За кърменето,завистта... и едно загубено приятелство?

  Ама ти верно ли мислиш , че отношенията ви са станали такива заради завист породена от кърменето ти 
 Боже народа изтрещя 

На мен не ми се струва невероятно... понякога разминаването в родителския избор може да стане причина за разваляне на отношения. Но е възможно да има и други причини за такова охлаждане - и наистина изглежда по-вероятно да е нещо различно, а не конкретно ситуацията около бебетата.

Съжалявам, че отношенията ви са поели негативна насока. Ако наистина причината за нейното държание е завист, то тогава не ти трябва такова приятелство. Истинските приятели се радват един за друг, дори и те да са в кофти ситуация. И все пак се надявам да не е това и да си изясните нещата колкото се може по-скоро.

да ти кажа възможно е отношенията да са тръгнали в тази посока защото на вас ви  е добре а на тях не
и понякога когато хората са напрегнати и изтощени и имат проблеми им е трудно да слушат как другите са много добре и е възможно да проявят тази завист за която намекваш
но най добре за теб и нея и вообще за душевния ти мир / съдя по себе си защото аз много си пазя моя/ е да се отдръпнеш от нея за известно време и да се събираш с хора които ти носят и споделят положителни емоции и не е необходимо да се оправдаваш и да се чувстваш неудобно че всичко ти е наред и че си щастлива
просто се наслаждавай на тези моменти

На твое място, независимо дали кърменето е причината за разрива във вашите отношения, аз бих предприела крути мерки - право куме в очи! Бих повикила кумата на интимен разговор, за да се изяснят причините за тези промени и бих се постарала да се оправят нещата.


Може би е така, но все пак кумовете, които вероятно биха били и кръстници на детето, са избрани за цял живот! Не бързай да се отчуждаваш преди да си се опитала да изясниш положението! Това е моят съвет! Успех!   

Доста е налудничево да си мислиш ,че промяната в отношението е заради кърменето.
По-добре търси друга причина.

Не съм 100% сигурна,но това единственото,което ми идва наум.Знам,че тя много желаеше да кърми,пък и не сме имали никакви конфликти,по принцип не сме общували през последните 3 месеца,за да има някаква основателна причина за такова отношение.  Те отбягват всякакви срещи и разговори с нас.Последния път,когато трябваше да се видим,ме оставиха да ги чакам час половина с детето и накрая не дойдоха.На мен вече ми става неприятно да ги търся.
  Съвсем скоро се местим в друг град и те го знаят,затовасигурно нещата ще останат така за съжаление.
  За с

Десика,това май е прекалено рязко изказване за ситуация върху която имаш съвсем бегъл поглед.
 
  Възможно е да не става дума само за кърменето,но имам вътрешното усещане,че и то е намесено.Няколко пъти кумът ни е споменавал,че ако се кърмиха,нямаше да имат подобни проблеми с детето.Дори съм чувал да упреква кумата,че не е направила достатъчно.
  Ако пък имаше друг конфликт,незнам какъв трябва да е той,ще трябва да е нещо голямо,за да породи такова отношение,ние не се познаваме от вчера.Пък и бягството от разговор ме навежда на мисълта,че е нещо за което е неприятно да се говори.
  Оф,незнам,незнам...  темата май е за клюкарника...

Аз пък не смятам че е налудничава идеята, че кърменето е в основата.

Мога да споделя подобен опит. Забелязвам, че въпреки че не говоря ЗА кърменето пред приятелки, които са имали неуспех в него по една или друга причина, самият факт, че още кърмя дъщеря си предизвиква коментари от тяхна страна без причина. Истински ме огорчава критиката им и скептицизма им, да не кажа подигравателното отношение, по повод храненето на детето ми, при положение, че аз проявявам тактичността да не изтъквам предимствата на кърменето пред тях.

И тъй като кърменето както се знае е не само хранене, а и начин на живот, е напълно възможно твоята кума да чувства драстични различия в схващанията ви и ценносттите ви. Не бих го нарекла завист, но е някакво чувство за непълноценност, която можеби хора в нейната ситуация изпитват и не могат да се преборят с него. Което е жалко, разбира се. Но не се самообвинявай за това, а наистина гледай да се виждат с хора,които ти носят само положителни емоции. Аз така правя!!! Успех!

