- Публикувана: 22 юли 2007, 13:20 ч.
- Последно мнение: 28 юли 2007, 00:52 ч.
С какви трудности се сблъскахте през първите дни след раждането?
Гласувах с 2 и 3 опция, защото никой от персонала в болница не ми даде никаква информация за отглеждането, както и за кърменето на бебето. Всичко, което знаех беше от разни книги и списания.
аз бях плюс разранени зърна и болката беше ужасна. 
Бях чела доста за бебетата и какво се прави през първите дни, не че не го гледах като индианец пишеща машина де... В болницата получих пълна и адекватна информация за бебето и особено относно кърменето. Акушерките ми показваха как да го слагам на гърда и ме насърчаваха да го слагам по често. Показваха ми как да изцеждам, за да облекчавам гърдите си, защото щяха да се пръснат направо. Проблемите ми бяха свързани с рагадите, запушените канали и последвалата гъбична инфекция на зърната. Гинеколожката и акушерката, които следяха бременността ми ме подкрепиха за кърменето и ми дадоха насоки как да се справя с проблемите си. За рагадите и гъбичките... форума беше безценен... специални благодарности на Хедра за съветите и подкрепата!!!
Здравейте,
Отговорите ми се отнасят за каката: липса на информация за бебето, липса на внимание и подкрепа от персонала, болки, запушени канали, разранени гърди, несучещо бебе и недостиг на кърма.
За бебата: несучещо бебе и недостиг на кърма.
Редактирах отговора си в анкетата и постинга си.
Благодаря.
P.S. Искам да добавя - и с двете деца - доста силно главоболие.
Отговорите ми се отнасят за каката: липса на информация за бебето, липса на внимание и подкрепа от персонала, болки, запушени канали, разранени гърди, несучещо бебе и недостиг на кърма.
За бебата: несучещо бебе и недостиг на кърма.
Редактирах отговора си в анкетата и постинга си.
Благодаря.
P.S. Искам да добавя - и с двете деца - доста силно главоболие.
С никакви. 
Няма такава опция.
Няма такава опция.
Последна опция.
Проблемът ми в първите дни след раждането беше само един - хиперлактация
Огромно количество мляко, денонощно цедене и т.н. Даже докторите не знаеха какво да ме правят. Не вярваха, че се цедя... показвах им какво количество мляко съм събрала, поглеждаха изумени, вдигаха рамене и казваха - продължавай да цедиш.
Други проблеми не съм имала - в болницата даваха инфо и съвети за бебето. Е, трябваше да попитам, но не са отказвали помощ никога. Дребната сучеше добре, можех да я виждам редовно /родих със секцио и ги носеха бебоците за кърмене, но са ми я оставяли и повече/.
Проблемът ми в първите дни след раждането беше само един - хиперлактация
Огромно количество мляко, денонощно цедене и т.н. Даже докторите не знаеха какво да ме правят. Не вярваха, че се цедя... показвах им какво количество мляко съм събрала, поглеждаха изумени, вдигаха рамене и казваха - продължавай да цедиш.Други проблеми не съм имала - в болницата даваха инфо и съвети за бебето. Е, трябваше да попитам, но не са отказвали помощ никога. Дребната сучеше добре, можех да я виждам редовно /родих със секцио и ги носеха бебоците за кърмене, но са ми я оставяли и повече/.
гласувах с опция "друго". нямах особени проблеми с гърдите, освен рагади. бебето си сучеше нормално, реда в болницата беше да ни го носят на 3 часа, но не мога да кажа, че това оказа влияние в първите дни. акушерките бяха внимателни и се стараеха да обясняват каквото могат и да дават информация. но тук идва и "друго"то - противоречива информация. една казва "трябва да му почива стомахчето, да се храни на режим", друга казва "не чакай да му дойде часа за хранене, давай му когато се събуди", едните "давай вода между кърменията" други "ако не иска не настоявай да му даваш вода" и т.н. а аз до тогава бях чела само за бременността, но не и за кърменето и това раздвояване в мненията беше доста объркващо за мен.
чак после, когато започнах да чета в библиотеката на форум Кърмене и захранване на бебетата нещата си дойдоха на мястото.
