжници и да се засегнат. Та при тях човек трябва да се моли преди всяко начинание: преди да се качи в колата, преди да се нахрани, преди да отиде тоалетната, преди да излезе да се разходи пеша /може да настъпи буболечка, да смачка трева/ и да се извинява за всичко, което е унищожил и т.н. Та не мога да патентовам такова нововъведение.

само за снимка , аз напр. пиша, защото именно "това е форум е за обмяна на мнения и информация"- ако изразя подигравателно отношението си към нещо това е изразяване на мнение именно.
Да научим нещо ново... четох точно по темата книжка /имаше подобна и в сайта на Мамма.БГ, и да ти кажа честно я възприех точно както възприех друга такава- за уринотерапията /което становище определено също е "интересно" и се възприема от много хора, пази Боже, не от мен/. Чудех се кога ли да чакам том № ІІ за "фекалотерапията"?
Всеки пише какви ли не книги, в които изразява какви ли не теории, ние пък, читателите, имаме право не само да ги четем или да не ги четем, но и да изразяваме становище. това право поне още никой не ни го е отнел.
Аз, напр., намирам за смешно това, някой да възпитава /точно срещу този термин имам сериозни възражения/ зародиши. Имаше друга тема във форума за възпитанието на децата, където сме разисквали това какво само по себе си съставлява възпитанието като целева дейност, насочена към... и разработки за двустранността на процеса, с цитати от книги също. Та за мен използването на самия термин "възпитание" тук намирам за напълно неуместено и направено с чисто комериална цел, така звучи по- продаваемо.
Чувствата и изразяването им не са неща, които се насаждат с книги и теории. Това повтаряне на "Обичам те" няма да промени моите чувства към децата ми- нито ще ги заобичам повече, нито, ако са нежелани, ще ги заобичам въобще. За мен поне възпитанието започва дори не точно с раждането на бебето, а по- късно, когато то започне да се осъзнава като нещо отделно от майка си. Също има достатъчно книги в тази насока и също няма да ви отегчавам, преповтаряйки написани неща.
Съвсем на майтап и аз съм си приказвала с бебо, както прави между впрочем всяка майка и както са правели нашите майки и баби и т.н. и без теории за пренатално възпитание и без да имат за цел да изразяват някакви чувства понеже това било възпитателно за зародиша, по- късно бебето.
Та ако не ви се чете това, което пиша, също не го четете.

Всеки взе да се чуди с каква сензация да изпъкне над всички.Ето на,измислили общуването с бебето,докато е неродено!Това е промиване на мозъци,не се поддавай

разбира се, че има значание каква е психическото и физическото сътояние на майката през бременносттта. скоро гледах филмче, в което даваха как бебчето се стряска в утробата, когата майкта преживява някакъв голям стрес. също казаха, че стресът на майката може да се отрази на теглото на бебето. разбира се, всеки е подложен на стресови ситуации, не може 9 месеца да си в блажена летаргия, става въпрос явно за доста голямо нервно напрежение.
колкото до това, че 9 те месеца били по-важни от първите 7 години - доста изсилено ми се вижда, дори смешно като се замисли човек.
за пренталното възпитание доста неща са изписани и сигурно има своето значение. но аз някак не мога да си говоря на корема. от време на време го погалвам или се усещам, че наум казвам нещо на бебчето, когато съм много развълнувана. но до там. предполагам, че като се роди човечето вече по съвсем друг начин ще гледам на него. сега още не мога да възприема като че ли, че си е отделен човек. само от време на време ми напоня, че живее и свой живот като ме сритва. но не мога да му говоря все още.

А само като си мислиш за бебето, демек телепатично да си общувате - не върши ли по-добре работа?  Все пак то още български не разбира - или като му говориш сега, то ще запомни и след две години ще осмисли казаното? 

Краси1, мисля, че свекърва ти е права и не разбирам хората, които веднага подигравателно отхвърлят всичко.
Аз самата съм от семейство на химици, имам си и д-р на хим.науки и к.т.н. у дома    Та разни теории трудно виреят в нашето семейство, всичко се подлага на съмнение и анализ до ниво молекули и неутрони 

В същото време майка ми (родила и отгледала 3 деца сама, също химик) е твърдо зад тази теория за пренаталното възпитание.
Разбира се, човек не трябва да се вторачва в пъпа си  - всяко прекалено  е излишно. Но че има значение за плода нашето настроение, действията ни, звуците около нас и от нас - това си е доказано и дисертации има за това написани. А че после някой сяда да драсне популярна книжка на базата на това с идеята да изкара някой лев и в стремежа да олекоти материала и да го направи достъпен и за полуграмотните  прекалява  - това е отделен въпрос. 

Самата аз мога да споделя моя опит. При първата ми бременност бях далеч от дома и близките, в друга държава, но заобградена от дружелюбни хора и през цялото време се чувствах чудесно. Освен това се скъсвах да слушам приятна ми музика, пеех си, пеех и в компания и т.н. Същото правех и след като се роди бебето.
Сега мога да кажа, че е имало смисъл от това - израстна спокойна и жизнерадостна 20-годишна девойка, за която първото впечатление на всички е чудесната усмивка.
А животът ми беше доста суров 

Така че не виждам причина да не правя същото и сега, в тази си бременност.

