Това просто плаче да бъде постнато! 
Много обичаме българите да даваме акъл на другите как да живеят.
Използваме все едни изрази „не одобрявам“, „не толерирам“, „не приемам“, „смятам това за голяма простотия“, „що за глупост е това“ и то все за неща, за които никой не ни иска мнението, нито съвета.
Най-много обичаме да даваме акъл за нещата, които самите ние не можем или нямаме смелостта да направим. Не можеш да си позволиш нова кола? Критикувай избора на приятелите си, сподели колко лош е избора им! Нямаш пари за ремонт на жилището? Иди на гости и оплюй ремонта на съседа, кажи му в прав текст колко се е прецакал с високите разходи за материали и майстори. Може и да ти олекне! Не можеш да се справиш с повече от едно-две деца? Какво по-лесно оправдание от това, да критикуваш и осъждаш „глупавия“ избор на хората да имат повече деца!
Повод за тези редове стана една новина, че 52-годишна жена роди близнаци /момиченца/, след ин витро оплождане. Не мога да повярвам какви коментари изчетох по форумите. Втурна се всеки да дава мнение дали това решение е правилно или не. Млади хора се надпреварват от няколко дни да съдят, мерят и одобряват нечие решение, свързано със собствените му деца.
Ако родиш рано, много е рано. Ако родиш късно, много е късно. Ще пропусна досадните въпроси, които съм изтърпяла лично, защото се реших на дете на 30 години. Всеки се чувстваше длъжен да ми дава съвети кога ми е време, да ме разпитва какво още чакам и, че другите си отгледали децата, а аз още съм се бавела. Чудя се как ли щях да понеса всичко това, ако имах проблем със зачеването...
Ето някои от най-шокиращите мнения за късната бременност:
„Извратено е да имаш деца на такава възраст. Одобрявам само, ако дълги години една жена се е борила със стерилитет.“ - за първи път чувам, че има нещо извратено в създаването на деца, възпитанието и отглеждането им. И то от зрели хора. Значи, ако не си се борил със стерилитет, нямаш право на деца, след определена възраст. А кой я определя тази възраст, не е ясно.
„Голяма простотия е да правиш деца на тия години, без да мислиш!“ - По-малка простотия е да заченеш случайно на 18-20 години и да родиш дете, което не знаеш как да възпитаваш. Не е простотия да крещиш по градинките как ще скъсаш главата на отрочето си, защото си лапа мръсните ръчички или още по-лошо, да летят шамари, защото нервите ти са на предела, не можеш да изпиеш едно кафе на спокойствие, докато другите ти връстници ходят по дискотеки, купуват си нови парцалки и си гледат живота.
„ Не одобрявам раждането на деца след 35 - 40 години. Особено за жена, която вече има едно дете.“ - Аз да попитам кой има право да реши кога да се зачене и роди едно дете? Винаги съм си мислила, че това решение се взема от майката, след като е преценила възможностите си или трябва да се реши, след като се чуе хорското мнение.
„Другите деца ще питат дали това е бабата.“ - Ей това ми е любимо. Най-важното при планирането на дете е как ще изглеждаш в очите на хората след години. Няма никакво значение колко любов ще дадеш на детето си, как ще го възпиташ, как ще го отгледаш. Важното е някакви си непознати да не те сбъркат с баба му.
„Да се беше сетила по-раничко за деца...“ - и това казано от хора, които дори не познават майката, съдбата й, личната й история около зачеването. Едва ли някои хора знаят колко скъпо струва едно ин витро и колко малък е шансът то да е успешно. Плоски изказвания, които говорят мнооого за интелекта на коментиращия.
„Разбира се, че не е редно жена, която вече е баба, да става майка. Пък и децата няма да си имат баба и дядо.“ - Просто съм потресена от отсичането, кое е редно и кое не. Едва ли подобни хора знаят какво е да чакаш дете 10 – 15 години. Но, друго си е да хвърлиш някакво изказване кое е редно, без да мислиш, след това да затвориш браузъра с форума и да продължиш да се занимаваш с безполезните си занимания.
Иска ми се да можехме да се научим на малко повече уважение и толерантност. Най-тъжно ми става, че тези коментари ги чувам от млади хора, които са уж образовани и живеят в големи градове. Да е някоя баба, седнала на пейката пред къщичката на село, да не обърнеш внимание. Но, явно имаме още доста да се учим...