Да не говорим, че и моето дете е "прасе", както се изказа една "добра" приятелка. Питах я дали ако беше на АМ щеше да е по-малко пухкава според нея?!

И аз мисля, че може да има нещо общо и с кърменето. При нея не се е получило и може би я упрекват или пък се чувства виновна.
Има и друго. Пишеш, че скоро ще се местите в друг град. Може и това да е причина. Спомням си, когато най-добрите ни приятели ни казаха, че заминават за чужбина. Чувствах се ужасно, сякаш част от живота ми си отива, не можех да преодолея мъката си. Радвам се много за тях, но все още ми липсват, особено на празници.
Щом сте близки, поговорете си по женски. Дано се изясни ситуацията.   

Докъде може да доведе вманиачаването само
Аз лично бих разредила контактите си с обсебен на каквато и да е тема човек, защото се уморявам да слушам едно и също. Може да помислиш и над това Ако пък наистина просто ти завижда за това - няма смисъл да се ядосваш, че не се виждаш с нея

ronja,благодаря за подкрепата.

Cygnus,знам,че може би такова нещо е станало.В началото в еуфорията,в която се намирах след стреса ,който имах преди това,може и вманиачена да съм изглеждала.Това го осъзнах и после дори спрях да коментирам тази тема,защото знам,че не е приятно да слушаш някой колко е щастлив,когато на теб ти се реве.Но това пак не ми помогна да се подобрят нещата.
 Всички грешим и не сме съвършени,съжалявам,ако съм я засегнала,не е било нарочно,но как да и заговоря за такива неща.

При мен имаше нещо подобно, но не дотам - братовчедка ми, която с първото дете не можа да кърми, а второто избра да не кърми - един ден ми каза - ще ти съсипе бюста! Не сме го коментирали изобщо, в добри отношения сме, но вероятно поне на подсъзнателна основа на нея й тежи! Пък бюстът е последното нещо, за което мисля. И без това не кърменето, а бременността още ми го съсипа - и кво от туй! Нали и аз и бебка сме щастливи!

Аз мисля че не трябва да бързаш да ги обвиняваш, може би те в момента си имат семейни проблеми, може би отношенията между тях са се обтегнали. Ти казваш че кумът ви е споделял, че ако тяхното дете е било кърмено е нямало да боледува толкова. Може би той упреква жена си че не е положила достатъчно усилия да кърми и от това тя се чувства виновна, което определено би наелектризирало семейните отношения. Като добавим и притесненията около детето им - сигурно не им е лесно. Ти в никакъв случай не би трябвало да се чувстваш виновна, те може би просто си имат семейна криза. Е, това не ги оправдава че са ти вързали тенекия. Може би един откровен разговор по женски може да оправи нещата. Но аз смятам че не бива с лека ръка да загърбваш едно добро приятелство.

съмнявам се да ви отбягват защото ти кърмиш, а тя не е кърмила. още повече, казваш, че те е подкрепяла много при проблемите с кърменето.
също така, какво от това, че твоето дете на 7 месеца е голямо колкото тяхното на годинка? може би се сещаш, че децата не растат по калъпче?
ето резултатът от многото агитация и пропаганда - кумът ти смята, че детето им е болнаво защото не е кърмено и е склонен да обвинява майката. а това най-вероятно изобщо не е така. жалко и тъжно. ако някой агитатор има мозък в главата си, нека се позамисли малко върху подобни нежелани ефекти от радостната пропаганда.

И при нас се случи нещо подобно, само че относно бременост.
Преди постоянно се събирахме с кумовете, излизахме заедно, абе с една дума много се разбирахме. Когато започнахме с опитите за бебе, кумовете ми казаха че няма да стане толкова лесно - те пробвали около 10 години. А при мен стана на 6 месец.
И откакто споделих, че съм бременна отношенията много охладняха и даже не се виждаме - макар че живеем срещу тяхния блок. Незнам какво да си мисля за това или едно страхотно съвпадение.

напълно съм съгласна с Джем.

Поради липса на информация и "вещи съвети" от страна на педиатри и светила, аз също навремето не успях да кърмя както трябва - в резултат имам дете с много тежки алергични прояви.

