Unknown_lady, Нана 77,аз също мисля по подобен начин.
Разбира се това е индивидуално решение за всяко семейство, но моето мнение за решението да имаш дете е до голяма степен свързано с отговорности, които в голямата си част са и материални и финансови, освен определеното ниво на зрялост в бъдещите родители и любовта между тях.
Не мога да коментирам родители, които взимат собствените си решения, по свои собствени критерии, всяко семейство за себе си.
Аз съм много предпазлива. Детството ми помни копнежи по дребни детски глупости, които, обаче бяха достъпни не за всички. Помня флумастери, салфетки, обувки, моливи, несесери, гумички, едни такива розови, красиви, прикаазни.. Сега мога да купя цял тир от проклетите розови гуми, които миришеха на ягодова дъвка. Но как мислите, дали ще свършат работа?
Щом една гумичка е в състояние да извърши подобни поразии, не ми се мисли за по-значимите липси, като собствена стая, да речем.
Моето дете не искам да се терзае от подобни липси. Аз съм пораснала достатъчно рано, заради времето, в което съм родена. Искам да има безгрижно детство, куп приятелки, морета по женски, да и подаря кола за завършването, да я изпратя в университет, да следва спокойно, без да работи през нощта, за да се издържа, да има спомени от студентските си години, такива, каквито трябва да са спомените от студентските години. После, когато преценя, че е зряла, ще и дам и по-солидна опора, а не да работи останалата част от живота си, за да изплаща ипотечен кредит.
Това мисля аз, когато разсъждавам за второ дете.
И засега не мога да кажа, бих могла да осигуря всичко това по две.
Може би след няколко години, но дотогава може би аз ще съм прекалено остаряла, за да ми се ражда пак.
Разбира се това е индивидуално решение за всяко семейство, но моето мнение за решението да имаш дете е до голяма степен свързано с отговорности, които в голямата си част са и материални и финансови, освен определеното ниво на зрялост в бъдещите родители и любовта между тях.
Не мога да коментирам родители, които взимат собствените си решения, по свои собствени критерии, всяко семейство за себе си.
Аз съм много предпазлива. Детството ми помни копнежи по дребни детски глупости, които, обаче бяха достъпни не за всички. Помня флумастери, салфетки, обувки, моливи, несесери, гумички, едни такива розови, красиви, прикаазни.. Сега мога да купя цял тир от проклетите розови гуми, които миришеха на ягодова дъвка. Но как мислите, дали ще свършат работа?
Щом една гумичка е в състояние да извърши подобни поразии, не ми се мисли за по-значимите липси, като собствена стая, да речем.
Моето дете не искам да се терзае от подобни липси. Аз съм пораснала достатъчно рано, заради времето, в което съм родена. Искам да има безгрижно детство, куп приятелки, морета по женски, да и подаря кола за завършването, да я изпратя в университет, да следва спокойно, без да работи през нощта, за да се издържа, да има спомени от студентските си години, такива, каквито трябва да са спомените от студентските години. После, когато преценя, че е зряла, ще и дам и по-солидна опора, а не да работи останалата част от живота си, за да изплаща ипотечен кредит.
Това мисля аз, когато разсъждавам за второ дете.
И засега не мога да кажа, бих могла да осигуря всичко това по две.
Може би след няколко години, но дотогава може би аз ще съм прекалено остаряла, за да ми се ражда пак.
