здравейте, пиша за първи път във форума. имам дете на 5 години - стахотно момиченце. никога не сме планували и обмисляли възможността за второ дете, но това е стояло в плановете ни като далечна перспектива. но този въпрос стои на дневен ред и не може да стигнем до еднозначно решение. проблемите са че живеем на квартира, той работи извън града и се прибира два пъти в месеца и както на повечето доходите ни не са в цветущо състояния, но от друга страна има много положителни страни в това да се роди второ дете, които ясно ги осъзнавам. Моля помогнете ми с мнения -
- Публикувана: 14 юли 2007, 11:32 ч.
- Последно мнение: 6 авг. 2007, 21:08 ч.
второто дете в семейството - за и против
Според мен е хубаво човек да има 2деца, не само заради самите деца, а и за родителите.
Това че сте изненадани би трябвало още повече да ви радва, само след няколко седмици вече и ти и съпругът ти ще сте щастливи от тази бременност. Така че моят съвет е да не избързваш толкова с аборта. Обмислете го още известно време.
Това че сте изненадани би трябвало още повече да ви радва, само след няколко седмици вече и ти и съпругът ти ще сте щастливи от тази бременност. Така че моят съвет е да не избързваш толкова с аборта. Обмислете го още известно време.
Ще ти кажа само, че аз имам сестра - 4 години по-малка от мене - и това е може би най-доброто нещо, което имам в този живот. Сестрата (или братът) са дар от бога и нищо и никой не може да замени този дар... Погледни и от тази гледна точка: освен, че ще дадеш още един живот, ти ще направиш и огромен подарък на първото си дете завинаги.
Аз бях в същата ситуация преди 4 години- на квартира с едно дете и за второ не сме и мислили(може би в някакво далечно бъдеще).
Изненада ни, веднага планирах аборт, взех си направление, пуснах си изследвания...докато чакахме и двамата си променихме решението и решихме да си оставим детето. Това е най-доброто ни решение и въобще не съжалявам, а направо настръхвам от мисълта, че мислех да правя аборт.
Не знам дали някога ще има супер подходящ момент, когато да кажеш - ето сега е момента...винаги ще има нещо, което да изкачакаш, да довършиш.
И сега сме на квартира и ние се местихме с двете деца, не е лесно, но не е и невъзможно. Не се навивай, че е супер лошо, страшно и т.н. да сте на квартира.
Няма нищо по-хубаво от това като ги видя двамата да се смеят и играят заедно.
Изненада ни, веднага планирах аборт, взех си направление, пуснах си изследвания...докато чакахме и двамата си променихме решението и решихме да си оставим детето. Това е най-доброто ни решение и въобще не съжалявам, а направо настръхвам от мисълта, че мислех да правя аборт.
Не знам дали някога ще има супер подходящ момент, когато да кажеш - ето сега е момента...винаги ще има нещо, което да изкачакаш, да довършиш.
И сега сме на квартира и ние се местихме с двете деца, не е лесно, но не е и невъзможно. Не се навивай, че е супер лошо, страшно и т.н. да сте на квартира.
Няма нищо по-хубаво от това като ги видя двамата да се смеят и играят заедно.
BON BON,бременността наистина си е Божа работа,дар,който трябва да приемете,независимо от обстоятелствата ,при които живеете в момента.Помислете си добре,защото може с второто детенце нещата в материален план да ви потръгнат по-добре.Мислете положително,мислете за новия живот и за радостта от него,а не за грижите.Със сигурност ще трябва да се работи повече,за да се изкарват повече пари,тъй-като са необхаодими(колкото и да ги ненавиждаме понякога!),но само защото сте на квартира и ви е по-тесничко,не е оправдание за аборт!Дори може да ви бъде стимул.Само си помислете за онези много-много хиляди нормални хетеро-двойки,които всячески се опитват да си направят рожба и не успявят с години,и мисълта за аборт много бързо ще избледнне.Просто бъдете търпелива,разумна и се борете до край!!!
П.п.Последния постинг го прочетох току-що и искам да добавя,че наистина си много смела майка след всичко това преживяно,но все пак две еднакви бременности няма,ако това може да бъде някакво успокоение..
П.п.Последния постинг го прочетох току-що и искам да добавя,че наистина си много смела майка след всичко това преживяно,но все пак две еднакви бременности няма,ако това може да бъде някакво успокоение..
Ще рискувам да ме убият с камъни 
, но аз съм на друго мнение.
Дете се ражда, когато наистина на 100 процента си сигурна, че го искаш и че можете със съпруга ти да го отгледате нормално. Когато дори 1 процент не си сигурна, по-добре го махни.
Парите са нещо, което не е най-важното в живота, но без тях не можеш да дадеш на децата си нито добър старт, нито добро образование. Така че финансовият въпрос е много важен.
Някои казват - което дете не се е родило, то не е отгледано. И да, и не. Вярно е, че непораснало дете няма, въпросът е как е пораснало.
Не е въпросът да го родиш и да износва дрехите на сестра си, да не можеш да го запишеш на английски, танци, плуване, рисуване, пиано или каквото и да било, защото не ти стигат парите.
Ние живеем в гарсониера - няма да родя второ дете, ако не успея да осигуря по-голямо жилище. Има си изисквания за минимално пространство за живот на един човек. За мен не е нормално 4-ма души да живеят на 42 квадрата. Но това си е моето решение и моето виждане.
Предпочитам да остана с едно дете и да мога да му дам добър старт в живота, отколкото да родя 2 или 3 и вътрешно да знам, че не съм способна да дам и на трите най-доброто.
Каквото и да решиш обаче недей забравя, че това решение освен теб, засяга най-вече нероденото ти дете, неговото щастие или нещастие.
Успех!
, но аз съм на друго мнение.Дете се ражда, когато наистина на 100 процента си сигурна, че го искаш и че можете със съпруга ти да го отгледате нормално. Когато дори 1 процент не си сигурна, по-добре го махни.
Парите са нещо, което не е най-важното в живота, но без тях не можеш да дадеш на децата си нито добър старт, нито добро образование. Така че финансовият въпрос е много важен.
Някои казват - което дете не се е родило, то не е отгледано. И да, и не. Вярно е, че непораснало дете няма, въпросът е как е пораснало.
Не е въпросът да го родиш и да износва дрехите на сестра си, да не можеш да го запишеш на английски, танци, плуване, рисуване, пиано или каквото и да било, защото не ти стигат парите.
Ние живеем в гарсониера - няма да родя второ дете, ако не успея да осигуря по-голямо жилище. Има си изисквания за минимално пространство за живот на един човек. За мен не е нормално 4-ма души да живеят на 42 квадрата. Но това си е моето решение и моето виждане.
Предпочитам да остана с едно дете и да мога да му дам добър старт в живота, отколкото да родя 2 или 3 и вътрешно да знам, че не съм способна да дам и на трите най-доброто.
Каквото и да решиш обаче недей забравя, че това решение освен теб, засяга най-вече нероденото ти дете, неговото щастие или нещастие.
Успех!
Ще рискувам да ме убият с камъни , но аз съм на друго мнение.
Дете се ражда, когато наистина на 100 процента си сигурна, че го искаш и че можете със съпруга ти да го отгледате нормално. Когато дори 1 процент не си сигурна, по-добре го махни.
, но аз съм на друго мнение.Дете се ражда, когато наистина на 100 процента си сигурна, че го искаш и че можете със съпруга ти да го отгледате нормално. Когато дори 1 процент не си сигурна, по-добре го махни.
не е ли по добре да не се прави...вместо да се маха.
За!Ние сме 4-ма,не можеш да си представиш колко е весело и колко добре се чувствам,когато знам,че мога да разчитам на всеки от тях.
Що се отнася до парите-да,истина е,че без тях не може,но не- невъзможно.И друго-не можеш да си 100 процента сигурен за каквото и да било.Сметки,сметки-и накрая без кръчмаря.
Що се отнася до парите-да,истина е,че без тях не може,но не- невъзможно.И друго-не можеш да си 100 процента сигурен за каквото и да било.Сметки,сметки-и накрая без кръчмаря.
Според мен е хубаво човек да има 2деца, не само заради самите деца, а и за родителите.
Това че сте изненадани би трябвало още повече да ви радва, само след няколко седмици вече и ти и съпругът ти ще сте щастливи от тази бременност. Така че моят съвет е да не избързваш толкова с аборта. Обмислете го още известно време.
Това че сте изненадани би трябвало още повече да ви радва, само след няколко седмици вече и ти и съпругът ти ще сте щастливи от тази бременност. Така че моят съвет е да не избързваш толкова с аборта. Обмислете го още известно време.
Аз никъде не прочетох, че BON BON е бременна.
Сестрата (или братът) са дар от бога и нищо и никой не може да замени този дар... Погледни и от тази гледна точка: освен, че ще дадеш още един живот, ти ще направиш и огромен подарък на първото си дете завинаги.