От тази позиция, не спирам да пиша в Кърмаческия форум за ползите от кърменето, въпреки че съм "неуспяла" кърмачка, и направлявам доста успешно нови майчета в кърменето.

Сега по темата. Имам позната, която има детенце на възрастта на моето - успя да кърми сравнително дълго (имаше добър педиатър).

Признавам, доста се дразня, когато се заговорим и аз с мъка споделя колко неща не може да яде детето ми или просто откажа почерпка за малката - всичко мое се продължава с: "ооооо, пък моето ....." противоположни хубави неща за нейното дете.

Имам предвид, че се стъпва на  моята слабост и отчаяние, за да изпъкнат някои неща при нейното дете.

Винаги при срещи съм с едно наум и ми е гадно и стегнато. Никога не съм получила внимание и съчувствие без изтъкване.


Както беше написала една мама скоро - разликата дали детето ще е по-здраво ако е кърмено или не, важи само за това дете. Има доста кърмени деца, които също са болнави и такива некърмени, чиято имунна система се справя завидно добре.

Може би ако проявиш повече разбиране само за техния проблем, ако обясниш, че често причината не е просто в кърменето, ако се опиташ да им помогнеш и да ги насочиш към нещо - хомеопатия, имуностимулиращи препарати (има доста теми в здравния), нещата ще се получат и всичко ще се отприщи. Съчувствие, разбиране, толерантност - приемане проблема на другия като свой.

Сигурна съм, че си чудесен човек и ще направиш добра крачка към тях.

Мисля, че е напълно възможно, защото кумата на майка ми си е променила сега отношението, че синът и нещо не се решава на дете или не става ит.н,единствен и е и ....
на погачата на моя бебо тя се държа меко казано странно
аз бих избягвала такава компания
така правя и в квартала с майките ,които съм усетила, че дразня с кърменето си
не се тревожи

Пак кумата на нашите се отрече от тях на времето по политически причини
май е до хора!

Тази тема много се доближава до това, което изживявам в момента.
Лично аз смятам, че проблемът не е породен от кърменето, но и то има пръст. Просто има хора, които се чувстват добре само когато превъзхождат с нещо другите.
С две думи - отношенията ни с кумовете осезателно охладняха.
Моята кума кърми дъщеричката си 7 месеца, и кърмата й спря. Тя го имаше като бая голямо постижение, и постоянно ме питаше аз до кога съм кърмила-големия ми син. И аз всеки път й "напомнях", че едва до 3-ия месец (наложи се поради медикаменти, несъвместими с кърменето). Сега малкия си го кърмя безпроблемно близо година и половина, а тя пак всеки път ме пита имам ли кърма, само вечер ли му давам, кога ще отслабвам (аз вече отслабнах, де). Усещам някакъв негативизъм, ирония...
Та...понеже съм добра душа, дискретно насочих моята кума да прочете нещо относно кърменето и храненето на бебетата, тъй като сега очаква дете. А тя ми се сопна, че си била достатъчно грамотна по тия въпроси, и пак щяла да си го гледа по същия начин и новото бебе.
Сега някой ще каже айде още една вманиачена кърмачка без други интереси и теми за разговор, дето рови за проблеми.
Какъв съвет да дам - това, което прилагам и аз, а именно - не е задължително да се общува с хора, с които не ти е комфортно. Какво като са ти кумове, голяма работа. На всеки би му писнало от непрекъснати сравнения "моето дете - твоето дете".
Пиши какво е станало.

Каквато и да е причината за тяхното отдръпване - мисля, че не трябва да ги изоставяте! Нека те знаят, че въпреки всичко държите на тях, обичате ги и ги уважавате... Не търси вина, просто подай ръката си безрезервно! Човек до човека опира...
Ще се радвам и ще се моля нещата да се оправят  ! Успех  !

