Освободих се от мъката и психическият товар който носих!

Благодаря Ви момичета сега взлизам в подфорума тук,че много грижи по бебко,колкото и странно да е въпреки всичките мъки и гадости които ми минаха през главата последните 2,3 месеца,Александър е едно спокойно,жизнено и здраво детенце,истинска душица,да чукна на дърво:)
С БНД сме интересна картинка в момента,той се разкая още преди раждането 1,2 седмици,мисля че се осъзна ,ама проблема е ,че аз вече не го чувствам близък,той иска всячески да оправи нещата,идва всяка събота и неделя да ме вижда,сега да вижда и малкия,незнам какво да правя ,става ми мъчно,няма я вече тръпката,няма го доверието,няма я близостта  между нас,поне при мен е така,чувствам го толкова далечен и загубен,че  се разплаквам от това,че така станаха нещата,не виждам светлината,че ще му простя някога,не мога,не искам,нещо отвътре ме яде,по принцип съм за прошката,за шансовете,искам да е щастливо детенцето с мама и татко,но искам да съм щастлива и аз. Вчера се разплаках,той също,по телефона,каза ми няма по-гадно нещо от това собствената  ми жена да ме мрази,искал да умре,още по тъпо ми стана,какво да направя според него,как да го заобичам отново след всичките тези простотии,които направи,постоянно повтаря че иска да ни вземе при него,че не искал повече никога да се чувствал като вълк единак,искал да си върне любовта ми,всичко да е като преди...
Да ама мен постоянно ме яде,че ме предаде заради една проста жена която му наговорила ужасни неща за мене,слабохарактерен е мамка му,как да му вярвам,че пак няма да слуша хората,оказа се ,че не е спал с нея,но какво от това,по лошо беше я чувствал по близка тогава от мене.това не мога да му го простя,да ме остави заради чужд човек,който познава от толкова скоро и да твърди ,че му била добра приятелка,офффф ужас,както и да е...
Иначе съм много щастлива с малкия Алекс,гледаме се,радваме се един на друг:) Малко ми е трудно сама да се оправям,ама знам ,че ще се  справя:)

Разбира се, че ще се справиш. Сега важното е да има кой да ти помага за детето и да не се поддаваш на следродилната депресия Пиши тук, когато чувстваш нужда от подкрепа. Ние сме насреща. Има толкова самотни майки - ще получиш нужната информация и съвет  Още е много малък твоя герой, но след 4-5 месеца, когато започне да прави контакт ще видиш, че няма нищо по-хубаво от него на тоя свят  . Желая ти здраве и успех в бъдещите решения 

Ирка, дай му още един шанс!
Нека детенцето получи шанса да има мама и татко в комплект.
Като поживеете заедно или грижите за Алекс ще ви сплотят, или той ще се изнерви.
Това ще ти покаже що за човек е.  Любовта се осъзнава в такива моменти, а не по телефона 

Ирка,

Честито за героя Александър!!! Да ти е виж и здрав!!! това е най-важното!!! И да се справяте с всичко леко и безпроблемно, че...хич не е лесно 

а колкото за шансовете и хаосът от емоции, който ти се вихри сега в душичката...не знам какво да те посъветвам. на мен ако ми се яви нашият "тати" сега на вратата и ми заяви, че...не искал да е вълк-единак повече и тям подобни...ми, няма да му повярвам! честно, просто толкова ми горчи, че...не е виждал как заспива моето (и негово!) детенце, че не знае колко ме е боляла душата, че............

стискай зъби да не те тресне много постнаталната депресия, че е много гадно нещо. аз уж остисквам, ама...

успех! 

Аз бих му дала шанс. Не съм давала мнение по твоята история, но точно сега ми се иска да ти кажа, че като дадеш шанс на него, ще дадеш и на детето си такъв да расте с баща. Ясно е, че се колебаеш. За мен това означава, че не си сигурна. По-добре тогава да опиташ, за да не съжаляваш някой ден. Дай му един единствен шанс, но го направи умно. Не натяквай, не упреквай, карайте го бавно и спокойно. Такива драми като вашата се надживяват и забравят. Дано и при вас е така.