Твърдо-ЗА. Ще рискувам да ме убият с камъни , но аз съм на друго мнение.
Дете се ражда, когато наистина на 100 процента си сигурна, че го искаш и че можете със съпруга ти да го отгледате нормално. Когато дори 1 процент не си сигурна, по-добре го махни.
Парите са нещо, което не е най-важното в живота, но без тях не можеш да дадеш на децата си нито добър старт, нито добро образование. Така че финансовият въпрос е много важен.
Някои казват - което дете не се е родило, то не е отгледано. И да, и не. Вярно е, че непораснало дете няма, въпросът е как е пораснало.
Не е въпросът да го родиш и да износва дрехите на сестра си, да не можеш да го запишеш на английски, танци, плуване, рисуване, пиано или каквото и да било, защото не ти стигат парите.
Ние живеем в гарсониера - няма да родя второ дете, ако не успея да осигуря по-голямо жилище. Има си изисквания за минимално пространство за живот на един човек. За мен не е нормално 4-ма души да живеят на 42 квадрата. Но това си е моето решение и моето виждане.
Предпочитам да остана с едно дете и да мога да му дам добър старт в живота, отколкото да родя 2 или 3 и вътрешно да знам, че не съм способна да дам и на трите най-доброто.
Каквото и да решиш обаче недей забравя, че това решение освен теб, засяга най-вече нероденото ти дете, неговото щастие или нещастие.
Успех!
, но аз съм на друго мнение.Дете се ражда, когато наистина на 100 процента си сигурна, че го искаш и че можете със съпруга ти да го отгледате нормално. Когато дори 1 процент не си сигурна, по-добре го махни.
Парите са нещо, което не е най-важното в живота, но без тях не можеш да дадеш на децата си нито добър старт, нито добро образование. Така че финансовият въпрос е много важен.
Някои казват - което дете не се е родило, то не е отгледано. И да, и не. Вярно е, че непораснало дете няма, въпросът е как е пораснало.
Не е въпросът да го родиш и да износва дрехите на сестра си, да не можеш да го запишеш на английски, танци, плуване, рисуване, пиано или каквото и да било, защото не ти стигат парите.
Ние живеем в гарсониера - няма да родя второ дете, ако не успея да осигуря по-голямо жилище. Има си изисквания за минимално пространство за живот на един човек. За мен не е нормално 4-ма души да живеят на 42 квадрата. Но това си е моето решение и моето виждане.
Предпочитам да остана с едно дете и да мога да му дам добър старт в живота, отколкото да родя 2 или 3 и вътрешно да знам, че не съм способна да дам и на трите най-доброто.
Каквото и да решиш обаче недей забравя, че това решение освен теб, засяга най-вече нероденото ти дете, неговото щастие или нещастие.
Успех!
И аз съм ЗА. Имам две чудесни деца,които ме радват всеки ден.И аз бях решила,че не искам второ дете ,но така се стекоха обстоятелствата,че забременях и реших да си родя детето.Изобщо не съжалявам!Аз съм едно дете и винаги ми е липсвало това,че нямам брат или сестра.Като гледам другите,се чувствам много самотна.Не причинявай това на детето си.И ние не сме в цветущо финансово състояние.До сега все сме на квартира и се местим от град на град,но животът си тече, и мисля,че най-доброто,което съм направила е,че си родих две дечица.Като ги гледам как се гушкат и как си играят ,виждам,че съм взела правилното решение.Ще направя всичко възможно те да са щастливи.
little Suzy имаш ли дете?Ако не-пожелавам ти го от сърце.Пиша това,за да ти кажа,че дете няма как да ти "тежи",разбираш ли?Няма как-това е твоето дете.И,да-не е домашен любимец,разбира се.
А докато чакаш парите и нормалните условия-току-виж,живота си минал...........
А защо не-с детето да дойдат и нормалните условия и парите..............?
имаш ли дете?Ако не-пожелавам ти го от сърце.Пиша това,за да ти кажа,че дете няма как да ти "тежи",разбираш ли?Няма как-това е твоето дете.И,да-не е домашен любимец,разбира се.А докато чакаш парите и нормалните условия-току-виж,живота си минал...........
А защо не-с детето да дойдат и нормалните условия и парите..............?
А докато чакаш парите и нормалните условия-току-виж,живота си минал...........
А защо не-с детето да дойдат и нормалните условия и парите..............?
А защо не-с детето да дойдат и нормалните условия и парите..............?
Авторката на темата вече има едно дете, така че няма да остане без деца, докато чака парите и нормалните условия.
Колкото до второто - родителят не може да разчита на късмет. А и не винаги в живота всичко завършва с хепи енд.
NICOLE B. - аз съм на същото мнение, че винаги трябва да се използват предпазни средства, когато не си убеден на 100 процента, че искаш още едно дете. Но в случая разговорите за предпазване от бременност, когато не е планувана вече са безсмислени.
А защо не-с детето да дойдат и нормалните условия и парите..............?
Винаги съм искала повече деца. И винаги съм била с ясното съзнание, че ще ги родя, само ако имам възможност да ги отгледам без излишни и прекомерни неудобства. Ако ще изнемогваш сама с две деца и ще живеете на ръба на мизерията, по-добре изчакайте още. Жената може да роди дете и в по-късна възраст, даже действа подмладяващо 
Ако все пак мислиш, че ще се справите - няма по-хубаво нещо от децата, действай
Аааа, бтв, откъде дойде темата за аборта
Ако все пак мислиш, че ще се справите - няма по-хубаво нещо от децата, действай
Аааа, бтв, откъде дойде темата за аборта
Твърдо "ЗА" второ дете!
По-рано или по-късно - няма значение, но едно дете не трябва да расте само в семейството, само защото майка му и баща му чакат подходящ момент за правенето на братче или сестриче!
Никога моментът не е подходящ - доводи винаги ще се намерят "против" едно следващо дете, ако ги търсиш, естествено.
Но и винаги има доводи "За".
Но пък това, което дава едно дете .... 
.. това не може да се сравни с нищо!
По-рано или по-късно - няма значение, но едно дете не трябва да расте само в семейството, само защото майка му и баща му чакат подходящ момент за правенето на братче или сестриче!
Никога моментът не е подходящ - доводи винаги ще се намерят "против" едно следващо дете, ако ги търсиш, естествено.
Но и винаги има доводи "За".
Но пък това, което дава едно дете ....
.. това не може да се сравни с нищо!
Че кой разчита на късмет?Аз разчитам на себе си и мъжа си.
Нямах предвид,че ще остане без дете(виждам,значи чета,чета значи знам).Мисълта ми беше,че докато чакат да станат нормални условията,току-виж и останали само с едно дете.
Нямах предвид,че ще остане без дете(виждам,значи чета,чета значи знам).Мисълта ми беше,че докато чакат да станат нормални условията,току-виж и останали само с едно дете.
И да останат с едно дете светът няма да свърши. Не всички единствени деца са егости, мързеливи, разглезени и прочие.
Твърдо "ЗА" второ дете!
По-рано или по-късно - няма значение, но едно дете не трябва да расте само в семейството, само защото майка му и баща му чакат подходящ момент за правенето на братче или сестриче!
Никога моментът не е подходящ - доводи винаги ще се намерят "против" едно следващо дете, ако ги търсиш, естествено.
Но и винаги има доводи "За".
Но пък това, което дава едно дете .... .. това не може да се сравни с нищо!
По-рано или по-късно - няма значение, но едно дете не трябва да расте само в семейството, само защото майка му и баща му чакат подходящ момент за правенето на братче или сестриче!
Никога моментът не е подходящ - доводи винаги ще се намерят "против" едно следващо дете, ако ги търсиш, естествено.
Но и винаги има доводи "За".
Но пък това, което дава едно дете ....
.. това не може да се сравни с нищо! А три деца, нямате представа!
ЗА
Децата са невероятен стимул за развитието на своите родители.
Децата са невероятен стимул за развитието на своите родители.
Да така е!
Твърдо "ЗА" второ дете!
По-рано или по-късно - няма значение, но едно дете не трябва да расте само в семейството, само защото майка му и баща му чакат подходящ момент за правенето на братче или сестриче!
Никога моментът не е подходящ - доводи винаги ще се намерят "против" едно следващо дете, ако ги търсиш, естествено.
Но и винаги има доводи "За".
Но пък това, което дава едно дете .... .. това не може да се сравни с нищо!
По-рано или по-късно - няма значение, но едно дете не трябва да расте само в семейството, само защото майка му и баща му чакат подходящ момент за правенето на братче или сестриче!
Никога моментът не е подходящ - доводи винаги ще се намерят "против" едно следващо дете, ако ги търсиш, естествено.
Но и винаги има доводи "За".
Но пък това, което дава едно дете ....