чак после, когато започнах да чета в библиотеката на форум Кърмене и захранване на бебетата нещата си дойдоха на мястото.
Липса на информация относно пиенето на вода или по- точно, защо един път имаше шише с вода в количката, друг път не. 
Бях чела доста тук, но действителността е друга, особено ако не попаднеш на киселата смяна в Св. София
Докато не им се озъбих и не обясних, че това не ми е второ дете, не си направиха изобщо труда да ми дадат информация, а по- скоро за тях бе въпрос на чест да се озъбят...Е, не бяха познали
Бях чела доста тук, но действителността е друга, особено ако не попаднеш на киселата смяна в Св. София
Докато не им се озъбих и не обясних, че това не ми е второ дете, не си направиха изобщо труда да ми дадат информация, а по- скоро за тях бе въпрос на чест да се озъбят...Е, не бяха познали
Първо в болницата нямах кърма,а сестрите не ми вярваха,молех им се да ми дават добавка и през нощта,защото по принцип не даваха,а бебо се будеше гладен.Ужасно ме болеше епизиотомията,имах хемороиди,спукаха ми ребро по време на раждането,едвам ставах от болки.Бебето не искаше да захапе гърдата,за да стимулира идването на кърмата.Вкъщи имах кърма,но пак малко,той не искаше да суче без силиконови зърна,повръщаше след всяко хранене,оох,честно казано не искам да си спомням този период 
Аз гласувах липса на внимание и подкрепа от персонала.Защото точно така си беше-пълна незаинтересованост.Болки ужасни обезболяваха ме с течен аналгин?!?запушени канали това беше направо кошмар.Една чистачка ми каза(защото лекарите хич и не се веснаха да ме видят)да ходя в банята да си правя топли компреси.Киснах почти цял ден там и от топлите(врели) компреси взе да ми се бели чак кожата на гърдите и станах на рани.И всичко това напразно,защото нито ми се отпушиха каналите нито малкия засука.Така и не се научи-видях доста зор с помпата. 
Никой от детските лекари и сестри не благоволи да ми каже наддава ли малката или не.Пълно информационно затъмнение!!Недай си боже пък да поискаш пробно кърмене!!...Все едно им казваш да бягат от Варна до София и обратно.Момичето в мойта стая чака 2 часа за АМ, а те не разбрали въобще,че трябва да направят. 
Иначе персонала,който се грижеше за майчетата,си вършеше работата повече от добре!!!
Иначе персонала,който се грижеше за майчетата,си вършеше работата повече от добре!!!
С всички изброени трудности се сблъсках, така като гледам май съм единствената 
Слер раждането, общо взето персонала ме навестяваше, но никой 3 дни не ми каза, че трябва да обърна внимание на гърдите си, вследствие на което имах ужасни болки, запушени канали и разранени гърди, а пък и аз бях зле информирана. Тъй като имах нелеко раждане, наложи се и кръвопреливане, видях детето си чак на 3-тия ден, не искаше да суче от мен и въобще беше кошмарен този период за мен.
Слер раждането, общо взето персонала ме навестяваше, но никой 3 дни не ми каза, че трябва да обърна внимание на гърдите си, вследствие на което имах ужасни болки, запушени канали и разранени гърди, а пък и аз бях зле информирана. Тъй като имах нелеко раждане, наложи се и кръвопреливане, видях детето си чак на 3-тия ден, не искаше да суче от мен и въобще беше кошмарен този период за мен.
Най-вече липса на информация - в болницата никой не ти казва как е най-добре да кърмиш бебето,как да го повиваш, колко вода да пие и каква и т.н. На всичко се учех в "движение" - добре че беше майка ми,която набързо си припомни как ни е гледала с брат ми 
. И форумът също ми помогна с много полезна информация.
. И форумът също ми помогна с много полезна информация. 
В болницата бебето си беше при мен, само през нощта ми го вземаха, за да мога да се наспя. Обаче имах доста силни болки от свиването на матката.