И аз съм склонна да мисля, че кърменето може да е в основата. Преживях подобно нещо, но в положителна насока.... Имам, много приятелки, с деца на възраст колкото моето или малко по-големи и всичките кърмят и то не по месец-два, ами са си баш кърмачки,и то от дългокърмещите. Та когато имаше един период, мисля Петър беше на около 4 месеца, имахме проблем с кърмеенто......аз почти се бях примирила, че се отбива, и тогава всичките ми приятелки започнаха да ми звънят, да ме увещават да не се отказвам, да бъда настоятелна, затрупаха ме със съвети как да удължа кърменето на детето си сякаш е жизнено важно /тогава не проумявах че е/. Даже четях някакъв укор в очите им, че толкова лесно се предавам.......Благодарение на тях и този форум обаче нещата се оправиха, и още кърмя Петър. Разказвам това, защото свързвам доста двете ситуации, макар че всъщност са доста различни.......

Напълно те разбирам.
При нас за съжаление се получи почти същото с нашите кумове. Тяхното детенце е по-голямо от нашето с 5 месеца, те нямат здравословни проблеми. Детето расте и се развива нормално, даже според тях по-бързо от връстниците си. Не бих казала и че е точно завист, по-скоро различен подход, но е факт че отношенията ни охладняха. 
Още щом се роди сина ми аз бях твърдо решена, че ще го кърмя. В началото имах много проблеми - рагади, запушвания и т.н. През цялото време тя повтаряше "Не мога да те разбера, защо се мъчиш, давай АМ" /както беше направила тя/. След това ми обясни, че кърменето било голяма глупост. След това колко съм ненормална, когато се умилявам на тази тема. След това да давам сокчета от 3 месец, като нея и т.н. и т.н. След това детето ми било "кюфте" ...

Опитахме се да поговорим, но засега поне не сме разрешили проблема. Като че ли всеки си премълчава нещо и се отдръпваме един от друг, а това е най-добрата ми приятелка от училище още. Много тъпо наистина. Надявам се по-натам да успеем да изгладим нещата и да не сме натрупали прекалено много негативизъм.
Стискам палци и при вас нещата да се оправят. Опитайте се да поговорите, но ако наистина нещата са само завист не си заслужава да подържаш връзка с такива хора.
Ние майките понякога наистина полудяваме на тема децата си 

Ох, много неприятна ситуация. Може причината да е в кърменето, може и да е друга. Вероятно е дори защото са много обременени психически покрай грижите за тяхното дете, а гледат, че вашето е здравичко и нямате проблеми да изпитват нещо като чувство за вина относно детето си. Може би трябва да си поговорите откровено. На кумовете ви също може да им е тежко и дори да не осъзнават колко неадекватно реагират. Успех  

И аз имам подобен проблем, ако въобще мога така да го нарека. С една приятелка родихме в един и същ ден, леглата ни бяха едно до друго в болницата.Кърмата ми текна по-рано, нейната малко се забави, но с повече топли компреси всичко се оправи. И така изписаха ни, ние продължавахме да кърмим. Тя захрани пети месец и постепенно започна да намалява кърмениятя, докато един ден (някъде около девети месец) детето се оби само. Поне тя така казва. Аз много си мисля, че тя е допринесла за отбиването. Аз пък след захранването като видях, че кърмата ми значително намалява, увеличих кърменията и така се оправиха нещата при мен. И  постепенно тази моя приятелка започна да ме отбягва, да не излиза с мен, въобще много се чудех защо така се отчужди. Докато не прочетох заглавието на темата и се замислих по въпроса. Не мисля, че трябва така да постъпва след случилото се

Мъча се да разбера мисленето на съвременната кърмачка и не мога да го разбера - Защо сте се втелясали,че народа ви завижда за това кърмене...!?
Защо си мислиш,че именно здравото ти дете,което е кърмено е причината да ви се развалят отношенията...!?
Помисли,че може да има и ред други фактори!!!Може да си й станала досадна с хвалбите си,че детето ти е здраво защото си го кърмила - тя сама по себе си веднага се чувства долна майка,че не е успяла да го кърми и именно заради това боледува!!!Представи си,какво й е да те слуша.Гаранция душата й "боледува"
Не гледай от твоята камбанария...Радвай се,че кърмиш и детето ти е здраво,но избягвай постоянното говорене по този въпрос.Дразнещо е...
Всеки път,когато правех АМ на сина си,след поредицата опити да запазя по-дълго кърменето като процес,от очите ми течяха неистови сълзи,когато четях надписа от кутията - Кърменето е най-добрата храна за вашето бебе - И една,като теб да ми мели всеки ден,колко успешно го прави и детето й колко е прекрасно именно заради това ( вярвам,че не го казваш с лоша мисъл)...
Малко по-осъзнато мислете в този форум

