- Публикувана: 22 юли 2007, 13:20 ч.
- Последно мнение: 28 юли 2007, 00:52 ч.
С какви трудности се сблъскахте през първите дни след раждането?
Гласувах с:
- липса на информация - бях като в небрано лозе, изобщо не знаех какво трябва да правя с това дете;
- липса на подкрепа от страна на персонала в болницата - ей такава незаинтересованост не бях виждала досега, въпреки че и друг път съм лежала в болница;
- болки - от шевовете; от реброто; от гърдите;
- разранени зърна - бебето ядеше кръв и мляко (само че някои акушерки ми казаха да не го кърмя с тези разранени зърна - и аз къде съм кърмила къде не);
- запушени канали - ами никой не ми видя гърдите и аз де да знам че кърмата била дошла (то аз бях в такава депресия, че въобще не знаех какво става с гърдите ми) и после като се прибрах в нас разбрах, че трябвало да се цедя.
Абе с две думи - тъмна индия беше след това мое първо раждане. Добре, че това всичко е някъде назад.
- липса на информация - бях като в небрано лозе, изобщо не знаех какво трябва да правя с това дете;
- липса на подкрепа от страна на персонала в болницата - ей такава незаинтересованост не бях виждала досега, въпреки че и друг път съм лежала в болница;
- болки - от шевовете; от реброто; от гърдите;
- разранени зърна - бебето ядеше кръв и мляко (само че някои акушерки ми казаха да не го кърмя с тези разранени зърна - и аз къде съм кърмила къде не);
- запушени канали - ами никой не ми видя гърдите и аз де да знам че кърмата била дошла (то аз бях в такава депресия, че въобще не знаех какво става с гърдите ми) и после като се прибрах в нас разбрах, че трябвало да се цедя.
Абе с две думи - тъмна индия беше след това мое първо раждане. Добре, че това всичко е някъде назад.
Отговорих несучещо бебе
Колкото и да се мъчих, Соня не засука, широко отворена уста и се мята. Лекарката която ме оперира ми оказа най-голяма подкрепа в опитите да я накарам да засуче, акушерките в детското само ме шашнаха, че явно няма да стане работата, след половин час натискане и борба. В крайна сметка педиатърката ми реши проблема, помпа на Авент, цедене и от шише
, мир и любов в къщи и никакви ядове.
Да, трудоемко е за мен, имаше съвети от "специалисти" че ще ми спре кърмата защото най-добрата помпа е бебето, нооооо.............още не е спряла
а бебка е щастлива и доволно нахранена.
Та това беше, иначе болките е ясно, объркването и чуденето ами сега дали ще се справим и как точно също са ясни, то си е част от ставането мама
Колкото и да се мъчих, Соня не засука, широко отворена уста и се мята. Лекарката която ме оперира ми оказа най-голяма подкрепа в опитите да я накарам да засуче, акушерките в детското само ме шашнаха, че явно няма да стане работата, след половин час натискане и борба. В крайна сметка педиатърката ми реши проблема, помпа на Авент, цедене и от шише
, мир и любов в къщи и никакви ядове.Да, трудоемко е за мен, имаше съвети от "специалисти" че ще ми спре кърмата защото най-добрата помпа е бебето, нооооо.............още не е спряла
а бебка е щастлива и доволно нахранена. Та това беше, иначе болките е ясно, объркването и чуденето ами сега дали ще се справим и как точно също са ясни, то си е част от ставането мама