Всички от персонала бяха много внимателни и ми обясняваха всичко, за което ги попитам. Гинекологът ми ме навестяваше по няколко пъти на ден, за да види как съм; акушерките идваха точно през 3 часа, за да измият, преоблекат бебетата и да сменят памперса; носеха ми вода и превръзки, ако имам нужда и сутрин, обед и вечер ми сервираха храната до леглото; педиатърките минаваха сутрин да прегледат бебетата и също даваха информация за отглеждането и режима през първите дни.
Въпреки грижите обаче аз нямах търпение да си заведем бебето вкъщи!
Всички от персонала бяха много внимателни и ми обясняваха всичко, за което ги попитам. Гинекологът ми ме навестяваше по няколко пъти на ден, за да види как съм; акушерките идваха точно през 3 часа, за да измият, преоблекат бебетата и да сменят памперса; носеха ми вода и превръзки, ако имам нужда и сутрин, обед и вечер ми сервираха храната до леглото; педиатърките минаваха сутрин да прегледат бебетата и също даваха информация за отглеждането и режима през първите дни.
Въпреки грижите обаче аз нямах търпение да си заведем бебето вкъщи!
Имах болки в корема от свиващата се матка, болки от многобройните разкъсвания и болки от разранени зърна.
Посочих цели 5 отговора, въпреки че спомените ми не са ужасяващи. Болките от контрахиращата матка бяха доста силни, особено втория път, не можех да спя от тях, но все пак са нещо нормално. Истинският кошмар бяха запушените канали, заради които не само че медицинският персонал не ми помогна, а дори ми вдигнаха скандал - как можело да се докарам до там. Бях напълно отчаяна - болките и страхът, които изживях тогава изцяло засенчиха самото раждане.
Бях вече у дома, когато донякъде разрешихме проблема с каналите, но разранените зърна и несучещото, спящо на гърда бебе, останаха до края на краткия ми кърмачески стаж. Явно не бях достатъчно подготвена.
Бях вече у дома, когато донякъде разрешихме проблема с каналите, но разранените зърна и несучещото, спящо на гърда бебе, останаха до края на краткия ми кърмачески стаж. Явно не бях достатъчно подготвена.
Отговорих за последното си раждане. Бебето не се справи добре със сученето. Болки от секцио и от контрахираща матка. Друго - не можех да си вдигам и гушкам големите деца (на тях не им беше никак приятно), невъзможност да се чувствам пълноценна у дома (пак последствие от секциото). Имах и много лоша реакция към упойката (при първото ми секцио нямаше такова нещо). Недоспиването и изтощението.
, и най-ве4е , раздялата с бебето. Имаше жълтеница, и ми я взеха , да я попе4ет два дни на лампи.Родих със секцио, но на втория ден ве4е бях забревила .. 
Няма линк Виж резултатите, защото опцията на анкетата е резултатите да се показват, след като гласуваш 
За нераждалите опциите са достатъчно ясни като идея какво могат да очакват след раждането, а от раждалите предпочитам да гласуват, за да сверят при другите как е било 
Хем човек не се влияе като гледа процентите предварително.
За нераждалите опциите са достатъчно ясни като идея какво могат да очакват след раждането, а от раждалите предпочитам да гласуват, за да сверят при другите как е било Хем човек не се влияе като гледа процентите предварително.
Гласувах само с разранени гърди, не сме се разделяли и за секунда, не съм имала липса на внимание от персонала, нищо, всичко беше на 6, бебето първите 3 дни не можеше да засуче, но не сме се притеснили от това и изчаквахме търпеливо и се мъчехме. Но болката в гърдите, раните после... Затова и се провалих с кърменето.