.. това не може да се сравни с нищо! 
nana77,
с брат ми се отгледани на 50кв.м от нашите, баба и дядо. Е, гледам нищо ни няма. И на почивки си бяхме 2-3-пъти в годината и се изучихме, че и част от дрехите на брат ми съм носила... И ей ме нА, жива съм. И имам нейде по света човек, със същите като моите гени. Родна плът и кръв. Не искам да си представя, как е живяла съседката в 100кв.м жилище, самО дете, обслужвано от 4-ма възрастни (с 6 бр. доходи и пак не видяла и 1/3 от това, което аз съм видяла). Нейните думи са: ожених се млада, да се спася от тях. Изводите...
ЗА 2-ро дете. То прави едно семейство "истинско". Едничка птичка пролет не прави.
Късмет Боб Бон
с брат ми се отгледани на 50кв.м от нашите, баба и дядо. Е, гледам нищо ни няма. И на почивки си бяхме 2-3-пъти в годината и се изучихме, че и част от дрехите на брат ми съм носила... И ей ме нА, жива съм. И имам нейде по света човек, със същите като моите гени. Родна плът и кръв. Не искам да си представя, как е живяла съседката в 100кв.м жилище, самО дете, обслужвано от 4-ма възрастни (с 6 бр. доходи и пак не видяла и 1/3 от това, което аз съм видяла). Нейните думи са: ожених се млада, да се спася от тях. Изводите...
ЗА 2-ро дете. То прави едно семейство "истинско". Едничка птичка пролет не прави.
Късмет Боб Бон
Че кой разчита на късмет?Аз разчитам на себе си и мъжа си.
Нямах предвид,че ще остане без дете(виждам,значи чета,чета значи знам).Мисълта ми беше,че докато чакат да станат нормални условията,току-виж и останали само с едно дете.
Нямах предвид,че ще остане без дете(виждам,значи чета,чета значи знам).Мисълта ми беше,че докато чакат да станат нормални условията,току-виж и останали само с едно дете.
И да останат с едно дете светът няма да свърши. Не всички единствени деца са егости, мързеливи, разглезени и прочие.
Кръвта вода не става.....Егоист детето може да стане и с много братя и сестри....Зависи от възпитанието,което пък зависи от родителите!
nana77,
с брат ми се отгледани на 50кв.м от нашите, баба и дядо. Е, гледам нищо ни няма. И на почивки си бяхме 2-3-пъти в годината и се изучихме, че и част от дрехите на брат ми съм носила... И ей ме нА, жива съм. И имам нейде по света човек, със същите като моите гени. Родна плът и кръв. Не искам да си представя, как е живяла съседката в 100кв.м жилище, самО дете, обслужвано от 4-ма възрастни (с 6 бр. доходи и пак не видяла и 1/3 от това, което аз съм видяла). Нейните думи са: ожених се млада, да се спася от тях. Изводите...
с брат ми се отгледани на 50кв.м от нашите, баба и дядо. Е, гледам нищо ни няма. И на почивки си бяхме 2-3-пъти в годината и се изучихме, че и част от дрехите на брат ми съм носила... И ей ме нА, жива съм. И имам нейде по света човек, със същите като моите гени. Родна плът и кръв. Не искам да си представя, как е живяла съседката в 100кв.м жилище, самО дете, обслужвано от 4-ма възрастни (с 6 бр. доходи и пак не видяла и 1/3 от това, което аз съм видяла). Нейните думи са: ожених се млада, да се спася от тях. Изводите...
Шани, мисля, че тук говорим за нормални условия за отглеждане на деца, а не че вие сте отгледани. Ами хубаво, че сте отгледани. Ако ти смяташ, че е нормално четирима души да живеят в 50 кв. м, аз не. И не смятам да го причинявам на децата си.
Оттам нататък ние може и 100 страници да изпишем, решението трябва да си го вземе авторката на темата. Нито една от нас няма да й гледа децата, нито ще й даде пари за образованието им. Така че отстрани е лесно да се дават съвети - роди две, три или четири. Само те със съпруга й си знаят дереджето и трябва сами да си преценят реалните си възможности.
nana77,защо реши,че квартирата им е 42кв.?И ний живеем на квартира с две деца,но апартамента е над 100кв.И ний не сме в цветущо финансово състояние,но се справяме и децата ми не са лишени от нищо.А и никъде непрочетох,че авторката е бременна,намеква нещо,но........може би искат второ,но немогат да се решат и не са сигурни дали ще се справят,поне аз така го разбрах.
здравейте, пиша за първи път във форума. имам дете на 5 години - стахотно момиченце. никога не сме планували и обмисляли възможността за второ дете, но това е стояло в плановете ни като далечна перспектива. но този въпрос стои на дневен ред и не може да стигнем до еднозначно решение. проблемите са че живеем на квартира, той работи извън града и се прибира два пъти в месеца и както на повечето доходите ни не са в цветущо състояния, но от друга страна има много положителни страни в това да се роди второ дете, които ясно ги осъзнавам. Моля помогнете ми с мнения -
mid - това, че въпросът стои на дневен ред за мен означава, че Бон Бон е бременна. Иначе не би пуснала такава тема.
Не съм решила, че квартирата им е 42 кв.м. Толкова е моята гарсониера, а въпросът беше, че решението дали двама души да имат второ дете или не трябва да бъде взето, като се има предвид и битовите условия, и финансите също.
Колкото до справянето - моля те прочети предишните ми постове, ще разбереш моята позиция, не искам да се повтарям, че ще стана досадна.
Всяко семейство преценя само колко деца да има.Аз може да живея в палат и пак да нямам потребност да износя и родя повече от едно дете.Както и обратно-да живея под наем,но желанието и потребноста за деца да са по-силни от разните там високи стандарти и критерии.
Лично на мен едно дете не ми беше достатъчно.Веднъж осъзнала се като майка,исках на всяка цена още един път да изживея това вълшебство-създаване и раждането на дете.Затова направих своя избор да имам две деца.
Лично на мен едно дете не ми беше достатъчно.Веднъж осъзнала се като майка,исках на всяка цена още един път да изживея това вълшебство-създаване и раждането на дете.Затова направих своя избор да имам две деца.
Всяко семейство преценя само колко деца да има.
Е това е истината, колкото и страници да изпишем.
И аз съм ЗА. Много е хубаво да знаеш, че имаш брат или сестра .
Ние с брат ми сме изгледани с много малко средства, но с умни родители - никога не сме били лишавани от важните неща - уютен дом, качествена храна, качествени дрехи, лагери и почивки. Като му дойде времето - най-добрите училища и университети. Кола нямахме и оцеляхме и без нея. Частни уроци не са ни били нужни - който го може, го може Ресторанти по-принцип не посещавахме, но не са ми липсвали - майка ми готвеше, приятели и роднини никога не са имали проблем да се съберем в къщи, вместо по улиците. Често вземахме и пари назаем - но като си коректен длъжник, все се намираха близки хора да ни помогнат в труден момент.
Сега и двамата с брат ми сме много добре професионално и финансово - изцяло издържаме родителите си и сме радост и гордост за тях. Толкова пъти и помежду си сме си помагали - безценно е!
За мен това с парите е измислено оправдание! Други са причините!
.Ние с брат ми сме изгледани с много малко средства, но с умни родители - никога не сме били лишавани от важните неща - уютен дом, качествена храна, качествени дрехи, лагери и почивки. Като му дойде времето - най-добрите училища и университети. Кола нямахме и оцеляхме и без нея. Частни уроци не са ни били нужни - който го може, го може
Ресторанти по-принцип не посещавахме, но не са ми липсвали - майка ми готвеше, приятели и роднини никога не са имали проблем да се съберем в къщи, вместо по улиците. Често вземахме и пари назаем - но като си коректен длъжник, все се намираха близки хора да ни помогнат в труден момент.Сега и двамата с брат ми сме много добре професионално и финансово - изцяло издържаме родителите си и сме радост и гордост за тях. Толкова пъти и помежду си сме си помагали - безценно е!
За мен това с парите е измислено оправдание! Други са причините!
... а не че вие сте отгледани.
избирателно пропусна да споменеш останалите думи, освен отгледани, нали?! А те са и изучени и свят видяли
Както и да е. Само да не минат после годините и да пуснете такава тема: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=203818.msg4365699#msg4365699
Всяко семейство преценя само колко деца да има.Аз може да живея в палат и пак да нямам потребност да износя и родя повече от едно дете.Както и обратно-да живея под наем,но желанието и потребноста за деца да са по-силни от разните там високи стандарти и критерии.
Лично на мен едно дете не ми беше достатъчно.Веднъж осъзнала се като майка,исках на всяка цена още един път да изживея това вълшебство-създаване и раждането на дете.Затова направих своя избор да имам две деца.
Лично на мен едно дете не ми беше достатъчно.Веднъж осъзнала се като майка,исках на всяка цена още един път да изживея това вълшебство-създаване и раждането на дете.Затова направих своя избор да имам две деца.