Чета постовете на невероятните майки кърмачки и направо нямам думи -момичета леко сте психясали май.
Сигурно много се гордеете с кърменето и жертвите ,които сте дали ама наистина ли мислите ,че някой друг ще се вживява толкова 

 За кърменето,завистта... и едно загубено приятелство?
Мноого пресилено.
Разбирам гордостта ти ,че кърмиш и имаш здраво бебе.Коя майка няма да е доволна от тази комбинация?Но това да допринесе да развалите приятелството си?Значи толкова е било истинско.Човешките отношения са сложно нещо...Помисли дали и ти нямаш вина да се стигне до тук.
Кърмя бебето си ,но избягвам да коментирам факта извън къщи.

 Mомичета,нека не правим война в темата!Не съм целяла да дразня или засегна някого нито със заглавито на темата,нито със съдържанието.Заглавието така ми хрумна,защото сметнах,че повече хора ще го забележат и то наистина така подейства.Става дума за моя лична история,не я проектирайте върху себе си.Написах я тук,защото липсва диалога в нея,а имах нужда от споделяне,а мястото беше много подходящо,защото никой(почти) във форума не знае коя съм,кои са моите кумове и има дискретност.Ей,не съм излезнала в "Искрено и лично"да говоря.За майките,които подразних със свойта "горделивост",да ви кажа,че и аз съм човек,не съм съвършена и имам проблеми,които определено са по-големи от това да не храниш детето си с кърма.Toва между другото го знаят много добре и нашите кумове.
  Да ви споделя какво стана след като случайно се срещнахме с кумовете ни днес.Попитахме ги какво става,а те отвърнаха,че всичко е наред,но си личи,че не е същото като преди.Има напрежение между нас,каквото се получава при липса на диалог.Явно искат нещата така да останат.SlaveyaLEX,не бях мислила от твоята гледна точка,но сега ми се струва,че и при тях има такава нужда от превъзходство.Във много неща от материалната сфера на живота да кажем те ни превъзхождат,но това никога не ни е пречило на взаимоотношенията.Забелязвала съм,че поддържат някаква "обвивка",че всичко е идеално при тях.Интересното е,че общувам с  други приятелки,повечето от които хранят децата си с АМ,но с никоя от тях не се е случвало подобно разваляне на отношенията,дори напротив ,има разбирателство от двете страни.
  Та,реших,че на този етап нещата трябва да си останат така.Всеки си живее своя живот,със своите си проблеми и радости,Ако някой ден,след 5-10 години например,някой реши,че му е било хубаво преди с нас и забрави това,което го е подразнило,да заповяда,ние не сме от злопаметните и гледаме напред.
   Благодаря на всички за отговорите!!!

Bungichka само искам да уточня ,че това за гордостта съвсем не е съм го написала с ирония.Просто ми се струва много тъпо някой да злобее и завижда точно  за такова нещо или да си мисли ,че пък кърменото бебе на 100% ще бъде здраво и без алергии.Но хора всякакви .

Опитали сте с директен разговор друго наистина няма какво да направите .

Iliana _,нямах точно твоето изказване в предвид,а по-точно това: Не виждам някъде да съм се тупала по-гърдите за това или,че моето бебе е най-най-наи-,просто,защото за всяка майка нейното дете си е най-най-най-.
 А това за завистта,което си е чисто човешко качество,не виждам защо се бяга от тази дума като от опарване,но хората могат да завиждат за какви ли не по-глупави за мен неща,като например пари,власт,коли и т.н.Просто всеки си има резлични приоритети в живота.За някои хора може да е това да дадат всичко най-добро за детето си и да се самозабравят дори в желанията си,защото колкото и да искаш понякога нещата не следват перфектния план,който си предначертал.