чета малко между редовете, но по мои наблюдения и това е верно.. аз бях много позитивна и ведра цяла беменност и детето ми е спокойно и усмихнато.. незнам обаче дали не му е генетично заложен този позитивизъм от баща му, защото неговият характер е такъв..

ей това сякаш аз съм го писала 

Говорех и ,но рядко.Някакси не ми идваше отвътре.Но пък изкарах спокойна бременност и Тери беше като бебе много кротка,тихичка,усмихната...

Пренаталното възпитание не е просто идея търсеща сензация или поредното "чудо за три дни".Това е възпитание по-важно,отколкото и първите 7 години "както били казали хората".Но тъй като човешката психика по-принцип отхвърля неща,които са и непознати и още повече не разбира,то защо тогава да се чудим,че темата е посрещната с толкова сарказъм и ирония?
Възпитанието на детето започва от момента на зачеването му.Желаното дете усеща любов,нежеланото-връждебност.Всяка мисъл и чувство,всяка картина която вижда и се отпечатва в съзнанието на майкта се усещат от детето и влияят на развитието му.
Не случайно още в древния Рим бременните жени са били са обграждани със специално внимание,разхождали са се в градини,заобиколени от цветя и песните на птиците,където е царяло спокойствие и мир.

Пренаталното възпитание е нещо съвсем различно от това да седиш и да четеш лекции на корема. То е философия на Изтока за възпитаване на хармонична и пълноценна личност. Съществува от векове между другото, тъй че този, който го е нарекъл "модно течение", е меко казано неинформиран.

Цитирам препоръки към бъдещите майки - част от статия, касаеща предрожденото възпитание:


* Бъдете щастливи, бъдете радостни, учете детето си на хормоните на радостта и любовта. Отделяйте си време за „радостен душ” през деня. Ако имате музика, която ви носи радост, пускайте си я през деня и си представяйте как обливате детето си със светлина и любов.

* Измислете си песничка - по възможност с ваши думи и мелодия и я пейте поне по веднъж на ден. Думите й могат да са простички, но да включват важните за вас неща, които искате да предадете на детето си – качества, които искате да изградите в него.

* Избягвайте по възможност негативните преживявания, научете се да се справяте със стреса и да трансформирате негативните чувства в позитивни. Бъдете особено бдителни за вътрешния си диалог, осъзнавайте до какви мисли и чувства ви води той и ако трябва – променете го. Спомагателно средство за това е някоя мантра или дори песен, но внимавайте с текста! За да се научите на тези лесни за казване неща, но тъй трудни за изпълнение, посещавайте курсове по йога, учете медитативни техники, намерете си записи с релаксации или йога-нидра, четете подходящи книги.

* Подбирайте музиката, която слушате, филмите, които гледате, хората, с които се срещате, местата, на които ходите, дори и цветовете на дрехите, с които се обличате. За храната – знаете.


Цялата статия четете ТУК

Майка ми все ме караше да му чета приказки, но никога не съм го правила ! Обаче му пусках музика и гледах всички филми на Дисни ... ( и изчетох няколко книги на Стивън Кинг, които много обичам  ) Първите 4 месеца, когато ми беше много лошо и аз му се заканвах 

Това пък вече ми се струва доста превзето....
Глупости

Темата е изключително интересна, ще я следя. 
Аз лично съм от онези "леко луди" , които от първите месеци на бременността си, къде на майтап, къде на сериозно съм си общувала със сина си.
Интересно е, че сякаш камък ми падна от сърцето когато ми казаха в 4тия месец - момче !
От този момент нататък съм го възприемала като одухотворено същество и дори с риск да ми се посмеете   
ще кажа, че съм се срамувала и заради него, при нелепи ситуации при които съм изпадала .....
/ е всички знаят, че бременните са силно емоционални и такива ситуации на липсват  /

Георги Календеров,точно така не сме се изразили. Казахме, че който го намира за неестествено, не е нужно да го прави. Вярвам, че всяка от нас е чувала за тези методи, но те не бива да се правят "на сила". Достатъчно разумни сме да уважаваме чуждото мнение и не съм чула и видяла( в случая) изрази от типа "Ма ти луда ли си, ма?" или както се изразихте "Как така ще си говоря на корема, ма ооооу! Ти акъл имаш ли, ма, ненормална ли си, кво?". Може да съм му казла няколко неща в някои моменти, но когато съм го почувствала "от вътре", както се казва. Не смятам, че това трябва да се натрапва на майките. Всяка има усет, всяка милва корема си, нима товя не е интимност между двамата и прост начин за комуникация? Не оспорвам теориите на учените, дори вярвам че са прави. И моля, не обобщавайте така грубо майките от този форум.