За протокола имам две деца, живея на квартира и с нетърпение чакам есента, когато ще се преместим в новия си дом.
Искахме второ детенце и забременях в момента, когато подадох документи за напускане от бившата си работа. Винаги съм казвала , че второто си дете имам благодарение на това, че напуснах работата си. По моя преценка не сме мизерствали "ЗАРАДИ" второто дете, но все пак всеки човек има различна представа за мизерстване и охолство.
Ако живеехме във фургон или нещо от този род и разчитах изцяло на помощи от държавата и милостиня от съседите, бих се замислила дали това е момента за второ дете, но мисля, че в случая не става въпрос за подобно нещо.
От три седмици съм майка на две деца (с разлика от година и пет месеца) и вече се чудя защо не съм взела това решение по-рано? Прекрасно е да имаш две дечица, да гледаш как по-голямото гушка по-малкото, да имаш две (а защо не и повече?) същества, които ти да гушкаш и да раздаваш целувки на воля!
Вярно, трябва да се съобразяваш с финансовото си и психическо състояние, когато вземеш решение да имаш дете (без значение поредността), но ако вече бременността ти е налице - не я прекъсвай, няма да съжаляваш, че си родила!
Прекрасно е да имаш две дечица, да гледаш как по-голямото гушка по-малкото, да имаш две (а защо не и повече?) същества, които ти да гушкаш и да раздаваш целувки на воля! Вярно, трябва да се съобразяваш с финансовото си и психическо състояние, когато вземеш решение да имаш дете (без значение поредността), но ако вече бременността ти е налице - не я прекъсвай, няма да съжаляваш, че си родила!
категорично ЗА!родих първото на 23 с много трудности и за него и за мен и си бях казала- втори път няма да има !след 11 години обаче изведнъж нещо в мен проговори и почувствах,че трябва да имам още едно дете!е,вече го имам -не можете да си представите как осмисля живота ни ,как освежи брака ни и колко по- жизнена се чувствам
... а не че вие сте отгледани.
избирателно пропусна да споменеш останалите думи, освен отгледани, нали?! А те са и изучени и свят видяли
Както и да е. Само да не минат после годините и да пуснете такава тема: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=203818.msg4365699#msg4365699
Виж, не ми се спори за глупости.
Мисля, че много кратко и ясно обясних какво е моето мнение по въпроса - всеки САМ трябва да си решава колко деца да има. Защото нито една от нас няма да гледа децата на Бон Бон, нито и е в къщата, за да й знае положението. Реалното положение.
Ако си прочела постовете ми ще видиш, че никъде не съм писала категорично - направи аборт или раждай го.
Единственото към което апелирах е към внимателно обмисляне на всички гледни точки от страна на авторката при взимане на решението.
А иначе съвети отстрани се дават много лесно.
Аз само мога да кажа за стотен път, че ми е много странно защо хората трябва да съдят за това дали могат или не могат да си позволят дете според моментното си финансово състояние. Нали занапред се предполага, че всеки ще постига повече от това, което има в момента?
Никаква осигуреност не съм имала, когато забременях с първото си дете. Единствено хубава работа и сравнително добра заплата (това за мен не е осигуреност). Когато забременях - планирано - с второто, нещата бяха още по на кантар, защото тъкмо бяхме стартирали наш бизнес, който не се знаеше как ще се развие. Можеше да бъде много успешен, можеше и да не е. Никога не съм чакала да дойде супер сгоден момент, та да родя децата си. Защото това при мен би значело сега още да нямах още деца и може би когато наесен се пренесем с мъжа ми в първия ни наш дом, да си кажем - е - сега имаме и жилище, и работа, хайде да си родим и дете. Ами радвам се, че не е така. Защото определено се за мен е по-добре, че съм си родила децата и това, че съм ги гледала в малък апартамент, един ден ще бъде само спомен, а децата ще са факт, който си остава. Каквото съм постигнала досега, никога нямаше да го постигна, ако нямах децата, които да ми дават стимул. Щях да си кютам и да не се напъвам излишно - на мен и малко ми стига. Нещата са такива, каквито човек си ги подреди според мен.
Никаква осигуреност не съм имала, когато забременях с първото си дете. Единствено хубава работа и сравнително добра заплата (това за мен не е осигуреност). Когато забременях - планирано - с второто, нещата бяха още по на кантар, защото тъкмо бяхме стартирали наш бизнес, който не се знаеше как ще се развие. Можеше да бъде много успешен, можеше и да не е. Никога не съм чакала да дойде супер сгоден момент, та да родя децата си. Защото това при мен би значело сега още да нямах още деца и може би когато наесен се пренесем с мъжа ми в първия ни наш дом, да си кажем - е - сега имаме и жилище, и работа, хайде да си родим и дете. Ами радвам се, че не е така. Защото определено се за мен е по-добре, че съм си родила децата и това, че съм ги гледала в малък апартамент, един ден ще бъде само спомен, а децата ще са факт, който си остава. Каквото съм постигнала досега, никога нямаше да го постигна, ако нямах децата, които да ми дават стимул. Щях да си кютам и да не се напъвам излишно - на мен и малко ми стига. Нещата са такива, каквито човек си ги подреди според мен.
Аз само мога да кажа за стотен път, че ми е много странно защо хората трябва да съдят за това дали могат или не могат да си позволят дете според моментното си финансово състояние. Нали занапред се предполага, че всеки ще постига повече от това, което има в момента?
Никаква осигуреност не съм имала, когато забременях с първото си дете. Единствено хубава работа и сравнително добра заплата (това за мен не е осигуреност). Когато забременях - планирано - с второто, нещата бяха още по на кантар, защото тъкмо бяхме стартирали наш бизнес, който не се знаеше как ще се развие. Можеше да бъде много успешен, можеше и да не е. Никога не съм чакала да дойде супер сгоден момент, та да родя децата си. Защото това при мен би значело сега още да нямах още деца и може би когато наесен се пренесем с мъжа ми в първия ни наш дом, да си кажем - е - сега имаме и жилище, и работа, хайде да си родим и дете. Ами радвам се, че не е така. Защото определено се за мен е по-добре, че съм си родила децата и това, че съм ги гледала в малък апартамент, един ден ще бъде само спомен, а децата ще са факт, който си остава. Каквото съм постигнала досега, никога нямаше да го постигна, ако нямах децата, които да ми дават стимул. Щях да си кютам и да не се напъвам излишно - на мен и малко ми стига. Нещата са такива, каквито човек си ги подреди според мен.
Никаква осигуреност не съм имала, когато забременях с първото си дете. Единствено хубава работа и сравнително добра заплата (това за мен не е осигуреност). Когато забременях - планирано - с второто, нещата бяха още по на кантар, защото тъкмо бяхме стартирали наш бизнес, който не се знаеше как ще се развие. Можеше да бъде много успешен, можеше и да не е. Никога не съм чакала да дойде супер сгоден момент, та да родя децата си. Защото това при мен би значело сега още да нямах още деца и може би когато наесен се пренесем с мъжа ми в първия ни наш дом, да си кажем - е - сега имаме и жилище, и работа, хайде да си родим и дете. Ами радвам се, че не е така. Защото определено се за мен е по-добре, че съм си родила децата и това, че съм ги гледала в малък апартамент, един ден ще бъде само спомен, а децата ще са факт, който си остава. Каквото съм постигнала досега, никога нямаше да го постигна, ако нямах децата, които да ми дават стимул. Щях да си кютам и да не се напъвам излишно - на мен и малко ми стига. Нещата са такива, каквито човек си ги подреди според мен.
Точно така, ако се чака да дойде удобен момент за дете, така и няма да го дочакаш, все ще има нещо,което да е пречка.Затова, ако принципно искаш второ дете - действай. Нещата се подреждат впоследствие.
А ние сме петима 
По темата - колкото повече, толкова повече. Е, има си граница разбира се, но тя не е след първото дете.
А ние сме петима
По темата - колкото повече, толкова повече. Е, има си граница разбира се, но тя не е след първото дете.
ама имах впредвид пет като цифра за цялото семейство..не че имам 5 деца
Аз също съм ЗА.
Но си мисля. че Бон бон вече е взела решение. След всичките тези отговори.
Аз определено бих го оставила независимо оттова, че нямаме жилище. Нашият татко е доста упорит и няма да ни остави да мизерстваме.
Но тук авторката сама може да прецени своята ситуация.
Успех
Но си мисля. че Бон бон вече е взела решение. След всичките тези отговори.
Аз определено бих го оставила независимо оттова, че нямаме жилище. Нашият татко е доста упорит и няма да ни остави да мизерстваме.
Но тук авторката сама може да прецени своята ситуация.
