За кърменето,завистта... и едно загубено приятелство?

Всичко е много относително. Синът ми е кърмен точно 3 месеца и не е боледувал нито ден. Изключително кърмената дъщеря на една позната, която е колкото сина ми, се съдра да боледува, включително и сега е на антибиотик.
Bungichka, кърменето е нещо хубаво, стига да не се превръща в мания. А говоренето за кърмене през 100 процента от времето е изключително досадно. Върни назад лентата и се опитай да намериш не само сламката в чуждото око, ами гредата в твоето. Помага

 Тези дни толкова мислих по тази ситуация,че чак ме заболя главата по едно време.Получих много отговори,както очаквах най-различни,защото и хората,които посещават форума са най-различни.Благодаря на всички,дори и на леко недоброжелателните,но все пак те не ме познават като човек,а и такова едно бегло описване не може да пресъздаде точно моите чувства,нито пълната картина на ситуацият.Искам само да уточня,че никога не съм говорила до степен на досаждане за кърменето.Дори не мисля,че то е от първостепенно значение за състоянието на детето.Да изкарва по-леко болестите,да,но като цяло предразположението за боледуване е до конституция да кажем.Аз лично си спомнян,че убеждавах нея и най-вече мъж й,че не това е най-важно за детето.А за споделянето за щастието от кърменето,казвах го съвсем доверчиво като на приятелка,не съм си помисляла,че това би я засегнало.До преди това имаше периоди само се оплаквах,споделях трудности,честно беше ми писнало,мислих си че и досаждам,но тя винаги ме е изслушвала, давала съвети,много мила и добра.Смятам,че е редно да споделя по същия начин и щастието,което изпитвах,но всъщност,тука не ставаше дума само за кърменето,а като цяло.Просто изглеждах щастлива(е,все още,но не до еуфория),както се казва до мозъка на костите.Точно тогава детенцето им си беше добре.После изведнъж взе да боледува много редовно,те спряха да излизат с нас-напълно разбираемо.След това се затвориха,по принцип нямат никакви социално контакти,освен с родители и по работа с други.Обаждах се да ги питам как са,с цел да ги подкрепя,както и те ме подкрепяха преди това и точно тогава реших,че изобщо не е уместно да коментирам моите радости и спрях.Те ме питат как сме,а аз съвсем лаконично отговарях,че сме добре.
  Така продължиха нещата,да кажем около месец или два,смятах още,че всичко е нормално.Междувременно,ние(със съпруга ми) много се интересувахме от тях как са,но те не вдигаха телефони,не ни се обаждаха за празници,все още мислих,че това е нормално,под стрес са.
   По нататък като ги срещахме случайно в парковете,имаше някакви странни коментари за вида ми,за детето ми(писах вече за тях),но не ги приех с лошо тогава.После пък една среща на която ми вързаха тенекия,още ми е обидно и им го казах,дори уточних.че ще ми е по-леко,ако все пак ми се извинят,но те така и не го направиха.Има и още други неприятни ситуации,които смятам за излишно да пиша,за да не се разводни напълно поста,най-общо иронични подмятания,малко лъжи.Тука ще кже може би някой,защо пък точно кърменето да е причина.Наистина може да не е само то,но имайки предвид,разговорите ни смятам,че това е нещо окло,което се въртяха много голяма част от подмятанията.
   Бях много объркана и в пълна неяснота,бях и обидена от някои неща и тогава пуснах темата,защото се чувствах СТРАННО ВИНОВНА в ситуация,в която не можех да немеря причина за това.Чрез вашите отговори погледнах нещата от различни ъгли,за което благодаря,но това,което все още ме смущава е защо не можа да се преодолее всичко това.Може би трябва време,но някакси ми се искаше да сме заедно и в техния труден момент,да им помогна както и те на нас.
   Уморих се вече от тези дълбоки размисли,които явно до нищо повече от това няма да стигнат.И по принцип се уморих да мисля толкова за тях,смятам да спра и без това не мога нищо да направя повече.Отивам да спя,че вижте кое време стана.

аз мисля,че промяната в отношенията ви няма нищо о бщо с кърменето,а по -скоро както сама си писала с това,че си й разказвала колко добре върви всичко при вас.понякога хората,които си имат проблеми още повече се депресират от такива разкази като знаят ,че при тях нещата не са така розови.не разбрах тя кърмила ли е детенцето си.ако не е ,то тогава със сигурност твоите разкази за кърменето са й неприятни. това не трябва да ознаачава сега,че тя не се радва за теб или завижда,но просто понякога човек предпочита да избягва такива разговори,защото го товарят.ти си й говорила за твоите радости,а тя е била на съвсем друга планета със своите проблеми.

   Момичета,смятам да спра с темата дотук.Получих това,което търсих,а и смятам,че имам доста по-важни задачи от тази тема.Така,че моля ви спрете да ми отговаряте,защото няма да я следя повече!