И на двамата поговорвах, но доста рядко и непреднамерено (в сми. без никаква умисъл). Според мен няма полза да се насилваш да правиш нещо, което чувстваш неестествено. А това, че 9-те месеца в утробата са по-важни от първите 7 години за емоционалното развитие на детето - по никакъв начин не мога да го приема !

Прочетете поне нещо по въпроса преди да пишете, де! И стига с това говорене на корема, направо се излагате.
Пренаталното възпитание е ФИЛОСОФИЯ, а не шизофрения. 

Георги Календеров, приемам извинението!
Благодаря!

Аз пък явно съм от "превзетите" . Говоря на корема си и не защото съм чела нещо някъде, а защото така ми идва от вътре. Мъжът ми също му говори.

Не е възможно, колкото и да не ми се ще точно в този момент, да няма значение пренаталния период. Та това е живо същество, което определено има душа и свой разум, който никой не знае какво представлява и дали не е по-висш от нашия.
Не съм специалист, но съм чела, че още Фройд говори за архетипите, които се създават в човешката психика вследствие на поведението на родителите и които архетипи моделират поведението на зрелия индивид по-късно. След като не може да се отрече, че има психо-физична връзка между майката и плода, то какви ще са последствията ако майката я пренебрегва и не се грижи за емоционалното състояние на детето чрез своето собствено.

Според мен, важно е, не да се говори на корема, а да се чувства майката добре, да не се растройва, да се грижат за нея, да се чувства обичана, да и се предлага емоционална стабилност и т.н. Извинете ме, но да бъдем честни, какво разбират бебоците от думи  - какво чуват в корема, освен къркорене на черва и биене на сърце? Нашият глас достига до тях и звучи доста различно, то е доказано, че бебоците първоначално разпознават биенето на сърцето на майката, а не гласа и.

Георги Календеров - странен хумор имате. А и какви спомени може да има човек преди да бъде заченат, това вече е фантастика. В кръга ня шегата - сперматозоидът се моли да бъде той щастливецът оплодил клетката, а клетката се моли да бъде оплодена, а не от организма изхвърлена.

Това е много плашещо, ако е истина, защото с тези хормони хич не е добре да възприема сегашното ми поведение - далеч са от истинските ми модели на поведение, затова се надявам да не са съвсем точни тези изследвания.

После - по време на моята бременост аз определено оглупях - пак в резултат на хормоните според специалисти - при това положение няма как да "обуча" бебето на това което знам и правя добре по принцип. В момента ме интересуват главно неща свързани с бременността и раждането, а изобщо не неща от моята сфера, с които дори като се задълбоча прекалено получавам контракции. Така че бебето няма как да се научи пренатално от мене на тези неща, а само на неща, които малко ще го интересуват още повече защото е момче.

Нещо което по ми допада - в една популярна книга за бременни авторката пише, че не е установено, но е възможно този адреналин дето го отделяме в повече доста често през бременноста да е полезен за нещо на бебето.

Важен е този пренатален период, никой не отрича това, важно е предимно здравословното състояние на майката /и физиологично и психично/, но да говорим за възпитание на плода... просто е пресилено и терминологията е крайно неточна.
Дори здравословното състояние на майката е важно много преди момента на забременяването, но за възпитание....
Това е накратко, което исках да кажа.

Наистина ме очудват коментари, които отхвърлят ПРЕНАТАЛНИЯ период, като фактор.
Нека да поясня, че "възпитание" така или иначе се осъществява през този пренатален период, искаме или не. Именно за това пренаталното възпитане цели някаква умисъл и участие в този процес.

Доста елементарно е приравняването на говоренето на корема с нещо все пак доста по-обхватно.

На мен лично ми беше много полезна, дори и чисто емоционално, за самата мен, информацията и упражненията свързани с пренаталното възпитание.

Разбира се, никой не би трябвало да се чувства зле, ако не придава особено значение на казаното по въпроса. Важно е само да знаете, че с детето сте едно, и то мисли и чувства вашите мисли и чувства, през своята призма. Затова и естествено е всяка бременна жена да се поощрява да "бъде щастлива" . Но дори и да не е , по-важно е да е настроена положително към малкото дете растящо в нея!


Този цитат само говори, че става дума за напълно непознаване за какво иде реч под пренатално възпитание. Все пак е добре първо да се заинтересува човек, преди да критикува нещо.

Според мен е важно да усеща, че е желано и обичано, а за приказките... на какво ли не се е наслушало покрай баткото. Ако е вярно това ще е светнато за години напред кое как е   

“Възпитанието на детето е в ръцете на майката. Каквото вложи майката в детето още във време на бременността, това е важното. После като се роди, детето по-трудно се възпитава. Затова казвам: майките ще оправят света. Майката във време на бременността може да вдъхне на детето разумност, интелигентност, да даде подтик на неговите чувства, да усили волята му. Майката във време на бременността си може да предаде всичките си качества на детето. Ако като бременна тя се въодушевява от музика, поезия, художество, всичко това тя може да предаде на своето дете. Но и обратното може да стане. Ако през душата на една бременна жена минават емоции на омраза, завист, всички тези чувства пак ще се вложат в нейното дете.”