Успех
Дълга и обширна тема. Както нагоре пишете...всеки сам взема решението сам за себе си. Ако след време съжалява ще вини пак единствено себе си. А не нас, които даваме съвети, че с две деца е супер. Имам син, който до ден днешен в къщи иска единствено с нас да си играе и не ни остава много друго време. Реших се на второ не защото сме добре осигурени или можем да си позволим две коли и какво ли не. Няма кой да ни помага. Помня още безбройните безсънни нощи и все още ги има и ще ги има. Мъжът ми е пилот - днес е тук, утре го няма по няколко дни, дежурства и т.н. Реших се и заради самото ми дете. Още от сега ми гушка коремчето и му говори...целува го. Децата са щастливи, не че с нас не са. Това е и си остава мое мнение. Наистина всеки сам избира как да изживее живота си.
Каквото и решение да вземеш - то ще бъде правилно.
Каквото и решение да вземеш - то ще бъде правилно.
ама имах впредвид пет като цифра за цялото семейство..не че имам 5 деца
Браво на вас!
А защо не-с детето да дойдат и нормалните условия и парите..............?
И как по-точно ще стане това? Ще пратят голямото да работи ли? Избеснявам от подобни мнения. АБЕ ХОРА, вие не разбрахте ли, че се свърши с това време, в което нещата се оправяха от само себе си? Вземете си най-после живота в ръцете и не разчитайте на чудеса! Как може да изразявате такива малоумни песпективи!!!
А към авторката на темата: Мисля, че е прекалено късно да решаваш въпроса, след като сте го решили с мъжа ти на по-ранен етап. Каквото и да направиш, ще си има и плюсовете, и минусите. На твое място бих задържала детето, но и бих била и съм априори по-наясно със себе си какво искам и какво не искам.
И как по-точно ще стане това? Ще пратят голямото да работи ли? Избеснявам от подобни мнения. АБЕ ХОРА, вие не разбрахте ли, че се свърши с това време, в което нещата се оправяха от само себе си? Вземете си най-после живота в ръцете и не разчитайте на чудеса! Как може да изразявате такива малоумни песпективи!!!
Няма нужда да избесняваш!
Ако разсъждавах като теб, сега нямаше да имам това, което имам. Но, какво да обяснявам, каквото и да кажа, ще е все "малоумно"...
ЗА второ дете съм.Хубаво е първото да си има другарче в живота.Макар че познавам и доста деца,които са две и се мразят до пръсване.Такъв е дори случая с моите братовчеди - те са двама братя (с разлика 6-7 години) но да не се видят.Рядко си говорят,рядко се виждат,не се интересуват един от друг.Големия така и не можа да преживее "шока" от раждаенто на брат си и поделяне вниманието на родителите между двамата.
Лично на мен ми е малко мъчно от тази тема,защото също много искам второ дете,но след първата проблемна бременност лекарите са скептични за втора такава....А и със съпруга си хич не съм в цветущи отношения
Но ако е рекъл Господ,ще стане,нали така ?
Лично на мен ми е малко мъчно от тази тема,защото също много искам второ дете,но след първата проблемна бременност лекарите са скептични за втора такава....А и със съпруга си хич не съм в цветущи отношения
Но ако е рекъл Господ,ще стане,нали така ?
И как по-точно ще стане това? Ще пратят голямото да работи ли? Избеснявам от подобни мнения. АБЕ ХОРА, вие не разбрахте ли, че се свърши с това време, в което нещата се оправяха от само себе си? Вземете си най-после живота в ръцете и не разчитайте на чудеса! Как може да изразявате такива малоумни песпективи!!!
Няма нужда да избесняваш!
Ако разсъждавах като теб, сега нямаше да имам това, което имам. Но, какво да обяснявам, каквото и да кажа, ще е все "малоумно"...
А защо не-с детето да дойдат и нормалните условия и парите..............?, наистина, защо не. Звучи много мъдро. Най-вероятно според човек, който не дължи нищо от постигнатото на себе си.
Съжалявам, но за подобно изказване нямам по-добро определение.
А истината, че е можело да постигнеш и повече боли, така е.
Ще рискувам да ме убият с камъни , но аз съм на друго мнение.
Дете се ражда, когато наистина на 100 процента си сигурна, че го искаш и че можете със съпруга ти да го отгледате нормално. Когато дори 1 процент не си сигурна, по-добре го махни.
Парите са нещо, което не е най-важното в живота, но без тях не можеш да дадеш на децата си нито добър старт, нито добро образование. Така че финансовият въпрос е много важен.
Някои казват - което дете не се е родило, то не е отгледано. И да, и не. Вярно е, че непораснало дете няма, въпросът е как е пораснало.
Не е въпросът да го родиш и да износва дрехите на сестра си, да не можеш да го запишеш на английски, танци, плуване, рисуване, пиано или каквото и да било, защото не ти стигат парите.
Ние живеем в гарсониера - няма да родя второ дете, ако не успея да осигуря по-голямо жилище. Има си изисквания за минимално пространство за живот на един човек. За мен не е нормално 4-ма души да живеят на 42 квадрата. Но това си е моето решение и моето виждане.
Предпочитам да остана с едно дете и да мога да му дам добър старт в живота, отколкото да родя 2 или 3 и вътрешно да знам, че не съм способна да дам и на трите най-доброто.
Каквото и да решиш обаче недей забравя, че това решение освен теб, засяга най-вече нероденото ти дете, неговото щастие или нещастие.
Успех!
, но аз съм на друго мнение.Дете се ражда, когато наистина на 100 процента си сигурна, че го искаш и че можете със съпруга ти да го отгледате нормално. Когато дори 1 процент не си сигурна, по-добре го махни.
Парите са нещо, което не е най-важното в живота, но без тях не можеш да дадеш на децата си нито добър старт, нито добро образование. Така че финансовият въпрос е много важен.
Някои казват - което дете не се е родило, то не е отгледано. И да, и не. Вярно е, че непораснало дете няма, въпросът е как е пораснало.
Не е въпросът да го родиш и да износва дрехите на сестра си, да не можеш да го запишеш на английски, танци, плуване, рисуване, пиано или каквото и да било, защото не ти стигат парите.
Ние живеем в гарсониера - няма да родя второ дете, ако не успея да осигуря по-голямо жилище. Има си изисквания за минимално пространство за живот на един човек. За мен не е нормално 4-ма души да живеят на 42 квадрата. Но това си е моето решение и моето виждане.
Предпочитам да остана с едно дете и да мога да му дам добър старт в живота, отколкото да родя 2 или 3 и вътрешно да знам, че не съм способна да дам и на трите най-доброто.
Каквото и да решиш обаче недей забравя, че това решение освен теб, засяга най-вече нероденото ти дете, неговото щастие или нещастие.
Успех!
Наистина е най-добре и ако не се стигне и до махане на нежелано.
Категорично "ЗА" второ дете в къщи, а защо не и повече деца. имаме близки приятели, които са 3 деца и са пораснали свястни и образовани хора, като в тяхното семейство е имало периоди през които родителите им са печелили добре, и периоди през които трудно са се справяли, но въпреки това са "оцеляли" и са страхотно семейство. Познавам и хора, които са много , ама много добре материално и изобщо не искат второ дете, защото искат да дадат всичко на първото си дете.
И как по-точно ще стане това? Ще пратят голямото да работи ли? Избеснявам от подобни мнения. АБЕ ХОРА, вие не разбрахте ли, че се свърши с това време, в което нещата се оправяха от само себе си? Вземете си най-после живота в ръцете и не разчитайте на чудеса! Как може да изразявате такива малоумни песпективи!!!
Няма нужда да избесняваш!
Ако разсъждавах като теб, сега нямаше да имам това, което имам. Но, какво да обяснявам, каквото и да кажа, ще е все "малоумно"...
А защо не-с детето да дойдат и нормалните условия и парите..............?, наистина, защо не. Звучи много мъдро. Най-вероятно според човек, който не дължи нищо от постигнатото на себе си.
Съжалявам, но за подобно изказване нямам по-добро определение.
А истината, че е можело да постигнеш и повече боли, така е.
Ти изобщо не мислиш като пишеш,нали?Наричай себе си малоумна,но не и мен.И кой говори,че всичко ще стане от само себе си.И въобще като не познаваш хората как изразяваш такива генерлни мнения!
Това,че ти се примиряваш с дадена ситуация,не значи,че всички го правим.И както правилно е отбелязала SilIli,ако всички мислехме като теб,още щяхме да бъдем в първобитнообщинния строй.
Ако не си забелязала,идеята,е че децата дават стимул на родителите си,семейството става по-сплотено.А това е доста важно за повечето хора(явно не и за теб) за по-големи служебни и лични успехи.Децата не растат самички,защото един родител не може да замести братчето или сестричето,общите игри на двете(или повече) деца.А имаш ли брат или сестра?А обичаш ли ги?
А какво съм постигнала сама?Не е малко-бъди сигурна!