И вторият ми огромен проблем и провал, който не намерих в анкетата, това беше адското недоспиване
Затова и се провалих с кърменето.И вторият ми огромен проблем и провал, който не намерих в анкетата, това беше адското недоспиване
Моят отговор го няма дотук - недоносено бебе, в кувьоз беше 9 дни, аз имах кърма колкото за цялото интензивно 
и усилено работех с помпата. Болеше ме от секциото, но от тревоги за малката сякаш забравях моите болки. Изписаха ме на 5-ия ден, защото нямаше места в болницата, а нея я държаха до 17-ия ден . Като си я взех се сблъсках и с несучещо бебе, ама като стана на 2 месеца взе, че се влюби в циците и няма отказване вече 
и усилено работех с помпата. Болеше ме от секциото, но от тревоги за малката сякаш забравях моите болки. Изписаха ме на 5-ия ден, защото нямаше места в болницата, а нея я държаха до 17-ия ден . Като си я взех се сблъсках и с несучещо бебе, ама като стана на 2 месеца взе, че се влюби в циците и няма отказване вече 
Гласувах с 1, 2, 3 - родих секцио в МД, няма какво да коментирам, ама не мога за се стърпя да не разкажа как като попитах в реанимацията "Къде ми е бебето, кога ще ми го дадете?" - очаквайки да ми го дадат за кърмене след раждането, ми отговориха с "Айде пак "Лични драми" и прибелване на очи 
Гласувах и с опция ДРУГО- отвратителните хигиенни условия в "баните" и тоалетните на 7-я етаж
Гласувах и с опция ДРУГО- отвратителните хигиенни условия в "баните" и тоалетните на 7-я етаж
С нито едно от изброените.
Това ми е второ дете, така че бях подготвена какво да очаквам.
От Форума научих много неща за кърменето, в болницата всички бяха любезни и мили и отговаряха на всички въпроси за гледането на бебето, кърменето, къпането.
Помогнах на момичето в моята стая да се научи как да кърми нейното бебе.
Бях изключително спокойна и имах изключително спокойно бебе.
Това ми е второ дете, така че бях подготвена какво да очаквам.
От Форума научих много неща за кърменето, в болницата всички бяха любезни и мили и отговаряха на всички въпроси за гледането на бебето, кърменето, къпането.
Помогнах на момичето в моята стая да се научи как да кърми нейното бебе.
Бях изключително спокойна и имах изключително спокойно бебе.
Гласувах с Никакви, защото единственото, което ме дразнеше бяха хемороидите и абоката ( не понасям игли, спринцовки, системи 
).
Хемороидчетата си ги имах отпреди да родя, така че не се броят.
А абоката ми го махнаха на сутринта след раждането, но пък без него май не може
Персоналът беше достатъчно любезен в преобладаващата си част, отговориха ми на всички въпроси, една акушерка дойде в стаята да ми покаже как да кърмя ( оказа се че няма кой знае какво да ми показва, защото се бях подготвила теоретично, а и си носех една две брошурки за това, да са ми подръка
).
Но все пак нещата са субективни, защото аз имах леко раждане без почти никакви физически последици за мен. А и бебето ми е доносено и много спокойно.
). Хемороидчетата си ги имах отпреди да родя, така че не се броят.
А абоката ми го махнаха на сутринта след раждането, но пък без него май не може
Персоналът беше достатъчно любезен в преобладаващата си част, отговориха ми на всички въпроси, една акушерка дойде в стаята да ми покаже как да кърмя ( оказа се че няма кой знае какво да ми показва, защото се бях подготвила теоретично, а и си носех една две брошурки за това, да са ми подръка
).Но все пак нещата са субективни, защото аз имах леко раждане без почти никакви физически последици за мен. А и бебето ми е доносено и много спокойно.
Децата ми бяха в кувьози 17 дни , което си беше направо убийствено за мен. Информацията ,която ми даваха беше повече от оскъдна и се свеждаше до ..."много е рано още да се каже дали ще се преборят".Болките от секциото и опъването на шевовете , високата температура , липсата на кърма и мизерията в родилното само спомогнаха никога да не забравя престоя си там. Слава Богу дечицата ми са живи и здрави и това към този момент е най-важното за мен.