Не разбирам, защо се изненадваш от негативните мнения... Така както си поставила темата се предполага, че
1. Си горда, че кърмиш
2. Другите ти завиждат за това
3. Изгубила си приятелка

Аз кърмих около 3 месеца (с доста усилия), но никога не съм "парадирала" с това. Мисля, че в отношенията между майките това не е тема номер 1. Ако ти си я направила такава - много е вероятно отношенията ви да са охладняли по естествен начин. Желая ти успех в усилията ти да си върнеш приятелката 

пп. И все пак може би има и друга причина - не е лошо да проучиш, за да избегнеш повторението на ситуацията

Мисля,че драматизираш излишно.
Честитили ви сватбата с 'постен' sms- ами нали все пак са ви я честитили, завиждала ти че кърмиш-не забравяй,че тя ти е помагала със съвети как да се справиш успешно с кърменето...
Според мен или търсиш под вола теле или ако наистина има някакво охладняване между вас помисли и потърси причината най-напред в себе си-дали не си я обидила или засегнала с нещо и не бързай с лека ръка  да обвиняваш доскорошната си приятелка.

 Аз се чудя в тази тема,защо изобщо завистта трябва да се изразява в нараняване на обекта на завист.Това си е личен проблем и борба само на човека,който завижда.
  Аз също съм завиждала,но последствията за другия ги нямаше.И то за нещо много по-ценно от това изобщо да кърмиш,от възможността изобщо да имаш дете.И то точно към кумата ми съм изпитвала такива чувства.Почти 2 години се опитвахме да си имаме бебче,през това време кумата ми беше бременна.С нищо не съм допринесла за нейния дискомфорт,въпреки,че много исках и аз да изпитам това несравнимо щастие,но това си беше само мой проблем,защо да си го изкарвам на нея.Дори съпреживявах нейното щастие.Така,че,ако съм изглеждала на някой самодоволна и щастлива,това не е,затова,че кърмя,а че ИМАМ КОГО да кърмя.Дори и да не бях кърмила пак щях да съм толкова щастлива.Кърменето ми дойде,като някакъв бонус,за който не съм молила и очаквала дори.Интересно е ,че хората предпочитат да слушат как някой се оплаква и страда,това им действа успокоително.Малко са хората,които искрено се радват на щастието на другия.Бях чела една мисъл,че е много лесно да имаш "приятели" в трудните моменти,но малко са хората които ще останат до теб в най-щастливите и върхови моменти.Трудно е.Точно това ме учуди в нашето "приятелство" с кумовете ни.И не съм натяквала и досаждала с кърменето си,ако някой го е разчел така,той се е объркал,нека помисли дали и при него няма някакъв проблем.Така,че мами,които се дразнят от темата,не бързайте с това,понякога под видимото щастие се крият доста големи трудности.

Мдааа, хора различни .....


Я да ти дам аз едно предложение, да избягаме от навлизане във "войни"  , което аз намирам за немного взаимопомощно или пък в много философски направления, че много боли глава после  .

Би могла да се допиташ до кумата си, например след време, за дадено болестно състояние, например вирус при малчето, или хрема, или нещо друго, какво прави тя.

Търсенето на опит от другия и така показвайки му, че го цениш, може да помогне много за "стопляне" на взаимоотношенията.

Така кумата ти ясно ще види, че и кърмените бебета боледуват, например (пожелавам ти, обаче, дългосрочно кърмене на малкия ти сладкиш и болестите да стоят далеч от него  ) и ще се почувства компетентна и важна за теб.

Просто идея!

Поздрави!

Намерили сте и вие повод за завист

[/quote]Като казах Не казвам ,че си се тупала в гърдите.Не си ме разбрала правилно Естествено ,че за всяка майка нейното дете си е най-най.Но както си писала по горе -Не е приятно да слушаш някой колко е щастлив,когато на теб ти се реве.Както споменаваш кумовете ти са изнервени от постоянните боледуванияна детето си,и едва ли много им се ходи по гости и приятели.А и щом сте били толкова близки ,защо ни ги попиташ директно какъв е проблема?

sneji_73,благодаря за включването,наистина няма нужда.Идеята ти ми хареса,но дано да не я приложа скоро.Права си!
zarra73,разбирам,че са изнервени,но съзнателно лошо отношение и нараняване на другия,това не го разбирам.Това,че имаме трудности,значи ли,че трябва да забравим човечността си,аз мисля,че такива изпитания с децата ни особено,които по принцип винаги стават,за да ни дадат някакъв урок,трябва да ни правят по-мъдри.