А защо не-с детето да дойдат и нормалните условия и парите..............?, наистина, защо не. Звучи много мъдро. Най-вероятно според човек, който не дължи нищо от постигнатото на себе си.
Нещо не си ме разбрала добре. Когато моето дете се появи (разбрах, че съм бременна), живеехме с мъжа ми на един таван, под наем. Тогава нямахме собствен дом (при родители не искахме да живеем), нито високи заплати, бяхме твърде млади за да имаме финансовата сигурност, към която се стремят хората, преди да създадат дете. За това говоря. Не съм мутреса и нямам такива наклонности.
А успехите си дойдоха в последствие, но те нямаха нищо общо с това, имам или не дете.
Разбира се, че заради детето най-вече майката се жертва (откъм кариера). Но, аз не съм съжалила нито за миг, затова, че съм предпочела него, пред това, да се доказвам пред хората. Въпрос на ценностна система...
Баба ми е била "голяма работа" навремето, работила е много и е постигнала това, което е искала. Но, сега като се съберем децата й при нея, какзва "Добре, че ви имам, вие сте ми богатството!".
И как по-точно ще стане това? Ще пратят голямото да работи ли? Избеснявам от подобни мнения. АБЕ ХОРА, вие не разбрахте ли, че се свърши с това време, в което нещата се оправяха от само себе си? Вземете си най-после живота в ръцете и не разчитайте на чудеса! Как може да изразявате такива малоумни песпективи!!!
Няма нужда да избесняваш!
Ако разсъждавах като теб, сега нямаше да имам това, което имам. Но, какво да обяснявам, каквото и да кажа, ще е все "малоумно"...
А защо не-с детето да дойдат и нормалните условия и парите..............?, наистина, защо не. Звучи много мъдро. Най-вероятно според човек, който не дължи нищо от постигнатото на себе си.
Съжалявам, но за подобно изказване нямам по-добро определение.
А истината, че е можело да постигнеш и повече боли, така е.
Ти изобщо не мислиш като пишеш,нали?Наричай себе си малоумна,но не и мен.И кой говори,че всичко ще стане от само себе си.И въобще като не познаваш хората как изразяваш такива генерлни мнения!
Това,че ти се примиряваш с дадена ситуация,не значи,че всички го правим.И както правилно е отбелязала SilIli,ако всички мислехме като теб,още щяхме да бъдем в първобитнообщинния строй.
Ако не си забелязала,идеята,е че децата дават стимул на родителите си,семейството става по-сплотено.А това е доста важно за повечето хора(явно не и за теб) за по-големи служебни и лични успехи.Децата не растат самички,защото един родител не може да замести братчето или сестричето,общите игри на двете(или повече) деца.А имаш ли брат или сестра?А обичаш ли ги?
А какво съм постигнала сама?Не е малко-бъди сигурна!
Радвам се за теб и изобщо не твърдя, че си малоумна, мисля дори, че имаш много здрави разбирания за живота(това личи от последния ти постинг).
Това не прави изказването ти по-малко хайде не малоумно (извинявам се за грубия израз), но лишено от здрав разум поне за мен.
На мен ми прозвуча като "две деца на всяка цена, пък после ще му мислим", което за мен е нездрава концепция. Извинявам се, ако не те познавам достатъчно, за да разбера, че не си имала предвид това.
Появата на едно дете може да създаде сериозни пречки пред родителите за постигане на желания стандарт. Според мен е по-добре първо да се уредят материалните въпроси и тогава да се мисли за деца.
Желанието за дете е не по-слаб стимул от вече появилото се дете.
Просто е по-вероятно чрез т.нар "семейно планиране" да се постигне по-голям просперитет на цялото семейство. И не смятам, че това е понятие от първобитнообщинния строй. Първобитно е по-скоро непланирането.
Имам брат и сестра. Обожавам ги.
Гледам темата е станала интересна...Ех,винаги съм се чудела,ако сме на една маса,дали ще се дръгнем така 
Виртуално си мислим,че тази отсреща е грозна,пъпчасала и с дефект в говора,хайде да я "насерем" 
Смятам,че решението едно семейство да има повече от едно-две деца съвсем планувано,не е малоумно или лишено от здрав разум решение...Има хора,които и 2 000 лв доход на човек са малко за да раждат деца!Въпрос на възприятия и приоритетиМного деликатна тема...
Виртуално си мислим,че тази отсреща е грозна,пъпчасала и с дефект в говора,хайде да я "насерем" Смятам,че решението едно семейство да има повече от едно-две деца съвсем планувано,не е малоумно или лишено от здрав разум решение...Има хора,които и 2 000 лв доход на човек са малко за да раждат деца!Въпрос на възприятия и приоритети
Много деликатна тема... 
Абе момичета, не разбирате ли, че тук говорим за средностатистическо българско семейство. А на такова доходът на един от родителите не е четирицифрена сума. Защото, ако беше такава нямаше да живеят на квартира. И авторката няма да пише, че имат финансови затруднения.
Много зависи и какво работят родителите и дали имат възможност за допълнителна работа. Давам ви личен пример - мъжът ми е локомотивен машинист. И при най-доброто си желание няма как да се хване на втора работа, защото или спи след нощна или преди нощна. Това е положението. Заплатата е далеч от четирите цифри разбира се.
Така че не всичко е черно и бяло, има и сиво.
Да, хубаво е да имаш деца, но е най-хубаво да си помислил преди това как и с какво ще ги гледаш, а не като онази хубостница, дето народи 9 деца, а сега реве по всички медии, че държавата била длъжна да й даде апартамент и помощи.
Много зависи и какво работят родителите и дали имат възможност за допълнителна работа. Давам ви личен пример - мъжът ми е локомотивен машинист. И при най-доброто си желание няма как да се хване на втора работа, защото или спи след нощна или преди нощна. Това е положението. Заплатата е далеч от четирите цифри разбира се.
Така че не всичко е черно и бяло, има и сиво.
Да, хубаво е да имаш деца, но е най-хубаво да си помислил преди това как и с какво ще ги гледаш, а не като онази хубостница, дето народи 9 деца, а сега реве по всички медии, че държавата била длъжна да й даде апартамент и помощи.
Да, хубаво е да имаш деца, но е най-хубаво да си помислил преди това как и с какво ще ги гледаш, а не като онази хубостница, дето народи 9 деца, а сега реве по всички медии, че държавата била длъжна да й даде апартамент и помощи.
аз пък шапка й свалям на тази жена
....не всеки би се решил на такава саможертва и отговорност.И да, аз мисля че държавата е длъжна да й помогне .Каква е тази социална помощ в една държава ако не може на семейство с 9 деца да помогне ...незнам какво остава за другите тогава.Тук където живея и само едно да имат пак им дават къщи ,а с 9 направо палати...така 4е БГ ако претендира за ЕС значи трябва да се научи и тя да дава където трябва,защото парите така или иначе ги има само ,че някой от тях са на плажната ивица по черноморието във вид на луксозни хотели,но това е друга тема./това си е мое мнение /
На мен не ми се вярва семейство, в което хората са отговорни и работят, да остане да мизерства, независимо с колко деца е. И - за мен - желанието да имам по-висок стандарт на живот и повече сигурност дойде, след като имах деца. Преди това си живеех ден за ден и ми беше супер. Нито за имоти съм мислила, нито за спестявания, нито за това как ще се развие работата ми в бъдеще. И намирам това за свъсем нормално. Как един млад свободен човек да мисли за пенсионния си влог примерно. Аз поне не мога.
Колкото до това "първо да се уредят материалните въпроси и тогава да се мисли за деца" - аз може би ще съм напълно финансово осигурена на 40 години да речем. Ами - не искам тогава тепърва да започвам да мисля за деца, само защото преди това съм трупала авоари. Децата за мен никога не са били "пречка по пътя към постигане на желания стандарт" Напротив, точно обратното. Но който не може да го разбере, няма как да му се обясни. Какво толкова пречат децата? Че ще се дават пари за памперси и дрешки, това ли е кусура. Ами нали за това работим, за да им осигурим тези неща. Ей, не мога да го разбера това за децата - вредители на семейния стандарт едва ли не и това си е.
Колкото до това "първо да се уредят материалните въпроси и тогава да се мисли за деца" - аз може би ще съм напълно финансово осигурена на 40 години да речем. Ами - не искам тогава тепърва да започвам да мисля за деца, само защото преди това съм трупала авоари. Децата за мен никога не са били "пречка по пътя към постигане на желания стандарт"
Напротив, точно обратното. Но който не може да го разбере, няма как да му се обясни. Какво толкова пречат децата? Че ще се дават пари за памперси и дрешки, това ли е кусура. Ами нали за това работим, за да им осигурим тези неща. Ей, не мога да го разбера това за децата - вредители на семейния стандарт едва ли не и това си е. Да, хубаво е да имаш деца, но е най-хубаво да си помислил преди това как и с какво ще ги гледаш, а не като онази хубостница, дето народи 9 деца, а сега реве по всички медии, че държавата била длъжна да й даде апартамент и помощи.