Учителят Петър Дънов

Открай време езотеричните учения говорят за голямото влияние, което оказват преживяванията на бременната жена върху плода в утробата й. Още в най-ранните свещени текстове на Ведите и Упанишадите  се споменават подобни случаи.

Една от тези истории е за Прахлад, сина на Хираня Кашипу – един зъл и жесток демон, който поради силата и свръхчовешките си способности става хегемон на света. Той забранява изцяло да се споменава за Бога, Името му и въобще, че съществува такова нещо. По време на своята бременност обаче, бъдещата майка на Прахлад попада сред едни от последните мъдреци, живеещи в една пещера и тук тя чува за Вишну (Вседържителят) и за изначалната божественост на света. Години по-късно след раждането си Прахлад, който е обучаван за приемник на баща си, започва да повтаря името на Вишну и да задава въпроси за божествеността на света – знание, което е било изцяло недостъпно за него под зоркия поглед на баща му и абсолютната забрана, която никой смъртен не смеел да пречупи...  Така станало ясно, че той попил това знание докато бил в утробата на майка си.

На Изток вярата, че възпитанието започва още в утробата е част от начина на живот, докато на Запад на тази идея доскоро бе гледано с известна доза скептицизъм. Бе смятано за суеверие това, което древните познания за света и човека са твърдели още от хилядолетия. Едва напоследък с въвеждането на ултразвуковата камера и Кирлияновата фотография, както и на други най-нови апаратурни методики за следене на живота на ембриона, научната парадигма започва да променя своето становище и да изследва области, принадлежащи дотогава на окултното. Наблюденията показват, че вътре в утробата плодът реагира на различни стимули, идещи от околната среда под формата на звукови и светлинни вибрации. И не само реагира, но и използва получената информация за своето съграждане.

Знае се, че човешкото тяло е свръхадаптивно. Как ще се развие организма зависи не само от генетичната информация, но и от околната среда. Гените предоставят описанието, по което се формира организма, но дали нещо ще се включи или изключи от програмата, зависи и от сигналите, получени отвън. Информацията, която прониква в утробата дава нивото на развитие на околната среда. Съобразно тази информация плодът вътре изгражда себе си. Дали някои генетично предавани болести ще се развият, зависи и от пренаталната среда. Знае се, че когато организмът е подложен на стрес, например, той може да активира промяна в ДНК и да създаде нови гени в усилието си да отговори на външното предизвикателство. В Космоса, в състояние на безтегловност или на други планети, той би се развил по съвършено друг начин.

Всички видове вибрации идещи от външния свят вземат своето участие в съграждането на бъдещото човешко същество – и звуковите, и светлинните, и онези, за които нямаме рецептори. Установено е, че ембриона не само чува, но и “вижда” образи, а те на  свой ред влияят върху оформянето на плода. Чрез биохимичните реакции на майчиното тяло, реагиращо по определен начин на външния свят, плодът се „научава” да изпитва определени чувства и да изживява различни състояния. Така в гените се кодира основата на бъдещата личност. Майката се явява посредникът между външния по отношение на тялото свят и вътрешната подредба на   възприемане на реалността. Така тя не само предава информация за света отвън, но и своите емоционални и ментални модели.  По този начин детето се научава на цялата палитра от чувства и състояния, като се започне от страхът, несигурността, гневът, самосъжалението и се стигне до радостта, мира, любовта, състраданието, позитивната нагласа към живота, чувството за красота. Затова майката трябва да проявява особена бдителност по време на бременността за всички свои мисли, желания и чувства и да поддържа позитивно отношение към живота, да бъде това, което би искала да бъдат нейните деца.

Вече в много страни по света идеята за пренаталното образование печели своите привърженици. Основават се асоциации по пренатална психология (САЩ, Южна Америка, Австралия, Европа), фондации, групи за емоционална и ментална работа с родителите, центрове за работа с бъдещите майки. Едно от най-крупните изследвания по въпроса за пренаталното въздействие е във Венецуела с повече от 680 семейства и то в продължение на двадесет години.  То недвусмислено показва, че стимулираните по пренаталната програма бебета като деца и като подрастващи показват по-високи умения в езика, паметта и психомоторните реакции от тези на своите връстници, а позитивната връзка с родителите се запазва независимо от критичните периоди на съзряването.

И обратното - психологически проучвания сочат, че ако детето се чувства нежелано по време на своето съзряване в утробата (тоест пренаталното общуване е с негативен полюс), това впоследствие рефлектира като неосъзнат стремеж към самоунищожение, чувство на изоставеност и отхвърляне, трудно изграждане на взаимоотношенията със значимите други, липса на базисно доверие и на правото на съществуване.