Пак съм тука,изглежда си оставам завинаги абонирана в този подфорум и ще съм си самотна мама,нищо здраве да е!!!
Пак се издъни мамка му,пак и пак и пак  .
Дадох му отново шанс Аз,семейството ми,близките ми приятели,всички решихме да му повярваме,че се е разкаял истински,че се е осъзнал истински,никой дори не му намекна ,не го укори,не го злепостави,въпреки гадориите които ми причини,само и само да не ровят в раната и да се изгладят нещата,но уви мамка му пак се издъни няма и 3 седмици откакто  поиска прошка,откакто повтаряше че обича мен и детето.
Призна детенце,толков много искаше да го признае,че аз се съгласих,казах си нека да носи името на баща си,нека един ден да му е наследник,нека знае кой е баща му,а той пак ни обиди.
3 седмици се държа горе долу както трябва,идваше всяка събота и неделя,дойде на изписването,доведе майка си и сестра си да видят бебенце,всичко уж трябваше да тръгне.
Само едно условие имах към него,да престане да контактува  с онази жена,да се дистанцира,каза ми,че го е направил,но въпреки всичко усещах хладнината между нас,пропостта,нещо не беше как трябва.
Преди 5 дена ми се обади бъдещият съпруг на онази,каза,че моят я бил карал с колата наляво-надясно,че продължавали да си контактуват и всичко в мене рухна пак
Само едно условие имах и пак не успя да се удържи.
Обадих се и му казах,че знам ,че продължава да контактува с нея,питах го защо ме излъга,и защо трябва някой да ми се обажда да ми казва истини,по дяволите тези хора ЛУДИ ли са,единият се жени сега в събота,другият вече има детенце,да ми е живо здраво то поне.
Каза ми бил я закарал да и направи услуга,помолила го,дори мъжа и знаел и не можел да разбере защо ми се обаждал да ми казва такива неща и да всява интриги.Бил ме излъгал че не общуват вече с нея,за да не питам и да не се дразня,нарече ме болна и ревнива.
ТЕ не били никакви никога,били само приятели,не можел да спре да контактува просто така с нея,нямало да спре никога,на него тя не му била направила нищо,да но на мен да,пусна жалба срещу мене-лъжлива,че съм я заплашвала,което не е  вярно.
Той пак се обърна срещу мене,каза че предпочита да си общува с нея,отколкото да е с нас с детето
Казах му да престане да лъже и да си принзае най накрая,че те двамата са имали връзка,каза,че нямало такова нещо,а и да имало никой мъж нямало да си го признае.
И защо,за какво лъже,за какво крие,ние никога няма да сме заедно вече,с лъжа ли иска да си живее цял живот.
Каза ми,че обичал детето,че плачел за него постоянно,но че мен не ме обичал,охладнял,нямал чувства към мене.Била съм лоша, имала съм ужасен характер,и че ние сме били толкова различни с него,че не бил порастнал още,и че приемал,че вината е негова в по голямата част.
Казах му,че повече не искам да го виждам,и като толкова обичаше детето,не даде нищо за него,аз си платих всичко,и раждането и всички неща до сега на Алекс,той му купи само един повивалник,както и да е затова,мен това най малко ме притесни,но  не може да ме разтройва постоянно,са не го интересува дали от това ми спира кърмата или не,да не го интересува,че аз не спя за да мога да гледам бебко,просто нямам думи,нямам думи
Повече дано не минавам пак през ада....
Бил плакал цяла нощ,като съм му казала,че не искам да го виждам повече,питам се защо,нали не му пука за мен,не ме обича,искал да вижда детето и мене поне веднъж,мисля че е нагъл,иска да няма отговорности,само да идва като чужд човек и д се радва на детето,грозно е,а че аз си го гледам сама не го интересува.....
Просто трябва наистина да се дистанцирам,както бях направила,защо ли послушах пак да давам шансове,сега пак да кърпя сърцето си отново

Ирка, съжалявам...
Не знам какво да кажа.