Точно така, две деца все някак ще ги изгледаш, ама 9 броя е безотговорно да раждаш, освен ако нямаш доход от 10 000 лева на месец най-малко!
ЗА!
И то май съм точно на принципа - "поне 2 деца, а останалото ще го мислим"! За да се имат едно друго, когато мама и тати вече не са на дневен ред.....
Разбира се, ако не става дума за мизерстване. Но не мисля, че авторката изобщо би поставила въпроса, ако беше чак трагично положението.
Парите (поне на нас) все не ни стигат. И като се поувеличат доходите, веднага, че и предварително се увеличават разходите И защо да не износва дрехите на кака си - да ги изхвърлям ли?
Най-важна е ЛЮБОВТА (но пак уточнявам - ако няма мизерия)
И то май съм точно на принципа - "поне 2 деца, а останалото ще го мислим"! За да се имат едно друго, когато мама и тати вече не са на дневен ред.....
Разбира се, ако не става дума за мизерстване. Но не мисля, че авторката изобщо би поставила въпроса, ако беше чак трагично положението.
Парите (поне на нас) все не ни стигат. И като се поувеличат доходите, веднага, че и предварително се увеличават разходите
И защо да не износва дрехите на кака си - да ги изхвърлям ли?Най-важна е ЛЮБОВТА (но пак уточнявам - ако няма мизерия)
Абе момичета, не разбирате ли, че тук говорим за средностатистическо българско семейство. А на такова доходът на един от родителите не е четирицифрена сума. Защото, ако беше такава нямаше да живеят на квартира. И авторката няма да пише, че имат финансови затруднения.
Много зависи и какво работят родителите и дали имат възможност за допълнителна работа.
Така че не всичко е черно и бяло, има и сиво.
Да, хубаво е да имаш деца, но е най-хубаво да си помислил преди това как и с какво ще ги гледаш, а не като онази хубостница, дето народи 9 деца, а сега реве по всички медии, че държавата била длъжна да й даде апартамент и помощи.
Много зависи и какво работят родителите и дали имат възможност за допълнителна работа.
Така че не всичко е черно и бяло, има и сиво.
Да, хубаво е да имаш деца, но е най-хубаво да си помислил преди това как и с какво ще ги гледаш, а не като онази хубостница, дето народи 9 деца, а сега реве по всички медии, че държавата била длъжна да й даде апартамент и помощи.
подкрепям!
Ние сме петима, засега имаме възможност да живеем добре. БЕЗ ОХОЛСТВА, съобразявам се като купувам нещо ..с цената..НО Е ПРЕКРАСНО С ТРИ ДЕЦА, особено като има голяма разлика между първите и третото, както е при нас!!!
Колкото повече, толкова по - весело.
Гледайте американски филми - идилия. Къща, деца, кучета, басейн...
Кой не иска?
Гледайте американски филми - идилия. Къща, деца, кучета, басейн...
Кой не иска?
По добре гледайте реалността! Животът не е филм
BON BON, аз живея в тоя същия-като твоя филм.Абсолютно същата дилема имахме и ние,преди да решим да имаме второ дете.Навихме се,не за друго,а защото разбрахме ,че удобен момент за това явно няма да дойде, а времето си минава.Преценихме,че ще имаме достатъчно пари за гледането на второ дете-храна,памперси и пр.От батко му имахме какво ли не,което беше много хубаво и запазено-бебешко легло,кошара за игра,столчета за кола,за хранене и пр.
А че за първият ни син да си има братче се оказа страхотно-това е безспорно!Нагодихме се някак,преразпределихме бюджета,постеснихме този(за лично наши нужди) и така...
До тук за парите и брат му.
По-важното е вие да си решите,че това е най-важното за вас(децата) и да сте навити за двойните грижи и двойното тичане:).Аз толкова много се притеснявах дали ще се справим,че почти не можах да се зарадвам,като разбрах ,че съм бременна за втори път,хем бяхме решили, че в един момент ще имаме второ дете и бяхме обсъдили горните неща.
Сега сме щастливи и страхотно удовлетворени,че имаме второ дете, а и се оказа, че нещата съвсем не са така сложни и трудни,колкото ми се виждаха(както на теб ти се виждат,сигурна съм).Успех!
Винаги ЗА второ, трето, четвърто дете... Колкото повече, толкова по-добре. Мое мнение
Благодаря на Бога ,че успях да износя докрай и двете си деца....
little Suzy имаш ли дете?Ако не-пожелавам ти го от сърце.Пиша това,за да ти кажа,че дете няма как да ти "тежи",разбираш ли?Няма как-това е твоето дете.И,да-не е домашен любимец,разбира се.
А докато чакаш парите и нормалните условия-току-виж,живота си минал...........
А защо не-с детето да дойдат и нормалните условия и парите..............?
имаш ли дете?Ако не-пожелавам ти го от сърце.Пиша това,за да ти кажа,че дете няма как да ти "тежи",разбираш ли?Няма как-това е твоето дете.И,да-не е домашен любимец,разбира се.А докато чакаш парите и нормалните условия-току-виж,живота си минал...........
А защо не-с детето да дойдат и нормалните условия и парите..............?
Аз съм ЗА второ дете! Аз съм едно дете на мама и не е много хубаво. От друга страна моята майка е имала сестра, която е починала млада, но въпреки, че е казвала, че за починалите или добро или нищо всеки път като стане дума и казва, колко лош човек е била и разказва по някоя ужасна история... Сестрата на съпруга ми е наистина много неприятен човек, чак е чудно как са брат и сестра, толкова са различни... Така че зависи от много неща, от възпитанието на детето, вярвам и че има по нещо заложено в човека още преди да се роди... Малко се отклоних от основната тема... съжалявам. Основното е, че ако има желание за второ дете, значи всичко ще си дойде на мястото с времето... То никой момент не е идеален за появата на бебе, все ще има някой проблем, финансов, жилищен, но щом има любов и желание, това е най-важното!
Аз пък не разбирам защо авторката иска някой да й каже дали да има второ дете или не. Това са въпроси, които се решават в семейството, а не от съвсем непознати хора.
Аз съм за повече от едно дете.
ОБАЧЕ! С бившият ми имахме много големи финансови проблеми и дори едно дете ни беше трудно
Със съпруга ми сега имам още едно дете, мислим и за трето.
Вярно е , че където има за едно , има и за второ, но ако положението е тежко, децата също страдат. Никой не иска децата му да мизерстват и да носят подарени дрешки - втора ръка.
Много трудно съм изгледала големият си син, с големи лишения и тревоги, не бих го допуснала отново.
ОБАЧЕ! С бившият ми имахме много големи финансови проблеми и дори едно дете ни беше трудно
Със съпруга ми сега имам още едно дете, мислим и за трето.
Вярно е , че където има за едно , има и за второ, но ако положението е тежко, децата също страдат. Никой не иска децата му да мизерстват и да носят подарени дрешки - втора ръка.
Много трудно съм изгледала големият си син, с големи лишения и тревоги, не бих го допуснала отново.
мчоля като влача в понеделник двете си деца сама като малката е с пневмония /вярно те са породени е по-зле и от близнаци/ - някой да ми напомни кво му е хубавото на две деца
като малкия пищи от ревност че нося бебето и като иска да я гушне се опитва да я обеси или да я събори...
моля ви кажете ми къде му е хубавото! честно не си го спомням често....
като малкия пищи от ревност че нося бебето и като иска да я гушне се опитва да я обеси или да я събори...
моля ви кажете ми къде му е хубавото! честно не си го спомням често....
Да. И аз съм на мнение, че ако има големи финансови проблеми не е време да се планира втора бременност. Разбира се, че не бихме искали децата ни да "мизерстват"... Когато Криси се роди имахме проблеми с парите, много трудно беше... Но по-късно мъжът ми успя да се установи на добра работа и нещата потръгнаха. Не че сме кой знае колко добре с парите, просто се справяме и затова взехме решение за второ детенце. Просто понякога нещата се подреждат и не винаги човек може да предвиди доброто или лошото, което му предстои. Когато забременях мъжът ми реши да смени работата, за по-добро уж, но го подведоха и се оказа, че нещата не са така розови колкото му ги представяха и увиснахме... Но се случи така, че сега е на добра работа и нещата са ок сега.
Нещата винаги имат 2 страни - от една страна е така..., от друга - онака ...
Ще разкажа само една истинска история с едни познати - искаха да си уредят живота - голям апартамент, коли, кариери, пари и тогава да мислят за деца. Уредиха го както искаха и дойде на ред детето, но се оказа, че вече не могат да имат деца ........