Взаимоотношенията на майката с нероденото й дете са особено силни. Няма друго такова време в живота, при което двама души да са така дълбоко свързани и да споделят всеки един миг от своя емоционален свят. Всички емоции, които преминават през майката  се предават през плацентата от молекулите – посредници и директно влияят върху изграждането на мозъчните клетки и емоционалния характер на детето през целия му живот. Чрез нервните връзки, които се формират у нероденото, чрез хормоните и ендорфините, химическите носители на емоциите, детето се учи на чувства и формира определена нагласа към живота. Стимулите от външната среда са тези, които дават материала на първата опитност и реакцията идва според научения урок. Една майка, която преодолява трудностите с оптимизъм и една майка, обезпокоявана от страхове и притеснения, ще научи детето си на съвършено различни реакции. Така две деца с различна пренатална опитност на един и същ стимул ще покажат различни реакции – едното с любопитсво и смелост, другото с плач, разтърсващ нервната система...

Духовния аспект на бременността


Според древните езотерични учения, бременността е най-важният период за формирането на бъдещото същество, времето за неговото оформяне като личност, дори характер. По време на бременността жената  е духовният учител на своето дете, утробата й е неговия първи свят, входа към земния живот, тук то започва своята адаптация към специфичните вибрации на Земята.

Майката не само формира качествата на бъдещото физическо тяло, но и дооформя информацията дадена от семето на бащата. Тя може да усили или намали някои негови характеристики. Всичко зависи от мислите и чувствата, които преминават през нея, защото всичко оставя своя енергиен отпечатък върху нейното и на плода в утробата й тяло.

Не е за пренебрегване и още по-предходния етап от човешкото съществувание – зачатието. Според някои учения, родителите са тези, които привличат определени същества да се родят в техните семейства. Преди да направи избор на бъдещото си семейство, душата търси този тип вибрация, която най- добре да отговаря на същността й. Най-голямо влияние оказва избора на майката. Някои източници твърдят, че невъплътената душа витае две години около нея преди да се убеди, че това е избраницата. Дори да и липсват някои важни качества в момента, душата вижда дали тя има потенциала да ги развие за в бъдеще при подходящи условия.

Също така състоянието на родителите по време на зачеването е от особено значение. Затова в някои дълбоко религиозни семейства изпълняват сложни ритуали преди зачеване на детето, очистителни процедури, преминават през периоди на пост и молитва, за да се подготвят за инвокация на душа от по-висш еволюционен порядък. Вярва се, че повечето от духовните водачи на човечеството са били зачевани след подобна подготовка.

Сходни ритуални практики има не само в Индия, но и в много познати на нас древни общества – в Египет, Древна Гърция, Тракия, при келтите, при някои африкански племена и др. В древността в определени дни от годината се е извършвала хиерогамия (свещен съюз) между върховната жрица и царят-жрец,  като детето, заченато по време на ритуала, се е считало за дете на бога. Легендите разказват, че и Александър Македонски бил заченат след подобен ритуал.

Днес те са почти изчезнали като традиция, освен може би в Индия, където в семействата на йоги се практикуват специални концентрации и медитации преди зачеване, за да се извика към живот душа от по-висши измерения. Подходящият ден и час, в които небесните сили ще дадат благотворните си влияния, се определят астрологически, а самото зачатие се извършва в подходящо декорирана стая с много цветя, специални аромати и вода от свещени реки и то само ако и двамата са в спокойно състояние на духа. Контролът над дишането, съчетан с изкуството на любовта и владеенето на енергиите, можели да пренесат двойката в най-висшите измерения и да придадат на сексуалния акт чисто духовно значение. От голямо ниво за зачатието било нивото на съзнание и на двамата. Така, както най-важно е нивото на съзнание на умиращия човек за по-нататъшната му съдба след смъртта, така и отсам границата на живота, за бъдещото същество е от значение нивото на съзнание на родителите по време на зачатие.

Ето защо в древните култури се полагали такива грижи за този момент. Считало се, че колкото по-фина е вибрацията на една душа, толкова е по-голяма вероятността да построи тялото си от елементите на мъж и жена с духовни сили.

Ведическите източници твърдят, че душата влиза в тялото около четвъртия месец от бременността. Макар тя вече да е направила своя избор и да витае около майката, едва тогава тя влиза в тялото за постоянно. Дали това е така не знаем, но е факт, че горе-долу по това време тялото на ембриона вече е преминало през всичките животински стадии на вътреутробно развитие е вече е приело човешка форма...

За съжаление, днешната реалност рядко може да предложи на жената позитивна атмосфера и чисти вибрации. Безпокойствата, напрегнатостта, негативната информация от телевизията и вестниците, гледането на неподходящи филми с насилие, пораждащи страх, са преживявания, които рефлектират негативно върху психичната структура на бъдещото дете. Силата на жената обаче, се състои в способността й да трансформира негативните тенденции, чрез личностната си трансформация, чрез силата на молитвата и медитацията и съзнателното й свързване с духовните светове. Във Ведите майката се описва като творец, създател, посветен – тази, която има истинското знание. Майката се почита като божество, чиято власт е върховна. Но тази власт не се гради върху завоювана авторитарност, както е при мъжкия аспект, а е плод на всеотдайната свещена любов  на нейното себеотричане.