Bungichka,  миличка, много лесно е да кажат някои мами, че не ти трябва завислива приятелка. Та кой от нас е съвършен и не е изпадал във водовъртеж от лоши чувства и мисли? Като майка, която седем месеца храни детето си и с кърма и с АМ поради причини, които за които не искам да пиша, защото са болезнени, мога само да те уверя, че един подобен неуспех претърпян от една прекрасна, както я описваш, и отговорна жена, може да бъде приет прекалено дълбоко. Като кърмеща майка едва ли можеш да си представиш колко дълбоко  . Като се прибави обвиняващ съпруг, коктейла става премного горчив, не мога да си го представя даже . Черешката и последната капка са явно нездравото детенце и само си помисли как ако детето ти кихне и почваш да се обвиняваш за хиляда неща ...помисли си какво й е на нея с хилядите " ами ако". Намеците й и забележките са, според мен, начин да се накара мозъка да мисли, че кърменето не е кой знае какво, а вътре майчината й душа страда... Не мисли, че те обвинява, ни най-малко, просто тя е искала и това удоволствие да можете да споделите, а не се е получило ... по ничия вина. Аз съм кърмена дълго, а карах по няколко пневмонии и ангини на година, помогни й да разбере, че детето ще израсне това състояние.Дай й време, но моля те, не я оставяй да си отиде от живота ти, това е нелепо, абсурдно ....Съгласна съм със Снежи, нека се почувства важна каквато е за теб 
"Душата ми не е пътека да минеш и да си заминеш,душата ми не е камина- да се стоплиш и да си тръгнеш,душата ми е божи храм,влезеш ли оставаш вечно там! ..." . Ще се моля за приятелката ти, за теб и за вашата заедност 

 

detelini,разплаках се от твоя отговор.Благодаря ти,че се включи!

Но като цяло съм в потрес, че човек може да си мисли, че кърменето може да предизвика такива ниЗки чувства 
Не искам да си мисля какво ще стане, когато започне състезанието за най-ранно прохождане, говорене, пикане в гърне и т.н.

И аз мисля че е заради доброто развитие при вас. А и след като те са толкова изтощени и изнервени покрай тяхното съкровище, да, може и завист да е.
Аз лично не бих завиждала, а по-скоро бих се възхищавала на дългокърмено дете.
Спокойно миличка, просто не си го слагай на сърцето толкова. Гледай си сладура и си намери други приятелки 

Много интересна тема.
Наистина не е задължително само кърменето да е в основата на охлаждането на отношенията,но не изключено да е намесено.
Направи ми впечатление,че се опитват да те обвинят,че си била твърде ентусиазирана,биела си се в гърдите и т.н.Не знам другите потребители какво правят с приятелите си,но аз основно споделям радостите и болката си  и ако някой изпитва чувство за малоценност,то това си е изцяло негова работа.
С всичко това искам да ти кажа,че да би било добре да си оправите отношенията,но ако това не се случи не се обвинявай-не е в теб причината.
Поздрави   

 

  Аз мисля, че с времето нещата ще се оправят! Много е вероятно приятелката ти да прави сравнения с твоето бебе,което не е правилно защото всяко бебче си е индивидуално!Да са ви здрави дечицата пък това с кърменето е глупост според мен! Сега си кърмиш бебчето,но като почне да ходи на детска градина ще почне да боледува, и така дечицата си боледуват кърмени или не, някой повече други по малко! Аз мисля, че ще се оправят нещата с времето като пораснат малко дечицата 

Всичко е много относително. Синът ми е кърмен точно 3 месеца и не е боледувал нито ден. Изключително кърмената дъщеря на една позната, която е колкото сина ми, се съдра да боледува, включително и сега е на антибиотик.
Bungichka, кърменето е нещо хубаво, стига да не се превръща в мания. А говоренето за кърмене през 100 процента от времето е изключително досадно. Върни назад лентата и се опитай да намериш не само сламката в чуждото око, ами гредата в твоето. Помага