Ще разкажа само една истинска история с едни познати - искаха да си уредят живота - голям апартамент, коли, кариери, пари и тогава да мислят за деца. Уредиха го както искаха и дойде на ред детето, но се оказа, че вече не могат да имат деца ........
Ами да, човек като е млад и здрав и има енергия е по-лесно! Винаги се намира начин, дори да няма голям апартамент, коли, пари, кариери големи... Много жалко за твоите приятели, дано открият начин да си имат свое бебе или да си осиновят... Просто всеки си има своите приоритети и сега като ги пренаредят и своите, всичко ще си дойде на мястото. Дано успеят!
ами това решение е строго индивидуално. за мен зависи от бащата и условията ни на живот. нашия татко е супер грижовен, работи, помага в къщи, изключително е привързан към дъщеря си и т.н. от скоро - 2 години - сме в собствено жилище което изплащаме и това е част от причината да искаме да имаме и второ дете. доскоро доходите ни бяха бая ниски но ние сме с високи квалификации и след 100000 интервюта и 6 години работа за малко пари сега нещата се наредиха. ако бяхме на квартира и с ниски доходи без шансове за нещо по добро незнам дали щяхме да искаме 2 дете - просто не ща да влача деца по квартири и да се чудим какво да ядем и кои сметки да платим. като съвет мога да ти кажа да се опитате да си намерите добре платени работи, да се опитате датеглите заем и купите жилище /ако има кой да ви помогн еоще по добре/ и тогава да имате второ, но пък може и така да се оправите, ако много искате да имате още едно. аз лично искам 3 деца ама ще си остана май само с искането
Аз не давам съвет, споделям наблюдение. Преди време у нас доЙде една приятелка с голямата си дъщеря. Те са три момиченца. Живеят в двустаен апартамент. Момичето и синът ми влязоха в неговата стая да гледат филм, а ние с приятелката ми - в хола на кафе. На тръгване момичето много тъжно каза на майка си - толкова много искам да имам стая, която да си е само моя... И само мой телевизор, и мой компютър, за който да не чакам да ми дойде редът ... И как ми писна вечно да съм детегледачка, искам малко тишина ...
Много мъчно ми стана, защото момичето е изключително добро и мило дете. Бащата ги напусна и тя се грижи за малките, когато майката работи. Тя е във възраст, когато порасналите деца искат самостоятелност, а дели стаята с малките си сестрички. Преждевременно пораснало дете ... И толкова много я разбирам ... Аз самата съм делила една стая с брат ми в тясната гарсониера и имам само гадни спомени за теснотия, вечно съобразяване с някой, който иска да спи, пък аз вдигам шум, затова и не мога да си поканя приятелчета в къщи, защото - първо - няма къде, второ - ще пречим на брат ми, който пък трябва да учи и още безброЙ такива аргументи, които отравят живота. И също - детегледачка, когато искам да изляза с приятелки, чистачка - защото той е малък и разхвърля; за уроците дали си е подготвил - пак моя отговорност, че иначе всички работят. А работят, защото няма пари... По принуда започнах да бъда мама на 8 год. И не беше удоволствие.
Така, че когато се дават съвети за пълна къща, на сърцето да е широко, парите ще дойдат, децата ще се радват да помагат за бебето и не знам какви си още глупости, без да има поне елементарните условия за това, то поне погледнете всичко това през погледа на децата, дали те искат да живеят в теснотия и в лишения. Защото медалът винаги има 2 страни.
Много мъчно ми стана, защото момичето е изключително добро и мило дете. Бащата ги напусна и тя се грижи за малките, когато майката работи. Тя е във възраст, когато порасналите деца искат самостоятелност, а дели стаята с малките си сестрички. Преждевременно пораснало дете ... И толкова много я разбирам ... Аз самата съм делила една стая с брат ми в тясната гарсониера и имам само гадни спомени за теснотия, вечно съобразяване с някой, който иска да спи, пък аз вдигам шум, затова и не мога да си поканя приятелчета в къщи, защото - първо - няма къде, второ - ще пречим на брат ми, който пък трябва да учи и още безброЙ такива аргументи, които отравят живота. И също - детегледачка, когато искам да изляза с приятелки, чистачка - защото той е малък и разхвърля; за уроците дали си е подготвил - пак моя отговорност, че иначе всички работят. А работят, защото няма пари... По принуда започнах да бъда мама на 8 год. И не беше удоволствие.
Така, че когато се дават съвети за пълна къща, на сърцето да е широко, парите ще дойдат, децата ще се радват да помагат за бебето и не знам какви си още глупости, без да има поне елементарните условия за това, то поне погледнете всичко това през погледа на децата, дали те искат да живеят в теснотия и в лишения. Защото медалът винаги има 2 страни.
Unknown_lady, Нана 77,аз също мисля по подобен начин.
Разбира се това е индивидуално решение за всяко семейство, но моето мнение за решението да имаш дете е до голяма степен свързано с отговорности, които в голямата си част са и материални и финансови, освен определеното ниво на зрялост в бъдещите родители и любовта между тях.
Не мога да коментирам родители, които взимат собствените си решения, по свои собствени критерии, всяко семейство за себе си.
Аз съм много предпазлива. Детството ми помни копнежи по дребни детски глупости, които, обаче бяха достъпни не за всички. Помня флумастери, салфетки, обувки, моливи, несесери, гумички, едни такива розови, красиви, прикаазни.. Сега мога да купя цял тир от проклетите розови гуми, които миришеха на ягодова дъвка. Но как мислите, дали ще свършат работа?
Щом една гумичка е в състояние да извърши подобни поразии, не ми се мисли за по-значимите липси, като собствена стая, да речем.
Моето дете не искам да се терзае от подобни липси. Аз съм пораснала достатъчно рано, заради времето, в което съм родена. Искам да има безгрижно детство, куп приятелки, морета по женски, да и подаря кола за завършването, да я изпратя в университет, да следва спокойно, без да работи през нощта, за да се издържа, да има спомени от студентските си години, такива, каквито трябва да са спомените от студентските години. После, когато преценя, че е зряла, ще и дам и по-солидна опора, а не да работи останалата част от живота си, за да изплаща ипотечен кредит.
Това мисля аз, когато разсъждавам за второ дете.
И засега не мога да кажа, бих могла да осигуря всичко това по две.
Може би след няколко години, но дотогава може би аз ще съм прекалено остаряла, за да ми се ражда пак.
Разбира се това е индивидуално решение за всяко семейство, но моето мнение за решението да имаш дете е до голяма степен свързано с отговорности, които в голямата си част са и материални и финансови, освен определеното ниво на зрялост в бъдещите родители и любовта между тях.
Не мога да коментирам родители, които взимат собствените си решения, по свои собствени критерии, всяко семейство за себе си.
Аз съм много предпазлива. Детството ми помни копнежи по дребни детски глупости, които, обаче бяха достъпни не за всички. Помня флумастери, салфетки, обувки, моливи, несесери, гумички, едни такива розови, красиви, прикаазни.. Сега мога да купя цял тир от проклетите розови гуми, които миришеха на ягодова дъвка. Но как мислите, дали ще свършат работа?
Щом една гумичка е в състояние да извърши подобни поразии, не ми се мисли за по-значимите липси, като собствена стая, да речем.
Моето дете не искам да се терзае от подобни липси. Аз съм пораснала достатъчно рано, заради времето, в което съм родена. Искам да има безгрижно детство, куп приятелки, морета по женски, да и подаря кола за завършването, да я изпратя в университет, да следва спокойно, без да работи през нощта, за да се издържа, да има спомени от студентските си години, такива, каквито трябва да са спомените от студентските години. После, когато преценя, че е зряла, ще и дам и по-солидна опора, а не да работи останалата част от живота си, за да изплаща ипотечен кредит.
Това мисля аз, когато разсъждавам за второ дете.
И засега не мога да кажа, бих могла да осигуря всичко това по две.
Може би след няколко години, но дотогава може би аз ще съм прекалено остаряла, за да ми се ражда пак.
Ще ти кажа за себе си, забременях след 8 години брак - случайно, не беше време за второ дете, но го оставих, не защото страдам от скрупули ( имам 5 аборта), реших, че трябва да я родя и я родих.
Беше страшно - аз без работа 2 месеца преди бременността, сметки, лизинг, пълнен сирак съм - нямам близки хора, нито роднини, дъщеря на 16 години, въобще .....
За миг не съжалявам, толкова много осмисли живота ми, толкова радост ми даде, пък се справяме с помощ от приятели, не е страшно - днес няма да пуша, но памперси ще има.
За с две ръце!
Беше страшно - аз без работа 2 месеца преди бременността, сметки, лизинг, пълнен сирак съм - нямам близки хора, нито роднини, дъщеря на 16 години, въобще .....
За миг не съжалявам, толкова много осмисли живота ми, толкова радост ми даде, пък се справяме с помощ от приятели, не е страшно - днес няма да пуша, но памперси ще има.
За с две ръце!