Да даде нов живот на света – това е най-важната мисия на женското начало. Тя започва със сътворяването на едно ново същество, с въплътяването на една душа, слизаща на Земята, за да донесе нещо ново на нея.

Какъв ще бъде новия човек, новата личност, зависи много от това, което майката ще вложи в него. Истинската роля на жената е духовна. Тя може със своето съзнателно участие да извика специална душа от висшите измерения. Митът за Дева Мария не е просто мит, а отглас от древното знание, което някога е съществувало на Земята. Но днес не само, че жената не е съзнателна за своите скрити способности, но и като продукт на патриархалното общество и се налага непрекъснато да доказва себе си, съревновавайки се с мъжкия свят, изграждайки себе си според неговите критерии. Така основното притеснение по време на бременността е не нещо друго, а килограмите и влошения външен вид, невписващ се в утвърдените манекенски стандарти.

При голямата възможност, която стои пред жените е твърде жалко тя де не се използва по предназначение. Да се роди дете без да се вложи съзнание в този процес е пропусната възможност, която не се повтаря в живота. Тялото е носител на Духа в неговия път към себепознанието , а истинското майчинство предполага и отговорност, надхвърляща пределите на видимия свят. Докато Тя и То са едно е времето на истинското общуване, в което могат да се посеят семената на бъдещия характер, който да е близък до идеала на душата и. Едва когато съграждането на бъдещото същество стане съзнателна дейност на жената, едва тогава тя ще се пробуди за истинската си сила, а бременността ще стане свещенодействие, чрез което ще се проявява Духът. Всяко едно поколение ще става все по-добро и в едно утопично бъдеще човечеството ще прекрачи прага към следващото стъпало на своята еволюция.

Одухотвореното човечество …

 

 

Съвременни изследвания за пренаталното въздействие на майката върху плода

Периодът на вътреутробното развитие е част от  несъзнаваното, което макар и да не се помни и да не се интегрира в самосъзнанието,  има своето значение в онтогенезата на личността. Това е периодът, в който от една единствена клетка – яйцеклетката плюс хромозомната информация, дадена от сперматозоида на бащата, се формират милионите клетки на човешкото тяло  с всичките му органи и системи, с цялата сложност на висшата нервна дейност. Всеки ембрион повтаря филогенезата – историята на живота от появата на първото едноклетъчно до сложния организъм на човека. И този процес на изграждане се случва вътре в тялото на майката без да е необходимо съзнателно участие от нейна страна. Независимо обаче дали тя е съзнателна или не за този процес, чрез нейното взаимодействие със света, плодът вътре в утробата изгражда себе си и чрез получаваната отвън информация. Така се извършва процеса на т.нар. пренатално възпитание.
Днес вече се знае, че това как ще се развие организма зависи не само от генетичната (вътрешна) информация, но и от външната, идеща от околната среда, преминаваща през тялото на майката и нейното субективно пречупване на обективната реалност. Гените предоставят описанието, по което се формира организма, но дали нещо ще се включи или изключи от програмата, зависи и от сигналите, получени отвън. Информацията, която прониква в утробата дава важни насоки. Съобразно нея плодът вътре изгражда себе си. Дали някои генетично предавани болести ще се развият, зависи и от пренаталната среда. Знае се, че когато организмът е подложен на стрес, например, той може да активира промяна в ДНК и да създаде нови гени в усилието си да отговори на външното предизвикателство.
В днешно време вече има ред доказателства , свидетелстващи за това, че неадекватното поведение на майката по време на бременността , преживеният стрес и повишена тревожност, са честа причина за различни патологически състояния на детето, както психологически, така и соматични. По време на пренаталния период, детето живее общ живот с майката. Така, отделящите се при стрес хормони като катехоламините например, проникват през плацентната бариера и навлизат в плода. Същото се отнася и до ендорфините , отделящи се при положителни емоции. Майката и детето са един общ неврохормонален организъм, който в еднаква степен страда от неблагоприятното влияние на външната среда, което се записва в дълговременната памет, оказвайки влияние върху по-късния живот на детето. Позитивните майчини емоции спомагат засилен растеж на плода и израстване на нивото на сензорно възприятие у плода. Стресът води до малка тежест на плода , увеличение процента на смъртност, респираторни инфекции, астма, слабо когнитивно развитие.
Емоционалният стрес корелира с преждевремнно раждане, детска психопатология, случаи на шизофрения, проблеми в училище, склонност към наркомания, правонарушения, суицидни действия. Травмата на плода може да намери отражение в афективната сфера на възрастния човек. Емоционалния стрес на майката може да предизвика у плода биохимически дисбаланс, свръхактивация на адренокортикалналната система с последващо увеличение на адренокортикотропния хромозон кортизон, катехоламините и глюкагона, а това от своя страна се възприема от ДНК - рецепторите на плода. По този начин хормоналния дисбаланс на майката може да предизвика емоционална дисфункция на плода.
В това отношение са интересни изследванията на Руската пренатална психологическа школа. В едно от изследванията на Олга Соколова направените изводи са, че доминиращото емоционално състояние на жената по време на бременността определя по-сетнешното предразположение на детето към съответната емоционална реакция.
В първия етап от изследването се наблюдават 40 майки, които се оценяват чрез скалата за тревожност, а във втория се проследяват родените вече деца на три етапа – след раждането, на три и шест месеца. Използват се скали за оценка на психомоторното развитие, мускулен тонус, показатели за емоционално състояние, доминиращите емоции на децата и се сравняват с тези на майката по време на бременността.
Оказва се, че на детето се предават и съдържанието и характера на емоционалното състояние на майката, като например страх и агресия. Установява се, че най-голямо значение за формирането на емоционалната сфера при детето имат четвъртия, петия и шестия месец от бременността, когато най-активно се развиват и диференцират мозъчните структури, които играят основна роля във формирането на емоциите.
В основната група на тревожните майки децата се характеризират с емоционална неустойчивост, която води до нарушения и в познавателната сфера. Тоест – честа смяна на настроенията, чест плач, преобладаване на отрицателно емоционално състояние, трудно заспиване, лесно събуждане. И ако първият месец достоверни различия не са се наблюдавали, то в третия месец в първата група емоционално неустойчиви деца са определени 27.5 процента, а в шестия месец - 33 процента. В другата група такива деца въобще нямало.