Трудности срещнах по първите три позиции. Наложи се бебо да поостане няколко дни на системи и съм крайно недоволна от отношението на неонатолозите към майките като цяло! С малки изключения - и сред тях имаше няко свестен човек, но като цяло съм огорчена! Добре, че доки дето си ме следеше и изражда, беше на лице да помага
моите отговори
раздяла с бебето - Шейново все пак
липса на информация за бебето
липса на внимание и подкрепа от персонала
болки - от секциото, но най-мъчително ми беше главоболието
запушени канали - доколкото бяха такива
несучещо бебе - най-страшната част
липса на кърма - по-скоро - едва цъцреща
раздяла с бебето - Шейново все пак
липса на информация за бебето
липса на внимание и подкрепа от персонала
болки - от секциото, но най-мъчително ми беше главоболието
запушени канали - доколкото бяха такива
несучещо бебе - най-страшната част
липса на кърма - по-скоро - едва цъцреща
болки от епизотомията. бебчето си беше при мен, имах кърма, засука веднага, хранеше се чудесно, но не можех нито да седна, нито да легна като хората.
Същото беше и при мен.
На първо място-объркаността.Не знаеш какво да правиш, мен ме беше страх да я пипна първите часове,когато ми я донесоха в стаята.Бяха я хранили с АМ и по устенцата и се беше стекло млекце-мен ме беше страх да я избърша даже-и така са я снимали,когато ми дойдоха на първото свиждане няколко часа след раждането. 
Друг проблем бяха болките,беше ме страх да отида по голяма... имах чувството,че ще се разпадна.Още и липсата на каквато и да е информация.Донесоха ми я няколко часа след раждането,бяха я захранили с АМ.Аз пък съм останала в заблуда,че за вечерта отново ще я хранят по същия начин и си чакам,но никой не идва,по едно време си казах какво пък и я сложих на гърдата си и се нахранихме за първи път 
мен ме беше страх да я пипна първите часове,когато ми я донесоха в стаята.Бяха я хранили с АМ и по устенцата и се беше стекло млекце-мен ме беше страх да я избърша даже-и така са я снимали,когато ми дойдоха на първото свиждане няколко часа след раждането. Друг проблем бяха болките,беше ме страх да отида по голяма... имах чувството,че ще се разпадна.Още и липсата на каквато и да е информация.Донесоха ми я няколко часа след раждането,бяха я захранили с АМ.Аз пък съм останала в заблуда,че за вечерта отново ще я хранят по същия начин и си чакам,но никой не идва,по едно време си казах какво пък и я сложих на гърдата си и се нахранихме за първи път 
С никакви
Епизотомията не ме боля изобщо, можех веднага след раждането да стана и да си отида. Бебето си беше при мен, засука добре, леко ме боляха гърдите, но не чак "разранени". От персонала непрекъснато ме питаха имам ли нужда от нещо и дали да ми обяснят как да кърмя ("Тина Киркова" във ВИП-стая, в другите не е съвсем така). Кърмата ми слезе на 3-я ден, преди това бебето сука коластра като невидяло. Единствено недоспиването ме мореше, но естествено, си заслужаваше.
Епизотомията не ме боля изобщо, можех веднага след раждането да стана и да си отида. Бебето си беше при мен, засука добре, леко ме боляха гърдите, но не чак "разранени". От персонала непрекъснато ме питаха имам ли нужда от нещо и дали да ми обяснят как да кърмя ("Тина Киркова" във ВИП-стая, в другите не е съвсем така). Кърмата ми слезе на 3-я ден, преди това бебето сука коластра като невидяло. Единствено недоспиването ме мореше, но естествено, си заслужаваше.
Болки от епизиотомията, от контрахираща матка, от силно разранени зърна. Персоналът беше кошмарен - все едно са изпратени там на заточение, като не им се работи с хора, да ходят да пасят козите, ще им се не види
Освен това тотално информационно затъмнение. Никой за три дни не ми каза как е бебето, добре ли е, колко е спаднало теглото му, жълтеницата лека ли е и т.н. Мълчат като пън, а като ги попиташ нещо - " не знам, питайте еди кой си или еди къде си"
Освен това тотално информационно затъмнение. Никой за три дни не ми каза как е бебето, добре ли е, колко е спаднало теглото му, жълтеницата лека ли е и т.н. Мълчат като пън, а като ги попиташ нещо - " не знам, питайте еди кой си или еди къде си"
Раздялата с бебето беше най-тежка.. имахме тежко раждане.. бебо остана 12 дни в интензивно отделение.. с кърмата нямах проблем балгодарение помощта на една майка кърмачка, която знаеше притесненията ми и още на 2-я ден дойде при мен и ме посъветва какво да правя.. прочетеното в кърмаческия също помогна, но практиката е по добър учител от теорията.. персонала имаше добро съпричастно отношение, но с извинение ако разчитах на тях никога нямаше да кърмя.. другият проблем беше че никой не ми казваше на понятен език какво става с бебето им ли надежда и как се развиват нещата.. с две думи никой нищо не обсъди с мен.. но пък ми спасиха детенцето за което съм безкрайно благодарна
Липса на информация за бебето през първия ден след раждането;
несучещо бебе (засука както трябва чак след като се прибрахме у дома, благодарение на помощта на приятелка и на прочетеното тук);
силни болки от епизотомията, объркваща информация от персонала- лекарите ни казваха да не даваме вода, след тях акушерките минаваха и ни казваха да даваме вода, да не слушаме лекарите... странна работа.