Може пък да е за добро.

Прегръщам те и ти съчувствам искренно.
Поне си се убедила, че си дала всичко от себе си, за да не те гризе чувството за вина по-късно.
Горе главата и гледай само напред   

нищо здраве да е:)

Ирка, като те чета, все едно пиша аз. Само че ние сме женени, незнам дали има друга жена, но има майка, която е просто... нямам думи. Ние сме разделени от 5 месеца. Онзи ден, като дойде да види детето се посдърпахме и моите родители му казаха някои истини в очите. След това те си тръгнаха, той остана малко да поиграе с Александра и ми каза, че ще дойде на другия ден. Когато се прибрал в къщи, явно са му дали лош съвет, но ми се обади, да ми каже, че няма да дойде на другия ден. Аз май се отказах да давам повече шансове, но незнам още. Доста ми е трудно, страх ме е да не сбъркам, ако се разведа, но и аз вече съм изгубила и вяра и чувства към този човек, т.ч...Да ти е жив и здрав Алекс и успех!

Ира, подкрепям те в този труден за теб момент. Не се тревожи , знам че  е многог, много трудно да се владееш. Аз съм близо до чувствата ти и знам какво е. Но твоето съвсем малко човече се нуждае най-много от теб. То е най-важно, повярвай ми. Аз пренебрегвах понякога детето си, заради НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО. Повярвай ми, дълбоко съжалявам и сега с еопитва да ме изкара лоша майка. Не си заслужава да се занимаваш с простотии. Мисли за малчо и ако може да оправите отношенията си, защото сте още в началото, да се нагодите един към друг- пожелавам ти го. Ако ли пък не- нека всеки тръгне по своя път без да се трав,ирате и вие и бебчо.     

pone niama da ti tegi na savesta, dala si vtori shans, toi ne go e ozenil.............

Ерка успех в живота
като се маха той ти дава шанс за по-добър живот - и на теб и на детето
дано се справиш с мъката...в същност съм убедена че ще го направиш!
успех

Да мерси за подкрепата ВИ!!!
Най лошото е,че този човек постоянно живее в лъжи и лъже хората за мен,изкарва бме най гадната и зла жена и ги настройва против мен,изчел  тука всичките му публикации,и едва ли не ме изкара луда;(просто нямам думи,е как може да има такива хора,защо съм го била направила черен,ами като не е бял,какъв да го направя,много ми е мъчно,че е така незрял и заблуден и ме обижда пред хората и ме изкарва ужасен човек,че аз съм мус е нолила едва ли не на колене да сме заедно,че цялото ми семействос е изредило да го молят да се върне,че никой не ме обичал дори и приятелите ми и те били на негова страна,това са абсолютни лъжи,те не желаят да се срещат повече с него,заради огромните психологичхни рани които ми нанесе и продължава с тези си действия и лъжи.Е кажете ми  как може да има такива ЛОШИ И ГАДНИ ХОРА  на този свят,да не им пука за собствените им близки и за собствената им кръв

Има всякакви хора,вече не се учудвам на никой и на нищо.И аз мен неговата рода и самия той говореха и говорят какви ли не простотии,но съумях да се науча да не им обръщам внимание.Много важно какво говорят Близките ми,приятелите ми ,всички които ме познават знаят що за човек съм и изобщо не им се вързват на простотиите.А пък донора и обкръжението му го правят това от слабост и злоба.Не могат да се примирят с това,че съм си стъпила на крака,че имам хубава работа,че се справям с детето сама и че не им се дадох!Така,че я си гледай детето и изобщо не обръщай внимание кой какво казал.Той ще продължава да ги дърнка глупостите и така продължава и да те тормози психически.Ами той това цели,ти не му го позволявай!
Горе главата ,всичко ще е ок!