Много обичаме българите да даваме акъл на другите как да живеят.
Използваме все едни изрази „не одобрявам“, „не толерирам“, „не приемам“, „смятам това за голяма простотия“, „що за глупост е това“ и то все за неща, за които никой не ни иска мнението, нито съвета.
Най-много обичаме да даваме акъл за нещата, които самите ние не можем или нямаме смелостта да направим. Не можеш да си позволиш нова кола? Критикувай избора на приятелите си, сподели колко лош е избора им! Нямаш пари за ремонт на жилището? Иди на гости и оплюй ремонта на съседа, кажи му в прав текст колко се е прецакал с високите разходи за материали и майстори. Може и да ти олекне! Не можеш да се справиш с повече от едно-две деца? Какво по-лесно оправдание от това, да критикуваш и осъждаш „глупавия“ избор на хората да имат повече деца!
Повод за тези редове стана една новина, че 52-годишна жена роди близнаци /момиченца/, след ин витро оплождане. Не мога да повярвам какви коментари изчетох по форумите. Втурна се всеки да дава мнение дали това решение е правилно или не. Млади хора се надпреварват от няколко дни да съдят, мерят и одобряват нечие решение, свързано със собствените му деца.
Ако родиш рано, много е рано. Ако родиш късно, много е късно. Ще пропусна досадните въпроси, които съм изтърпяла лично, защото се реших на дете на 30 години. Всеки се чувстваше длъжен да ми дава съвети кога ми е време, да ме разпитва какво още чакам и, че другите си отгледали децата, а аз още съм се бавела. Чудя се как ли щях да понеса всичко това, ако имах проблем със зачеването...
Ето някои от най-шокиращите мнения за късната бременност:
„Извратено е да имаш деца на такава възраст. Одобрявам само, ако дълги години една жена се е борила със стерилитет.“ - за първи път чувам, че има нещо извратено в създаването на деца, възпитанието и отглеждането им. И то от зрели хора. Значи, ако не си се борил със стерилитет, нямаш право на деца, след определена възраст. А кой я определя тази възраст, не е ясно.
„Голяма простотия е да правиш деца на тия години, без да мислиш!“ - По-малка простотия е да заченеш случайно на 18-20 години и да родиш дете, което не знаеш как да възпитаваш. Не е простотия да крещиш по градинките как ще скъсаш главата на отрочето си, защото си лапа мръсните ръчички или още по-лошо, да летят шамари, защото нервите ти са на предела, не можеш да изпиеш едно кафе на спокойствие, докато другите ти връстници ходят по дискотеки, купуват си нови парцалки и си гледат живота.
„ Не одобрявам раждането на деца след 35 - 40 години. Особено за жена, която вече има едно дете.“ - Аз да попитам кой има право да реши кога да се зачене и роди едно дете? Винаги съм си мислила, че това решение се взема от майката, след като е преценила възможностите си или трябва да се реши, след като се чуе хорското мнение.
„Другите деца ще питат дали това е бабата.“ - Ей това ми е любимо. Най-важното при планирането на дете е как ще изглеждаш в очите на хората след години. Няма никакво значение колко любов ще дадеш на детето си, как ще го възпиташ, как ще го отгледаш. Важното е някакви си непознати да не те сбъркат с баба му.
„Да се беше сетила по-раничко за деца...“ - и това казано от хора, които дори не познават майката, съдбата й, личната й история около зачеването. Едва ли някои хора знаят колко скъпо струва едно ин витро и колко малък е шансът то да е успешно. Плоски изказвания, които говорят мнооого за интелекта на коментиращия.
„Разбира се, че не е редно жена, която вече е баба, да става майка. Пък и децата няма да си имат баба и дядо.“ - Просто съм потресена от отсичането, кое е редно и кое не. Едва ли подобни хора знаят какво е да чакаш дете 10 – 15 години. Но, друго си е да хвърлиш някакво изказване кое е редно, без да мислиш, след това да затвориш браузъра с форума и да продължиш да се занимаваш с безполезните си занимания.
Иска ми се да можехме да се научим на малко повече уважение и толерантност. Най-тъжно ми става, че тези коментари ги чувам от млади хора, които са уж образовани и живеят в големи градове. Да е някоя баба, седнала на пейката пред къщичката на село, да не обърнеш внимание. Но, явно имаме още доста да се учим...
.