несучещо бебе (засука както трябва чак след като се прибрахме у дома, благодарение на помощта на приятелка и на прочетеното тук);
силни болки от епизотомията, объркваща информация от персонала- лекарите ни казваха да не даваме вода, след тях акушерките минаваха и ни казваха да даваме вода, да не слушаме лекарите... странна работа.
Болки и мъничко кърма (е, не е чак липса, но гласувах с липса).
Най-трудното определено беше раздялата, много ми беше мъчно... Смятам, че при първото ми раждане това беше един от факторите, които доведоха до депресия (доста дълга)...
Липса на информация и подкрепа особено при първото раждане... направо да се зачуди човек за какво й е на майката да знае как е бебето й и за какво изобщо й е да го вижда (ох, върнах лентата и пак се ядосах)
Разранени зърна... но това не го отчитам много като трудност, защото бях подготвена и бързо се справих... естествено благодарение на прочетеното в нет-а...
Липса на информация и подкрепа особено при първото раждане... направо да се зачуди човек за какво й е на майката да знае как е бебето й и за какво изобщо й е да го вижда (ох, върнах лентата и пак се ядосах)
Разранени зърна... но това не го отчитам много като трудност, защото бях подготвена и бързо се справих... естествено благодарение на прочетеното в нет-а...
Ами никакви,освен болката от спиналната,засегнаха ми нерв и ме боля не само главата ами всичко почти!Иначе и бебка си сучеше и кърма си имахме и се наспивахме/продължаваме и досега да спим до късно/и персонала в болницата беше невероятно мил и отзивчив/раждах в "Окръжна-Св.Анна"се казва сега!Бебата ми я донесоха веднага,но имаше опция да я държат при тях ако искам да почивам!
Първа опция-беше отделно от мен (което има и добри,и лоши страни),а също и "друго"-уточнявам:когато ми я носеха за кърмене,тя редовно спеше,аз отказвах да я будя и исках да и дават изцедена кърма щом се събуди.Понякога се съгласяваха,друг път ми казваха,че ако не я събудя и накърмя,ще и дават адапте.
Когато родих големия
-липса на кърма
-неразположение и болки следствие раждането ми с форцепс
-доста незнание за оглаждането на бебчето въпреки прочетеното от книгите по време на бременността ми
-по някога съдействието на бабите (нали знаете...бабини деветини )
-когато ми се налагаше да изляза ....бебо не ми излизаше от главата за секунда....където и да бях бързах да се прибера у дома
Когато родих малкия
-разранени гърди
-безсънни нощи
-трудно ми беше ,когато малкия плачеше постоянно и се чудех как да се справя със ситуацията(понеже големия ми беше едно много кротко и спящо бебче)
-раздялата с бебчето дори и за малко ...
-болки и неразположение от шевовете
Сега вече съм струна...ама предиииииииии
-липса на кърма
-неразположение и болки следствие раждането ми с форцепс
-доста незнание за оглаждането на бебчето въпреки прочетеното от книгите по време на бременността ми
-по някога съдействието на бабите (нали знаете...бабини деветини
)-когато ми се налагаше да изляза ....бебо не ми излизаше от главата за секунда....където и да бях бързах да се прибера у дома
Когато родих малкия
-разранени гърди
-безсънни нощи
-трудно ми беше ,когато малкия плачеше постоянно и се чудех как да се справя със ситуацията(понеже големия ми беше едно много кротко и спящо бебче)
-раздялата с бебчето дори и за малко ...