         Информацията, идваща от външния свят несъмнено влияе върху съграждането на бъдещото човешко същество. Чрез биохимичните реакции на майчиното тяло, реагиращо по определен начин на външния свят, плодът се „научава” да изпитва определени чувства и да изживява различни състояния. Всичко, което тревожи майката, тревожи и детето и то почти едновременно. Когато страхът учести сърдечния ритъм на майката, само след части от секундата сърцето на плода започва да бие два пъти по-бързо от обичайното.
По този повод може да се позовем на едно интересно изследване направено от д-р Левин, хирург-зъболекар от Манчестър. Той събирал дълги години млечни зъби и ги наблюдавал под микроскоп като един вид архив на отлаганията в организма. Коронките на млечните зъби се формират през втората половина на бременността и първата от живота. Слоевете емайл могат да бъдат датирани точно, както археолога може да датира пластовете пръст от коя епоха са. Др. Левин забелязал отначало една сивкава линия, която нарекъл „неонатална линия”, защото отговаря на травматизма при раждането. Тя отсъствала, когато раждането преминало по оптимален начин. Но в по-ранните слоеве на места той открил чести аномалии – празнини, които го навели на въпроса „Какво може да се е случило, та да се блокира за известно време процеса на изграждане на млечните зъби и вероятно и на други органи като сърце, черен дроб и т.н., които не са запазили откриваеми анатомични следи?” За да си отговори, той започва да работи съвместно с психолог, който беседва с майките. Тогава се появяват точни съответствия между тези аномалии и много силни стресови обстоятелства, преживени от майките по време на бременността.
В този дух е и изследването на д-р Силви Ришар „Влияние на емоционално преживяното от бременната жена върху здравето и темперамента на кърмачето”. Тя проследява бременността, раждането и първите осем месеца на сто майки и техните деца, като разкрива очевидно съответствие между емоционалните безпокойства на бременната и наблюдаваните нарушения във функциите при децата – здравословни проблеми и психологически смущения.
Всички емоции, които преминават през майката  се предават през плацентата от молекулите – посредници и директно влияят върху изграждането на мозъчните клетки и емоционалния характер на детето. При стрес например, се произвеждат т.нар. хормони на стреса – адреналин, катехоламини, които преминават през плацентната бариера и създават у плода съответстващо физиологическо състояние на майчината емоция. Същото се отнася и за хормоните на щастието – ендорфините. И в двата случая може да се говори за едно бъдещо предразположение към определен тип изживяване, дори характер.
Майката се явява посредникът между външния по отношение на тялото свят и вътрешната подредба на   възприемане на реалността. Тя не само предава информация за света отвън, но и своите емоционални и ментални модели. Чрез нервните връзки, които се формират у нероденото, чрез хормоните и ендорфините, химическите носители на емоциите, детето се учи на чувства и формира определена нагласа към живота.
Стимулите от външната среда са тези, които дават материала на първата опитност и реакцията идва според научения урок. Така може да се очаква, че тази майка, която преодолява трудностите с оптимизъм в опозиция с майката, обезпокоявана от страхове и притеснения, ще научи детето си на съвършено различни реакции. Така две деца с различна пренатална опитност на един и същ стимул ще покажат различни реакции – едното с любопитсво и смелост, другото с плач и боязън.
„Най-новите изследвания показват, че по време на бременността в човешкото същество се изграждат изначалните основи на неговото здраве, на неговата емоционалност, на неговия начин на общуване, на неговите интелектуални възможности, даже и на неговита творчески способности.” Мари Бертен
Отношението на майката към плода по време на бременността също е от съществено значение и оставя сериозни следи в развитието на неговата психика. До интересен извод ни води една анкета, обхващаща около петстотин жени за взаимоотношенията им с все още нероденото от тях бебе, впоследствие проследени след раждането. Оказва се, че тези жени, които практически почти никога не се сещали за своето дете ( поради прекомерна заетост или нежелана бременност), впоследствие родили деца с тегло по-ниско от нормалното и с по-чести храносмилателни и нервни смущения, отколкото другите деца. Възможна ли е емоционална депривация на този тъй ранен етап от развитието и до какви следствия води тя? 
Оказва се, че нежеланите деца (по време на бременността)
след раждането си се характеризират с ред психологически особености, които нарушават тяхната адаптация в социума, включително и прблеми със здравето, конфликтност, стремеж да обърнат внимание върху себе си, често  чрез асоциални прояви. (Matejcek Z. Et al, Захаров А.И. и др.). Изследванията показват, че психосоматичните разстройства при тях се срещат особено често, обикновено под формата на: пренатална дистрофия при раждането, висока честота на респираторните заболявания, бронхити, пневмония, астма, язва на стомаха (Verny Т.Д991; Захаров А.И. 1994; Share I, 1996;
Нежеланите деца, преживяли в утробата на майка си ненавист и отблъскване, носят тези чувства със себе си за цял живот . От това страдат те, семейството, и обществото като цяло.
Ето един случай за една майка, която имала силно негативно отношение към своето забременяване и детето, което носела.  След раждането си освен множеството психосоматични проблеми, които детето имало, особеното е че то отказвало да суче от майка си, докато охотно приемало гърдата на друга жена.
Както вече споменахме, всичко преживявано от майката се преживява и от плода ва нея. Има случаи от практиката, които показват ефекта от този факт по най –драматичен начин.
Единият случай е за бременна жена в траур, която преживявала смъртта на баща си почти през цялата бременност.  Роденото по-късно дете още в ранното си детство изпадало периодически в депресия, без никаква видима причина. В такива моменти той често рисувал стар човек, умиращ в пещера (символ на утробата, където той в дородовия си опит преживявал нееднократно загубата на своя дядо).
Подобен случай е цигиран от Франсоаз Долто за един младеж с невротично повдение, който се оказало по направената от него рисунка, че цял живот се опитва да компенсира страданието на майка му по починалата му сестра, които тя преживявала докато била бременна.
В някои от случаите , в които майката се опитва да направи неуспешен аборт, родените впоследствие деца развиват агресивно садистично поведение, както към другите, така и към себе си.