 Тези дни толкова мислих по тази ситуация,че чак ме заболя главата по едно време.Получих много отговори,както очаквах най-различни,защото и хората,които посещават форума са най-различни.Благодаря на всички,дори и на леко недоброжелателните,но все пак те не ме познават като човек,а и такова едно бегло описване не може да пресъздаде точно моите чувства,нито пълната картина на ситуацият.Искам само да уточня,че никога не съм говорила до степен на досаждане за кърменето.Дори не мисля,че то е от първостепенно значение за състоянието на детето.Да изкарва по-леко болестите,да,но като цяло предразположението за боледуване е до конституция да кажем.Аз лично си спомнян,че убеждавах нея и най-вече мъж й,че не това е най-важно за детето.А за споделянето за щастието от кърменето,казвах го съвсем доверчиво като на приятелка,не съм си помисляла,че това би я засегнало.До преди това имаше периоди само се оплаквах,споделях трудности,честно беше ми писнало,мислих си че и досаждам,но тя винаги ме е изслушвала, давала съвети,много мила и добра.Смятам,че е редно да споделя по същия начин и щастието,което изпитвах,но всъщност,тука не ставаше дума само за кърменето,а като цяло.Просто изглеждах щастлива(е,все още,но не до еуфория),както се казва до мозъка на костите.Точно тогава детенцето им си беше добре.После изведнъж взе да боледува много редовно,те спряха да излизат с нас-напълно разбираемо.След това се затвориха,по принцип нямат никакви социално контакти,освен с родители и по работа с други.Обаждах се да ги питам как са,с цел да ги подкрепя,както и те ме подкрепяха преди това и точно тогава реших,че изобщо не е уместно да коментирам моите радости и спрях.Те ме питат как сме,а аз съвсем лаконично отговарях,че сме добре.
  Така продължиха нещата,да кажем около месец или два,смятах още,че всичко е нормално.Междувременно,ние(със съпруга ми) много се интересувахме от тях как са,но те не вдигаха телефони,не ни се обаждаха за празници,все още мислих,че това е нормално,под стрес са.
   По нататък като ги срещахме случайно в парковете,имаше някакви странни коментари за вида ми,за детето ми(писах вече за тях),но не ги приех с лошо тогава.После пък една среща на която ми вързаха тенекия,още ми е обидно и им го казах,дори уточних.че ще ми е по-леко,ако все пак ми се извинят,но те така и не го направиха.Има и още други неприятни ситуации,които смятам за излишно да пиша,за да не се разводни напълно поста,най-общо иронични подмятания,малко лъжи.Тука ще кже може би някой,защо пък точно кърменето да е причина.Наистина може да не е само то,но имайки предвид,разговорите ни смятам,че това е нещо окло,което се въртяха много голяма част от подмятанията.
   Бях много объркана и в пълна неяснота,бях и обидена от някои неща и тогава пуснах темата,защото се чувствах СТРАННО ВИНОВНА в ситуация,в която не можех да немеря причина за това.Чрез вашите отговори погледнах нещата от различни ъгли,за което благодаря,но това,което все още ме смущава е защо не можа да се преодолее всичко това.Може би трябва време,но някакси ми се искаше да сме заедно и в техния труден момент,да им помогна както и те на нас.
   Уморих се вече от тези дълбоки размисли,които явно до нищо повече от това няма да стигнат.И по принцип се уморих да мисля толкова за тях,смятам да спра и без това не мога нищо да направя повече.Отивам да спя,че вижте кое време стана.

аз мисля,че промяната в отношенията ви няма нищо о бщо с кърменето,а по -скоро както сама си писала с това,че си й разказвала колко добре върви всичко при вас.понякога хората,които си имат проблеми още повече се депресират от такива разкази като знаят ,че при тях нещата не са така розови.не разбрах тя кърмила ли е детенцето си.ако не е ,то тогава със сигурност твоите разкази за кърменето са й неприятни. това не трябва да ознаачава сега,че тя не се радва за теб или завижда,но просто понякога човек предпочита да избягва такива разговори,защото го товарят.ти си й говорила за твоите радости,а тя е била на съвсем друга планета със своите проблеми.

   Момичета,смятам да спра с темата дотук.Получих това,което търсих,а и смятам,че имам доста по-важни задачи от тази тема.Така,че моля ви спрете да ми отговаряте,защото няма да я следя повече!