-болки и неразположение от шевовете
Сега вече съм струна...ама предиииииииии
Болки от шевовете - направо не можех да си седна на д-то.
Гласувах с болки, липса на кърма и други - плоски зърна, което супер затрудняваше сученето, т.е. бебо не можеше да засуче, въпреки че имаше силно развит сукателен рефлекс. За пръв път му дадох да суче чак на третия ден като купихме силиконовите накрайници и вече имаше някакво количество кърма през неотпушените ми канали. Сигурно, ако му бях дала да засуче по-рано и по-рано щеше да ми слезе кърмата. А болките бяха много силни (от шевовете) - не можех да спя от тях.
Гласувах с:
- липса на информация - бях като в небрано лозе, изобщо не знаех какво трябва да правя с това дете;
- липса на подкрепа от страна на персонала в болницата - ей такава незаинтересованост не бях виждала досега, въпреки че и друг път съм лежала в болница;
- болки - от шевовете; от реброто; от гърдите;
- разранени зърна - бебето ядеше кръв и мляко (само че някои акушерки ми казаха да не го кърмя с тези разранени зърна - и аз къде съм кърмила къде не);
- запушени канали - ами никой не ми видя гърдите и аз де да знам че кърмата била дошла (то аз бях в такава депресия, че въобще не знаех какво става с гърдите ми) и после като се прибрах в нас разбрах, че трябвало да се цедя.
Абе с две думи - тъмна индия беше след това мое първо раждане. Добре, че това всичко е някъде назад.
- липса на информация - бях като в небрано лозе, изобщо не знаех какво трябва да правя с това дете;
- липса на подкрепа от страна на персонала в болницата - ей такава незаинтересованост не бях виждала досега, въпреки че и друг път съм лежала в болница;
- болки - от шевовете; от реброто; от гърдите;
- разранени зърна - бебето ядеше кръв и мляко (само че някои акушерки ми казаха да не го кърмя с тези разранени зърна - и аз къде съм кърмила къде не);
- запушени канали - ами никой не ми видя гърдите и аз де да знам че кърмата била дошла (то аз бях в такава депресия, че въобще не знаех какво става с гърдите ми) и после като се прибрах в нас разбрах, че трябвало да се цедя.
Абе с две думи - тъмна индия беше след това мое първо раждане. Добре, че това всичко е някъде назад.
Отговорих несучещо бебе
Колкото и да се мъчих, Соня не засука, широко отворена уста и се мята. Лекарката която ме оперира ми оказа най-голяма подкрепа в опитите да я накарам да засуче, акушерките в детското само ме шашнаха, че явно няма да стане работата, след половин час натискане и борба. В крайна сметка педиатърката ми реши проблема, помпа на Авент, цедене и от шише, мир и любов в къщи и никакви ядове.
Да, трудоемко е за мен, имаше съвети от "специалисти" че ще ми спре кърмата защото най-добрата помпа е бебето, нооооо.............още не е спряла
а бебка е щастлива и доволно нахранена.
Та това беше, иначе болките е ясно, объркването и чуденето ами сега дали ще се справим и как точно също са ясни, то си е част от ставането мама
Колкото и да се мъчих, Соня не засука, широко отворена уста и се мята. Лекарката която ме оперира ми оказа най-голяма подкрепа в опитите да я накарам да засуче, акушерките в детското само ме шашнаха, че явно няма да стане работата, след половин час натискане и борба. В крайна сметка педиатърката ми реши проблема, помпа на Авент, цедене и от шише
, мир и любов в къщи и никакви ядове.Да, трудоемко е за мен, имаше съвети от "специалисти" че ще ми спре кърмата защото най-добрата помпа е бебето, нооооо.............още не е спряла
а бебка е щастлива и доволно нахранена. Та това беше, иначе болките е ясно, объркването и чуденето ами сега дали ще се справим и как точно също са ясни, то си е част от ставането мама