Тонът на работа...

  • 2 951
  • 53
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 2 079

Имам страхотна шефка.  Hug
Тон повишава, но не в смисъл на викане, а на смяна на физиономията - от усмихната на страшно сериозна. Tired
А иначе колективът е страхотен и се разбираме много. Hug
Атмосферата е невероятно дружелюбна!
( Пу-пу-пу-пу! Да не ми завидите.  Crazy Flutter  )
Нито някой ме командва, нито аз командвам. Просто работим едно и също и никой никого не командва, дори напротив - винаги си помагаме.  Peace

# 16
  • Мнения: 4 111
Шефът има право да върши каквото си иска защото кара най-скъпата кола.

Моят шеф е доста прилично богат и няма кола, нито книжка.

# 17
  • Мнения: 313
...или пък шефа ви на работа често ви държат тон и някак си сякаш се опитват да ви командват...

Шефът не е ли за това - да командва? И то не само да опитва, а да успява Wink

# 18
  • Мнения: 2 084
Отвратителна.
Много харесвам работата си и вярвам, че е смислена и важна, чувствам се на мястото си, обаче...
Днес си направих регистрация в бюрото по труда, защото отказвам да търпя толкова губост, елементаризъм и тоталитаризъм на куп. Искам възпитан, интелигентен и компетентен началник.

# 19
  • Мнения: 740
Не, шефът не е робовладелец и ние не сме му роби. Ако уважава труда ни, ще уважаваме неговото его.

# 20
  • Мнения: 939
Имах един шеф, дето и пръст ми размахваше, все едно съм му дъщеря и отдавна не работя при него, ама сега на него му го размахват с цел уволнение  newsm44

# 21
Шефът има право да върши каквото си иска защото кара най-скъпата кола.

Моят шеф е доста прилично богат и няма кола, нито книжка.

Според мен е чист хомосексуалист.

# 22
  • Мнения: 600
в момента(в последните 7 години) съм в спокойна среда. не си викаме, от някои посоки рядко се чува съскане, но го подминавам. иначе съм била в колектив с една истерична и недо....колежка и една такава шефка, издържах 6 месеца и напуснах. не ми понася.

е, сега шефът понякога става с дупенцето нагоре, но го търпим - не вика, но гледа лошо. ама като свикнеш да не го забелязваш всичко си идва на мястото Laughing

# 23
  • Мнения: 1 732
Много харесвам работата си и вярвам, че е смислена и важна, чувствам се на мястото си, обаче...
Днес си направих регистрация в бюрото по труда, защото отказвам да търпя толкова губост, елементаризъм и тоталитаризъм на куп. Искам възпитан, интелигентен и компетентен началник.

И аз така...
Ми не ми се слушат псувни по цял ден.
И крясъци.  Sick

# 24
  • Oslo
  • Мнения: 659
Аз явно съм късметлийка! От 3 г. работя в голям колектив с който нямам проблеми никакви, а шефката ми е един от най-толерантните и възпитани хора, които познавам. Само заплатата да беше малко по-висока, нямаше и да си помисля за смяна на работата, но.....

# 25
  • Мнения: 46
  Фирмата, в която работя е доста голяма и само в офиса, в който съм аз сме 10 човека - трима, от които шефове  Crazy и да крещят - никой не им обръща внимание, само гледаме като са ядосани да се чупим нанякъде /обикновено на терасата за по фас/.
 Общо взето обръщаме всичко на майтап, за да е по - леко. Flutter

# 26
  • Мнения: 1 299
В нашата фирма никой не повишава тон. Шефа никога не съм го чула да повиши глас. Всички разговаряме нормално, разбирме се, конфликти няма. Ако все пак някой си позволи да ми повиши тон ще го помоля учтиво да разговаря с мен нормално, а не по този начин. При нас има строго изразена йерархия, която стриктно се спазва, но когато разговаряме е като м/у равни, има уважение Simple Smile

# 27
  • Мнения: 15
Работя в малка фирма и колегите ми са основно мъже Simple Smileи ако трябва да съм честна според мен с мъже се работи по-лесно от колкото с жени  Rolling EyesИначе шефът ми е страхотен!Много разбран и заман човек!И винаги би ти влязъл половение!Е когато не си си свършил работата ще те смъмри,но нали за тава са шефовете...
Най-хубавото е,че в офиса съм си сама и никой не ме следи какво правя.Съгласе те се ,че е кофти някой нон стоп да те следи как си вършиш работата.Някак по-спокойно ти е...

# 28
  • София
  • Мнения: 1 103
 На една от предишните ми работи големия шефът имаше навика да навиква доста цветущо по-малките шефове и то пред техните подчинени. Освен това разчиташе на доносници за поддържане на трудовата дисциплина. Обикновено го отнасяше не прекият виновник, а този който се е оказал на неподходящото място в неподходящ момент, а доносниците естествено винаги бяха невинни.

# 29
Все едно четях за предишната ми работа. По стечение на обстоятелствата трябваше да си намеря работа и неможех да избирам, така попаднах в една фирма където "собственика" имаше политика да слуша половинката си, обичаше интриги и да не те изслушва когато говоритеза задачите. За капак ако сбъркаш трябва да изслушаш бълване на простотии и обидни думи. 2 месеца издържах и напуснах.
За мен простотиите и ругатните нямат място на работното място било за шефа или за подчинените. Винаги възникват недоразумения и спорове, но всичко се решава по цивилизования начин.

Общи условия

Активация на акаунт