Р.Божкова 

Следващия път по-добре пусни линк, такива "чаршафи" не всекиму се четат. 

www.natalyoga.net

Съжалявам, ако съм се изказала рязко - не беше преднамерено.   

Не може ли поне в корема да ги оставим да си се развиват на спокойствие дечицата, Като се родят и без това ги почваме от първия месец. Важното е майката да бъде спокойна и щастлива от това че е бременна, от колкото да я гризе съвестта,че днес не си е изпяла песента на корема и не му е пуснала Вивалди

Как искаш да го оставиш на спокойствие, след като това дете е изцяло зависимо от теб и твоите емоции?

Ти се стараеш да изпитваш положителни емоции, срещаш се с приятни за теб хора, обкръжаваш се с красиви неща, слушаш красива музика - това е основата на пренаталното възпитание, и ти самата го казваш. Майките инстинктивно се стараят да избягват отрицателните емоции и неприятните преживявания.

А ако пускаш Вивалди НА КОРЕМА, все едно възпитаваш КОРЕМА - което твое действие биха разбрали само в психиатрията. 

И аз съм от превзетите майки 

Искам да Ви разкажа една история.... едно младо семейство са на меден месец в Индия и посещават един от известните храмове, запознават се с гуруто и го питат... " Ще имаме ли деца, ще може ли да ги възпитаме добре " Гуруто им отговорило.. " Закъснели сте вече с 14 дни " Дали вярвате или не, това е нещо което всеки родител сам решава за себе си...

Ние слушаме класическа музика, четем си приказки, съпругът ми му говори на немски още от сега... Дали сме глупави да го правим или не.. ще можем да кажем след 20 години, като сравним нашето дете с другите на неговата възраст.. сега никой не може да каже нищо..  Поне за сега вярваме, че докато сме щастливи заедно може да предадем това спокойствие и щастие и на бебето, макар и още неродено...

Бременните изпадат в странни състояния.

Daniella  

Брей...човешката психика от типа "кон с капаци" ми е все по-малко забавна.
Разбрали-недоразбрали,чули-недочули и вече изразяваме компетентно мнение"Мммм не,то тука това нещо вътре нищо,че се развива в мен,то разбира...Само си го нося,кво да му говоря!"
Не можах да се сдържа.Нещо,което не разбирате защо трябва да го отричате???

би било хубаво да му бъбриш или да мислиш за него - вярвам, 4е усещат